Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 789/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Б.Ф.Н. *** срещу Наказателно постановление № 216194-F139066/29.09.2016г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.355, ал.2 от КСО. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, като привежда и доводи в насока маловажност на случая. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Жалбоподателят бил регистриран като земеделски производител и в това си качество се явявал самоосигуряващо се лице. Въпреки че не бил прекъснал дейността си, през периода 01-25.02.2014г. същият не подал Декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” за м. 01/2014г. Такава декларация била подадена на 27.03.2014г., по електронен път. Впоследствие от И.И.П.- старши инспектор по приходите била извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство от страна на жалбоподателя, при която изложените обстоятелства били установени. Тъй като не бил спазен законоустановения срок за подаване на процесната декларация- до 25.02.2014г., на 05.12.2014г. проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е изпълнил задължението си да подаде Декларация №1 по чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за м.01 /2014г. в законоустановения срок. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, тъй като след съответна покана същият не се явил; впоследствие актът бил предявен, но Н. отказал да го подпише. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 29.09.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Б.Н. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лв. за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелката И.И.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбоподателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, тъй като упражнява дейност като регистриран земеделски производител. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. В случая процесната декларация е следвало да бъде подадена до 25.02.2014г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че това задължение е изпълнено на 27.03.14г.- след изтичането на срока за това. При това положение съдът намира, че жалбоподателят действително виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8, като наличието на нарушението правилно е констатирано в процесното наказателно постановление. Санкцията също така е определена правилно, на основание действащият към този момент текст на чл.355, ал.2 от КСО, предвиждащ специални наказания за лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона към момента на издаване на наказателното постановление.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставянето на акта в отсъствието на нарушителя е в съответствие с нормативните правила, тъй като след съответна покана, получена от Н. на 19.11.2014г. /видно от разписка на л.10 от делото/, същият не се е явил за съставяне на АУАН. Административнонаказателното производство законосъобразно е било спряно, считано от 20.04.2015г., тъй като са били налице основанията по чл.43, ал.6 от ЗАНН, поради което и не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Независимо от изложеното, съдът намира, че случаят се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В практиката си ШАС изрично приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното производство. Този факт, съчетан с липсата на каквито и да било данни в резултат на закъснялото подаване на декларацията да са настъпили неблагоприятни последици, както и обстоятелството, че се касае за първо нарушение от съответния вид, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на констатираните деяния, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид (Решение №361 по КАНД№281/2013г.) В цитираното решение се изтъква също, че целта на налагане на административно наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред. В случая нарушителят е предприел действия за изпълнение на задължението си по собствени подбуди и преди подвеждането му под административно-наказателна отговорност, което означава, че визираната в чл.12 от ЗАНН цел на наказанието е постигната много преди факта на неговото налагане. В тази насока е изрично и Решение №81/13.03.2017г. на ШАС по КАНД№40/17г. и мн.др. Предвид изложеното, с оглед особеностите на случая, съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от типичните такива от този вид и следва да бъде счетено за маловажно, още повече, че се касае за сравнително неголямо закъснение от около месец. При това положение дори и минималният размер на понастоящем действащата санкционна разпоредба на чл.355, ал.1 от КСО би била несъразмерно тежка и би се явила наложена в нарушение на нормата на чл.12 от ЗАНН, тъй като целите на наказанието вече са били постигнати.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неотчитане условията за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 216194-F139066/29.09.2016г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на Б.Ф.Н. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.2 от КСО, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250,00лв., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: