Р Е Ш Е Н И Е
216/13.4.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
М. М.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 688
по описа на ШРС за 2017 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 16-0869-001163 от 07.06.2016 г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.М.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 300 /триста/
лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл.
150 от ЗДвП, „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл. 175, ал.
1, т. 1, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и „глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл.
1-во от
ЗДвП за нарушение по чл. 137Е от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като алтернативно
моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното
постановление, като намали размера на наложените наказания „глоба“.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не
изпраща процесуален представител. Процесуалният представител на жалбоподателя
депозира писмени бележки, с които поддържа жалбата на посочените основания,
като излага и допълнителни подробни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на ОД на
МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следното:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Д.М.М. на 10.05.2016
г. управлявал собствения си мотопед, марка
“Vespa Piaggio”, с № на рама S - 0007, като
се
движел
в
гр.
Шумен, по ул. ”Васил Левски” посока ул.
„Райна Княгиня“ към хотел „Мадара“.
При спиране за проверка от
служители при ОД на МВР – Шумен до дом № 19а на
посочената улица било установено, че водачът няма свидетелство
за управление на МПС, тъй като такова не му е
издавано и че управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване мотопед, който не е регистриран и няма регистрационни табели на
управляваното от него МПС, както и не е поставил обезопасителна каска. На М.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1163 от 10.05.2016
г., с бланкетен номер 595025.
Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на
жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП, чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 137Е от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без да изложи
възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 16-0869-001163 от 07.06.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– гр. Шумен, с което на Д.М.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т.
2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 1-во
от
ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл.
1-во от
ЗДвП за нарушение по чл. 137Е от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Х.И. и на свидетелят С.З.И. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите И.И. и С.И. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от процесуално - правна страна, че атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административно
наказателното производство не са осъществени съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до неговата отмяна.
По
отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение,
съдът установи следното:
Легалната дефиниция на МПС се съдържа в §6, т.11
от ДР на ЗДвП и съгласно нея моторно превозно средство е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства. Безспорно управляваното превозно средство от нарушителя е
моторно такова и в този случай правилно наказващият орган е квалифицирал
процесните нарушения, извършени от М..
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл. 152,
ал. 1, т. 4. Тази разпоредба се отнася до водачи, които шофират тежки
или леки автомобили без да притежават
свидетелство за управление, било защото не са полагали изобщо изпит за
правоспособност, или защото са били лишени от това право по съдебен или
административен ред.
В правната норма чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП е въведено
положителното правило за поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство“. За да е валидно свидетелството за управление
на МПС трябва да отговаря на две
кумулативно дадени предпоставки: да е валидно, както по отношение на срока,
така и по отношение на категорията на управляваното моторно превозно средство.
Само при едновременното наличие на тези две предпоставки, СУМПС би се явило
„съответното свидетелство за управление“ по смисъла на санкционната норма на
чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.
Безспорно е установено по делото, че на посочената дата жалбоподателят не е представил свидетелство за управление на МПС при поискване от полицейските служители. От приложената по делото справка за нарушител е видно, че жалбоподателят е неправоспособен водач на МПС.
След анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен
начин, че жалбоподателят на 10.05.2016 г. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на административно нарушение по чл.150 от ЗДвП,
доколкото е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС.
С оглед изложеното
по-горе съдът намира, че наказващия орган правилно е ангажирал
административно-наказателна отговорност, налагайки административно наказание на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП за извършеното от
него административно нарушение по чл. 150 от същия закон.
В същото време обаче съдът счита, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Разпоредбата
на чл.
177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП
предвижва административно наказание - глоба от 100 лв. до 300 лв. за този, който
управлява моторно превозно средство без да притежава свидетелство за
управление. Административно-наказващият орган е наложил наказание
“глоба” в максималния, предвиден в закона размер, като не е изложил никакви
конкретни съображения и мотиви в тази насока, а е посочил единствено, че „нарушенията,
допуснати от М. не са за първи път“. Действително видно от приложената по
делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил наказван за друго такова
нарушение. Представянето на посочената справка обаче не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на
административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока
санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради
които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени
тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което
не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и
да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на
нарушителя за това деяние да бъде намалена до размер около минималния,
предвиден в закона, а именно “глоба” в размер на 130 /сто и тридесет/ лева,
съобразявайки обстоятелството, че жалбоподателя през 2010 г. е бил санкциониран
за друго нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Освен това,
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г.
на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28
от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната
власт на основание чл.
130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното
налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28
от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва
да се счита маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да
изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при
които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието.
Съгласно чл.
11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на
обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените
отношения.
Целта на ЗДвП е да
се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се
улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички
нарушения на установените правила. Съдът приема, че не е налице по-ниска степен
на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова
норма.
По
отношение на второто, описано в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи
следното:
Съобразно разпоредба чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната /арг. от чл. 143, ал. 2 от ЗДвП/. В изпълнение на това си правомощие министърът на вътрешните работи е издал приложимата към спора Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно нормата на чл. 10 от цитираната Наредба, за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, като формата, размерите, шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят с Българския държавен стандарт /БДС 15980 и БДС ISO 7591/. С новелата на чл. 4, ал. 1 е предписано, че собственикът е длъжен да представи лично превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията.
Съгласно нормата на чл. 22 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства според срока на валидност регистрацията е: постоянна - без срок на валидност; временна - с определен срок на валидност над 3 месеца; транзитна - със срок на валидност до 30 дни.
В настоящия случай от разпита на актосъставителя И.И. и на свидетелят С.И. се доказва по безспорен начин, че жалбоподателя е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съгласно санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 месец до 6 месеца и с „глоба“ от 50 лв. до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Съдът споделя становището на административно-наказващия орган за неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН в настоящият казус.
При индивидуализацията
на наказанието обаче административно- наказващия орган не е посочил основанията
си, за да наложи наказание „глоба“ в максимален размер. В тази връзка съдът
като взе в предвид приложената по делото справка за нарушител, намира за
справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до размер
около минималния, предвиден в закона размер, а именно „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева. При определяне
размера на това наказание съдът съобрази и обстоятелството, че действително жалбоподателя и през 2010 г. е бил
санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но същевременно е налице сериозна времева отдаличелност – близо шест
години от извършвване на предходното нарушение, както липсата на каквито и да е други доказателства за наличието на завишена
тежест на извършеното нарушение и по-висока степен на
обществената опасност на дееца.
Доколкото
видно от материалите по делото М.
е неправоспособен водач, съдът намира, че административно-наказващия
орган
правилно не е приложил спрямо
него санкцията “лишаване от право да управлява МПС”, предвидена в разпоредбата
на чл.
175, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП.
По
отношение на трeтото, описано в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП водачите и пътниците на мотоциклети и
мотопеди, следва да използват защитни
каски.
По делото няма спор, че водачът не изпълнил задължението за използване на защитна каска. Безспорно е доказано, че лицето управляващо установения от контролните органи мотопед е именно жалбоподателя. В тази връзка са налице безспорни гласни доказателства, а именно показанията на актосъставителя И.И. и на свидетелят С.И., които лично са възприели жалбоподателя М. да управлява мотопеда без защитна каска върху главата му. Не на последно място следва да се отбележи и факта, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят не е възразил относно това, че не той е управлявал МПС, като е подписал акта без възражения.
За
това нарушение в санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е
предвидено наказание „глоба” в размер на 50 лв. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-0869-001163 от 07.06.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– гр. Шумен, с което на Д.М.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т.
2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл.
1-во от
ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл.
1-во от
ЗДвП за нарушение по чл. 137Е от ЗДвП,
като намалява наложеното по пункт първи на основание разпоредбата на чл.
177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП наказание “глоба” от 300 /триста/ лева на 130 /сто и
тридесет/
лева; намалява наложеното по пункт втори на основание
разпоредбата на чл. 175,
ал. 1,
т. 1, предл. 1-во
от ЗДвП наказание “глоба” от 200
/двеста/ лева на 80 /осемдесет/ лева и потвърждава наказателното постановление
по пункт трети.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: