РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

211/24.3.2017г. , гр.Шумен

 

            Валентина Тонева  - съдия-докладчик по НОХД №620/17 г. на ШРС, като взех предвид материалите по делото и с оглед на разпоредбата на чл.248, ал.2, т.3 от НПК, намирам, че не са налице условията за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, тъй като на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила.

Наказателното производство е било образувано срещу З.С.М.  ЕГН**********, като същият  на 15.12.2014г. е привлечен като обвиняем за това, че на 09.09.2010г. в гр.Разград, обл. Разград, пред надлежен орган на властта – Окръжна прокуратура – Разград,  подал съобщение  заведено с вх. №702/09.09.2010г. на ОП гр. Разград, с което  е набедил  Г.М.М. от с. Хърсово, обл. Разград – директор на ОУ „Паисий Хилендарски“, с. Хърсово, обл. Разград и К.Р. М. – адвокат в АК – Варна, в извършване на престъпление по чл.321 ал.1 пр.1 от НК и чл.321 ал.2 от НК – образували и участвали в престъпна група, която е организирала присвояване, злоупотреба и търговия с влияние, сключили фиктивен договор  за правна помощ и в извършване на престъпление  по чл.201 ал.1 от НК – присвоили финансови средства в неуточнен размер от пенсията на З.С.М. и от училището, като М. извършил това в качеството му на адвокат – пълномощник по изпълнително дело /не внасял по сметката на взискателя ОУ – с. Хърсово парични суми, а се ползвал от тях/ като знаел, че са невинни – престъпление по чл.286 ал.1 от НК.

Настоящият състав констатира, че в досъдебното производство и в хода на действие на прокурора след завършване на разследването при изписване на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения, които водят до нарушаване правото на защита на подсъдимия  и на посочените в ОА като  пострадали лица.

В диспозитива на обвинението по което е привлечен З.  М.   е посочено, че е набедил  Г.М.М. от с. Хърсово, обл. Разград – директор на ОУ „Паисий Хилендарски“, с. Хърсово, обл. Разград и К.Р. М. – адвокат в АК – Варна  ……………..в извършване на престъпление  по чл.201 ал.1 от НК – присвоили финансови средства в неуточнен размер от пенсията на З.С.М. и от училището, като М. извършил това в качеството му на адвокат – пълномощник по изпълнително дело /не внасял по сметката на взискателя ОУ – с. Хърсово парични суми, а се ползвал от тях/ като знаел, че са невинни.

Прокурора е посочил  квалификацията на  едно от престъпленията, в които обвиняемия е  набедил двамата пострадали - чл. 201 ал.1 от НК, като е конкретизирал, че присвояването  на  финансови средства в неуточнен размер от пенсията на З.С.М. и от училището  от страна на К.Р. М. – адвокат в АК – Варна е станало в качеството му на адвокат – пълномощник по изпълнително дело, именно чрез невнасяне  по сметката на взискателя ОУ – с. Хърсово парични суми, а се ползвал от тях.

Доколкото изпълнителното деяние е набедяване, което се извършва чрез сезиране  в определена форма /в случая съобщение от обвиняемия  заведено с вх. №702/09.09.2010г. на ОП гр. Разград/, то от съществено значение  са конкретните изявления на дееца -дали уличава някого  в извършване на  престъпно посегателство-престъпление, обема му, фактическият му състав и степента на категоричност с която е заявено. Следва да е налице задължително такова  съдържание, тъй като именно въз основа на  съдържанието и  заявените конкретни  факти се извършва проверката на верността им. В този смисъл съдът констатира, че в диспозитива на обвинението повдигнато по отношение обвиняемия З.  М.,     не е посочено   в какво качество  и/или с кои  точно действия  набедената Мичева е извършила престъпление по чл. 201 ал.1 от НК, в което е набедена от обвиняемия. От обстоятелствената част на обвинителният акт също  не става ясно чрез   какви точно действия е извършено деянието по чл. 201 ал.1 от НК в което е набедена   пострадалата  Г.М..   Тази неяснота води  до накърняване на правото на защита на обвиняемото лице, а и на пострадалото. Доколкото обвинителния акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развива процеса на доказване, чрез него  прокурорът  следва да развие в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите и  обстоятелствата, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти в случая - и в диспозитива на обвинението  и в обстоятелствената част  на ОА по отношение посоченото по-горе съдържание, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води и до ограничаване  правото на защита на обвиняемия респ.правата на бъдещите страни в съдебното производство. Съгласно константната практика на ВКС и Тълкувателно решение №2 от 07.10.2002 год. на ВКС по т.н.д. №2/2002 год. на ОСНК посочените по горе  нарушения са  съществени по своя характер, доколкото са довели до ограничаване на процесуалните права на  обвиняемия и  на пострадалите лица от деянието описано в ОА  и дават основание за връщане на делото на прокурора, тъй като опорочените действия не биха  могли да бъдат санирани в хода на съдебното производство пред първата инстанция.

            Предвид гореизложеното и на основание чл.249, ал.2 от НПК, във вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК

 

РАЗПОРЕЖДАМ:  

Прекратявам съдебното производство по НОХД №620/2017 год. по описа на ШРС.

Връщам НОХД №620/2017 год. по описа на ШРС на Районна прокуратура – гр.Кубрат за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила, посочени в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.

            Настоящото разпореждане подлежи на обжалване или протестиране по реда на глава двадесет и втора в седемдневен срок от връчване на преписа на страните пред Шуменски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: