Р Е Ш Е Н И Е

338/15.6.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. Апостолова

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 946 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №17-0869-000331/04.04.2017год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.177 ал.1 т.2 предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Х.Р.П. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева.

Жалбоподателят в жалбата си, моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на закона. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично, като поддържа депозираната молба и моли НП да бъде отменено.

Процесуалния представител на въззиваемата страна редовно призован не се явява в съдебно заседание.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Жалбоподателя на 29.05.2017г. около 10.45 часа в гр. Шумен, по ул. «Софийско шосе» до «Хиподрума» в посока I-2 управлявал собствения си лек автомобил «Форд Фокус» с рег. № РР 16 29 АХ. По това време там били свидетелите С.С. и Ц.К. – полицейски служители, които си вършели рутинната работа. За проверка бил спрян управлявания от жалбоподателя автомобил и му била извършена проверка на свидетелството за управление на МПС. Жалбоподателя представил СУМПС и при прегледа му свидетелите установили, че срока му на валидност е изтекъл на 21.03.2017г. Жалбоподателя им представил служебна бележка от която ставало ясно, че на 24.03.2017г. той е депозирал молба в КАТ за подновяване на СУМПС. Двамата проверяващи извършили по телефона справка с деловодството на КАТ – Шумен и установили, че действително има подадени документи от жалбоподателя за подновяване на СУМПС, но процедурата не е била приключила и към момента на проверката новото СУМПС не е било изготвено. След това допълнително уточняване, проверяващите преценили, че жалбоподателя, като управлява процесното МПС със СУМПС на което е изтекъл спокът за ползване е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. За констатираното свидетеля С. съставил АУАН бл. № 245418/29.03.2017г., като в акта пресъздал гореописаната фактическа обстановка. Освен това съгласно измененията в ЗДвП от 21.01.2017г. на жалбоподаеля били снети регистрационните номера на автомобила, тъй като съгласно посочените изменения в закона се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното СУМПС. Жалбоподателя подписал акта със забележката „Подал съм документи за подмяна на свидетелството на 24.03.2017г.“. В последствие не се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения в предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН срок. Въз основа на съставения акт и другите материали по делото административно-наказващият орган е издал обжалваното НП №17-0869-000331/04.04.2017год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.177 ал.1 т.2 предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Х.Р.П. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева. Наказателното постановление е връчено лично на 12.04.2017г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Б. С. свидетеля Ц.П.К., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената и възприета от съда фактическа обстановка съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно по следните правни съображения: Установено е по категоричен начин, че жалбоподателя е извършил визираното в НП нарушение. АНО правилно е преценил, че жалбоподателя е извършил визираното нарушение. За констатираното нарушение е наложено минимално предвиденото в закона наказание „глоба“ от 100 лева. В съдебно заседание обаче се събраха доказателства от които е видно, че от 13.04.2017г. жалбоподателя притежава СУМПС. Т.е периода през който жалбоподателя е бил без СУМПС е 20 дена, през което време е течала процедурата по подмяна на свидетелството, което съвсем не е малко време за административна услуга, за която няма регламентиран срок. От деянието не са предизвикани някакви вредни последици. Видно от представената справка за нарушител е, че жалбоподателя е с правоспособност да управлява МПС от 1962 год., това е едва трето констатирано негово нарушение, като последното е било извършено през 2004г.

При това положение настоящият съдебен състав, приема, че санкционираната деятелност съставлява нарушение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно -наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на ЗДвП не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови отношения, каквито са тези по безопасността на движението, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др.

Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно административно - наказващият орган е следвало, вместо да санкционира жалбоподателя с предвидената в ЗДвП санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено на изложените основания.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. последно от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №17-0869-000331/04.04.2017год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.177 ал.1 т.2 предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Х.Р.П. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: