621/7.12.2017г. гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На двадесет
и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №870 по описа на ШРС за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№290/14.03.2017г. на Началника на РУ гр. Шумен към ОД на МВР –Шумен, с което на
С.А.М. , с ЕГН**********,***6, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.80, т.5 от Закона за българските
лични документи /ЗБЛД/.
Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление. В шестото по ред съдебно заседание
се явява лично и с процесуален представител.
Процесуалният представител на РУ гр.
Шумен към ОД на МВР –Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата, като счита, че
липсват основания наказателното постановление да бъде отменено. Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.02.2017г. год. около 10,50 часа в гр. Шумен, в
ДКЦ 1, по повод подаден сигнал на 112 от кабинета на д-р Ж. и медицинската
сестра М., при извършена проверка за установяване самоличността на лицето С.А.М.,
същата не представила лична карта.
При извършената служебна проверка било установено, че С.А.М.
има издадена лична карта, която е в срок на валидност. За констатираното
нарушение, на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №290 от 23.02.2017г. Актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.80, т.5, във вр. с чл.6 от ЗБЛД.
Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право
и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, е издадено Наказателно
постановление №290/14.03.2017г. на Началника на РУ гр. Шумен към ОД на МВР
–Шумен , с което на С.А.М., с ЕГН**********,***6, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.80, т.5 от
Закона за българските лични документи /ЗБЛД/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства – от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля по акта – свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, свидетелката Ж. и свидетелката
М., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
За изясняване на обстоятелствата по делото и най-вече
за установяване състоянието на жалбоподателката към датата 23.02.2017г., с
оглед твърденията на свидетелите по делото, бе назначена съдебно- психиатрична
експертиза, чието заключение е прието по делото, неоспорено от страните. В
заключението експертът сочи, че в служебна бележка от Директора на МБАЛ –Велики
Преслав, относно стационарен престой от 22.03.2016г до 28.03.2016г., на
жалбоподателката е отразена диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство“. Експертът
обяснява, че това разстройство е свързано с дълготрайно чувство на тъга или
отчаяние, известно с имената „рекурентно депресивно разстройство, клинична
депресия, униполарна или голяма депресия“. Нарушенията засягат емоционално
–волевата сфера и се характеризират с подтиснатои настроения, повишена
уморяемост и ниска самооценка. Експертът сочи, че към 23.02.2017г. описаното по-
горе рецидивиращо депресивно разстройство е било в ремисия, с овладяна
афективна симптоматика и възстановено социално функциониране, както и че
жалбоподателката не се е намирала в
състояние на физиологичен афект по смисъла на краткотрайно разстройство на
съзнанието. Не са открити качествени нарушения на мисловната дейност и
възприятно –представната дейност, няма данни за психотична декомпенсация. Експерта сочи, че към момента на извършване на
деянието, освидетелстваната е със запазени годности да разбира
свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, гражданите са
длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. Видно от материалите по делото, при извършена
полицейска проверка /отразено в НП/ именно за установяване на самоличността на
лицето, то не е изпълнило това свое задължение и по време на проверката не е
представило документ за самоличност.
Нарушението се доказва по безспорен начин от събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез разпита на
актосъставителя и на свидетеля по акта. Ето защо, съдът счита, че наказващият
орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно
нарушение по чл.6 от ЗБДС.
За неизпълнение на това задължение,
административно-наказателната разпоредба на чл.80, т.5 от ЗБДС предвижда
налагане на „глоба” в размер от 50 до 300 лв. за физическото лице, което не
представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни
лица.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.80, т.5 от
ЗБЛД. Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени нарушителят
и неговата вина.
При определяне размера на наказанието, АНО се е
съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е отчел и невъзможността в
настоящия случай да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съобразявайки
се с посочените обстоятелства, наказващият орган е наложил наказание в
законоустановения минимум от 50 лева.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.
второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№290/14.03.2017г. на Началника на РУ гр. Шумен към ОД на МВР –Шумен, с което на
С.А.М., с ЕГН**********,***6, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.80, т.5 от Закона за българските
лични документи /ЗБЛД/.
ОСЪЖДА С.А.М., с ЕГН**********,***6, да заплати в полза на ВСС, по сметка на
ШРС сумата от 179,86лв., представляваща
възнаграждение на вещо лице по делото .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: