Р Е Ш Е Н И Е

 

309/6.6.2017г. ,         гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ил. Давидкова

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 801 по описа на ШРС за 2017 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-0869-003537 от 09.03.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на К.А.Р., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушение по чл. 40, ал. 1, от ЗДвП, „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл.  123,  ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални норми.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателката редовно призована, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата и моля наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва  жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            Жалбоподателката К.А.Р. *** управлявала лек автомобил „Хонда Прелюд” с ДК № Н 5891 АР, собственост на Г.К.Н., ЕГН **********. Около 16.50 часа на същия ден на паркинга пред магазин „Шано“, находящ се на бул.”Симеон Велики” при маневра за излизане от реда на паркираните автомобили не се убедила, че пътят зад управляваното от нея МПС е свободен и причинила ПТП, при което ударила предната дясна врата на намиращия се зад нея престрояващ се лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № Н 0270 АР, собственост и управляван от Р.С.Р.. На автомобила били причинени минимални щети. След настъпилото ПТП свидетеля Р., предвид минималните щети по двете МПС, предложил на жалбоподателката Р. да се споразумеят, но последната отказала твърдейки, че няма вина за ПТП. Малко след това водачът К.А.Р. напуснал мястото на произшествието, не останал на място и не изчакал пристигането на представителите на МВР, като продължил управлението на  МПС. Поради това свидетеля Р.С.Р. сигнализирал органите на полицията. Пристигналият служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен – свидетелят И.Ц.К. провел разговор със собственика на пострадалия от ПТП автомобил – свидетелят Р.С.Р., след което съставил Докладна разписка за ПТП с напуснал участник от 19.01.2017 г. При огледа на автомобила свидетелят К. констатирал, че в резултат от произшествието е деформирана предната дясна врата, като направил фотоснимки на пострадалото МПС. След като било установено, че процесния ден лек автомобил „Хонда Прелюд” с ДК № Н 5891 ВАР е бил управляван от жалбоподателката К.Р., тя била призована в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -  гр. Шумен на 10.11.2016 г. Тъй като на 10.11.2016 г. К.Р. не се явила за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, впоследствие й било указано да се яви на 16.11.2016 г. Жалбоподателката дала обяснения пред свидидетелят И.Ц.К. – мл. контрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен, в които не отрекла, че действително е била на паркинга, че е охлузила предната дясна врата на лек автомобил „Алфа Ромео“ и е потеглила оттам управлявайки автомобила на 07.11.2016 г. След установяване на водача на лекия автомобил, участник в процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1667427/16.11.2016 г. На жалбоподателката бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 3537 от 16.11.2016 г., с бланкетен № 642747.  Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на К.А.Р. са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗМВР. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че има възражения, сочейки, че не е съгласна с данните и обстоятелствата описани в акта, тъй като не отговарят на истината. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 16-0869-003537 от 09.03.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на К.А.Р., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушение по чл. 40, ал. 1, от ЗДвП, „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Ц.К. и на свидетелите М.С.М., Т.С.Т. и Р.С.Р.,  както  и  от  присъединените  на  основание  чл. 283 от НПК писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложеното и прието по делото ксерокопие на снимки, изготвени по реда на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите И.К., М.М. и Т.Т.. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който преди да започне движение назад е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателката управлявайки лек автомобил „Хонда Прелюд” с ДК № Н 5891 АР при маневра за излизане от реда на паркираните на паркинга пред магазин „Шано“, находящ се на бул.”Симеон Велики” автомобили причинила ПТП ударяйки предната дясна врата на намиращия се зад нея престрояващ се лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № Н 0270 АР, собственост и управляван от Р.С.Р.. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени щетите по двата автомобила. В тази насока са и показанията на свидетеля Р., който е собственик на пострадалия автомобил и който в момента на ПТП-то се е намирал на бул. „Симеон Велики“ на близко разстояние зад управляваното от жалбоподателката МПС, както и показанията на свидетелят И.Ц.К., който е посетил ПТП-то, непосредствено след случилото се и пряко е възприел щетата по автомобила и пътната обстановка.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателката действително не е изпълнила задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За посоченото  нарушение  административно-наказателната  разпоредба  на  чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение назад. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение  административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че от деянието са настъпили минимални материални щети. В същото време обаче посоченото в наказателното постановление нарушение нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, изразяващ се в значителни имуществени вреди. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при маневра и да причини ПТП. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.     

По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното: 

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на визираното в посочената правна норма административно нарушение е необходимо да е настъпило ПТП, при което да са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. От описаната и възприета от настоящия съдебен състав фактическа обстановка в случая става ясно, че при възникването на ПТП има втори участник в същото, който го е възприел именно като такъв, доколкото се касае за ПТП, възникнало между движещо се МПС и друго такова, чийто водач, респ. собственик се намира на местопроизшествието и жалбоподателката е възприела ПТП като участник в него. Освен това, от разпита на свидетеля Р.Р. става ясно, че като втори участник в ПТП, е предложил на жалбоподателката Р. да постигне съгласие относно обстоятелствата, свързани с това ПТП, но такова не било постигнато. Т.е. безспорно е, че друг участник в произшествието, в смисъла вложен в разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП е бил на мястото на произшествието. При това положение несъмнено и безспорно е установено и обстоятелството, че жалбоподателката, като водач на МПС е напуснала произшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, тъй като между участниците в произшествието е нямало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Установено е също така, че между водачите на двамата автомобила е имало проведен разговор, но в случая е нямало съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него и жалбоподателката е била длъжна да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията на гр. Шумен, в какъвто смисъл е и задължителната повеля на  чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Това обаче не е било сторено от нейна страна, а впоследствие собственикът на пострадалия автомобил – Р.Р. е уведомил за ПТП органите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на процесуалния представител на жалбоподателката, че са били налице уважителни причини жалбоподателката да не изчака контролните органи. От събраните доказателства  безспорно се установи, че жалбоподателката Р. не е търсила контакт с контролните органи, както и не се доказа наличието на уважителни причини за това. 

Съгласно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева, за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП. 

Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения, като участник в ПТП с причинени само имуществени вреди, като е наложил две санкции - над минималния размер на предвидената „глоба“ в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца.

В същото време обаче съдът намира, че санкцията за посоченото нарушение е наложена в размер над законовия минимум, както за наказанието „глоба“, така и за „лишаването от правоуправление“, като административно-наказващия орган е изложил абстрактни мотиви за висока степен на обществена опасност, осуетяване на проверка за алкохол, затруднение на установяване на механизма за възникване на ПТП и щетите по него, и без да са приложени доказателства по делото, обосноваващи налагането на санкцията в по-висок от минималния размер. По делото е приложена справка за нарушител от региона, от която е видно, че жалбоподателката притежава СУМПС от 1988 г. и за 29 /двадесет и девет/ години е била санкционирана един единствен път за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2, т. „б“ от ЗДвП. Съдът приема, че нарушението, описано в пункт втори от наказателното постановление е извършено за първи път от жалбоподателката, поради което намира, че наказателното постановление в тази част следва да бъде изменено, като санкциите бъдат намалени в минимално предвидения размер на „глоба“ - 50 /петдесет/ лв. и минимално предвидения размер на „лишаване от право да управлява МПС“ - 1 /един/ месец.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че е акта за установяване на административно нарушение е незаконосъобразно съставен 9 дни по-късно след инцидента, като полицейските служители не са се представили преди съставянето му. На първо място, тези твърдения са голословни, тъй като са подкрепени с конкретни доказателства. На следващо място и с по-съществено значение е обстоятелството, че дори и полицейските служители да не са се представили при съставянето на акта за установяване на административно нарушение на жалбоподателката, това би могло да обуслови предприемането спрямо тях на някакви дисциплинарни мерки, но по никакъв начин не би освободило последната от административна отговорност, още повече, че същата безспорно е възприела свидетелите като надлежни контролни органи. Това е видно от съдържанието на самата жалба, в която липсват твърдения, че жалбоподателката не се е ориентирала правилно. Дори и да е така обаче, това обстоятелство би било без правно значение и не би обусловило отпадането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в акта за установяване на административно нарушение не е посочен ЕГН на единия свидетел съобразно императивната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Непосочването на ЕГН на свидетел по акта не е и не може да бъде нарушение от категорията на съществените, тъй като не води до накърняване правата на нарушителя, процедурата по установяването на нарушението и установяването на обективната истина, поради което е преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, изразяващо се в обстоятелството, че в същият наказващия орган неправилно е посочил, че депозираното възражение на санкционираният  нарушител против акта за установяване на административно нарушение е с рег. № 869000-15078 от 14.11.2016 г. вместо 18.11.2016 г., съдът счита същото за неоснователно, поради следното: Действително в атакуваното наказателно постановление е вписано, че има депозирано възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като неправилно е посочена дата на депозирането му, което обаче явно е налице техническа грешка. В същото време следва да се посочи, че неточното посочване на датата на възражението не е накърнило правото на защита на нарушителката. А с оглед на изложеното не може да се възприеме и за съществено процесуално нарушение, което да води след себе си до отмяна на обжалваното наказателно постановление.       

Не е налице и допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление изрично е посочен факта на депозиране на писмени възражения, тяхното съдържание и защо наказващия орган приема същите за неоснователни. Освен това, разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган. Още повече, в конкретният случай след депозиране на възражения от страна на жалбоподателя, наказващият орган е извършил такава проверка, което е обсъдено и в издаденото наказателно постановление.

Действително в акта за установяване на административно нарушение като нарушени правни норми са посочени чл. 40, ал.1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗМВР, вместо от ЗДвП. Следва да се отбележи също, че по силата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая извършването на двете нарушения е безспорно. Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен начин - от показанията на свидетелите И.К. и Т.Т., а и от показанията на свидетеля Р.Р.. При това положение известните непрецизности при отбелязването на нарушените разпоредби в акта не представляват основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като са преодоляни по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се  нарушение  на  чл. 57, ал. 1, т. 6  от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесните нарушения са установени по безспорен начин. Санкционните норми също така са определени правилно, като наказанията са наложено на основание чл. 183, ал. 1, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждащи санкция при нарушение на чл. 40, ал. 1 от с.з., респ. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, какъвто е и процесният случай.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт първи – да бъде потвърдено, а по пункт втори – да бъде изменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0869-003537 от 09.03.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, в частта по пункт първи, с която на К.А.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушение по чл. 40, ал. 1, от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.  

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0869-003537 от 09.03.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, в частта по пункт втори, в която на К.А.Р., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като намалява размера на същите, съответно наложеното наказание „глоба” от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.  

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: