Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 901/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от В.Б.Р. ***, срещу Наказателно постановление № 17-0869-000085/01.02.2017г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178д от ЗДП. Жалбоподателят намира, че не е извършил административно нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Същата е адресирана до началника на ПП-гр.Шумен, но с нея е направено искане да бъде отменено наказателното постановление, с каквото правомощие разполага само съответният съд. В съдебно заседание също така жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата, изразява становище ход на делото да бъде даден и прави доказателствени искания. При това положение съдът приема, че е надлежно сезиран с процесната жалба и дължи произнасяне относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, тъй като от изявленията на жалбоподателя е видно, че същият желае жалбата да бъде разгледана именно от ШРС, макар и първоначално да е била погрешно адресирана. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 14.01.2017г. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „Алфа Ромео 156“ с рег.№ Н5678ВН по улиците на гр.Шумен, като около 18,30 часа паркирал последния на паркинга пред магазин „Кауфланд“, намиращ се на бул.“Симеон Велики“ в гр.Шумен, на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д-21. Р. бил придружен от няколко свои приятели, сред които бил и В.Л.И.. Последният бил лице с трайни увреждания, във връзка с което с експертно решение на същия била призната нетрудоспособност от 60% за общо заболяване. Същевременно от свидетелите П.П. и И.К. - служители на сектор „Пътна полиция“-гр.Шумен била извършвана проверка за спазване на ЗДП на посоченото място. Двамата констатирали, че водачът не е в превозното средство, както и че на автомобила не е поставена карта, удостоверяваща наличието на право за паркиране на това място. Свидетелите изчакали приближаването на жалбоподателя и поискали да им бъде представен документ, удостоверяващ наличието на право за паркиране на място, определено за хора с трайни увреждания, но такъв не бил наличен. Във връзка с тези констатации на същата дата проверяващите съставили акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е паркирал на място, определено за хора с трайни увреждания и обозначено с пътен знак Д-21, без да има това право или да е придружен от лице, имащо такова. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения, че е превозвано лицето В.И., което е с трайни увреждания. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 01.02.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена „глоба” в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите И.Ц.К., П.С.П. и В.Л.И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите К. и П., които лично са възприели обстоятелствата около извършването на нарушението. Показанията на посочените свидетели са последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания да не ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Установено е по делото, че на посочената в наказателното постановление дата жалбоподателят е паркирал процесния лек автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания. Не са налични данни жалбоподателят да има такова качество, а и твърдения в тази насока не са наведени от негова страна. Същият обаче счита, че не е извършил административно нарушение, тъй като е превозвал в автомобила си лице с трайни увреждания, във връзка с което намира, че е имал право да паркира на предназначеното за паркиране от лица с увреждания място. Наличието на лице с увреждания в съответния автомобил обаче не е достатъчно, за да се породи право на паркиране на такова място. Условията и редът за обособяване на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания, по издаване на карта за паркиране и правилата за използване на улеснения при паркиране, се уреждат с Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен. Според разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредбата право да престояват и паркират на определените в чл. 2, ал. 1 места, имат превозните средства, които към момента при и по време на паркирането обслужват персонално лицето, с валидна карта издадена на негово име и са обозначени според изискванията на тази наредба. По силата на чл.6 от Наредбата обозначаването се осъществява посредством поставяне на картата, удостоверяваща това право, на видно място в долния ляв ъгъл на предното стъкло на автомобила, откъм вътрешната му страна по такъв начин, че при осъществяване на контрол да се възприемат данните от нея. От своя страна нормата на чл.7 от Наредбата забранява на обозначените съгласно чл. 2, ал. 1 места, да престояват и паркират превозни средства на лица, които не притежават карта за паркиране за хора с трайно увреждане или които използват само експертно решение на ТЕЛК. Установяването на изискване правото на паркиране на такива места да възниква само след издаване на съответна карта не е самоцелно, а е необходимо поради обстоятелството, че не всички хора с увреждания, а само отговарящите на определени изисквания имат право да ползват местата по чл.2, ал.1 от Наредбата, наличието на които следва да бъде преценено по съответния за това ред. Макар и св.И. да е лице с трайни увреждания, от събраните по делото доказателства и от показанията на самия свидетел се установява, че същият не е притежавал съответна карта по смисъла на чл.5 от Наредбата и следователно не е имал право да паркира на обозначените за обслужване на хора с увреждания места. След като право да ползва място, определено за хора с трайни увреждания, не е имал нито жалбоподателя, нито превозвано от него лице, но е паркирал на такова, Р. несъмнено е нарушил забраната по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП, което правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира и че санкционната норма е определено правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл.178Д от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, какъвто е и процесният случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Макар и лаконично, описанието на нарушението в наказателното постановление дава достатъчна възможност на санкционираното лице да разбере какво се твърди, че е извършило и да организира защитата си.

Независимо от изложеното, съдът намира, че предвид особеностите на случая същият следва да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, основно поради обстоятелството, че в автомобила действително е било превозвано лице с увреждания. Както беше посочено по-горе, това обстоятелство не води до липса на нарушение, но е обусловило наличието на субективна увереност у жалбоподателя, че има право да паркира на съответно обозначеното място. Обяснения в тази насока същият е направил още при проверката, пред актосъставителя. Действително, непознаването на закона не е извинително и само по себе си не води до отпадане на адмимнистративнонаказателната отговорност за извършено нарушение. Наличието на такава, макар и необоснована, субективна увереност у жалбоподателя обаче налага извода, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, тъй като извършването му не е обусловено от незачитане на съответните правни норми, а от наличието на погрешни представи относно правомерността на предприетото паркиране. Поради това, макар и безспорно да е налице административно нарушение, съдът намира, че същото се явява маловажно, предвид особеностите на случая и най-вече с оглед мотивите за извършването му. Административнонаказващият орган е следвало само да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е направил това, наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено от съда.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №17-0869-000085/01.02.2017г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-гр.Шумен, с което на В.Б.Р. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178Д от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: