РЕШЕНИЕ
№ 409/25.7.2017г.
Шуменският районен съд, ХІІ състав
На седемнадесети юли 2017 година
В публично заседание в следния състав:
Секретар: В.С.като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 945/17г.
по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Й.А.М. ***
срещу Наказателно постановление № 17-0869-000345/10.04.2017г. на началник група
към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна
полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50,00 на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4,
т.6 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 500,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в
акта, като счита, че не е извършил вменените му нарушения, поради което моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Процесуалният представител прави искане да му бъде дадена възможност да представи писмени бележки, но не депозира такива в предоставения му срок. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 28.03.2017г.
около 23,15 часа, след като употребил известно количество алкохол, жалбоподателят
управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № Н8282ВР по бул.“Велики Преслав“ в
гр.Шумен, придружен от свидетелката Г.Б.И.. На кръстовището с ул.“Вичо
Атанасов“ същият завил по посочената улица и спрял пред дом №2, където двамата
съжителствали на семейни начала. Същевременно от свидетелите П.С.П. и И.Х.И.
била извършвана проверка за спазване на ЗДвП в района на посоченото кръстовище.
При преминаването покрай тях на управлявания от жалбоподателя автомобил двамата
забелязали, че М. разговаря по мобилен телефон, без да използва т. нар.
устройство „свободни ръце“. Свидетелите последвали жалбоподателя и след като
същият спрял пред дома си, се приближили и го поканили да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол. М. бил изпробван с техническо
средство “Алкотест
Дрегер” 7510 с фабр.№ARВВ-0020
СЕ, чиято скала отчела над 0,5 на хиляда, а имено 0,68 промила. На водача бил издаден талон за изпращане на медицинско
изследване, като от изготвения протокол за химическа експертиза било установено
наличие на алкохол в кръвната му проба в размер на 0.57 промила. Въз основа тези констатации
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя
за това, че говори по мобилен телефон по време на управление на МПС, без
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете, както
и за това, че управлява лек автомобил след употреба на алкохол. Актът бил съставен
в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени
такива не били направени и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт, на 10.04.2017г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на Й.М. била наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл.104а от ЗДвП, както и глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетелите П.С.П. и И.Х.И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в
никакви особени отношения с нарушителя и дори не са го познавали, а и не
извличат никакви ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за
заинтересувани или предубедени. При така установеното за съда не съществуват
основания да не кредитира техните показания и счита същите за достоверни и
правдиви. Налице са обаче основания за съмнение в достоверността на показанията
на св.Исмаил, разпитана по искане на жалбоподателя, която твърди, че последният
не е разговарял по телефона по време на управление на автомобила си. Същата е
фактическа съпруга на жалбоподателя, при което по начало не се явява
непредубеден свидетел. Поради това и при липсата на достоверни доказателства,
които да подкрепят твърденията ѝ, съдът не кредитира дадените от свидетелката
показания в посочената им част и намира, че същите не опровергават изложената
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. От показанията на свидетелите П. и И., за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е държал мобилен телефонен апарат до ухото си. По този начин същият е нарушил забраната, установена с цитираната норма, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Следва да се отбележи, че нарушението се изразява в използване на мобилен телефон, при което е без значение дали лицето е разговаряло, слушало или опитвало да осъществи контакт. Целта на установената забрана е да се избегне опасността за движението, породена от неучастието и на двете ръце на водача в управлението. Поради това за осъществяването на процесното нарушение е достатъчно, че жалбоподателят е извършвал определени действия с мобилния си телефон и е държал същия до ухото си, което обстоятелство е било възприето от съвсем близко разстояние от свидетелите. За описаното нарушение жалбоподателят законосъобразно е санкциониран по реда на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, предвиждащ специална санкция за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация. При така установеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление в тази му част.
На следващо място, разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП установява забрана за водачите на ППС да управляват такова под въздействие на алкохол. От своя страна чл.174, ал.1, т.1 от с.з. предвижда специални наказания за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. Предвид показанията на свидетелите П. и И. и с оглед приложения по делото протокол за химическа експертиза съдът приема за безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил, след употреба на алкохол. Съдът счита за установено също, че концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя е била между 0,5 на хиляда и 0,8 на хиляда, а имено- 0,57 промила, тъй като това обстоятелство е било изяснено по надлежния за това ред- с медицинско изследване. Не могат да бъдат споделени доводите от страна на защитата за нередовност на издадения талон за медицинско изследване, тъй като същият съдържал корекции. На приложеното на л.36 от делото копие от талон за медицинско изследване съответният дежурен лекар в ЦСМП е отразил изрично, че е взел кръв за алкохолна проба от Й.М., като е посочил трите имена и ЕГН на лицето. При това положение липсват основания за съмнение в обстоятелството, че жалбоподателят се е явил за даване на кръвна проба, че такава е била взета в установения за това срок, както и че въз основа пробата е било извършено и медицинско изследване. Следва да се отбележи също, че жалбоподателят по начало не отрича явяването си в ЦСМП и даването на кръвна проба, като това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.Исмаил. При това положение наличието на корекции по единия екземпляр от талона е без правно значение и не поставя под съмнение приетата от съда фактическа обстановка. С оглед гореизложеното съдът приема, че с деянието си жалбоподателят действително е нарушил виновно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, което законосъобразно е обусловило санкционирането му с атакуваното наказателно постановление. Предвид констатираното количество алкохол в кръвта на нарушителя наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна норма и е наложил наказания в предвидения в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП фиксиран размер.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да организира без затруднения защитата си, при което и не са налице основания за отмяна на наказателното постановление на подобно основание.
Не са налице основания също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват данни и за наличие на някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушенията, поради което и същите не могат да се приемат за маловажни.
Водим от горното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 17-0869-000345/10.04.2017г. на началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна
полиция“-Шумен, с което на Й.А.М. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 от
ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50,00, както и „глоба“ в размер на 500,00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН,
във вр. с чл.174, ал.1, т.1 от ЗДП, като законосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: