Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 800/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К.А.Р. *** срещу Наказателно постановление № 22/09.03.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр.с чл.258, ал.1 от ЗМВР. Жалбоподателката оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателката изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 07.11.2016г. на бул.“Симеон Велики“ в гр.Шумен възникнало ПТП, в което участвала жалбоподателката, която обаче не изчакала пристигането на служители на сектор „Пътна полиция“, а напуснала мястото на инцидента. След извършени справки и предприети издирвателни мероприятия самоличността на жалбоподателката била установена, поради което била изготвена призовка за явяване в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен, с оглед необходимостта от изясняване на обстоятелствата около настъпилото ПТП. Призовката, която задължавала Р. да се яви на 16.11.2016г. в 20,00ч. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен, била връчена на съпруга на Р.-М.Ж.Р., който се задължил да ѝ я предаде. На посочената дата и час обаче жалбоподателката не се явила на указаното в призовката място, което наложило същата да бъде посетена в дома ѝ, където ѝ бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че не се е явила в сектор „ПП“ без уважителна причина, след като е редовно призована с призовка тип МВР. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен, но същата отказала да го подпише. Депозирала писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, които били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 09.03.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката била наложена “глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.69, ал.1 и ал.2 от ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.Ц.К. и М.С.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия. Според втората алинея на цитираната норма гражданите следва да бъдат уведомени писмено за призоваването, като в съобщението изрично следва да се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване. Предвид събраните по делото доказателства и най-вече с оглед свидетелските показания съдът приема, че жалбоподателката действително не се е явила на указаните ѝ в призовката време и място. Липсват също така данни за наличие на уважителни причини за неявяването. С това безспорно е осъществен от обективна страна състава на нарушение по чл.258, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ специална санкция за лице, което без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1, след като е редовно призовано. Съдът намира за недоказано обаче виновното извършване на нарушението. За да се счете дадено лице за редовно призовано е достатъчно призовката да е била връчена на близък, поел задължение да я предаде. Това положение обаче е приложимо само в рамките на съответното производство, но не е достатъчно за обосноваването на административнонаказателна отговорност в случай на неявяване. Знанието на нарушителя, че е призован да се яви пред определен орган, е елемент от състава на административното нарушение и подлежи на доказване, наред с всички останали обстоятелства, свързани с нарушението. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение №1/2016г. на ВКС, вината в наказателния процес се доказва, а не се презумира. В тълкувателното решение се подчертава, че е недопустимо да се презумира знание на дееца за определени обективни факти, тъй като това означава да се създаде „презумпция за вина“, доколкото съответните елементи от обективна страна обуславят субективното отношение на извършителя към деянието. Сочи се, че обратното разбиране категорично противоречи на националните и международни стандарти за основните права на човека, като прехвърля тежестта на доказване върху извършителя, което недопустимо противоречи на чл.103 от НПК. В случая съпругът на жалбоподателката се е задължил да предаде процесната призовка, но липсват каквито и да било доказателства същият да е изпълнил поетото задължение. Р. се е възползвал от правото си да откаже да свидетелства в качеството си на съпруг на санкционираното лице, а изясняването на този въпрос с други доказателствени средства се е оказало невъзможно поради липсата на такива. При това положение не би могло да се счете за доказано, че жалбоподателката е узнала за издадената призовка, тъй като конкретни доказателства в тази насока не са налице, а и съществуват редица житейски ситуации, при които действително е възможно призовката да не е била предадена. В същото време жалбоподателката и в подаденото възражение, и в депозираната жалба последователно твърди, че призовката не й е била връчена, тъй като е във влошени отношения със съпруга си. Макар и от съдържанието на възражението и жалбата да е видно, че Р. е запозната с изложеното в призовката, по никакъв начин не става ясно в кой момент същата е узнала за призоваването. С по-съществено значение в тази връзка обаче е обстоятелството, че както възражението, така и жабата не представляват доказателствени средства, а са способ за реализиране на процесуални права. Макар и да е допустимо съдържанието на подобни документи да се отчита при служебната проверка за спазване на определени процесуални изисквания /напр. при преценката дали лицето е разбрало какво нарушение му е вменено/, то е напълно недопустимо формирането и обосноваването на фактически изводи за елементи на състава на нарушението въз основа на подадената жалба. По изложените съображения съдът намира извършването на процесното нарушение за недоказано от субективна страна, тъй като липсват конкретни доказателства жалбоподателката да е знаела, че е била призована да се яви в сектор „ПП“, а е налице само предположение, че е възможно да е била уведомена за това обстоятелство от съпруга си. Административнонаказателната отговорност обаче не може да се реализира на основата на предположения. Не са налице основания за формиране на различен извод и от обстоятелството, че Р. е била призовавана и по-рано по телефона, но също не се е явила. За осъществяването на процесното нарушение е необходимо лицето да не се е явило в отговор на конкретна призовка, за определена дата и час, като неявяването му на предходни дати е правно ирелевантно.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като недоказано и необосновано. Предвид наличието на абсолютно основание за отмяна, каквото е недоказаността на нарушението, съдът не следва да коментира пространните доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалнита правила.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22/09.03.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -гр.Шумен, с което на К.А.Р. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.258, ал.1 от ЗМВР, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: