РЕШЕНИЕ

 

323/8.6.2017г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На единадесети май 2017 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 617/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Зодиак 91” ООД-гр.Шумен срещу Наказателно постановление № И-2097/20.01.2017г. на кмета на Община Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.20, ал.2 от НРУИВООППС на ОбС-Шумен. Дружеството привежда доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното: Санкционираното дружество стопанисвало търговски обект- хранителен магазин, находящ се на бул.“Велики Преслав“ №72 в гр.Шумен. С оглед обслужването на клиентите на магазина, на неустановена дата на тротоара пред обекта били поставени четири вертикални цилиндрични маси с диаметър по 0,8 кв.м., за което обаче не било издадено съответно разрешение от Община Шумен. На 01.12.2016г. около 10,10ч. от Р.И.Р. –инспектор в дирекция „Устройство на територията“ при Общинска администрация-гр.Шумен била извършена проверка за спазване на общинските наредби в обекта, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации, на 02.12.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че е разположило посочените нестационарни съоръжения, без разрешение от Община Шумен. Актът бил съставен в присъствието на представляващата дружеството, бил предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 20.01.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Зодиак 91” ООД-гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200лв., за нарушение на чл.20, ал.1 от Наредбата за реда и условията за изграждане на временни открити обекти и поставяне на преместваеми съоръжения на ОбС- Шумен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства-от разпита на свидетелите Р.И.Р., Д.И.Х. и М.И.Н., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото като веществено доказателство е приложена и фотоснимка, отразяваща извършеното нарушение. Последната не е изготвена по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.1, ал.2, т.1 от Наредбата “преместваеми обекти” са павилиони, кабини, маси, навеси, стойки и други подобни съоръжения, предназначени и/или използвани за търговия и други обслужващи дейности. От своя страна нормата на чл.2, ал.1 и ал.3 от  посочената наредба допуска поставянето на обекти и съоръжения по чл. 1 върху части от тротоари, части от площадни пространства, както и върху свободни площи и имоти, без това да пречи на основното предназначение на терените върху които се поставят, но само с разрешение за поставяне, издадено от кмета на общината или разрешение за строеж, издадено от Главния архитект на Община Шумен. Същевременно разпоредбата на чл.20, ал.1 установява забрана за разполагането на преместваеми обекти и съоръжения и изграждането на временни обекти без разрешение за поставяне и/или строеж, когато издаването му е необходимо. Безспорно е установено по делото (основно от показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани), а и не се отрича от страна на дружеството-жалбоподател, че последното е било разположило нестационарни обекти –описаните четири броя маси, върху част от тротоар с площ от общо около 2,4 кв.м., за които нямало съответно разрешение. Показанията на свидетелите се потвърждават и от приложената по делото фотоснимка на тротоара пред обекта. Не съществува съмнение относно обстоятелството, че масите са били поставени именно от санкционираното дружество- същите са били разположени непосредствено пред търговския обект, стопанисван от последното, видимо предназначени за клиенти на магазина. Този извод се потвърждава и от съдържанието на подаденото от дружеството заявление до Община Шумен за издаване на съответно разрешение. Установено е също така, че за поставянето на процесните маси на тротоара пред магазина не е било издадено разрешение от кмета на Община Шумен- такова не е било представено в хода на проверката нито в съдебно заседание, като поначало не се и твърди, че е било налично. Доколкото процесните маси несъмнено представляват „преместваеми обекти“ по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от Наредбата, като за поставянето им е било необходимо разрешение по силата на чл.2, ал.3 от с.н., но такова не е било издадено, съдът приема, че санкционираното дружество действително е осъществило състава на нарушение по чл.20, ал.1 от Наредбата, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. 

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Датата на установяване на нарушението също така е посочена ясно. Същата следва да се счете и за дата на извършване на нарушението, тъй като предвид естеството на нарушението не би могло да се установи точно кога е било осъществено, т.е.- кога са били поставени процесните маси. Не представлява процесуално нарушение и непосочването на формата на вината, доколкото административнонаказателната отговорност е насочена към търговско дружество, а отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимата норма, а именно-разпоредбата на чл.20, ал.1 от Наредбата, установяваща забрана за поставяне на преместваеми обекти без съответно разрешение. Правилно е издирена и санкционната разпоредба, като наказанието е наложено на основание чл.20, ал.2 от НРУИВООППС на ОбС-Шумен, предвиждащ специална санкция за нарушения на предходната алинея, какъвто е и настоящият случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, касае се за четири отделни обекта, заемащи немалка тротоарна площ, три от които са били все още налични и при последваща проверка няколко месеца по-късно. Макар и след проверката да са били предприети действия за снабдяване с надлежно разрешение, до разглеждането на делото в съдебно заседание такова не е било издадено, при което не би могло да се счете, че нарушението е било отстранено незабавно, а още по–малко- преди инициирането на административнонаказателното производство. Съдът намира за законосъобразно и определянето на наказанието малко над минималния размер, предвиден в Наредбата, предвид броя на обектите и неотстраняването им, независимо от липсата на разрешение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

Потвърждава изцяло наказателно постановление  № И-2097/20.01.2017г. на кмета на Община Шумен, с което на „Зодиак 91” ООД-гр.Шумен, ЕИК:127620717, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.20, ал.2 от НРУИВООППС на ОбС-Шумен, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200.00 лева, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.  

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: