Р Е Ш Е Н И Е
258/11.5.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ц.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 694 по описа на
ШРС за 2017 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 16 – 0869 - 003222 от 20.01.2016 г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на В.В.В., ЕГН **********
*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 30 /тридесет/
лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 5,
предл. първо от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В
проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят се явява
лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията
си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал .2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
В.В.В. на 10.12.2016 г. управлявал лек автомобил марка “Пежо 307” с рег. № Н 1506
АХ, собственост на В.И.П., ЕГН ********** ***.40 часа на същия ден водачът не
спазил пътен знак „В-1“, като навлязъл с автомобила в ул. „Невен“ от ул. „Ален мак“ и се движил към ул.
„Марица“, въпреки, че в тази посока движението на МПС по ул. „Невен“ било забранено с посочения знак. В автомобила пътували
приятели на водача – свидетеля В.И. и Р.Д. и две кучета. След като
жалбоподателят минал по ул. „Невен“, той спрял за кратко до денонощния магазин,
разположен на ул. „Марица“, след което предприел движение по ул. „Неофит
Бозвели“. По същото време на ул. „Климент Охридски“ в близост с ул. „Марица“ се
намирал автопатрулен екип, включващ свидетелите П.П. и И.К.. Те възприели
посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил по ул. „Невен“
и констатирали, че извършил нарушение на знак „В1“. Двамата служители с
полицейския автомобил последвали автомобила, управляван от жалбоподателя В. ***,
като подали сигнал водачът да спре. Жалбоподателя спрял управляваното от него
превозно средство в дясно по посоката на движение. В близост спрял и
полицейския автомобил, като от патрулния автомобил слязъл свидетеля П.П. и се
приближил до до автомобила, управляван от жалбоподателя. Тогава служителя на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен - свидетеля П. се представил
на нарушителя, уведомил го за извършеното нарушение на правилата за движение и му
била извършена проверка, като поискал документите, удостоверяващи правоспособността
му на водач и го информирал за възможността да бъде санкциониран чрез съставяне
на фиш. Жалбоподателя В. изразил съгласие, че е извършил нарушение на знак „В1“.
Тогава свидетеля П. се върнал в полицейския автомобил, където колегата му –
свидетеля И.К. извършил проверка на лек автомобил марка “Пежо 307” с рег. № Н 1506
АХ по регистрационния номер и на водача чрез работното средство с отдалечен
достъп /РСОД/ – таблет „Леново Йога Таб 3“ ИМЕЙ № 1:867989022102939. След това
свидетеля съставил фиш, отнесъл го до лек автомобил “Пежо 307” и го предоставил
на водача за подпис. През това време колегата му – свидетеля И.К. сложил
използвания таблет на задната седалка на полицейския автомобил, където се
намирала и служебната чанта с документи. Жалбоподателя В. отказал да подпише
фиша, като след отказа свидетеля П. му разпоредил да не излиза от автомобила и се
върнал в полицейския автомобил и предприел съставянето на акт за установяване
на административно нарушение. След като полицейския служител се отдалечил от
лек автомобил марка “Пежо 307” с рег. № Н 1506 АХ жалбоподателя В. излязъл от
превозното средство, придвижил се до патрулния автомобил, отворил задната врата
и седнал на задната седалка на автомобила зад водача с намерение да обясни
мотивите си за отказа да подпише акта. Преди да са седне в полицейския
автомобил преместил от там чантата с документи. Той обаче не забелязал
поставения на седалката таблет и седнал върху него, при което счупил стъклото
му. Полицейските свидетели, които седели на двете предни седалки на автомобила
веднага предупредили жалбоподателя незабавно да напусне полицейския автомобил.
Жалбоподателя В. настоявал да бъде превозен до РУ – Шумен, където да депозира
молба срещу действията на полицейските служители. След като двамата го поканили
отново да напусне превозното средство, жалбоподателя В. се съгласил и излязъл
от автомобила. Тогава свидетеля И.К. взел таблета от задната седалка, включил
го и видял, че екрана на таблет „Леново Йога Таб 3“ е счупено. След това полицейските
служители разпоредили на жалбоподателя В. да се придвижи до сградата на РУ –
Шумен с управлявания от него автомобил. Приятелите на жалбоподателя В.
напуснали автомобила му заедно с кучетата и В. последвал патрулния автомобил до
РУ – Шумен. Там свидетелите П. и К. уведомили жалбоподателя В., че при сядането
му на задната седалка на патрулния автомобил е счупил стъклото на служебния
таблет. Жалбоподателят В. изразил съмнение в достоверността на това твърдение и
отказал да подпише акта за установяване на административно нарушение, който
свидетелят П. ***. По този повод на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 3222 от 20.12.2016 г., като актосъставителят
е посочил, че с описаните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, чл. 6, т. 2 от ЗДвП и чл. 6, т. 2 от ЗДвП, който бил връчен на
нарушителя, но същият отказал да го подпише. Отказът на жалбоподателя да
подпише акта е удостоверен с подписа на свидетеля Д.С.Д.. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 16 – 0869 - 003222 от 20.01.2016 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на В.В.В.,
ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 30
/тридесет/ лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП.
Във връзка с
повреденото служебно имущество – работното средство с отдалечен достъп /РСОД/ –
таблет „Леново Йога Таб 3“ ИМЕЙ № 1:867989022102939 на 11.12.2016 г. било
образувано досъдебно
производство № 1415/2016 г. по описа на РУ – Шумен
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК – за това,
че на 10.12.2016 г. в гр. Шумен унищожил или повредил противозаконно чужда
движимо имущество – 1 бр. техническо средство – таблет /РСОД/, собственост на
ОД на МВР – Шумен. Разследването
по цитираното досъдебно
производство е приключено от водещия разследване полицай, като в хода
на производството не е бил привличан обвиняем. С
постановление от 21.04.2017 г.
прокурор на
Районна прокуратура – Шумен
е
прекратил наказателното производство по посоченото
досъдебно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не съставява
престъпление според чл. 216, ал.
6 от НК, приемайки, че деянието представлява маловажен случай на повреждане на чужда вещ
по непредпазливост.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя П.С.П., и на свидетеля И.Ц.К.
- свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и на
свидетеля Д.С.Д. - свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. С
най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените
свидетели П.П., И.К. и Д.Д.. Съдът
кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и
се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не
са се намирали в никакви особени отношения с нарушителката, които дори не са познавали и не извличат
ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема
същите за достоверни и правдиви.
По делото
като свидетел е разпитано и лицето В.И.П., но съдът счита, че показанията му не
следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са противоречиви и не се
подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това
съдът намира основание да не кредитира показанията на посоченият свидетел П. и
поради близките отношения на същият с жалбоподателя. В този смисъл свидетеля В.П.
е негов приятел и това до голяма степен прави показанията му прекалено
пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка по отношение
на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът
приема, от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В настоящия случай от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят В.В.В. на 10.12.2016 г. управлявайки лек автомобил марка
“Пежо 307” с рег. № Н 1506 АХ, собственост В.И.П., ЕГН ********** навлиза след знак „В1“, забраняващ влизането на
съответното пътно превозно средство. В подкрепа на този извод са събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.П. и И.К.,
които са се намирали в непосредствена близост до денонощния магазин, разположен
на ул. „Марица“ в гр. Шумен, в паркирания наблизо служебен полицейски автомобил
и пряко са възприели поведението на водача, движението на управлявания от него автомобил
и самото нарушение.
Това
нарушение на се оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото в самата жалба
и в съдебно заседания жалбоподателят излага, че оспорват единствено второто и
третото нарушение, като заявява, че в останалата си част изложеното отговаря на
действителността.
Поради
изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП предвижда „глоба“ в размер на 30 лв. за водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство.
Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба.
С оглед на
изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по
пункт първи се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
По отношение на нарушенията, описани в пункт втори и
трети на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 2 от ЗДвП участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.
От събраните
по делото материали се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал посочения в акта и в наказателното постановление автомобил и след като
му е било дадено разпореждане от свидетеля П.П., първоначално да не излиза от
МПС, а впоследствие и да не влиза в служебния автомобил, същия не ги е изпълнил.
В
подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите П.П. и И.К., които пряко са
възприели поведението на жалбоподателя и отказа му да изпълни дадените му разпореждания съответно
да не излиза от
автомобила, а впоследствие да не влиза в полицейския автомобил.
Ето защо,
поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че от материалите по
делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна посоченото в пункт втори и пункт трети нарушение
по чл. 6, ал. 2 от ЗДвП,
като не е изпълнил разпореждания му,
дадени от контролен орган. Административно - наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, който е относим за двете нарушения, които по правилата на чл. 18 от ЗАНН
представляват отделни основания за реализиране на административно-наказателна
отговорност. Цитираната санкционна разпоредба предвижда наказание “лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и
“глоба” от 50 до 200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението.
В същото
време, съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието в унисон с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. При индивидуализация
на наказанията административно-наказващият орган е наложил и двете наказания в
размер над минималния, предвиден в закона размер, като е изложил конкретни
мотиви, обосноваващи решението му за налагане на санкция в съответния размер.
При определяне на наказанието е била съобразена тежестта на всяко едно
от
нарушенията по чл. 6,
ал. 2 от ЗДвП
и на дееца, както и обстоятелството, че на същия са били налагани множество
наказания за други нарушения по ЗДвП, по които не е заплатил наложените му
наказания „глоба“, което следва да се
възприеме като утежняващо отговорността обстоятелство. При преценка на размера
на наказанията съдът съобрази и обстоятелството, че двете наказания са
кумулативно предвидени и същите кореспондират помежду си.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неправилно е тълкуването в жалбата, че по силата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН се изисква акта да е съставен в присъствието на повече от един свидетел. Цитираната норма изисква акта да бъде подписан от поне един свидетел, но не поставя никакви изисквания към броя на свидетелите при съставянето му. Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването на всички лични данни на свидетеля, доколкото това не е довело до затруднения при неговото идентифициране. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че е допуснато съществено
процесуално нарушение при съставявенето на акта за установяване на
административно нарушение съобразно императивната разпоредба на чл. 42, т. 2 от
ЗАНН. Безспорно е установено, че акта
е довършен в сградата на РУ - Шумен, предявен е на жалбоподателя и същият е
отказал да го подпише, което налага извода, че процедурата е довършена
съобразно предвидения в ЗАНН ред и не са налице нарушения, които да доведат до
отмяна на атакуваното наказателното постановление.
Действително, съдът
констатира,че е
допуснатата грешка при
изписване на годината на издаване на атакуваното наказателното постановление. Съдът счита, че в случая става въпрос за допусната
техническа грешка при изписване на последната цифра на годината на издаване на
наказателното постановление. Освен това, от допълнително представените в съдебно заседание писмени доказателства –
Справка за издадени наказателни постановления от 20.01.2017 г. е видно, че това
е първото наказателно постановление за деня и доколкото касае само годината, а
не датата и месеца и предвид установената дата на извършване на самото деяние, поради
което съдът счита, че грешното посочване на годината в случая е безспорно ясно,
че става дума за 2017 година, т.е. касае се за техническа грешка и не може да бъде
нарушение от категорията на съществените, тъй като не води до накърняване
правата на нарушителя, процедурата по установяването на нарушението и
установяването на обективната истина, както и до невъзможност да се установи спазването на сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като
районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е
безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само
когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно
извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната
инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази
с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесните
нарушения е установено по безспорен начин.
Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанията са наложени на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, предвиждащ санкция при нарушение на
чл. 6,
т. 2 от с.з., какъвто е и процесният
случай.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и
законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да
бъде оставена без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно № 16 –
0869 - 003222 от 20.01.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Шумен, с което на В.В.В., ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДвП,
“глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и “глоба” в
размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от
2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: