Р Е Ш Е Н И Е
285/22.5.2017г.,
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На двадесет и седми април 2017
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.Митева
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 731/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от “БАРАК” ЕООД-гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 03-1373/01.03.2017г. на началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор-Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на по 200,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.85, ал.2 от ЗИ. Дружеството –жалбоподател счита, че не е допуснало неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект- хранителен магазин, намираща се на бул.“Плиска“ №34 в гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ №34А. За осъществяване на търговски плащания дружеството използвало за измерване на масата на продаваните хранителни стоки везна електронен тип EVL 15PBL LB, произведена от Еликом Електроник КД, с идентификационен номер №006670. На 20.06.2016г. от св.Е.Й.Д.- главен инспектор в ГДМН, Регионален отдел „Метрологичен надзор Североизточна България“ била извършена проверка на посочения обект за спазване на относимата нормативна уредба. При проверката било установено, че посоченото средство за измерване е включено и в работно положение. Установено било също, че на везната е наличен знак за последваща проверка с вписан срок на валидност на последващата проверка- до м.март 2016г. Във връзка с тези констатации на 17.09.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че използвало за измервания, свързани с търговски плащания, посочената везна, без знак за последваща проверка, който да е с валиден срок на последващата проверка. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като съответна покана била изпратена, но не била потърсена от получателя. Впоследствие АУАН бил предявен и подписан с отбелязване, че ще бъдат представени писмени възражения. Такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за неизпълнение на задължение по 44, т.4, във вр. с чл.43, ал.1 от Закона за измерванията.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Е.Й.Д. и С.М.С., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите също така не извличат някаква полза от твърденията си и не са заинтересувани от изхода на делото, при което липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Според
разпоредбата на чл.5 от ЗИ за осигуряване на точност и достоверност на измерванията
в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност,
защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания, се извършва
метрологичен контрол.
По силата на чл.23 от с.з. на контрол по реда на тази глава (в която е включена и посочената като нарушена разпоредба на чл.44), подлежат средствата за измерване, компонентите, спомагателното оборудване и допълнителните устройства към тях, наричани по-нататък "средствата за измерване", които се използват в случаите по чл.5 и са определени в наредбата по чл.28. Понятието "средство за измерване" е дефинирано в §1, т.27 на ДР на ЗИ като техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Съдът намира, че процесната везна попада в тази категория и представлява „средство за измерване” по смисъла на посочената разпоредба. От своя страна нормата на чл.44, т.4 от Закона за измерванията задължава лицата, които използват средства за измерване, да не използват такива без знак по чл.43, ал.1 от с.з., а именно- знак за последваща проверка. Доколкото, както беше посочено по-горе, процесната везна представлява „средство за измерване” по смисъла на §1, т.27 на ДР на ЗИ, като същата е използвана за осигуряване на точност и достоверност на измерванията при търговски плащания (т.е. –в случаите по чл.5), за лицата, ползващи това СИ е възникнало задължението по чл.44, ал.4 от ЗИ, а именно-да си служат с него само след поставяне на посочения по-горе знак. От показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява по безспорен начин, че изискуемият по силата на посочената норма знак за последваща проверка е бил с изтекъл срок на валидност- обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. Съдът намира, че наличието на знак с изтекъл срок на валидност е с еквивалентно правно значение на липсващ такъв, тъй като последваща проверка не е била извършена в надлежния за това момент. Предвид гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин, че санкционираното дружество е използвало средство за измерване в нарушение на изискванията на чл.44, т.4 от ЗИ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият орган правилно е
издирил приложимия закон и не е накърнил правото на защита на санкционираното
лице в хода на административнонаказателното производство. Актът законосъобразно е съставен
в отсъствието на представител на дружеството, тъй като поканата, изпратена на
адреса на седалището на последното, е била върната като непотърсена. Поради
това правилно е счетено, че са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй
като нарушителят, макар и известен, не е могло да бъде намерен. Действително, съдът констатира, че в НП не са посочени изрично датата и
мястото на извършване на нарушението. От описанието на обстоятелствата, при които е извършено същото в процесното наказателно постановление обаче е видно, че нарушението е констатирано на 20.06.2016г. в хранителен
магазин, стопанисван от дружеството, с точно посочен адрес в гр.Шумен, при
което са налице основания да се счете, че датата и мястото на нарушението са
изводими от обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление. Непосочването изрично, че това са датата и
мястото на извършване на нарушението, не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като в напълно достатъчна степен става ясно какво нарушение е вменено на
жалбоподателя, както и кога и къде е
извършено.
Неоснователни
са доводите, изложени в жалбата, за незаконосъобразност на съставения акт, тъй
като в него не е посочено дали последната последваща проверка е направена в
срока по чл.43, ал.4 от ЗИ и какъв е този срок. Срокът, в който е била
извършена последната последваща проверка е без правно значение за настоящия
случай. Безспорно е, че на процесната везна е бил наличен знак за последваща
проверка с изрично посочен срок на валидност, а именно- до м.03.2016г. Като е
използвало описаното средство за измерване след изтичането на отбелязания срок
на валидност на последната последваща проверка и без да бъде извършена нова
такава, дружеството несъмнено е осъществило състава на вмененото му
неизпълнение. Обстоятелствата около извършването на предходната проверка не
рефлектират върху административнонаказателната отговорност за процесното
неизпълнение, тъй като по никакъв начин не освобождават санкционираното лице от
задължението му да не използва процесното средство за измерване след изтичането
на срока на валидност на поставения знак по чл.43, ал.1 от ЗИ.
Правно
ирелевантно се явява и неизследването на обстоятелството кога везната е пусната
в употреба. Настоящият случай попада в приложното поле на Закона за измерванията,
а не на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол /видно от обстоятелството, че на везната е била извършвана предходна
последваща проверка по реда на ЗИ, а и от самата пледоария на процесуалния
представител на жалбоподателя/. Поради това разпоредбите на Наредбата не следва
да бъдат коментирани като неотносими към случая.
Санкционната норма е определена правилно,
като наказанието е наложена на основание чл.85,
ал.2 от ЗИ, който предвижда специална санкция за юридическо лице, което в
случаите по чл.5 използва средства за измерване, които не отговарят на
изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл.44,
какъвто е и процесният случай.
Предвид гореизложеното съдът приема, че
искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление следва да бъде
оставено без уважение, тъй като липсват основания за това. Не са налице също
така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид. Напротив,
везната е била използвана за измервания, свързани с търговски плащания, през
един сравнително продължителен период след изтичането на срока на валидност на
предходната проверка, през който период по никакъв начин не са били гарантирани
точността и достоверността на извършените измервания и са били създадени
условия за ощетяване на купувачите. Не е установено също така наличието на
някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното
неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на
цитираната разпоредба.
На следващо място, съдът намира, че административно-наказващият орган е
индивидуализирал правилно наказанието. Отчетена е липсата на влезли в сила
наказания за други нарушения на ЗИ, както и на настъпили конкретни вредни
последици, като законосъобразно санкцията е определена в минималния размер,
предвиден в закона.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава изцяло наказателно постановление № 03-1373/01.03.2017г. на началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор-Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „БАРАК“ ЕООД-гр.Шумен, ЕИК:127515036, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.85, ал.2 от Закона за измерванията, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200.00 лева, като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: