Р Е Ш Е Н И Е

244/4.5.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пламена Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №666 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В - 0042680/03.02.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283 е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложената имуществена санкция. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения – необоснованост, както и липса на извършено нарушение, за неприложимост на чл.113 от ЗЗП по отношение на договора за лизинг, несправедливост на имуществената санкция. В съдебно заседание не се явява процесуален представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се явява процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност – продажба на потребителите на мобилни телефони, аксесоари и телекомуникационни услуги, в стопанисван от него търговски обект – магазин „Теленор“, находящ се в гр.Шумен, ул. “Стилиян Чилингиров“ №2. На 10.01.2015г. К.С.Н. сключил с дружеството – жалбоподател договор за лизинг, въз основа на който му било предоставено, за временно и възмездно ползване устройство марка “SONY” модел “Xperia Z3 Compact Black”, сериен № 357652061304249.

На 08.11.2016г. Н. депозирал жалба в КЗП - Шумен във връзка с отказан гаранционен ремонт на мобилния апарат. На 15.11.2016г. В.К.Г. и Н.И.Й. ***, извършили проверка в обекта - магазин „Теленор“. Било установено, че на 01.11.2016г. потребителят предявил рекламация в магазина, която била приета. Бил изготвен сервизен протокол № 501841269/01.11.2016г., в който при описание на повредата е посочено, че основната камера не се включва. В протокола също така е отразено „чукнат в двата ръба“ в графата за особени белези на телефона при приемане. На 04.11.2016г. телефонът бил върнат неотремонтиран, с отказан гаранционен ремонт, поради констатирана неоторизирана намеса. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол №К-0250466 от 15.11.2016 год.. С КП представител на търговеца бил поканен да се яви КЗП - Шумен за представяне на становище. На 02.12.2016г. в офиса на КЗП – Шумен било депозирано становище, в което е изложена позицията, че претенциите на потребителя са неоснователни, предвид констатации за неоторизирана намеса, поради което е отказан гаранционен ремонт. Приложено е копие на протокол за ремонт №201496681/02.11.2016г.. в същият е отразено като забележка при приемане на телефона в централния сервиз „следи от удар“. Отказано е гаранционно обслужване, поради следи от неоторизирана намеса – неоригинален дисплей модул, следи от презапояване на основната платка. Гаранционното обслужване е прекратено. Приложени са и снимки.

Актосъставителят В.К.Г. приел, че търговецът не е изпълнил административното си задължение, когато потребителската стока несъответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с него, съгласно чл.113 ал.1 от ЗЗП, поради което на 02.12.2016г. съставил срещу дружеството - жалбоподател АУАН №К - 0042680. Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, на когото е връчен и подписан от него без възражения. Дружеството не се е възползвало и от законното си право да депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.222а от ЗЗП на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283 е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, видно от приложената по делото заповед на Председателя на Комисията за защита на потребителите. АУАН също е съставен от компетентно лице.В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.

От събраните в хода на производството доказателства е видно, че с издаденото наказателно постановление е вменено на дружеството нарушение по чл.113 ал.1 от ЗЗП. Посочената норма регламентира задължение на продавача да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, когато тя не съответства на договора. От приобщените по делото доказателства е видно, че договорът за лизинг е сключен между К.С.Н. и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с оглед на което между посочените лица е възникнала облигационна връзка, съдържаща задължение свързано с предаване на вещта, предмет на договора, включително със задължение за предаването й в уговореното състояние. Състояние, което позволява същата да бъде ползвана според предназначението си. Не е спорно между страните по делото, а това се установява и от доказателствата, че потребителят на 01.11.2016г. е предявил рекламация, която е била приета от търговеца, но е счетена за неоснователна по съображения, че повредата в стоката е причинена от потребителя и се дължи на неоторизирана намеса, поради което е налице отказ за безплатно гаранционно обслужване на базата на направените констатации. По отношение състоянието на апарата в протокола за ремонт № 501841269/01.11.2016г. е отразено „чукнат в двата ръба“ при приемане в магазина и „следи от удар“ при приемане в сервиза. В последния протокол е отразено, че гаранцията се отнема, тъй като след отваряне на телефона бил установен неоторизирана намеса - неоригинален дисплей модул, следи от презапояване на основната платка. В представеното от търговеца копие на протокол за ремонт №201496681/02.11.2016г. липсва положен подпис и печат. Не е посочено от кого е издаден. Съдът намира, че в хода на производството не се доказва, че за повредата на телефона е допринесъл именно потребителя, че е имало нерегламентирана намеса или опит за такава от негова страна, поради което дружеството – жалбоподател е следвало да приведе в едномесечен срок от предявяване на рекламацията потребителската стока в съответствие с договора. Видно от описаната повреда, стоката не е била годна да изпълнява обичайното си предназначение и затова не е отговаряла на договора. Тази повреда е настъпила в рамките на гаранционния срок, което задължава търговеца да приеме рекламацията и отстрани повредата. Действително в случая дружеството не притежава качеството на продавач, тъй като обект на рекламацията е стока предмет на „договор за лизинг”, а не на „договор за продажба”. Лизингополучателят също има качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП и като такъв има право да получи изправна стока, съответно има право на рекламация при неизправност, а задължение на лизингодателя е да осигурява гаранционно и извънгаранционно обслужване на устройството. ЗЗП има за цел защита правата на потребителите, поради което разпоредбата на чл.113 от ЗЗП следва да се търкува разширително. Касае за облигационни отношения между страните, поради което е допустимо разширително тълкуване на правните норми на ЗЗП.

Излагат се доводи, че констатираното увреждане на апарата не би могло да се констатира без разглобяване на телефона, поради което не би могло да бъде отбелязано от продавач – консултантите в магазина, които нямали необходимата техническа компетентност. При приемане на рекламацията същите били длъжни да извършат най – общ външен преглед на апарата без да го отварят. При тази организация на работа за потребителя е невъзможно да установи дали действително са били налице условията за отнемане на гаранцията. При положение, че рекламациите се приемат в търговските обекти, дружеството следва да осигури сервизен специалист, който при приемане на телефона за ремонт в присъствието на потребителя да извърши преглед, както на външното, така и на вътрешното състояние на устройството.

Предвид гореизложеното съдът намира, че дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушението, за което е ангажирана административно – наказателната му отговорност. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател. Съгласно чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лева. На “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. При определяне размера на наказанието АНО го е наложил в максимален размер като се е обосновал единствено с обстоятелството, че срещу дружеството за същото нарушение имало влезли в законна сила други НП, както и, че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът също не констатира смекчаващи отговорността обстоятелства Към преписката са приложени доказателства, че с влезли в сила НП за същото по вид нарушение на дружеството са били налагани имуществени санкции в различен размер – 500 лева, 600 лева, 3000 лева. Същите не са изпълнили целите си да превъзпитат нарушителя към спазване на установения правов ред, поради което настоящият съдебен състав намра, че правилно е определен размера на имуществената санкция в максимален размер.

Ето защо, поради изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В - 0042680/03.02.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283 е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП. Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: