Р Е Ш Е Н И Е
280/18.5.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На шестнадесети май, две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 690 по
описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 16-0869-003012 от 16.01.2017 год. на Началник -група към ОДМВР
гр. Шумен,сектор „Пътна полиция“, с което на В.В.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***,
са наложени административни наказания “глоба” в размер на 30 лв., за нарушение
на чл. 6, т.1 от ЗДВП, на основание чл. 183, т.5, пр.1 от ЗДВП, “глоба” в
размер на 80 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 2 месеца, за
нарушение на чл. 103 от ЗДВП, на основание чл. 175, ал.1,т.3 от ЗДВП; “глоба” в размер на 50 лева, за
нарушение на чл. 137 А, ал.1 от ЗДВП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата си сочи, че обжалва наказателното
постановление в частта относно нарушението по чл. 175, ал.1, т 3 от ЗДВП.
Същевременно, в изложението на жалбата, моли да бъде постановено решение, с
което наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание лично
и не изпраща представител, поради което съдът приема, че жалбоподателят обжалва
наказателно постановление изцяло, а не само част от него. Алтернативно се моли
за намаляване на наложеното наказание.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален
представител. Процесуалният представител на ОДМВР гр. Шумен-административно - наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление -да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2016г.,
в гр. Шумен, служители на ОД МВР-Шумен-св.П. П. и св. М., работели като
автопатрулен екип на ул „Ал.Костантинов“, в близост с кръстовището с ул.“Цар
Иван Александър“ .
Превозните средства, излизащи от ул.“Цар Иван
Александър“, на кръстовището с ул.“Ал. Константинов“, имали забрана за
извършване на завой наляво, поради наличие на знак Г2- движение само надясно.
Въпреки това, около 15,00 часа, водач на МПС „Ауди А6“, с рег. № Н 0826 ВК,
предприел завой наляво. Служителят св. М. подал своевременно сигнал със стоп-
палка, но водачът не спрял , продължил движението си. При преминаването му
покрай полицеския служител, било установено, че водачът управлява МПС без поставен
обезопасителен колан. Била извършена справка с цел установяване на водача на
МПС и бил посетен адресът на собственика на процесното МПС. От собственика на
МПС -Н.К.Ж. и съпруга й – жалбоподателят, били попълнени декларации по чл. 188
от ЗДВП, в резултат на които се установило, че водач на МПС „Ауди А6“, с рег. №
Н 0826 ВК, на посочената дата и час е жалбоподателят В.В.Ж. ,ЕГН **********.
Бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №3012 от 12.12.2016г. за това че, жалбоподателят,
на 11.12.2016г., около 15,00 часа,
в гр. Шумен, по ул.“Ал.Константинов“, в посока бул.“С Велики“, управлява „Ауди А6“, с рег. № Н 0826 ВК, собственост на Н.К.Ж.
от гр. Шумен:
1. Водачът нарушава пътен знак Г2, като завива наляво.
2. Водачът, при подаден ясен и своевременен сигнал със
стоп- палка тип МВР, не спира и продължава движението си.
3.Водачът не използва обезопасителен колан.
Актосъставителят е посочил като нарушени разпоредбите
на чл.6,т.1 от ЗДВП, чл. 103 от ЗДВП и на чл. 137А, ал.1 от ЗДВП. Жалбоподателят
подписал акта с отразяване, че има възражения.
Същият се е възползвал от законното си право и е
депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По повод
възраженията му била извършена проверка, като са изготвени: докладна записка, с
рег. № 869р-6469 от 12.12.2016г., от П.П. и П.М.- служители в сектор „Пътна
полиция“ на ОДМВР-Шумен; докладна записка, рег. № 869р-6633 от 22.12.2016г. от
П. М.; докладна записка, рег. № 869р-74 от 04.01.2017г. от П.С. П. и докладна
записка, рег. № 869р-89 от 05.01.2017г. от инсп. И.Г., като е счетено, че
възражението е депозирано извън законоустановения срок и е оставено без
разглеждане.
Въз основа на посочения АУАН е
издадено наказателно постановление № 16-0869-003012 от 16.01.2017год. на Началник- група
към ОДМВР гр. Шумен,сектор „Пътна полиция“, с което на В.В.Ж., ЕГН **********, са
наложени административни наказания: “глоба”
в размер на 30 лв., за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДВП, на основание чл. 183,
т.5, пр.1 от ЗДВП; “глоба” в размер на 80 лв. и лишаване от правоуправление за
срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДВП, на основание чл. 175,
ал.1,т.3 от ЗДВП; “глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А, ал.1
от ЗДВП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. В наказателното
постановление административно- наказващият орган, освен преповтаряне на
описаното в АУАН, е посочил нарушенията, извършени от жалбоподателя, по следния
начин: 1/ не съобразява поведението си с
пътните знаци и маркировка, с което виновно е осъществено нарушение на
чл.6,т.1 от ЗДВП ;
2/ отказва да предаде документите си или
осуетява извършването на проверка от органите за контрол, с което виновно е
нарушил чл. 103 от ЗДВП ;
3/ водач на МПС категории М1,М2,М3 и N1,N2,N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с което виновно е
нарушил чл. 137,
ал.1 от ЗДВП.
Така установената фактическа обстановка се
изяснява от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита
в съдебно заседание на актосъставителя П., свидетеля М., св. Д., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Актът и НП са издадени
от компетентни органи в кръга на техните правомощия, спазена е формата и редът
за издаването им .
По пункт първи: Съгласно
разпоредбата на чл. 6, т.1
от ЗДВП, участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Видно от констатациите на АУАН, в пункт първи
е посочено, че водачът нарушава пътен знак Г2, като завива наляво.
Горното обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаните
актосъставител и свидетели по делото.Това обстоятелство същевременно не се
оспорва от самия жалбоподател, видно от жалбата. За нарушение на чл. 6, т.1 от
ЗДВП, АНО е наложил съответната законово съобразена санкция, предвидена в
нормата на чл. 183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДВП, предвиждаща, че се наказва с глоба 30 лв.
водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство.
В този смисъл съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено относно наложената санкция по пункт
първи .
По пункт втори: Описаното
нарушение в АУАН е: Водачът,
при подаден ясен и своевременен сигнал със стоп- палка тип МВР, не спира и
продължава движението си. Жалбоподателят, в жалбата
си твърди, че не е отказвал да спре на подаден сигнал със стоп- палка, като по
протежение на ул.“А.Константинов“ не е имало длъжностно лице, което да подаде
такова разпореждане. Неговите твърдения се разминават коренно с показанията на
актосъставителя и свидетеля. В съдебно заседание жалбоподателят не ангажира
други доказателства в потвърждение на тезата си относно това нарушение. Св. М.,
в показанията си, дадени в съдебно заседание, проведено на 16.05.2017г., сочи:
“ ….….След
като водачът извърши маневрата
„завиване наляво„ и тъй като там остава само една лента за движение надолу
…………………..аз излязох . Посочих своевременен, ясен сигнал със стоп –палка на
водача и с ръка да спре отдясно на нас, но същият, за да ни заобиколи, даже
навлезе в лентата за насрещно движение ,там има двойна непрекъсната. Иначе
трябваше да ни блъсне, тъй като аз бях непосредствено на средата на
платното………………“
Съдът
кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, дадени в
съдебно заседание на 16.05.2017г., като последователни и непротиворечиви,
поради което приема от изяснената
по делото фактическа обстановка, че жалбоподателят е извършил нарушението,
посочено в пункт втори на АУАН, а именно чл. 103 от ЗДВП- при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. За това нарушение е
предвидена санкция в нормата на чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДВП, която е следвало да се приложи от АНО.
Съдът
констатира разминавания в описаното нарушение по този пункт в АУАН и в НП,
което представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН регламентиращ, че НП
следва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В АУАН, по пункт
втори, нарушението е описано по следния начин: Водачът,
при подаден ясен и своевременен сигнал със стоп- палка тип МВР, не спира и
продължава движението си- чл. 103 от ЗДВП. В НП обаче, административно-
наказващият орган, освен че е възпроизвел посоченото в акта, е и доразвил
описанието на нарушението, посочвайки, че е извършено нарушение: водачът отказва да предаде документите си
или осуетява извършването на проверка от органите за контрол- чл. 103 от ЗДВП, като за това нарушение в НП е наложена санкция по
чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДВП- Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50лв. до 200 лв. водач,
който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и
да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.
Безспорно, от материалите по делото, не се
установява жалбоподателят да е отказал да предаде документите си или да е осуетил извършването на проверка
от органите за контрол, за което всъщност му е наложена санкцията по чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДВП. Съдът намира, че създаденото
вътрешно противоречие в описанието на изпълнителното деяние за това нарушение/по
пункт втори/ от страна на административно- наказващият орган в НП, се явява процесуално
нарушение, което е довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателя.
В този смисъл, съдът намира възраженията, наведени в жалбата от жалбоподателя,
за основателни. Допуснатото нарушение съдът квалифицира като съществено и
водещо до необходимостта от отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно,
в тази му част.
По пункт трети: Съгласно
разпоредбата на чл.137а,
ал.1 от ЗДВП, посочена в пункт трети на акта за установяване на
административно нарушение, водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Видно от
констатациите в акта за установяване на административно нарушение, съставен по
предвидения в ЗДВП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има
доказателствена сила до доказване на противното, че жалбоподателят е бил без
обезопасителен колан. Горното се потвърждава и от показанията на свидетеля М.,
дадени в съдебно заседание, проведено на 16.05.17г:
„……на
шофьорското място беше мъж и видях, че беше без колан ……“
Този
факт се подкрепя и от показанията на св. П.,
дадени в съдебно заседание, проведено на 16.05.17г: „……..след като ни подмина, видяхме, че няма колан ……“
Показанията
на тези свидетели, съдът кредитира изцяло като непротиворечиви. Те са очевидци на нарушението и техните показания са
събрани по надлежния процесуален ред и същевременно тези показания по никакъв
начин не бяха оборени с допустими доказателства от страна на жалбоподателя.
Твърденията на полицейските служители са логически, последователни, обективни и
се подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, като доказват по
безспорен начин извършване на нарушението по пункт трети в АУАН, от
жалбоподателя. Административното нарушение и в този
случай е
установено по единствения възможен за това начин- чрез извършване на пряко
наблюдение от страна на актосъставителя и на свидетеля. Административно
- наказващият орган правилно е приложил нормата на чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП, съобразно
която се наказва
с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан. Санкцията е приложена в размера, предвиден в закона. В този смисъл съдът
намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно в тази част
и следва да бъде потвърдено относно наложената санкция по пункт трети.
Поради
всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде отменено в частта по пункт втори
и потвърдено в частта по пункт първи и
трети, като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-0869-003012 от 16.01.2017год.
на Началник- група към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, в частта по пункт втори, с което на В.В.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 80лв. (осемдесет) лева и лишаване от правоуправление за срок от 2
месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДВП, на основание чл. 175, ал.1,т.3 от ЗДВП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0869-003012 от 16.01.2017год. на Началник- група
към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, в частта по пункт първи и трети, с което на В.В.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 30лв.(тридесет)лева,
за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДВП, на основание чл. 183, т.5, пр.1 от ЗДВП, “глоба” в размер на 50лв.(петдесет)
лева, за нарушение на чл. 137 А, ал.1 от ЗДВП, на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: