Р Е Ш Е Н И Е

392/11.7.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 827/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата си до съда, В.Н.М. *** твърди, че с Наказателно постановление № 17-0869-000180 от 09.03.2017г. на Началник сектор “ПП” към ОД МВР гр. Шумен му били наложени административни наказания - две “глоби”: на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДв.П и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДв.П. В жалбата се твърди, че НП е неоснователно и незаконосъобразно, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, като е изложена различна от НП, фактическа обстановка. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата и и излага подробни съображения за отмяна на атакуваното НП. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло наказателното постановление.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че на 14.01.2017г., свидетелката Р.К.А. живуща на семейни начала с жалбоподателя В.Н.М., заедно с дъщеря им към 11,00 часа пътували по панорамния път от гр. Шумен до „Паметник 1300 години България“. Тримата пътували с лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № Н46 59ВР, управляван от жалбоподателя В.М.. На един от завоите, черен джип, идващ откъм Паметника ударил автомобила, в който се движели жалбоподателя, свид. А. и дъщеря им. Жалбоподателят слязъл от автомобила и се обадил на тел. 112 и съобщил за произшествието. Свидетелката А. се обадила на своя приятелка, която със семейството си ги чакала на паметника и й съобщила, че няма да могат да отидат, поради пътно-транспортно произшествие, като я помолила съпругът й да я вземе нея заедно с детето. Съпругът на приятелката й - свидетеля М.И.М. тръгнал от „Паметник 1300 години България“ с лекия си автомобил и отишъл до местопроизшествито, откъдето в автомобила му се качили свидетелката А. заедно с дъщеря си и две чанти с багаж. Малко след това на место пристигнали и свидетелят П. С. П. и И. Ц. К. – служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Шумен, които били изпратени на ПТП по панорамния път, посока информационния център. Когато пристигнали на место, след 11,00 часа, заварили двата автомобила. Единият автомобил, който бил насочен нагоре /към Паметника/ бил „Рено Еспейс“ с рег. № Н46 59ВР, а другият, който бил насочен надолу /към гр. Шумен/ бил „Нисан Патрол“ с рег. № Н70 09ВК. Имало лека щета по лек автомобил „Рено Еспейс“. Служителите на сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен извършили оглед на двата автомобила, направили снимки, проверили документите и изпробвали водачите на двата автомобила с техническо средство за употреба на алкохол. При проверка на документите, свид. П.П. установил, че водач на лек автомобил Рено Еспейс“ бил жалбоподателя В.М., а водач на автомобил„Нисан Патрол“ бил свидетеля Б.Ш.Ф.. Малко след пристигането на служителите на сектор „ПП“ на местото пристигнали и бащата на свид. Б.Ф. и свидетеля К.К.К.. Свидетелят П. разбрал, че в автомобила на жалбоподателя са се возили жена и дете, като самия жалбоподател казал, че щели да убият детето му, но не видял в автомобила му седалка за превоз на дете. Първоначално жалбоподателят М. бил съгласен да бъде попълнен двустранен протокол за настъпилото ПТП, поради което служителите на сектор „ПП“ помолили водачите на двата автомобила да се качат до „Информационен център“, с цел да не пречат на движението. За информационният център първо потеглил жалбоподателя М. с автомобила си, след него пътували свидетеля К.К. и свид. Б.Ш.Ф., а зад тях – служителите на сектор „ПП“ при ОД МВР - свид. П.П. и колегата му И. И.. Свидетелите П.П., К.К. и Б.Ф. видели, че потегляйки към „Информационен център“, жалбоподателя В.М. започнал разговор с мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете, докато управлявал автомобила. Пристигайки на паркинга на „Информацията“, жалбоподателя М. заявил, че желае протокол от КАТ – негов приятел застраховател му бил казал, че двустранните протоколи нямат стойност. Свидетелят П. казал на двамата водачи, че трябва да се върнат на местопроизшествието, да се вземат GPS координати и там ще бъде съставен Протокол за ПТП. За установените административни нарушения на ЗДв.П били съставени два акта. И. Ц. И. съставил АУАН на свид. Б.Ф. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДв.П, а свид. П.П. съставил АУАН, бл. № 704853 от 14.01.2017г. срещу жалбоподателя В.Н.М. за нарушение на чл.137б,ал.1 от ЗДвП, в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – И. К. и на жалбоподателя М., предявен му и подписан собственоръчно от него със следното възражение: „не съм съгласен и ще обжалвам акта“. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено Възражение. На основание чл.54 от ЗАНН гл. инспектор С. И. прекратил адм. производство, поради това, че посочения член от ЗДв.П не съответства на нарушението и на 09.02.2017г. на жалбоподателя М. бил върнат контролния талон. На 13 и 14.02.2017г. били снети писмени обяснения от свидетелите К.К., Б.Ф., М.М. и П.П., както и от лицата И. Ц. К. и Ш.Ф. К. /от л.20 до л. 26 в делото/. Въз основа на писмените обяснения на 27.02.2017г. свидетелят Ф.С.А. съставил АУАН, бл. № 274863 срещу жалбоподателя В.М. за две нарушения: 1. на чл.137в, ал.2, т.1 от ЗДв.П и 2. на чл.104а от ЗДв.П за това, че на 14,01.2017г. около 11,20 часа в гр. Шумен по панорамен път за паметник „1300 години България“ в посока от гр. Шумен към паметника управлявал собствения си л. а. Рено Еспейс“ с рег. № Н46 59ВР, извършвайки следните нарушения: 1. Превозвал е дете на 4 години, а именно С. В. М. на задна седалка без да използва система за обезопасяване на деца и 2. По-късно след потегляме към паркинг на „Информационен център“ използвал мобилен телефон по време на управление, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. АУАН, бл. № 274863 бил съставен в присъствието на свид. П.П. и на жалбоподателя М., който го подписал със следното възражение: „Не съм съгласен с този акт!“ В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено Възражение. По повод възражението, била извършена проверка, приключила с Докладна записка с рег. № 869-1237 от 06.03.2017г. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, бл. № 274863 от 27.02.2017г., Началник група в сектор “ПП” към ОД МВР гр. Шумен на 09.03.2017г. издал Наказателно постановление № 17-0869-000180, с което на жалбоподателя В.М. били наложени две административни наказания: 1. “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДв.П и 2 – „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДв.П за това, че на 14.01.2017г. около 11,20 часа в гр. Шумен по панорамен път за паметник „1300 години България“, в посока от гр. Шумен към паметника, водачът М. управлява собственият си лек автомобил “Рено Еспас”, рег. № Н46 59ВР, извършвайки следните нарушения: 1. Превозвал е дете на 4 години, а именно С. В. М. на задна седалка без да използва система за обезопасяване на деца и 2. По-късно след потегляме към паркинг на „Информационен център“ използвал мобилен телефон по време на управление, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му, с което виновно е нарушил: 1. Чл.137Б, ал.1 от ЗДв.П и 2. Чл.104А от ЗДв.П.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетели.

По отношение на визираното в пункт 1 от процесното НП съдът установи следното: В настоящият случай е безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателят, че именно той е управлявал лек автомобил “Рено Еспейс” на 14.01.2017г. около 11,00 часа по панорамен път от гр. Шумен към паметник „1300 години България“. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него, НП като описание на първото констатирано административно нарушение е вписано, че: “ Превозвал е дете на 4 години, а именно С. В. М. на задна седалка без да използва система за обезопасяване на деца“, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл.137в, ал.2, т.1 от ЗДв.П – в АУАН и чл.137б, ал.1 от ЗДв.П – в НП. Настоящият съдебен състав намира, че посочената в НП виновно нарушена разпоредба е абсолютно неотносима към така описаното нарушение. Разпоредбата на чл.137б, ал.1 от ЗДв.П не представлява правило за поведение, тъй като нито запретява, нито повелява каквото и да е. Посочената като нарушена разпоредба съдържа класификация на системите за обезопасване на деца в зависимост от тяхната възраст, а не фактически състав на обективирано съставомерно поведение. Освен това, съдът констатира въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че посоченото време на извършване на нарушението по пункт 1 от атакуваното НП не отговаря на действителното. Видно от изисканата разпечатка за проведени разговори от мобилния телефон на жалбоподателя /л.58/, последният в 10,59 часа е съобщил за ПТП- то на телефон 112, като на практика е превозвал дъщеря си преди това, а не след това, което се установи от разпита на всички свидетели, т. е. към 11,20 часа на 14.01.2017г. няма как да е било извършено такова нарушение. Видно от приложеното заверено копие на АУАН, бл. № 704853 от 14.01.2017г., съставен за същото нарушение и „анулиран“, според свидетелите Ф.А. и П.П., с резолюция на началник сектор „ПП“ при ОД МВР административното производство е прекратено на основание чл.54 от ЗАНН. Основанията за прекратяване на административно наказателното производство, визирани в чл.54 от ЗАНН са следните: Когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител или, че то не може да му се вмени във вина. След като веднъж за същото деяние, извършено от един и същ нарушител, преписката е прекратена с резолюция на наказващия орган на основание чл.54 от ЗАНН, съда намира за незаконосъобразно съставянето на друг АУАН и съответно издаването на НП за такова деяние. Предвид гореизложеното, съдът намира, че по пункт 1 процесното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По отношение на визираното в пункт втори от процесното НП, административно нарушение, съда констатира следното: В АУАН, въз основа на който е било издадено НП, актосъставителя е посочил, че водачът – жалбоподателя след потегляне към паркинга на Информационен център е използвал мобилен телефон по време на управление без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му, което е нарушение на чл.104а от ЗДв.П. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.104а от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 14.01.2017г., жалбоподателят М. е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Показанията на свидетелят П.П. не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира, тъй като същите са логически последователни и обективни. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, не са противоречиви и доказват по безспорен начин извършване на нарушението от жалбоподателя. Видно от приложените писмени обяснения от другия служител на сектор „ПП“ при ОД МВР, приети на основание чл.183 от НПК /л.20/, пристигайки на паркинга пред информационни, водача на Реното – В. го уведомил, че иска протокол от КАТ, негов приятел – застраховател му казал, че двустранните протокола нямат стойност. От горното следва единствено възможния извод, че жалбоподателя е говорил с приятеля–застраховател именно докато е управлявал автомобила от местото на ПТП към паркинга на „Информационен център“, където щели да съставят двустранен протокол за ПТП. Действително от поисканата разпечатка от „Теленор България“ се установи, че от съобщения от жалбоподателя, телефонен номер не е било провеждано обаждане от времето от 10,59 часа до 11,51 часа на 14.01.2017г., т. е. в периода описан както в АУАН, така и в атакуваното НП, но видно от същата справка номерът, съобщен от жалбоподателя е собственост на свидетелката Р. А.. Също от справката на „Теленор България“ е видно, че базите данни на ТБ ЕАД с ЕГН ********** /ЕГН-то на жалбоподателя/ е регистриран С.Н.М., който е собственик на други два номера към момента на проверката. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е безспорно установено и доказано твърдението на жалбоподателя и неговия повереник, че жалбоподателя използва един единствен мобилен телефон, номерът на който съобщи и разпечатка на който бе поискана от съда. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б.Ф. и К.К. за говорене по мобилен телефон от жалбоподателя, тъй като първия като участник в ПТП предизвикано от него, а втория като близък приятел на първия, намира за заинтересовани от изхода на делото и предубедени. Съдът намира, че посоченото в пункт 2 от НП, нарушение е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. АНО правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба и е наложил предвидения в чл.183, ал.4, т.6 от ЗДв.П абсолютен размер от 50 лева

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно по пункт 1 Наказателно постановление № 16-0869-000180 от 09.03.2017г. издадено от Началник на сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Шумен, с което на В.Н.М., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДв.П за нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДв.П.

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно по пункт 2 Наказателно постановление № 16-0869-000180 от 09.03.2017г. издадено от Началник на сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Шумен, с което на В.Н.М., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДв.П за нарушение на чл.104а от ЗДв.П

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: