Р
Е Ш Е Н И Е
341/19.6.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Д. Георгиева
при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 893 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 250918
– F250708/07.03.2017г.
на Зам. Директора на Териториална
дирекция на НАП - Варна, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.74,
ал.1 от ЗСч. на „А. СТРОЙ 08“ ЕООД, с ЕИК 200389621, представлявано
от К.А.И., със седалище и адрес на управление: от гр. Шумен, бул. ***** № **,вх.*,ет.*,ап.* е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.38, ал.1,
т.1 от ЗСч. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, тъй като за 2016г.
дружеството не е извършвало търговска дейност, не е съставяло финансови отчети
и не следва да се подават в Агенция по вписванията. В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован, се явява представляващия,
който изцяло поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща упълномощен представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.08.2016г., при извършена проверка в база данни на НАП и на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, било установено, че „А. СТРОЙ 08“ ЕООД, гр.Шумен, с ЕИК 200389621 като регистрирано в Агенцията по вписванията – Търговски регистър лице, не е изпълнило задълженията си за публикуване в Търговския регистър на Годишен финансов отчет за дейността си за 2015г., съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в законоустановения срок предвиден в същата разпоредба, а именно до 30.06.2016г. Същият не бил заявен за вписване и публикуване към датата на извършване на проверката, както и към момента на съставяне на акта. На основание установеното административно нарушение, свидетелката Г.Н.Й. изпратила Покана изх. № 3559/02.08.2016г. до дружеството за явяване за съставяне на АУАН. Поканата била получена от представляващия на 05.08.2016г. Тъй като представляващ дружеството – жалбоподател не се явил в указания му 7-дневен срок, свид. Й. съставила срещу жалбоподателя АУАН № F250708 на 20.09.2016г. за това, че в качеството си на задължено лице, съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. не е изпълнило задължението да публикува, чрез подаване на заявление за вписване и предоставяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър, годишния финансов отчет /ГФО/ за 2015г. Била изпратена Покана изх. № 4843/21.09.2016г. за явяване за връчване на съставения АУАН, получена от управляващия на 03.10.2016г. Предвид обстоятелството, че никой не се явил, свид. Й. изпратила втора Покана за връчване на АУАН с изх. № 5472/15.11.2016г., получена лично от Кръстю Илиев на 22.11.2016г. АУАН № F250708 от 20.09.2016г. бил предявен и връчен на управляващия и представляващ „А. СТРОЙ 08“ ЕООД гр. Шумен на 30.11.2016г. При предявяване на АУАН били отразени следните възражения: „Акта е съставен предварително. Не искат от мен обяснения. Имам болничен лист. Фирмата няма дейност, няма отчети, няма какво да се подава.“ В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП, като възприел изцяло констатациите, описани в него. На основание чл.74, ал.1 от ЗСч. на „А. СТРОЙ 08“ ЕООД, гр.Шумен, с ЕИК 200389621, представлявано от К.А.И., със седалище и адрес на управление: от гр. Шумен, бул. ***** № 28,вх.5,ет.4,ап.28 било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свид. Г.Н.Й., както и приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение по следните правни съображения:
Настоящият състав намира, че административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като след получена покана управляващия не се явил, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. От всички доказателства по делото изложената в НП фактическа обстановка по отношение ангажираната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, е доказана по безспорен начин. Дори и да не е извършвана дейност, незаявяването за обявяване в Търговския регистър на ГФО за съответния период представлява административно нарушение. Законодателят задължава всички търговци по смисъла на Търговския закон да представят за обявяване в Търговския регистър ГФО, без значение дали са осъществявали или не търговска дейност. Не се спори по делото, че дружеството не е заявило за публикуване в Търговския регистър годишния си финансов отчет за отчетната 2015г. – до 30.06.2016г., както го задължава разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗСч. предвижда наказание „глоба“ за лицето, което е задължено и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева. Съдът намира, че нарушената норма е правилно съотнесена към санкционната такава, като наложеното административно наказание е в минималния предвид размер.
Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата
е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка
дали е извършено нарушение не
следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя, нито да
определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само
да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за
неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на тяхната дейност.
Съдът намира, че в случая не следва да намери приложение
чл.28 от ЗАНН. Критерият за отграничаване на маловажния случай от
обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при
административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен
случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение
е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от
него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или
липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Представеното
в съдебно заседание, заверено копие от болничен лист, от който е видно, че
представляващия дружеството е бил в отпуск от 21.06.2016г. до 30.07.2016г. също
не води до извод за маловажност на случая. Не може да се пренебрегне факта, че в случая не се касае за
неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а за липса на изпълнение на задължението. След служебна справка в Търговския регистър и
към настоящия момент, за дружеството не е подаден ГФО за 2015г. В жалбата се
твърди, че дружеството никога не е упражнявало дейност и не е имало приходи и
разходи, поради което на практика в указания в закона, срок не е имало никаква
пречка след приключване на финансовата година с нулев резултат, да бъде
изготвен ГФО и заявен за публикуване.
Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 250918 – F250708/07.03.2017г. на Зам. Директора на Териториална дирекция на НАП - Варна, с което на основание чл.53 във връзка с чл.83 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от ЗСч. на „А. СТРОЙ 08“ ЕООД, с ЕИК 200389621, представлявано от К.А.И., със седалище и адрес на управление: от гр. Шумен, бул. ***** № **,вх.*,ет.*,ап.* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: