Р Е
Ш Е Н И Е
334/15.6.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На шести юни две хиляди и седемнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв. Колева
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ВАНД № 883 по описа за 2017г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №46-0000025/16.03.2017г. на Началника
на Областен отдел «АА» - гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93
ал.1 т.1 и чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози на О.А.М., ЕГН **********
са наложени две административни наказания «глоба» в размер на по 2000 лева и две
административни наказания «глоба» в размер на по 200 лева, за нарушения на чл.18
т.5, чл.31 ал.1 т.1, чл.31 ал.1 т.5 и чл.21 ал.1 т.5 от Наредба
№34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ. В депозираната жалба
жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото НП. Счита същото за незаконосъобразно,
необосновано и постановено при недоказаност
на вменените нарушения, в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Оспорва твърденията изложени в него, че е извършвал таксиметрова
дейност, както и че има качеството на водач на лек таксиметров автомобил. Не
оспорва, че при извършване на превоза не е притежавал валидно удостоверение за
водач на таксиметров автомобил, че не е имал редовно издадено разрешение за таксиметров превоз , както и
пътна книжка и на автомобила не бил
обозначен съз знак «ТАКСИ», твърдейки, че не извършвал таксиметров превоз на
пътници по смисъла на ЗАП. В съдебно заседание редовно призован не се явява. Явява
се процесуален представител – адв. С.Т. от ШАК, която поддържа жалбата. Моли НП
да бъде отменено излагайки подробно доводите си за това.
За административно-наказващия орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, представител не се явява. В придружителното изразява
становище по същество. Моли НП да бъде потвърдено, излагайки подробни доводи.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят О.А.М. е
собственик на лек автомобил от
кат.М1, марка «Шевролет Матиз» с рег. № Н 1701 ВК, който е включен в списъка към издаденото на превозвача ЕТ
“К.Б. – 13 – Тико такси”, гр.Шумен Удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на
пътници. Съгласно
Карта за оценка на физическата годност
на водач/кандидат за придобиване на
свидетелство / правоспособност за управление на МПС № 722/25.10.2016г. издадена
от НМТБ «Цар Борис III“ – Отделение експертно консултативно,
гр.Горна Оряховица, М. няма право да
извършва обществен превоз на пътници и товари, превози за собствена сметка и
таксиметрови превози на пътници. На 21.12.2016г. М. *** издаденото му
удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“. Лекият автомобил «Шевролет Матиз» с рег. № Н 1701 ВК не бил
изключен от списъка с автомобили към удостоверението за регистрация на
превозвача
ЕТ “К.Б. – 13 – Тико
такси”, гр.Шумен, но за 2017г. за автомобила не било издадено разрешение за
извършване на таксиметров превоз и холограма от Община Шумен, съгласно чл.24
ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г.
В сектор ПП при ОДМВР –
Шумен имали информация, че жалбоподателят М. извършва нерегламентирани превози
като качва пътници от автобусните спирки. Било известно, че около 07.00 часа
тръгва от автобусна спирка на обръщача в кв. „Боян Българанов“. Св. С.З.И. –
началник сектор Пътна полиция при ОДМВР - Шумен, разпоредил на свидетелите Ц.К.
и М.Р. – мл. автоконтрольори в сектор
ПП, на 28.02.2017г. да се позиционират
на бул. „Симеон Велики“ и да спрат за проверка М., в случай че бъде засечен да
управлява автомобила. Около 07.15 часа М. с управлявания от него автомобил «Шевролет
Матиз» с рег. № Н 1701 ВК
бил спрян за проверка от полицейските служители. Било установено, че в
автомобила пътували съпругата и децата
му, както и св.Н.Г.Т.. Последната се качила в автомобила на жалбоподателя от
автобусна спирка на пл. „Гривица“. Сутрин
свидетелката Т. се придвижвала до работното си място ползвайки т.нар. „маршрутни“ таксита – таксиметрови
автомобили, които извършвали превоз на пътници на цената на автобусния билет.
На 28.02.2017г. докато била на автобусната спирка в кв. „Гривица“, спрял
автомобила управляван от жалбоподателя, съпругата на М. отворила задната врата
и св. Т. се качила. По принцип водачите
на т.нар. „маршрутни“ таксита отваряли вратата на автомобила и приканвали
пътниците с репликата „на цената на билета“. В процесния случай такова
предложение спрямо св. Т. нямало. При самото спиране на автомобила и отваряне
на вратата тя се качила без да й било отправено такова предложение. Никой не
бил правил уговорка с нея да бъде превозена
като заплати стойността на цената на автобусния билет. Към момента на
спиране на автомобила от контролните органи св. Т. не е била заплатила сума за
превоза. Свидетелите Ц.К. и М.Р. разговаряли с Н.Т., с оглед изясняване на
обстоятелството от къде пътува и дали това е станало срещу заплащане.
Пътничката обяснила, че пътувала в
автомобила срещу заплащане на цената на билета. Св. М.Р. снел и писмени
обяснения от свидетелката, в които тя
посочила, че се качила да бъде превозена
на цената на билета до пл.България. Жалбоподателят бил поканен да се яви в
сектор ПП за вземане на отношение по ЗДвП. Също така полицейските
служители уведомили компетентните органи – ОО «Автомобилна администрация» -
Шумен и по конкретно св. Ц.Ю.В. – гл. инспектор в ОО «АА» - Шумен. Св. В. след
извършване на справки в Информационните системи на ИА «АА» установила, че
автомобилът бил включен в списъка към издаденото на превозвача ЕТ
“К.Б. – 13 – Тико такси”, гр.Шумен Удостоверение за
регистрация за таксиметров превоз на пътници и, че водачът М. е върнал
издаденото му удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.
Посетила сектор ПП, където извършила оглед на автомобила, при който било
констатирано, че автомобилът няма
издадена валидна пътна книжка от превозвача,
не е обозначен със знак «ТАКСИ»,
няма монтиран електронен таксиметров
апарат, не е обозначен с двуредна лента с шахматно разположени квадрати по
цялата дължина на вратите, няма трайно закрепена табела или надпис с
наименованието на фирмата на превозвача,
няма залепен стикер на видимо място за цените
с информация за наименованието на
превозвача. Било установено също така и, че няма редовно издадено разрешение
за таксиметров превоз на територията на Община Шумен.
На 28.02.2017г. св. В. съставила срещу О.М. два АУАН. С процесния АУАН № 227804 на
жалбоподателя били вменени нарушения на чл.18 ал.1 т.5, чл.31 ал.1 т.1, чл.31
ал.1 т.5 и чл.21 ал.1 т.5 от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници на МТ за това, че 28.02.2017г. в гр.Шумен с личния си лек автомобил от кат.М1 «Шевролет Матиз» с рег. № Н 1701 ВК,
включен в списъка към издаденото на
превозвача ЕТ “К.Б. – 13 – Тико такси”, гр.Шумен
Удостоверение за регистрация за
таксиметров превоз на пътници, извършва
превоз на пътник, без да
притежава валидно удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил, редовно издадено
разрешение за таксиметров превоз
на територията на Община Шумен, без издадена валидна пътна книжка, автомобила
не е обозначен със знак «ТАКСИ». При предявяване на акта М. саморъчно отразил,
че има възражения без да ги конкретизира. В законоустановения срок не е
депозирал възражения.
Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в
административно – наказателната преписка, административно-наказващият
орган издал обжалваното НП като е
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.93 ал.1 т.1
и чл.105 ал.1 от ЗАП на О.А.М., ЕГН ********** са наложени две административни
наказания «глоба» в размер на по 2000 лева и две административни наказания
«глоба» в размер на по 200 лева, за нарушения на чл.18 т.5, чл.31 ал.1 т.1,
чл.31 ал.1 т.5 и чл.21 ал.1 т.5 от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници на МТ. НП му е връчено лично на 28.03.2017г.
Така изложената
фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – Ц.Ю.В., Ц.П.К., М.И.Р., Н.Г.Т., С.З.И.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелите, тъй като същите
пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са
логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода
на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя.
Административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.93 ал.1 т.1 и чл.105
ал.1 от ЗАП, за нарушения на чл.18 т.5, чл.31 ал.1 т.1, чл.31 ал.1 т.5 и чл.21
ал.1 т.5 от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ.Посочените за нарушени
разпоредби регламентират изискванията, на
които трябва да отговаря водача, автомобила, както и какви документи водачът е длъжен да носи при управление на
лек таксиметров автомобил.
Съгласно легалната дефиниция на понятието "таксиметров превоз" регламентирано в разпоредбата на § 1 т.26 от ДР на ЗАП такива са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
За съставомерността на извършеното деяние е необходимо лицето да
управлява таксиметровия автомобил, да извършва таксиметров превоз на пътници
като от обективна страна се изисква изпълнително деяние, осъществено чрез
действие - транспортиране на лица, имащи качество на пътници по зададен от тези
пътници маршрут срещу заплащане.
В случая жалбоподателят
е установен от контролните длъжностни лица като водач на автомобил, който е
включен в списъка на превозвача,но без да отговаря на останалите
изисквания на чл.21 от Наредбата - автомобилът няма издадена валидна пътна книжка от
превозвача, не е обозначен със знак
«ТАКСИ», няма монтиран елекронен такметров апарат, не е обозначен с двуредна лента с шахматно разположени квадрати по
цялата дължина на вратите, няма трайно закрепена табела или надпис с
наименованието на фирмата на превозвача,
няма залепен стикер на видимо място за цените
с информация за наименованието на
превозвача. Няма и редовно издадено
разрешение за таксиметров превоз
на територията на Община Шумен. М. няма също така и качеството «водач на лек
таксиметров автомобил», тъй не притежава
удостоверение за това..
Същественото в
административно – наказателното производство е да се установи : има ли
административно нарушение, извършено ли
е то от лицето посочено като нарушител и
дали това лице го е извършило виновно. В конкретният случай безспорно установено е, а и не се оспорва от
жалбоподателя М., че не притежава валидно удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, няма
редовно издадено разрешение за таксиметров превоз на територията на
Община Шумен, няма издадена валидна пътна книжка и автомобила не е бил
обозначен със знак «ТАКСИ». М.
оспорва факта, че автомобилът е бил ползван като
таксиметров и осъществявал таксиметров превоз на
пътник по смисъла на ЗАП. Възведеното
административно обвинение се базира на обстоятелството,
че св. Н.Т. е пътувала срещу заплащане. Съотносими
за установяване на това обстоятелство са
показанията на св. Т. и на свидетелите Ц.К.
и М.Р., които са разговаряли с нея, с оглед изясняване на това обстоятелство. Според показанията на свидетелите К. и
Р. пътничката обяснила, че
пътувала в автомобила срещу заплащане на цената на билета. В снетите
писмени обяснения свидетелката посочила, че се качила да бъде превозена на цената на билета до
пл.България и към момента на спирането не била заплатила. Въз основа на показанията
на св. Т. в съдебно заседание се установи, че при спирането на автомобила на автобусната спирка
съпругата на М. отворила задната врата и св. Т. се качила, без изрично някой да
я е приканил за това. Предложение да
бъде превозена на цената на автобусния
билет не й е било отправено. След качването й никой не е правил уговорка с нея
за заплащане стойността на автобусния билет. Към момента на спиране на
автомобила от контролните органи не е била заплатила сума за превоза. Няма
спомен друг път да е пътувала с този автомобил срещу заплащане. Съдът намира,
че не е налице противоречие между показанията на свидетелката в съдебно
заседание и писмените й обяснения, тъй като
последните не са подробни, в тях
липсва конкретика дали е имало изрична договорка за заплащане.
Съдът намира, че не се установява с категоричност, че
автомобилът е бил ползван като таксиметров и, че е бил в режим на работа. Не е
имал поставена табела „не работи“, но е бил
без поставен знак „Такси“, също така и без каквито и да е други отличителни
белези за таксиметров автомобил. Обстоятелството, че св. Т. редовно е
използвала услугите на т.нар. маршрутни
таксита е формирало субективна представа
у нея, че е следвало да заплати стойността на билета, но доколкото не е налице
плащане или изрична договорка за такова, съдът намира, че не се доказва по
категоричен начин, че от обективна страна е
осъществено транспортиране на лице, имащо качество на пътник по зададен
от нея маршрут срещу заплащане.
Доколкото
възведеното административно обвинение се
базира на обстоятелството, че жалбоподателят е извършил превоз на св. Н.Т.
срещу заплащане и предвид
дадените от свидетелката показания, настоящият съдебен състав намира, че не са
налице са достатъчно и категорични доказателства, които по несъмнен начин да
докажат възведеното административно-наказателно обвинение. Предвид
на това НП се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Фактът, че М. е бил наказван за същото нарушение, не обосновава извода, че е
осъществил и вменените му нарушения с процесното НП.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №46-0000025/16.03.2017г. на
Началника на Областен отдел «АА» - гр. Шумен, с което на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 и чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози на О.А.М.,
ЕГН ********** са наложени две административни наказания «глоба» в размер на по
2000 лева и две административни наказания «глоба» в размер на по 200 лева, за
нарушения на чл.18 т.5, чл.31 ал.1 т.1, чл.31 ал.1 т.5 и чл.21 ал.1 т.5 от
Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава 12
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: