Р Е Ш Е Н И Е

339/16.6.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На девети юни две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. Колева

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 976 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №46-0000042/16.03.2017г. на Началника на Областен отдел «АА» - гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на С.К.С., ЕГН********** *** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон. В депозираната жалба жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото НП. В съдебно заседание редовно призован не се явява.

За административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, представител не се явява. В придружителното пискмо изразява становище по същество. Моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.03.2017г. в хода на извършвана операция св. И.Г.И. и Й.Ж.Ж. - служители в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, около 11.30 часа на път I – 2 км.118+020 /кръстовище с етапна връзка подход АМ Хемус/ спрели за проверка лек автомобил от кат.М1 марка «Фиат Улисе» с рег. № Н 0759 ВМ, управляван от жалбоподателя С.К.С.,***. Св. И.И. провел разговор с пътничката Д.С.А., в хода на който тя посочила, че се качила в гр.Нови пазар и пътува за гр.Шумен като за услугата трябвало да заплати 3 лева. Св. И.И. снел и писмено сведение от пътничката и уведомил свидетелите И.Д.И. и Б.П.Т. – служители в сектор ПИП при ОДМВР – Шумен, и компетентните органи отОО «Автомобилна администрация» - Шумен и по конкретно св. Ц.Ю.В. – гл. инспектор в ОО «АА» - Шумен. При пристигането им на място свидетелите И.И. и Б.Т. също разговаряли с пътниците в автомобила, с оглед изясняване на обстоятелството познават ли жалбоподателя, от къде пътуват, дали това е станало срещу заплащане, ползвали ли са и друг път услугите на жалбоподателя. Пред свидетелите лицата Д.С.А. и С.Ъ.Х. обяснили, че са се качили в автомобила в гр.Нови пазар и , че пътуват до гр.Шумен като за извършения превоз ще заплатят сумата от 3 лева, каквато е стойността на автобусния билет до гр.Шумен. А. посочила също така, че и друг път е пътувала с жалбоподателя. От лицето С.Ъ.Х. също било снето писмено сведение, в което потвърдила тези обстоятелства.

Св. В. също отишла на място като преди това извършила справки в Информационните системи на ИА «АА», от които установила, че за автомобилът няма издадено копие към Лиценз на Общността за превоз на пътници или Удостоверение на МПС към Лиценз за превоз на пътници на територията на Р България, не е включен в списък към Удостоверение за извършване на таксиметров превоз на пътници. След като се запознала със снетите писмени сведения съставила АУАН № 227818/09.03.2017г. срещу жалбоподателя за това, че на 09.03.2017г. извършва превоз на пътници с уговорка за заплащане с лек автомобил от кат.М1 марка «Фиат Улисе» с рег. № Н 0759 ВМ, за който няма издадено копие към Лиценз на Общността за превоз на пътници или Удостоверение на ППС към Лиценз за превоз на пътници на територията на Р България, не е включен в списък към Удостоверение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Актосъставителят е приел, че с действията си С.К.С. виновно е нарушил чл.6 ал.1 от ЗАвП. При предявяване на акта С. е отразил възражения, че не е вземал пари от пътниците в автомобила и нямал уговорка със същите за заплащане след пристигане в гр.Шумен. Допълнителни писмени възражения не е депозирал.

Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. За нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, на основание чл.93 ал.1 т.1 от същия закон. НП му е връчено лично на 18.04.2017г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Ц.Ю.В., Б.П.Т., И.Д.И., И.Г.И.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелите, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на тези свидетелите не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон. В чл.6, ал. 1 от ЗАП е очертан кръгът от лица, които могат да извършват обществен превоз на пътници, а именно: превозвачи притежаващи лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници - лиценз на Общността или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници.

В чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП е предвидена санкция - глоба 2000 лв. при първо нарушение, за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Съдът намира за безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 09.03.2017 г. жалбоподателят е извършвал превоз на лицата Д.С.А. и С.Ъ.Х. от гр.Нови пазар до гр. Шумен срещу уговорка за плащане на сумата от по 3.00 лв. Безспорно е, че С.С. случая е извършвал обществен превоз на пътници без да притежава, съответния лиценз или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, поради което е нарушил разпоредбата на чл. 6 ал.1 от ЗАП. За съставомерността на нарушението е без правно значение дали уговорената парична сума за превоза е била реално заплатена, или заплащането е щяло да се извърши след приключване на превоза. Безспорно превозът е извършен с автомобил, който не е включен в лицензиран списък или удостоверение за регистрация и разрешително за таксиметров превоз срещу договорка за заплащане. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като жалбоподателят несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на деянието си.

Съдът намира, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.6 ал.1 от ЗАП. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на ЗАП. Съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.

Съдът намира за неоснователни доводите за незаконосъобразност на издаденото НП. Първият довод, която се излага в жалбата е, че НП от фактическа страна съдържало описание на две бланкетно посочени хипотетични нарушения – едното за извършен превоз в деня на проверката, другото за предхождащ деня на проверката превоз. Както АУАН, така и в НП са посочени дата, час, място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Това, че в НП е отразено, че имало данни и за предходен превоз срещу заплащане, не води до неяснота за кое нарушение е санкциониран жалбоподателя. Вторият довод е, че в НП не било посочено дали се касае за обществен превоз или за собствен превоз, доколкото санкционната разпоредба съдържала две хипотези. Действително разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП предвижда санкция при извършване на нерегламентиран обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници. Съгласно легалните дефиниции на понятията "обществен превоз", "превоз на пътници" и „превоз за собствена сметка на пътници“ регламентирани в § 1 т.1, т.3 и т.4 б.„б“ от ДР на ЗАП, разликата между двата вида превоз е, че първият се извършва срещу заплащане, а втория – без заплащане. В обстоятелствената част на НП е посочено, че жалбоподателят е извършвал превоз на пътници с уговорка за заплащане. Настоящият състав намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000042/16.03.2017г. на Началника на Областен отдел «АА» - гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на С.К.С., ЕГН********** *** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: