Р Е Ш Е Н И Е

251/10.5.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №667 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0042682/03.02.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, с ЕИК8316422181, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул.”Цариградско шосе” №115, представлявано от А. И. Д. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени или измени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“БТК” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги – магазин „ВИВАКОМ“, находящ се в гр.Шумен, бул.”Славянски” №62. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-2925 от 24.11.2016 год. на 02.12.2016 год. била извършена проверка в обекта от служители при КЗП, гр.Шумен. Било установено, че потребителят на 06.01.2016 год. закупил от търговеца мобилен телефон, модел “Леново”, модел „PIM“. Поради четири поредни повреди в апарата, касаещи един и същ технически проблем, свързан със зареждането, потребителят предявил четири рекламации, описани съответно в сервизна карта №5226083755/31.03.2006 год., №5226088579/27.04.2016 год., №5226092069/16.05.2016 год. и №5226121645/04.10.2016 год. Във всяка една от сервизните карти било посочено като технически проблем, че телефонът не зарежда правилно или че за 24 ч. зарежда само 33%. При първите три рекламации апаратът бил отремонтиран и върнат на потребителя. При четвъртата рекламация в съставения приемен протокол било отразено, че телефона се предава за ремонт с оплакване, че има проблем със зареждането, който се появява за четвърти път. При предаване на телефона в съставения сервизен протокол №5226121645/04.10.2016 год. като техническо състояние на апарата било посочено, че същият е със следи от употреба, счупен дисплей в горната част. На 10.10.2016 год. потребителят бил уведомен, че му се отказва гаранционен ремонт, поради открити следи от механична повреда /механично счупен дисплей/, като отказът бил обективиран в Констативен протокол №Bg03001036043/10.10.2016 год.

По време на проверката било установено, че след четвъртата рекламация телефонът е бил върнат на потребителката неотремонтиран. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-0253863/02.12.2016 год., с който на дружеството-жалбоподател са дадени указания на 13.12.2016 год. да представи становище по жалбата, в което да се посочи връзката на пукнатината на дисплея с констатирания проблем със зареждането, сервизни протоколи, както и доказателства за връзката между констатираната механична повреда и посочения от потребителя дефект на апарат. На 20.12.2016 год. от дружеството било представено писмено становище, в което описват причините, поради които са отказали да отремонтират апарата и три броя сервизни карти, но не са били представени поисканите им писмени доказателства. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0042682/20.12.2016 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Актът е бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството и е бил подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0042682/03.02.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, с ЕИК8316422181, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул.”Цариградско шосе” №115, представлявано от А. И. Д. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “БТК” ЕАД се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от същия закон е имал задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е получил отказ от гаранционно обслужване. Като мотив за отказът дружеството сочи, че са били установени следи от механична повреда /механично счупен дисплей/.

Видно от приложената, като писмено доказателство по делото Гаранционна карта, която “БТК” ЕАД предоставя, гаранцията за телефона не се признава при изрично посочени условия, между които са и всички случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар или други външни въздействия в противоречие с изискванията на производителя. В същото време обаче, доколкото посоченият дефект се е появил за четвърти пореден път, след трикратното му отстраняване от търговеца, за да се позове на посочените изключения, при които гаранцията отпада, дружеството е следвало да докаже, че посочените механични въздействия и констатираната пукнатина на дисплея, са пряка причина за появилия се при четвъртата рекламация дефект. В този смисъл в представеното Становище е отразено, че е констатирана механична повреда, както и че това обстоятелство е било установено в оторизиран сервиз. В същото време обаче, липсват доказателства, от които да се установява, че сервизът е оторизиран да извършва гаранционно обслужване на тази марка телефони и да поддържа гаранционното обслужване на същите. Липсват и доказателства, от които да се направи извод, че установения дефект в зареждането на телефона е в пряка причинна връзка с констатираната механична повреда по дисплея.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в липса на посочена дата на нарушението. В тази връзка съдът намира, че действително в акта за установяване на административно нарушение неправилно е била посочена датата на извършване на нарушението, доколкото за дата на нарушението е приета датата 02.12.2016 год., на която дружеството е била извършена проверката на дружеството. В същото време обаче доколкото в наказателното постановление по недвусмислен начин е посочена датата на извършената проверка и датите, на които дружеството е извършило всяко едно действие, то и датата на нарушението се явява определяема по смисъла на разпоредбата на чл.113 от ЗЗП /един месец след датата на предявяване на рекламацията, която в случая е датата 04.11.2016 год. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение №363/05.11.2014 год. по КАНД №332/2014 год. по описа на ШАС и др.

Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222А от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е съобразил факта, че деянието е извършено след като дружеството е било наказано с влезли в сила наказателни постановления за други идентични по вид нарушения, поради което е наложил наказание в размер на максимума, предвидения в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП. В тази връзка съобразявайки приложените по делото наказателни постановления и датата на влизане в сила на всяко едно от тях, съдът съобрази обстоятелството, че деянието, предмет на настоящото производство се явява повторно по смисъла на §13, т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, поради което санкцията е следвало да бъде определена в двоен размер, на основание предвиденото в разпоредбата на чл.231 от ЗЗП. В настоящия случай съдът намира, че наложената от административно-наказващият орган санкция напълно отговаря на тежестта на нарушението, въпреки, че не е било посочено, че същата се налага на основание разпоредбата на чл.231 от ЗЗП и че е в двоен размер на първоначално определена санкция. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че двойният размер на максималния, предвиден в разпоредбата на чл.222А от ЗЗП размер значително би надхвърлил наложената на дружеството имуществена санкция, поради което следва да се приеме, че правото на защита на дружеството не е било нарушено с налагането на посочената санкция, както и че същата се явява по-благоприятна за него.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В-0042682/03.02.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, с ЕИК8316422181, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул.”Цариградско шосе” №115, представлявано от А. И. Д. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: