Р Е Ш Е Н И Е

 

260/12.5.2017г.,                  гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На десети май през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:                                                                                         

                                                                                           Председател: Надежда Кирилова  

Секретар: Ц.ка Колева

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 654 по описа на ШРС за 2017 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 16-0869-003122 от 18.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.К.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** са наложени административни наказания, съответно “глоба” в размер на 120 /сто и двадесет/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В проведените по делото съдебни заседания същият редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излагат допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С.К.И. на 27.11.2016 г. около 01.35 часа управлявал собствения си лек автомобил марка “Фолксваген Голф” с регистрационен № Н 6073 АХ по път І – 7, км 109+070 в посока гр. Силистра - гр. Шумен. Видимостта била силно намалена, поради тъмнината и гъстата мъгла. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил приближил кръговото кръстовище на път І-2, км.112+155 с разклонение за гр. Шумен и с. Лозево със скорост, несъобразена с пътните условия и релефа на местността, загубил контрол върху МПС и се ударил в разделителния остров. В следствие на удара били причинени имуществени вреди по автомобила. По това време в близост до посоченото кръстовище се намирали полицейските служители – свидетелите А.В.А. и С.Т.М. във връзка със запазване на местопроизшествие - ПТП с пострадали лица, настъпило малко по-рано същата вечер. Тогава посочените полицейски служители съобщили по радиостанцията на колегите си от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен за настъпилото ПТП. На място пристигнал и служителя на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Шумен - . Свидетелят Костадинов констатирал, че жалбоподателят И. бил във видимо нетрезво състояние, завалял говора, лъхал на алкохол и по тази причина бил поканен от контролните органи за извършване на проверка, но последният отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARSM – 0049. Бил му издаден талон за медицинско изследване № 0046515. Впоследствие същият не се явил за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок – 04.15 часа на 27.11.2016 г. Това обстоятелство било отразено от дежурен лекар в ЦСМП при „МБАЛ“ – гр. Шумен – д-р Стоянова. За констатираното нарушение на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3122, бланков № 704403  от  27.11.2016 г., който бил връчен на нарушителя и подписан от негова страна без възражения. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Впоследствие И. не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 16-0869-003122 от 18.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.К.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** са наложени административни наказания, съответно “глоба” в размер на 120 /сто и двадесет/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Ц. П.К. и на свидетелите А.В.А. и С.Т.М. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложеното и прието по делото ксерокопие на снимки, изготвени по реда на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:  

Според разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а според алинея 2 на цитираната правна норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В конкретния случай в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е прието, че жалбоподателят не е съобразил скоростта с пътните условия и релефа на местността. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателя е извършил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в следствие на което е причинил ПТП с материални щети, предвид констатираните щети по автомобила, както и ударения и съборен пътен знак. Показанията на свидетелите А.А. и С.М. относно обстоятелствата, при които е възникнало ПТП и механизма на причиняване на щетите съответстват на констатираните щети по автомобила и пътния знак, описани в протокола за ПТП. Жалбоподателят виновно е извършил вмененото му административно нарушение. В конкретният случай безспорно не се касае за умишлено нарушение, а за непредпазливо такова.

Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства относно нарушение на  чл. 20, ал. 2 от  ЗДвП, тъй като посочената разпоредба задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия. 

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по     чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. За посоченото нарушение разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, към датата на извършване на нарушението, предвижда за водача, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие наказание „глоба“ от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Същевременно обаче съдът намира, че административно-наказващият орган, въпреки че правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание над минималния предвиден в закона размер без да изложи конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил няколкократно наказван за различни нарушение на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи, именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид изложеното и липсата на изложени мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 100 /сто/ лева. 

Съдът намира, че не са налице основания процесното нарушение да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се  нарушение  на  чл. 57, ал. 1, т. 6  от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ санкция при нарушение на чл. 20, т. 2 от с.з., какъвто е и процесният случай.

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 /две/ години и глоба 2000 /две хиляди/ лева. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробвана с техническо средство средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARSM – 0049. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, по време на проверката С.И. е лъхал на алкохол и е бил във видимо нетрезво състояние. От показанията на свидетелите Ц. К., А.А. и С.М. става ясно, че същият категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и че след получаване на издадения му талон за медицинско изследване, същият не се явил за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок – 04.15 часа на 27.11.2016 г., поради което не изпълнил предписанието за медицинско изследване. Това обстоятелство се удостоверява и с подписа на д-р Стоянова - дежурен лекар в ЦСМП при „МБАЛ“ – гр. Шумен в издадения талон за медицинско изследване № 0046515, а именно: “Не се е явил за алкохолна проба в определения срок до 04.15 ч. на 27.11.2016 г.“. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като е отказал да изпълни указанията на контролните органи, а именно да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно  чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. 

В практиката си Административен съд - гр. Шумен приема, че посочената правна норма освен санкционна е и материално-правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции /в т. см. Решение от 01.04.2009 г. по к.а.н.д. № 52/2009 г. по описа на ШАС/. По изложените по-горе съображения съдът приема, че С.И. действително е управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят също така не се е явил за даване на кръвна проба, независимо, че му е бил издаден съответен талон за медицинско изследване. В случая нарушителят е санкциониран и за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, като неявяването му за даване на кръвна проба потвърждава извода, че нарушителят с отказа си е целял именно отклоняване на установяването на количеството алкохол в кръвта му. Неоснователни са и аргументите за несъставомерност на поведението на жалбоподателя по  чл. 174, ал.3 от ЗДП, тъй като съставът на това нарушение е с две форми на изпълнително деяние, в съотношение на алтернативност, поради което в жалбата се изразява становище, че е невъзможно да се изпълнят едновременно и двете нарушения. Напротив, напълно възможно е, а и често се среща на практика ситуация, при която водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство, след което не се явява и за даване на кръвна проба, с което осъществява и двете форми на изпълнителното деяние по  чл. 174, ал.3 от ЗДП. В практиката си ШАС също така трайно приема, че отказвайки да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества и да даде кръв за анализ за целта, нарушителят осъществява състава на нарушение по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП /в тази насока е изрично Решение № 98/2016 г. по КАНД№ 45/2016 г. на ШАС и мн. др./. Следователно с поведението си жалбоподателят несъмнено е извършил нарушение по  чл. 174, ал. 3 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение  административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанията са определени правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания процесното нарушение да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Последната разпоредба е относима за случаите, при които извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. За конкретното административно нарушение и съобразно установените по делото фактически обстоятелства свързани с него, не са изводими предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай, по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказват допълнителни смекчаващи обстоятелства, които в съвкупност да обуславят по-ниска неговата обществена опасност от обичайната за този вид административни простъпки. Напротив, в показанията на свидетелите се съдържат данни, че нарушителят е бил видимо под въздействието на употребен алкохол, при което отказът на последният да бъде изпробван несъмнено е целял избягването на санкция в тази връзка. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че фактическите обстоятелства свързани с конкретния казус, не указват маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид интензитета на този вид административни нарушения, с оглед създаването на гаранция за опазване животът и здравето на участниците в движението по пътищата, както и с цел постигане на превантивната и възпитателна цел на извършеното нарушение.

На следващо място, съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 57 от ЗАНН. Не са налице твърдените от процесуалния представител на жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Обстоятелствата, при които е извършено посоченото нарушение, са описани достатъчно пълно и ясно, като позволяват на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление по пункт първи - да бъде изменено, а по пункт втори - да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0869-003122 от 18.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, в частта по пункт втори, в която на С.К.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 120 /сто и двадесет/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „глоба” от 120 /сто и двадесет/ лева на 100 /сто/ лева;

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0869-003122 от 18.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, в частта по пункт втори, с която на С.К.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, като правилно и законосъобразно.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: