Р Е Ш Е Н И Е

261/12.5.2017г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На десети май през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ц.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 881 по описа на ШРС за 2017 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 17 – 0869 - 000152/06.03.2017 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Шумен, с което на В.С.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 178Д от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага конкретни доводи.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят Р. се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения и излага допълнителни мотиви в подкрепа на доводите си. Допълнително представя и писмена защита.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В.С.Р. е правоспособен водач на МПС от 28.07.1980 г. и до настоящият момент има едно наложено наказание с фиш за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На 14.01.2017 г., около 19.15 часа, жалбоподателят В.Р., заедно със своята дъщеря – свидетелката Г.В.Р., посетил магазин „Кауфланд“, находящ се на бул. “Симеон Велики” в гр. Шумен, като паркирал лек автомобил “Сеат Толедо” с ДК № Н 7534 АК, собственост на В.Г.Б-Р., на място, предвидено за автомобили, обслужващи или управлявани от лица с трайни увреждания /инвалиди/, обозначено с пътен знак Д - 21. Пред въпросния магазин бил полицейски патрул при сектор “ПП” към ОД на МВР – Шумен – свидетелите И.Ц.К. и П.С.П., който извършвал проверка на автомобилите, паркирани на местата за хора са трайни увреждания. На жалбоподателя била извършена проверка, при която полицейските служителите приели, че жалбоподателя Р. неправилно е паркирал на това място, предвидено за инвалиди. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 704802 от 14.01.2017 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него без възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, сочейки, че е налице несъответствие между описанието на вмененото му нарушение и дадената от органа правна квалификация на същото, което съществено нарушава правото му на защита. Въз основа на депозираното писмено възражение на основание чл. 54 от ЗАНН административно-наказателната преписка е прекратена с резолюция на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Шумен. След анулиране на цитирания акт, впоследствие – на 26.01.2017 г. за констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 152, с бланков № 704813, в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, който му бил връчен, но същият отказал да го подпише. Отказът на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен с подписа на лицето Н.О.П.. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 17 – 0869 - 000152/06.03.2017 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Шумен, с което на В.С.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 178Д от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Ц.К. и на свидетелят П.С.П. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетелката Г.В.Р., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложеното и прието по делото ксерокопие на снимки, изготвени по реда на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите И.К. и П.П.. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По отношение на нарушението, описано в наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Нормата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда забрана за водачите на пътно превозно средство да паркира на места, предназначени за хора с трайни увреждания. За да бъде нарушена тази норма, следва да е налице деяние, изразяващо се в паркиране на такова място, без съответното право за това. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя И.К. и на свидетелят П.П. се установява, че жалбоподателят В.Р. е паркирал МПС – л. а. “Фолксваген Пасат” с ДК № Н 2531 ВК, собственост на В.Г.Б-Р., пред магазин “Кауфланд” на място за инвалиди, като двигателят на автомобила бил спрян.

Съдът не кредитира направеното от страна на жалбоподателя възражение, че не извършил посоченото в атакуваното наказателно постановление нарушение. От страна на жалбоподателя не бяха представени убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни. От друга страна обратното на неговите твърдения се доказа по безспорен начин от отразеното в АУАН. В него изрично е вписано, че жалбоподателят няма възражения по акта и това изявление е удостоверено с неговия подпис. Също така, следва да се има предвид, че жалбоподателят впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По безспорен начин от разпита в съдебно заседание на свидетелите К. и П., които са категорични става ясно, че жалбоподателят Р. е паркирал посоченото МПС пред магазин “Кауфланд” на място за инвалиди, като двигателят на автомобила бил спрян, и на въпроса притежава ли документ, даващ му право да паркира на това място, последният не им представил такъв. Акт за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано. От показанията на двамата свидетели – очевидци се установява също, че акт за установяване на административно нарушение е съставен изцяло в присъствието на жалбоподателя, бил е запознат непосредствено след това със съдържанието му, като не е направил възражения, което обстоятелство се потвърждава и от отразеното в АУАН. Освен това, в своите показания двамата свидетели сочат, че това място, на което жалбоподателят е паркирал е едно от четирите места, оказани с конкретен пътен знак – „Д21“ и с допълнителна табела, указваща броя на местата, предназначени за паркиране на МПС, обслужващи хора с трайни увреждания.

Правилно е прието от административно-наказващия орган, че жалбоподателят като участник в движението е бил длъжен да се съобрази с пътен знак „Д21“, тъй като мястото, на което е била паркирано МПС, е определено за място за хора с увреждания. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП пътният знак „Д21“ указва мястото или местата, определени за паркиране на ППС, обслужващи инвалиди. При липса на маркировка, определяща броя на местата за паркиране на инвалиди, то самата разпоредба на чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП посочва „указва мястото или местата“. В процесния случай освен пътен знак „Д21“ и с допълнителна табела, е указан броя на местата, предназначени за паркиране на МПС, обслужващи хора с трайни увреждания. Следователно правилно административно-наказващия орган е приел, че местата са четири за паркиране на ППС, обслужващи инвалиди и че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е бил паркиран в района на знака за четири места за паркиране на инвалиди, поради което правилно е прието, че същият е нарушил нормата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Освен това, следва да се отбележи, че обстоятелството дали знакът е поставен правилно и при спазване на процедурните правила, е ирелевантно за настоящото производство. При поставен пътен знак, регулиращ движението, включително и знаци със специално предназначение, какъвто е „Д21“, всеки участник в движението е длъжен да се съобрази с него. Ако участник в движението намира, че даден пътен знак е неправилно поставен, следва да уведоми компетентните органи за това, но до премахването на знака е длъжен да се съобрази с него /в т. см. Решение № 272 от 17.10.2016 г. по к.а.н.д. № 243/2016 г. по описа на ШАС/.

Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е нарушен принципа „non bis in idem“. В тази връзка, съдът намира за неоснователно твърдението на санкционирания субект, обективирано както в жалбата, така и в представената писмена защита за незаконосъобразност на наказателното постановление, по аргументи, черпени от чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Приложим в административнонаказателните производства е принципът, че никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказван с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, по арг. от чл. 17 от ЗАНН. По делото не са налични доказателства за влязло в сила предходно наказателно постановление, издадено спрямо жалбоподателя за същото нарушение, поради което съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателното постановление по посочените от жалбоподателя аргументи /в т. см. Решение № 91 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 46/2016 г. по описа на ШАС, Решение № 46 от 18.02.2013 г. по к.а.н.д. № 496/2012 г. по описа на ШАС и др./.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 178Д от ЗДвП предвижда “глоба” в размер на 200 лева за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, без обаче да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Същевременно обаче, настоящият съдебен състав, в унисон със застъпената от жалбоподателя в жалбата и в съдебно заседание теза, приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая от съществено значение е, че не са налице отегчаващи обстоятелства и нарушението е извършено за първи път. Освен това, видно от приложената към делото справка за нарушител от региона, жалбоподателят е лице с ниска обществена опасност, което като водач от 1980 г. има допуснато едно единствено нарушение на ЗДвП през 2015 г. и не е осъждан. Нарушението е такова на формално извършване, поради което възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително обстоятелство, увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението, което в случая не е налице.

Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в чл. 178Д от ЗДвП санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17 – 0869 - 000152/06.03.2017 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Шумен, с което на В.С.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 178Д от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: