Р Е Ш Е Н И Е
213/13.4.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На дванадесети април през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда
Кирилова
Секретар: М. М.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНХД № 618 по описа на ШРС за 2017
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № Д 0160 от 09.12.2016 г. на Секретаря на Община Шумен, с което
на “РВЦ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„О.“ № 42, представлявано от И.Р.Ц., ЕГН ********** е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 123, ал. 1 от Закона
за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Дружеството
- жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в
жалбата.
В съдебно заседание управителя на “РВЦ” ООД, редовно призоване се
явява лично, като
поддържа жалбата на посочените основания, както и излага подробни мотиви в тази
насока.
Процесуалният
представител на Община Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Договор за
продажба на урегулиран поземлен имот – частна общинска собственост от 25.07.2017
г. дружеството - жалбоподател “РВЦ” ООД гр. Шумен, представлявано от
И.Р.Ц. придобило поземлен имот – земя с площ от 407 кв.м., находящ се в УПИ ХVII- 317 в квартал
449 по действащия
ПУП на гр. Шумен, представляващ ПИ с идентификатор
83510.672.317. На 01.11.2016 г. в отдел “Местни данъци и ТБО” се явило лицето Р.М.Ц.,
в качеството си на пълномощник на представляващия дружеството - жалбоподател “РВЦ”
ООД гр. Шумен и подало данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/ с Вх. № ДК 14004637, за придобитият недвижим
имот по силата на цитираният договор от 25.07.2017 г. за продажба на урегулиран
поземлен имот – частна общинска собственост. От представените документи и от
декларираните от представляващия дружеството - жалбоподател данни е видно, че
последният не е изпълнил задължението си да подаде данъчна декларация по чл. 14,
ал .1 от ЗМДТ за придобият недвижим имот чрез Договор от 25.07.2017 г. за
продажба на урегулиран поземлен имот – частна общинска собственост в отдел
“Местни данъци и ТБО” по постоянният му адрес в срок до 25.09.2016 г., визиран
в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Във връзка с констатираното неизпълнение на законово задължение в посочената
правна норма от страна на дружеството – жалбоподател “РВЦ” ООД гр. Шумен, бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 402 от 01.11.2016 г.,
в който словесно
било посочено, че депозираната декларация с Вх. № ДК 14004637/01.11.2016 г. по
чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е следвало да се подаде до 25.09.2017 г., като актосъставителя
счел, че е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал.
1 от ЗМДТ. Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на управителя на
дружеството – жалбоподател, връчен и подписан от него с възражения, сочейки, че
няма претърпели и причинени щети за бюджета. Впоследствие, дружеството - жалбоподател
не се е възползвало от законното си право за депозиране на допълнителни
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № Д 0160 от
09.12.2016 г. на Секретаря на Община Шумен, с което на “РВЦ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „О.“ № 42, представлявано от
И.Р.Ц., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/ за нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание
на актосъставителя Ж.Х.А. и на свидетелите З.Н.Н. и Р.С.Н. – свидетели при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на посочените
свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и
логични, като се потвърждават от останалите събрани доказателства, а и липсват
основания за съмнения в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
При съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателят
не е накърнено.
Съобразно разпоредбата
на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните
данъци и такси, която е посочена в акта за установяване на административно
нарушение като нарушена, за
новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно
носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен
срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че именно дружеството - жалбоподател “РВЦ” ООД гр. Шумен е осъществило от обективна и
субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, тъй като
последното е
подало декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за недвижим имот – земя с площ от 407 кв.м., находящ се в УПИ
ХVII- 317 в
квартал 449 по действащия
ПУП на гр. Шумен, представляващ ПИ с идентификатор
83510.672.317,
т. е. след изтичането на определения от цитираната по-горе разпоредба двумесечен срок от
придобиването на имота -
до 25.09.2016 г. При така
установената фактическа обстановка, от обективна страна дружеството - жалбоподател е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 14, ал. 1
от ЗМДТ и
като собственик на недвижим имот е допуснало нарушение на императивни правни
норми,
установяващи изисквания за своевременно подаване на данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху същия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗМДТ
собственикът
или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване
на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане
с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не
определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение
за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Подаването на
данъчната декларация по чл. 14, ал.1
от ЗМДТ е
процесуално задължение на задълженото лице, произтичащо пряко от закона.
Неизпълнението му в указаните срокове е основание за реализиране на
административно наказателна отговорност по чл. 123, ал. 1 от
ЗМДТ. От друга страна нарушението по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ представлява фактическо
състояние на трайно, продължаващо и непрекъснато в определен период от време
осъществяване на състава му до настъпването на обстоятелства /обективни или
субективни/,
водещи до неговото преустановяване. Това определя правната му природа на
продължено нарушение. Началният момент, от който бездействието на
санкционираното лице осъществява състава на чл. 14, ал.1
от ЗМДТ е
датата, следваща тази, на която е изтекъл законоустановеният двумесечен срок – 28.09.2016 г. Преустановяването
на нарушението е на 01.11.2016 г. В случая акта за
установяване на административно нарушение е съставен на датата, на която е
задължението е изпълнено. Неподаването
на данъчна декларация в законоустановения срок е формално нарушение и съставът
му се осъществява с пропускането на срока. Данъчната декларация е подадена на 01.11.2016
г., а следвало да бъде подадена до 27.09.2016 г., доколкото недвижимият имот е придобит
чрез Договор за продажба на урегулиран поземлен имот – частна общинска
собственост от 25.07.2017 г. Също
така по делото не са представени доказателства обуславящи забавянето.
В жалба си, дружеството - жалбоподател не оспорва фактическите констатации в акта. Те се потвърждават и от приетите и приложени по делото писмени доказателства и допуснатите и събрани в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства - свидетелски показания на актосъставителят. Същото е извършено от дружеството - жалбоподател. Предвид така визираната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че инкриминираното в атакуваното наказателно постановление деяние съставлява от обективна страна административно нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, в редакцията й към момента на извършване на нарушението, съгласно която “Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с „глоба“ в размер от 10 лв. до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с „имуществена санкция“ в размер от 500 лв. до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание”. Съдът счита, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като при определяне на наказанието е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на дружеството - нарушител, като е наложил е наказание “имуществена санкция” в минимален размер на 500 /петстотин/ лв.
Съдът не кредитира реално единственото възражение, направено от страна на представителя на дружеството - жалбоподател в жалбата, за наличието на предпоставки за квалифициране на настоящия случай като „маловажен“ по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Забавеното деклариране в случая е със сериозна времева продължителност - повече от месец, като липсва каквато и да е доказателствена основа да се твърди наличието на някакви основателни или изключителни по характер причини, които да са го провокирали. Срока на забавата свидетелства, че задълженото лице, представляващо дружеството е неглижирало това законово изискване, след като забавата е за такъв период от време, а не е случаен пропуск, за кратко време. Твърдението за инцидентност на процесното виновно бездействие на първо място не е подкрепено с каквито и да е доказателства, а и освен това същото, както и площта на недекларирано недвижимо имущество, по никакъв начин в количествено и качествено отношение не се явяват достатъчни основания за погасяване на породената административно-наказателна отговорност. Законодателят е придал съществена значимост на факта на ненавременно подаване на декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и е предвидил съответно наказание, което говори за наличната обществена опасност на подобно поведение, която в случая категорично не може да се разглежда като толкова ниска, обуславяща квалифицирането на случая като „маловажен“ по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Ето защо настоящият съдебен състав намира предявеното искане в подобна насока за неоснователно, а това, съчетано на последно място и с минималния размер на определената имуществена санкция, предпоставя цялостното и безалтернативно потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Д 0160 от 09.12.2016 г. на Секретаря
на Община Шумен, с което на “РВЦ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „О.“ № 42, представлявано от И.Р.Ц., ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за нарушение по чл.
14, ал. 1 от ЗМДТ, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: