РЕШЕНИЕ

 

238/2.5.2017г.  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

при секретар В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 664 по описа на ШРС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В-0042681 от 03.02.2017г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл.230а от ЗЗП. Дружеството – жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробни доводи за това в жалбата.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател не се явява представляващ и не изпраща процесуален представител. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображение:

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество извършвало търговска дейност в стопанисвания от него обект – магазин „ТЕЛЕНОР”, находящ се в гр. Шумен, ул. Ст. Чилингиров № 2. В магазина се предлагали за продажба мобилни телефонни апарати и телекомуникационни услуги. На 08.11.2016 г. лицето Климент Стоянов Н. от гр. Шумен подало жалба до КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра с вх. № В-03-2779, в която се твърдяло, че същият на 10.01.2015г. закупил чрез договор за лизинг мобилен телефон марка SONY XPERIA 73. В жалбата си, потребителят Н. посочвал, че на 01.11.2016г. апаратът дефектирал (основната камера не се включвала/, за което предявил рекламация в магазина. В жалбата си сочел, че рекламацията му била приета след проверка от служител в магазина, но на 04.11.2016г. му бил отказан гаранционен ремонт с мотива «следи от неоторизирана намеса – неоригинален дисплей, следи от презапояване на основна платка». По повод постъпилата жалба била извършена на 15.11.2016 г. Проверка от компетентни длъжностни лица при КЗП. Проверката, свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й. извършили в обекта, стопанисван  от жалбоподателя – магазин „ТЕЛЕНОР”, находящ се в гр. Шумен, ул. Ст. Чилингиров № 2. По време на проверката магазинът работел и обслужвал клиенти. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № К – 0250466 от 15.11.2016г., с който свидетелят В.Г. на основание чл.192 от ЗЗП разпоредил на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на 22.11.2016г. в 16:00 ч. да представи в офиса на КЗП, гр. Шумен, ул. Съединение № 71, ет. 1, следните документи: Становище по потребителската жалба; доказателства във вид на документи, от които да е видно и да се доказва, че при приемането на телефона за рекламация в магазина на 01.11.2016г. същият е бил със следи от неоторизирана намеса; доказателства, че при продажбата на телефона на 10.01.2015г. на потребителя е продаден нов телефон, а не рециклиран; документ, от който да е видно, че телефонът е изпратен в оторизиран сервиз на SONY, който е констатирал неоторизираната намеса, описана в протокола за ремонт, като към този документ се приложи и  документ, удостоверяващ, че този сервиз е оторизиран от  производителя да извършва гаранционно обслужване на продукти (телефони) с марка SONY. На указаната дата - 22.11.2016г. в 16:00 ч. не са били представени изисканите, документи. На 02.12.2016г. в сградата на КЗП – Шумен се явило упълномощено лице – Деян Цветанов Величков, който представил на свид. Г. становище по потребителската жалба и писмо допълнение от 30.11.2016г., които били приети с ППД № 0099749.  В писмото допълнение, търговецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД заявявал, че техническият сервиз за мобилни устройства към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД е оторизиран от производителя SONY за техническо обслужване на произведените от последния мобилни устройства. Към писмото обаче не били приложени изисканите с Констативен протокол № К-0250466/ 15.11.2016г., документи, доказващи това. На 02.12.2016г. свид. В.Г. съставил акт за установяване на административно нарушение на дружеството жалбоподател, за това че не е изпълнило административното си задължение по чл.230А от ЗЗП да представи изисканите документи, с което е възпрепятствало длъжностните лица при осъществяване на правомощията им по чл.192, т.2 ЗЗП във връзка с изясняване на ситуацията по потребителска жалба вх. № В-03-2779. Актът бил съставен в присъствието на упълномощеното лице Деян Цветанов Величков, който го подписал без възражение. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл. 230а, вр. с чл.192, т.2 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.192, т.2 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по този закон имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. Безспорно е установено по делото, че дружеството – жалбоподател не е представило документите, изискани от съответните длъжностни лица, за което е било санкционирано с обжалваното наказателно постановление. В същото време разпоредбата на чл.230а от ЗЗП предвижда санкция за възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл.192 и чл.192а и за неизпълнение на разпореждане по чл.192а, ал.1, т.2 и ал.2. След като контролните органи са преценили, че исканите документи им са необходими за извършване на предприетата от тях проверка, то непредставянето им безспорно е възпрепятстване на длъжностните лица при осъществяване на правомощията им по чл.192, т.2 от ЗЗП и правилно е квалифицирано като нарушение по чл.230а от ЗЗП. От посочените документи единствено е било представено Становище по потребителската жалба с изх. № 813/28.11.2016г. на контролните органи.

Посочената санкционна норма – чл.230а от ЗЗП, освен размер на санкциите, съдържа и описание на действията, за които тези санкции се налагат, т.е. съдържа описание на нарушението, за което се налагат санкциите, при което същата се явява  и материалноправна. Предвид гореизложеното следва да се счете, че като не е представило изисканите от контролните органи, документи, дружеството-жалбоподател е допуснало неизпълнение на административно задължение  по чл.230а от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Също така, като не е представило исканите документи, санкционираното дружество несъмнено е попречило на контролния орган да установи дали жалбата на потребителя е основателна, при което наказващият орган правилно е приел, че е бил възпрепятстван в работата си с неизпълнението на даденото разпореждане и е описал в НП и двете хипотези на чл.230а от ЗЗП. Липсват доказателства във вид на документи, от които да е видно и да се доказва, че при приемането на телефона за рекламация в магазина на 01.11.2016г., същият е бил със следи от неоторизирана намеса. По делото, както и на наказващия орган не са представени доказателства, че при продажбата на телефона на 10.01.2015г. на потребителя е продаден нов телефон, а не рециклиран. Липсва документ, от който да е видно, че телефонът е изпратен в оторизиран сервиз на SONY, който е констатирал неоторизираната намеса, не е предоставен на проверяващите и документ, който да удостоверява, че този сервиз е оторизиран от производителя да извършва гаранционно обслужване на продукти (телефони) с марка SONY. Настоящият съдебен състав намира за неоснователен посочения в жалбата аргумент, че договорът, удостоверяващ упълномощаването на сервиза на Теленор е търговски документ между двама търговци и неговото съдържание е конфиденциално, като представянето му излизало извън потребителския спор. Именно по повод извършваната проверка от компетентните длъжностни лица е било необходимо представянето на договор, удостоверяващ, че сервизът на „Теленор“ е оторизиран за извършване на ремонт от производителя на телефонни апарати с марка SONY, т. е. не излиза извън потребителския спор. Именно по повод отказът за гаранционен ремонт на дефектиралия апарат е била депозирана потребителската жалба, поради което конпетентните лица са били длъжни да установят дали сервиза на „Теленор“ е оторизиран сервиз на SONY или не.  Непредставянето на такъв документ би означавало, че сервизното обслужване на процесния телефонен апарат е извършено от неоторизиран от производителите, изпълнител.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказанието също така е определено правилно, в минималния предвиден размер.

Водим от горното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,

 

РЕШИ:  

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0042681 от 03.02.2017г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище град Варна при Комисия на защита на потребителите, с което на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6 на основание чл.230а от ЗЗП във връзка с чл.192, т.2 от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, като законосъобразно. 

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд. 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: