Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.Митева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 828/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К.К.К. *** срещу Наказателно постановление № 17-0869-000046/30.01.2017г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“ с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 06.01.2017г., след 13,00 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка “Мерцедес 316 ЦДИ” с ДК№ Н 3933 ВМ по път І-2, в посока от гр.Шумен към гр.Варна, като превозвал плодове и зеленчуци. В същото време, поради действащата към този момент забрана за движение на всички ППС по път I-2 в посока към гр.Варна, на км.119+022 бил организиран КПП, като св.С.Н.Х.- служител на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, спирал автомобилите и разпореждал на водачите да останат на място, до отпадане на пречките за движение. Същият спрял и автомобила, управляван от жалбоподателя, като обяснил на К. за наложената забрана за движение от АПИ и му указал да остане на място. Малко по-късно св.Х. бил сменен от други полицейски служители –свидетелите И.П.П. и Х.П.Х., като последният отново предупредил жалбоподателя, че пътят е затворен и му указал да остане на място, поради предприет опит от страна на К. да потегли. Малко по-късно свидетелите се отдалечили, за да спрат други приближаващи се автомобили. Жалбоподателят, който се притеснявал за състоянието на превозваните стоки, се възползвал от отсъствието им и потеглил в посока-гр.Нови пазар. Свидетелите П. и Х. го последвали и успели да го застигнат след около 2-3 километра. Същият бил спрян и върнат обратно при установеният КПП, след което на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е привел автомобила си в движение и е потеглил, въпреки разпорежданията на служители на МВР да не продължава движението си в посоката, забранена за движение. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 30.01.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 150 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за четири месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.П.П., Х.П.Х. и С.Н.Х., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели, които следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. За съда липсват основания за съмнение в дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Като свидетели по делото са разпитани и лицата Е.Р.Х. и С.И.А., които съобщават, че поради престоя във връзка с установената забрана за движение превозваните стоки са пристигнали напълно негодни за употреба, както и лицето Момчил Емилов Н., съобщаващ подробности около обстановката на организирания КПП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.103 от ЗДП задължава водачите на пътни превозни средства, при подаден сигнал за спиране, да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. От показанията на свидетелите Х., П. и Х., за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява по несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал товарен автомобил по път I-2 в посока от гр.Шумен към гр.Варна, като на км.119+022 му е бил подаден сигнал да спре и да остане на място, но същият не е изпълнил дадените му указания, а именно- да остане на посоченото му място до отпадане на забраната за движение. Безспорно е също така, че свидетелите, в качеството им на служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, са били надлежно овластени да регулират и контролират движението по пътищата. Доколкото нарушителят не се е подчинил на дадените му указания от контролните органи не само да спре, но и да остане на указаното му място, видно е, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДП, за което законосъобразно му е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, предвиждащ санкции за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Не могат да бъдат споделени твърденията, изложени в жалбата, за липса на нарушение, тъй като намиращите се пред жалбоподателя автомобили потеглили и той помислил, че е дадено разрешение за отпътуване. От показанията на св.П. се установява, че автомобилът на жалбоподателя е бил първи в колоната, спрян в близост до служебния автомобил. При това положение и при липсата на доказателства в обратна насока изложените в жалбата твърдения не би могло да бъдат кредитирани, а следва да се счетат за защитна версия. Този извод не се разколебава от показанията на св.Н.. Последният заявява, че в един момент цялата колона е потеглила, но не предоставя информация къде се е намирал управлявания от жалбоподателя автомобил в този момент. Дори и показанията на свидетеля да бъдат кредитирани, напълно възможно е колоната да е потеглила, защото е отпътувал първият автомобил, а именно-този на санкционираното лице. По изложените съображения и предвид установената по несъмнен начин фактическа обстановка, съдът приема извършването на процесното нарушение от страна на жалбоподателя за безспорно.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Действително, в наказателното постановление не са описани доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението. Налице е и известна непрецизност при описанието на нарушението. В практиката си обаче ШАС трайно приема, че критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение от 01.04.2009г. по КАНД№52/09г./. В случая жалбоподателят несъмнено е успял да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира съответно защитата си, поради което наличието на известни непрецизности не би могло да бъде счетено за съществено процесуално нарушение. По отношение доводите, че нарушената разпоредба не е точно посочена, следва да се отбележи също, че в случая самата санкционна разпоредба съдържа и състава на конкретното административно нарушение. Доколкото същата е правилно издирена и посочена, не би могло да се счете, че процесуалните права на санкционираното лице са били накърнени. Не могат да бъдат споделени и доводите за неправилно и противоречиво посочване на времето на извършване на нарушението. От обстоятелствената част на наказателното постановление става ясно в напълно достатъчна степен, че според наказващия орган нарушението е извършено на 06.01.2017г. около 13,30ч.

Неоснователни са и доводите, че деянието не е обществено опасно, тъй като е извършено при оправдан стопански риск. На първо място, легалната дефиниция на понятието „административно нарушение“, съдържаща се в чл.6 от ЗАНН, изобщо не включва признак „обществена опасност“, а с определена обществена опасност се отличават единствено деянията, квалифицирани като престъпления. Действително, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към Наказателния кодекс относно обстоятелствата, изключващи отговорността. В Тълкувателно решение №1/2015г. на ВКС и ВАС се изтъква, че според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност, са три групи: първо - изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които са смърт на субекта, давност, амнистия. Втората група са обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност, и третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Институтите на крайната необходимост (чл. 13 от НК) и оправдания стопански риск (чл. 13а от НК) представляват обстоятелства, изключващи отговорността, поради което и съответната им нормативна уредба намира субсидиарно приложение в производството по ЗАНН. В случая обаче основания за приложението им не са налице. Деянието, предприето при оправдан стопански риск, винаги е свързано с причиняването на някакви съставомерни вредни последици, отговорността за които обаче отпада, тъй като същото е извършено за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди и т.н. Касае се за рисково деяние от стопанско естество, което при определени условия не е общественоопасно /Ал.С.-„Наказателно право. Обща част“/. В случая жалбоподателят не е подведен под административнонаказателна отговорност за причиняване на някакви вреди, нито е предприел рисково деяние от стопанско естество, а не е изпълнил разпореждане, дадено му от надлежен орган, поради което и институтът на оправданият стопански риск е напълно неотносим към извършеното от него. Не би могло да се счете също така, че деянието е предприето при условията на крайна необходимост по смисъла на чл.13, ал.1 от НК, тъй като този институт отново е свързан с причиняване на вреди, които обаче са по-малко значителни от предотвратени такива. Доколкото, както беше посочено по-горе, в случая не се касае за причиняване на вреди, а за неподчинение на дадено разпореждане, безспорно не са налице условията за приложение на института и на крайната необходимост.

Не би могло също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Действително, отказът на жалбоподателя да изпълни нареждането на органите за контрол да не потегля, е бил предизвикан от желанието му да предотврати повреждането на превозваните стоки. Общоизвестни са обаче множеството затруднения поради блокиране на пътища, както и причиняването на щети, при тежката зимна обстановка през м.януари 2017г., именно поради неправомерно отпътуване на товарни автомобили, в нарушение на установените забрани за движение.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Предвид мотивите за извършването на нарушението обаче, осъществено с цел предотвратяването на щети за собственика на стоките, съдът намира за справедливо размерът на наложените наказания да бъде намален до законоустановения минимум, като наказанието глоба следва да бъде намалено от 150,00 лева на 50,00 лева, а наказанието лишаване от право да управлява МПС - да бъде намалено от четири месеца на един месец.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0869-000046/30.01.2017г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, като намалява размера на наложеното на К.К.К. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, административно наказание глоба от 150,00 лева на 50,00 лева и намалява размера на наложеното, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, административно наказание лишаване от право да управлява МПС от четири месеца на един месец.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: