Р Е Ш Е Н И Е

 

252/10.5.2017г. ,                    гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На трети май през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                 Председател: Надежда Кирилова  

Секретар: М.М.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 802 по описа на ШРС за 2017 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 16-0869-003443 от 25.01.2017 г. на Началника на група към ОД на МВР – гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Ц.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл. 638, ал. 5 от Кодекса за застраховане /КЗ/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата и моля наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А.Ц.Р. на 22.12.2016 г. около 22.45 часа управлявал лек автомобил, марка “Ауди 80”, с рег. № Н 1364 АС, съсобственост на М.Н.Ж., ЕГН ********** и Д.Ж.Н., ЕГН **********, като се движел по улиците на гр. Шумен. В близост до кръговото кръстовище на пл.”България“ с ул. “Ал. Константинов“ жалбоподателят паркирал управляваното от него МПС пред намиращия се там денонощен магазин. Малко след това служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен извършили рутинна проверка и справка в съответните регистри, при която било констатирано, че по отношение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3443 от 22.12.2016 г., който бил връчен на нарушителя, като същият го подписал без възражения. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховане /КЗ/ - за това, че управлява лек автомобил, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за моторното превозно средство, което управлява, валидна към датата и часа на проверката. Освен това, на нарушителя Р. бил съставен и Фиш серия М, бланков № 0279716/22.12.2017 г., издаден от мл. автоконтрольор сектор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП  /неправилно паркиране/ на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Впоследствие Р. не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал.1  от ЗАНН. Впоследствие било установено, че жалбоподателят е бил санкциониран за деяние от същия вид с Наказателно постановление № 16-0307-000583/08.09.2016 г. на Началника на РУП към ОДМВР - Шумен, РУ - Нови пазар, влязло в законна сила на 31.10.2016 г. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 16-0869-003443 от 25.01.2017 г. на Началника на група към ОД на МВР – гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Ц.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл. 638, ал. 5 от Кодекса за застраховане /КЗ/.  

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и свидетеля И.Ц.К. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта,  както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като свидетел е разпитано и лицето Д.Ж.Н., но съдът счита, че показанията й не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. В тази връзка свидетелката Д.Н. заявява, че лично тя е управлявал автомобила преди паркирането му в района на кръговото кръстовище на пл.”България“ с ул. “Ал. Константинов“ пред намиращия се там денонощен магазин, но понеже имало огромна опашка в магазина се забавила 15-20 минути и не могла да излезе и да установи какво се случва с автомобила. Тази версия на Д.Н. изглежда крайно неправдоподобна, имайки в предвид часа, в който е констатирано нарушението - около 22.45 часа на 22.12.2016 г. Тази версия противоречи и на показанията на свидетелите П.П. и И.К., които в съдебно заседание заявяват, че пряко са възприели спирането на автомобила и слизането от него на жалбоподателя. Освен това свидетелят П.П. по категоричен начин заявява, че поради осветеността на пл.”България“ и пред намиращия се там денонощен магазин е видял, че водачът в автомобила, който го е управлявал е бил именно жалбоподателя, а не някой друг. Същевременно самия жалбоподател Р. е подписал съставения му процесната вечер фиш за неправилно паркиране на управляваното от него МПС на процесното място.

Освен това съдът намира основание да не кредитира показанията на посочената свидетелка Н.и поради близките отношения на същата с жалбоподателя. В този смисъл свидетелка Д.Н. е негова майка и това до голяма степен прави показанията й прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя. Още повече, свидетелката Д.Н. заедно с лицето М.Н.Ж. са съсобственици на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, марка “Ауди 80”, с рег. № Н 1364 АС, което виновно не е изпълнило задължението си да сключи граждански договор и е поставило жалбоподателя в положение да управлява посоченото МПС без сключен граждански договор.

Допълнителен довод в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че въпреки твърденията на свидетелката Д.Н., че лично тя е управлявала автомобила и че съжалява за това, че акта е издаден на сина й, то същата в периода от време от датата на съставяне на акта - 22.12.2016 г. до датата на проведеното на 19.04.2017 г. съдебно заседание, въпреки, че е имала възможност не е направила нужното, за да уведоми органите на ОД на МВР – гр. Шумен за това обстоятелство.            

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

В разпоредбата на чл. 461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква “А”, т.10.1 от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. От събраните по делото гласни доказателства – разпит на свидетеля П.П. и И.К., се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе МПС – лек автомобил, марка “Ауди 80”, с рег. № Н 1364 АС, съсобственост на М.Н.Ж., ЕГН ********** и Д.Ж.Н., ЕГН **********. Както става ясно от материалите по делото и отново от разпита в съдебно заседание на посочените свидетели, по време на управлението по отношение на автомобила не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя. В същото време представената след извършване на проверката и съставяне на акта за установяване на административно нарушение Полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите № BG/06/116003269550, издадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е със застрахователно покритие от 11.50 часа на 23.12.2016 г. до 23.59 часа на 22.12.2017 г., т.е. с валидност след извършване на проверката.

Доколкото управляването и от несобственик на МПС, за което липсва действащ договор за задължителна отговорност, е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН следва да се приеме, че жалбоподателят действително е извършил административно нарушение, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Макар и жалбоподателят да не е собственик на процесния автомобил, следва да се приеме, че нарушението е извършено виновно. В решението по КАНД № 300/2014 г. по описа на ШАС се приема изрично, че в качеството си на правоспособен водач на МПС нарушителят е бил длъжен и е могъл да разбере, че досежно въпросното МПС не е налице действаща застраховка „Гражданска отговорност”, предвид безусловното му задължение му да разполага с нея при извършване на превоза. След като жалбоподателят се е съгласил да управлява определен автомобил, без да е разполагал с документ, удостоверяващ наличието на валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност”, като същевременно в качеството си на правоспособен водач на МПС е знаел, че такава е необходима за управлението на МПС, същият несъмнено е извършил виновно процесното нарушение. Следва да се отбележи също, че според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН нарушението е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да установи, че по отношение предоставения му автомобил не е била сключена съответната застраховка /например като отчете наличието или липсата на валиден стикер на предното обзорно стъкло/, при което същият е действал най-малкото по непредпазливост.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят, управлявайки посоченото МПС, във връзка с използването, на което и по отношение, на което е нямало валидна застраховка “Гражданска отговорност”, действително е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

Санкцията също така е  определена  правилно  и  законосъобразно,  на  основание  чл. 638, ал. 5 от КЗ предвиждащ специално наказание “глоба” в размер на 800 лева за лице, което не е собственик и повторно управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, какъвто е и процесният случай. По смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ „повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. От приложеното по делото копие от Наказателно постановление № 16-0307-000583/08.09.2016 г. на Началника на РУП към ОДМВР - Шумен, РУ - Нови пазар, влязло в законна сила на 31.10.2016 г. е видно, че жалбоподателят е бил санкциониран за извършено от него административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Посоченото наказателно постановление е било връчено на Р. на 21.10.2016 г., видно от положения подпис и не е било обжалвано в законоустановения срок, като е влязло в законна сила на 31.10.2016 г. Процесното деяние е извършено след посочената дата /на 22.12.2016 г./ и преди изтичане на едногодишния срок, считано от датата на влизане в сила на Наказателно постановление № 16-0307-000583/08.09.2016 г. на Началника на РУП към ОДМВР - Шумен, РУ - Нови пазар, с което нарушителят е санкциониран за същия вид нарушение, поради което същото безспорно се явява извършено повторно.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в абсолютен размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, т.е. не може да бъде коригиран. 

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, предвид нормите на чл. 647, ал. 2 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 1 – ал. 3 и ал. 5от КЗ и с оглед приложеното по делото копие от Заповед № 372з-163/23.01.2017 г. за упълномощаване на длъжностни лица от ОДМВР - Шумен за издаване на наказателни постановления по Кодекса на застраховането. Също така, съдът намира за неоснователни изложените в жалбата твърдения, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения, тъй като със същото жалбоподателя е наказан за административно нарушение с по-тежка квалификация спрямо посочената в акта за установяване на административно нарушение, макар и при еднородна фактическа обстановка. Следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Обстоятелството, че в акта за установяване на административно нарушение е посочена нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, а в наказателното постановление - на чл. 638, ал. 5 от КЗ, също не може да се квалифицира като съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като  цитираната разпоредба на чл. 53, ал.2 от ЗАНН допуска наказателното да се издаде и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, къкъвто е процесния случай. В тази връзка е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение № 111 от 31.03.2017 г. на АдмС - Шумен по КНАД  № 52/2017 г. и др.

Действително, съдът констатира, че  в  обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление е посочено неточно предходно наказателно постановление, което обуславя повторността, като неточността се изразява в номера на същото - Наказателно постановление № 16-0307-000582/08.09.2016 г. на Началника на РУП към ОДМВР - Шумен, РУ - Нови пазар вместо Наказателно постановление № 16-0307-000583/08.09.2016 г. на Началника на РУП към ОДМВР - Шумен, РУ - Нови пазар. Съдът счита, че в случая става въпрос за допусната техническа грешка при изписване на последната цифра на номера на наказателното постановление. Освен това, констатираната неточност  не води до незаконосъобразно квалифициране на деянието, тъй като от допълнително представените в съдебно заседание писмени доказателства е видно, че има такова наказателно постановление, което е влязло в сила преди датата на извършване на процесното нарушение и не е бил изтекъл едногодишния срок за повторност.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и данни за наличието на каквито и да било извинителни причини, които да обусловят по-малката тежест на нарушението. В практиката си ШАС също така трайно приема, че посочената разпоредба е неприложима, когато се касае за деяние, извършено при условията на „повторност”, което е индиция за утвърдена склонност на нарушителя да не се съобразява с правилата за движение по пътищата / в този смисъл са решенията по КАНД № 300/2014 г., КАНД№ 352/2014г. и др./. При положение, че вече е бил наказван за друго такова нарушение, жалбоподателят е следвало да положи дължимата грижа и да се увери, че изискванията на КЗ са били спазени, поради което обстоятелството, че не е бил собственик на автомобила, както и че по отношение последния незабавно след проверката е била сключена съответна застраховка, не може да обоснове извода за маловажност на случая. Следва да се отбележи също, че жалбоподателят е санкциониран многократно за различни нарушения на ЗДвП, от което е видно, че същият се отличава с повишена склонност към незачитане на нормите, регулиращи движението на МПС по пътищата.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0869-003443 от 25.01.2017 г. на Началника на група към ОД на МВР – гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Ц.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл. 638, ал. 5 от Кодекса за застраховане /КЗ/, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: