Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД №730/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.Б.И. ***, срещу Наказателно постановление №11-01-573/24.02.2017г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция- гр.София, с което на лицето била наложена глоба в размер на 1000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция. Жалбоподателят счита, че не е налице административно нарушение, като привежда и доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят изпълнявал длъжността кмет на Община Хитрино. Бюджетът на Общината се формирал от субсидии от Републиканския бюджет, собствени приходи и държавни трансфери. С чл.50 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015г. била приета целева субсидия за капиталови разходи в размер на 427 100 лева с включен ДДС, в т.ч.-241 968,71 лева с включен ДДС за изграждане и основен ремонт на общински пътища. Съгласно ЗДБРБ за 2015г. капиталовите разходи включвали разходите за придобиване на дълготрайни активи и разходите за основен ремонт на собствените активи. Средствата били предоставени на Община Хитрино чрез залагане на съответните лимити за плащания в системата за електронни бюджетни разплащания СЕБРА. На 23.04.2015г. между Община Хитрино и „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД-гр.Търговище бил сключен договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет -кърпежи на пътни отсечки в и между различни населени места, включително и „Ремонт на път Студеница-Тервел /главната улица в Студеница-ул.“Камчия“/“, като в тази му част договорът бил на стойност 58317,51 лева без ДДС /69981,01 лева с ДДС/. За изпълнените по договора строително монтажни работи бил подписан Протокол за приемане на извършени СМР на обща стойност 201 640,59 лева без ДДС /241 968,71 лева с включен ДДС/, от които за подобект „Ремонт на път Студеница-Тервел /главната улица в Студеница-ул.“Камчия“/“ били дължими общо 58306,94 лева без ДДС /69 968,33 лева с ДДС/ за извършено изкърпване на 2262,59 кв.м. повредени площи и деформации в настилката с плътна асфалтова смес със средна дебелина 5 см.-машинно /фрезоване, оформяне, почистване, направа на битумен разлив, доставка, полагане, уплътняване и всички свързани с това разходи/. Дължимата сума била платена посредством две бюджетни платежни нареждания-съответно от 02.06.2015г. и от 22.12.2015г., подписани от жалбоподателя, от отпуснатата на Община Хитрино по реда на чл.50 от ЗДБРБ за 2015г. целева субсидия за капиталови разходи, чрез усвояване на сума от заредения лимит по СЕБРА в размер на 69 968,33 лева с ДДС /58 306,94 лева без ДДС/. Впоследствие от Д.Р.П.- главен финансов инспектор при АДФИ- област Шумен била извършена финансова инспекция на Община Хитрино със задача- проверка за законосъобразност при разходването на средствата, предоставени през 2015г. като целева субсидия от Държавния бюджет за капиталови разходи, в т.ч. за изграждане и основен ремонт на общински пътища, във връзка със спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, сключените договори, изпълнението им и плащанията по тях, възложена ѝ със Заповед № ФК-19-849/07.07.2016г. на директора на Агенцията на държавна финансова инспекция. В хода на инспекцията било установено, че сумата от 69 968,33 лева с ДДС /58 306,94 лева без ДДС/, представляваща част от предоставената на Общината целева субсидия, е заплатена за извършването на текущ ремонт, при целево предназначение- изграждане и основен ремонт на общински пътища. Във връзка с тези констатации на 11.10.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, за това, че в качеството си на кмет на Община Хитрино, е заплатил част от СМР по договор от 23.04.2015г. с „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД-гр.Търговище за подобект „Ремонт на път Студеница-Тервел /главната улица в Студеница-ул.“Камчия“/“ със средства от целевата субсидия за капиталови разходи за 2015г. в размер на 69 968,33 лева с ДДС /58 306,94 лева без ДДС/, като средствата са заплатени за извършването на текущ ремонт, при целево предназначение- изграждане и основен ремонт на общински пътища. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан от него без конкретни възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени от наказващия орган за неоснователни. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на Н.И. била наложена глоба в размер на 1000 лева за извършено нарушение изискванията на чл.50 от ЗДБРБ за 2015г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката Д.Р.П., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не са налице основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.44, ал.1, т.15 от ЗМСМА кметът на общината представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда. По силата на чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси първостепенни разпоредители с бюджет са разпоредителите, които съставят, изпълняват и отчитат бюджет и са определени като такива със закон, като изрично е посочено, че кметът на общината се явява първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на общината. От своя страна чл.11, ал.4 от ЗПФ посочва, че макар и правомощията на първостепенен разпоредител с бюджет да могат да се делегират, делегирането не освобождава съответния първостепенен разпоредител с бюджет от отговорността за изпълнението на делегираните правомощия. Предвид тази нормативна уредба съдът приема, че жалбоподателят, в качеството му на кмет на Община Хитрино, е бил отговорен за законосъобразното изпълнение на бюджета на Общината. Действително, според нормата на чл.13, ал.2 от ЗПФ бюджетите на общините се приемат от общинските съвети. Основателни са обаче доводите на представителя на въззиваемата страна, че бюджетът се съставя и внася за разглеждане от общинския съвет по предложение на кмета на общината /чл.94, ал.2 от ЗПФ/. При положение, че кметовете на общини са нормативно натоварени с отговорността за правомерното съставяне, изпълнение и отчитане на бюджетите на общините и доколкото процесните суми са били заплатени с платежни нареждания, подписани от жалбоподателя именно в качеството му на кмет на Община Хитрино, съдът приема, че последният се явява отговорен за законосъобразността на извършените плащания. В тази връзка следва да се отбележи, че изложените в жалбата доводи, че през определен период жалбоподателят не е бил кмет на Община Хитрино са неоснователни, тъй като същият е подписал процесните платежни нареждания по време, когато е изпълнявал тази длъжност и в това качество.

На следващо място, съдът намира, че жалбоподателят действително се е разпоредил с процесните средства с целево предназначение не по предназначението им. Както беше посочено по-горе, по силата на чл.50 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015г. на Община Хитрино е била предоставена целева субсидия за капиталови разходи, включващи разходите за придобиване на дълготрайни активи и разходите за основен ремонт на собствените активи. В случая очевидно разходите не са направени за придобиване на дълготрайни активи, при което за решаване на спора между страните следва да се изясни дали се касае за разходи за основен ремонт на собствени активи, в случая-общински пътища. Понятието „основен ремонт“ следва да бъде дефинирано съобразно §5, т.42 от ДР на ЗУТ като частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Доколкото извършените ремонтни работи на път „Студеница-Тервел“ се изразяват в изкърпване на дупки и отстраняване на отделни деформации по пътя, безспорно не се касае за основен ремонт по смисъла на цитираната норма. Същевременно според чл.47, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата „текущият ремонт“ включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя- действия, несъмнено обхващащи извършените в настоящия случай. При така установеното съдът намира, че действително част от предоставената по реда на чл.50 от ЗДБРБ за 2015г. целева субсидия за капиталови разходи е била разходена за други цели, а именно- за текущ ремонт на общински пътища.

Макар и правилно да е констатирано разпореждане със средства с целево предназначение не по предназначението им от страна на жалбоподателя обаче, съдът констатира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а именно- да посочи в наказателното постановление законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Както в съставения акт, така и в издаденото въз основа него наказателно постановление се приема, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.50 от ЗДБРБ за 2015г. Посочената разпоредба обаче не установява задължения нито за жалбоподателя, нито за друго лице, а единствено посочва размерът на целевата субсидия, която следва да бъде предоставена на Община Хитрино. В случая не се касае за норма, мълчаливо включваща и дължимото поведение чрез предвиждането на съответно наказание, тъй като същата не е санкционна такава. В тази насока е и практиката на съдилищата- в Решение №51/2017г. на АдмС-Ямбол например изрично се приема, че тази норма не съдържа състав на нарушение, нито пряко разписва задължения за длъжностни лица. На следващо място, съдът намира и че санкционната норма е определена неправилно. Разпоредбата на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция предвижда санкции за виновните длъжностни лица, както и за лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол, за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт, при упражняването на инспекционна дейност по този закон. Буквалното тълкуване на тази норма налага извода, че същата е неприложима в настоящия случай, тъй като жалбоподателят не е упражнявал инспекционна дейност, а е извършил действия на разпореждане с бюджета на общината. Следва да се отбележи, че разширителното тълкуване на приетата от наказващия орган санкционна норма е недопустимо, тъй като се касае за реализиране на административнонаказателна отговорност. За да представлява едно деяние административно нарушение, същото следва да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред /чл.6 от ЗАНН/. Деянията от вида на процесното се отличават с обществена опасност, достатъчно висока, за да бъде предвидено за тях наказание по реда на Наказателния кодекс /чл.254а, ал.1 от НК/, но за да бъде санкционирано определено длъжностно лице за неправомерно разпореждане с целеви средства по административен ред е необходимо точно да бъдат определени съответните норми, установяващи дължимото поведение и санкцията при неизпълнение.

Предвид изложеното съдът намира, административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да издири правилно приложимия закон. При това положение обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и като такова следва да бъде отменено изцяло. Предвид наличието на абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление не следва да се обсъждат останалите аргументи, изложени в жалбата.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №11-01-573/24.02.2017г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция- гр.София, с което на Н.Б.И. ***, с ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 1000.00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: