Р Е Ш Е Н И Е
233/26.4.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На двадесет и шести април през две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Цветанка Колева
Прокурор: Жулиета Стоянова
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 866 по
описа на ШРС за 2017 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по чл. 376 и следващите от НПК.
От Районна прокуратура – Шумен е внесено
постановление, с което се прави предложение за освобождаване на М.В.Г. -
обвиняем по досъдебно производство № 1315/2016 г. по описа на РУ - Шумен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от
НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, за което
законът предвижда наказание “лишаване от
свобода” до три години или “глоба” от 100 до 300 лв.,
извършителят е осъждан за престъпление от общ характер с определение по НОХД №
33/2011 г. по описа на РС – Нови пазар, влязло в сила на 14.02.2011 г., като му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ месеца, чието
изпълнение е отложено за срок от 3 /три/ години, за което
на основание чл. 86, ал.1, т. 1 от НК е бил реабилитиран на
14.02.2014 г., не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК и с деянието не са причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи
на обвиняемия Г. наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият Г., редовно
призован не се явява лично и не изпраща упълномощен защитник.
От
приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно производство № 1315/2016
г. по описа на РУ - Шумен/, преценeни поотделно и в тяхната съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Обвиняемият М.В.Г. бил правоспособен
водач на МПС от 22.11.2004 г., категории „М“ и „В“ и притежавал Свидетелство за
управление на МПС /СУМПС/, издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр.
Шумен, с валидност от 26.11.2014 г., с което той удостоверявал
правоспособността си, когато управлявал МПС на територията на страната и извън
нея.
При управление на МПС в периода 2004 г.
– 2008 г. обвиняемият Г. извършил различни
нарушения за правилата на движение, за които бил санкциониран, както
следва: с Наказателно постановление № 243 от 26.06.2006 г. на Началника на РУ -
Каолиново, влязло в сила на 18.07.2006 г., на обвиняемия било наложено
административно наказание „глоба“ и му били отнети 3 контролни точки; с Наказателно
постановление № 3712 от 27.10.2006 г. на Началника на РУ - Шумен, връчено на
29.11.2006 г. и влязло в сила на 07.12.2006 г., на обвиняемия било наложено
административно наказание „глоба“ и му били отнети 6 контролни точки; с Наказателно
постановление № 15 от 16.01.2007 г. на Началника на РУ - Каолиново, влязло в
сила на 21.03.2007 г., на обвиняемия било наложено административно наказание „глоба“
и му били отнети 15 контролни точки; с Наказателно постановление № 467 от
10.05.2007 г. на Началника на РУ – Нови пазар, влязло в сила на 06.06.2007 г.,
на обвиняемия било наложено административно наказание „глоба“ и му били отнети
6 контролни точки; с Наказателно постановление № 1031 от 22.10.2007 г. на Началника на РУ - Исперих, влязло в сила
на 23.11.2007 г., на обвиняемия било наложено административно наказание „глоба“
и му били отнети 3 контролни точки; с Наказателно постановление № 653 от 20.08.2008
г. на Началника на РУ – Нови пазар, влязло в сила на 09.09.2008 г., на
обвиняемия било наложено административно наказание „глоба“ и му били отнети 5
контролни точки и с Наказателно постановление № 5905 от 03.11.2008 г. на
Началника на РУ – Шумен, влязло в сила на 04.12.2008 г. на обвиняемия било
наложено административно наказание „глоба“ и му били отнети 5 контролни точки.
След влизане в сила на последното
посочено наказателно постановление обвиняемият Г. изгубил всичките си контролни
точки, поради което със Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 3256 от 02.04.2009 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– гр. Шумен на основание чл. 171, т. 4 от ЗДП от обвиняемия било иззето
свидетелството за управление на МПС № 265190906. След изземването му
свидетелството било съхранявано в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен.
Междувременно през 2010 г. обвиняемият започнал да работи в Република Франция,
поради което често пътувал между двете държави – Република Франция и Република
България, но когато се завръщал в страната той посещавал редовно сектор „Пътна
полиция“ в гр. Шумен и се интересувал при какви условия може да му бъде върнато
СУМПС. От сектор „ПП“ го информирали, че поради изчерпване на контролните
точки, според закона той е неправоспособен водач.
През м. август 2016 г. обвиняемият Г. се
върнал в Република България, където прекарал отпуска си. Той отново решил да
посети сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. Шумен и да заяви, че е изгубил
издаденото му СУМПС, за да поиска да му бъде издаден дубликат, въпреки, че
добре знаел, че СУМПС е иззето от компетентните органи и се намира на
съхранение в сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. Шумен. На 11.08.2016 г. той
посетил сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Шумен и попълнил Декларация
по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи за
самоличност и чл. 160 от Закона за движение по пътищата, в която декларирал, че
на 10.08.2016 г. е изгубил СУ на МПС № 265190906 в гр. Шумен. След като
представил декларацията в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Шумен, тя
била заведена в ОД на МВР – гр. Шумен с УРИ № 869000 – 10298/12.08.2016 г. Въз
основа на тази декларация българските компетентни власти отказали да издадат на
обвиняемия СУМПС, т. к. в деловодните масиви на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – гр. Шумен се съдържала информация, че СУМПС е иззето поради изчерпване
на контролни точки и се намира в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.
Шумен за съхранение.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените
по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия,
дадени в хода на досъдебното производство.
Изложената
фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-графическа експертиза, която дава заключение, че почеркът,
с който е положен подписът срещу
„Декларатор:“ в „Декларация по чл. 17, ал. 1 от правилника за издаване на
българските лични документи и чл. 160 от Закона за движение по пътищата“ с №
УРИ № 869000 – 10298/12.08.16г. по описа на ОД на МВР – Шумен принадлежи на обвиняемия
М.В.Г..
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му, че обвиняемият М.В.Г. ***, съзнателно потвърдил неистина
/обстоятелството, че е изгубил СУМПС № 265190906, издадено от ОД на МВР – гр. Шумен/
в писмена декларация /с № УРИ № 869000 – 10298/12.08.2016 г. по описа на ОД на
МВР – гр. Шумен/, която по силата на закон /чл. 160 от ЗДП/ се дава пред орган
на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както
и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване,
съставяне и използване на съответните официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на
престъплението е Декларация с № УРИ № 869000 – 10298/12.08.2016 г. до Началника
на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Шумен. Изпълнителното деяние се
изразя в потвърждаване на неистината, т.е. действие при което деецът отразява в
декларацията, определени факти и обстоятелства с правно значение.
От субективна страна престъплението е
извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че
удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на
закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на
определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени
последици.
Освен това, обвиняемият М.Г. едновременно
с декларацията по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български
документи за самоличност и чл. 160 от Закона за движение по пътищата, в която
декларирал, че на 10.08.2016 г. е изгубил СУ на МПС № 265190906, е подал и
декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДП, в която декларирал, че обичайното му
местопребиваване не е в друга държава членка на ЕС, макар, че през повече от
185 дни в календарната година пребивавал в Република Франция. Въпреки това
съдържание на декларацията обаче, при подаването й обвиняемият М.Г. не е
осъществил състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, т. к. съобразно
разпоредбата на §6, т. 46 от ДР на ЗДвП за обичайно пребиваване на лице, чиито
трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на
това последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето
редовно се връща там. В хода на разследването е установено по безспорен начин,
че семейството на обвиняемия живее в Република България и той редовно се връща
в страната в периодите, когато не е трудово ангажиран в Република Франция,
поради което може да се приеме, че в Република България са личните му
връзки.
Съдът намира, че в случая са налице
предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от
НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване
от свобода”
до 3 /три/ години или “глоба” от 100 до 300 лв.;
- обвиняемият е осъждан за престъпление
от общ характер с определение по НОХД № 33/2011 г. по описа на РС – Нови пазар,
влязло в сила на 14.02.2011 г., като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 3 /три/ месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3
/три/ години, за което на основание чл. 86, ал.1, т. 1 от НК е бил реабилитиран
на 14.02.2014 г.
- не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК,
- с деянието не са причинени имуществени
вреди.
При определяне на наказанието на
обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние,
която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е
декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на
закон и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност –
свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на наказанието
съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява
като невисока с оглед данните за
личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, предвид
настъпилата реабилитация и липсата на други общественоопасни прояви. Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете и съдействието, което Г. е оказал
по време на досъдебното производство – признава вината си и дава подробни обяснения
за начина и мотивите, подтикнали го да извърши деянието. Ето защо,
съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия и тежестта на
извършеното деяние, съдът намира, че наказание в минималния размер, предвиден в
закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна
функция на наказанието у обвиняемия.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
направените деловодни разноски в размер на 24.15 /двадесет и четири лева и петнадесет
стотинки/ лева и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист следва
да се възложат на обвиняемия.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
М.В.Г., ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин, с основно
образование, неженен, работещ като шофьор във фирма “Геомар” – Република
Франция, осъждан /реабилитиран/, с постоянен адрес:***, за виновен в това, че на 11.08.2016 г. в гр. Шумен, съзнателно потвърдил неистина
/обстоятелството, че е изгубил СУМПС № 265190906, издадено от ОД на МВР – гр. Шумен/ в писмена декларация /с № УРИ № 869000 –
10298/12.08.2016 г. по описа на ОД на МВР – гр. Шумен/, която по силата на закон /чл. 160 от ЗДП/ се
дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства - престъпление по чл. 313,
ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НК осъжда М.В.Г., ЕГН ********** да заплати в полза на
държавата направените деловодни разноски в размер на 24.15 /двадесет и четири
лева и петнадесет стотинки/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване или
протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: