Мотиви към присъда по НОХД №81 по описа за 2017г. на ШРС - осми състав

На 17.01.2017г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС гр. Шумен, обвинителен акт по ПД № 2/2017г., по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Р.Д.Р., ЕГН **********, роден на ***г***, с местожителство ***, български гражданин, със средно образование, работещ, разведен, неосъждан, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.183, ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в гр. Шумен, в периода м. юни 2014г – м.ноември 2016г. включително, след като бил осъден с Решение №109/02.03.2010г. по гр.д.№4527/2009г.по описа на ШРС /влязло в законна сила на 02.03.2010г./ да издържа свой низходящ –син -Д.Р.Д., роден на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си за повече от две месечни вноски, а именно тридесет месечни вноски по 170 лв. или общо за сумата 5100лв., престъпление по чл.183, ал.1 от НК. В обвинителния акт е посочено, че от сумата 5100лв. е възстановена частично сумата от 1638,63лв.

В съдебно заседание, след като подсъдимият представи доказателства, че е изплатил изцяло остатъка от дължимата сума за издръжка /3 461,37лв./, представителят на ШРП заяви, че поддържа така възведеното обвинение срещу подсъдимия и предлага на съда да го признае за виновен, но да не го наказва, като приложи ал. 3 на чл. 183 от НК. Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимият се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт. Обяснява, че когато е можел, е плащал.

В последната си дума подсъдимият заявява, че съжалява за случилото се и желае да не бъде наказван, да се приложи чл. 183, ал.3 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият и свидетелката П.М.В. са бивши съпрузи. От съвместния си живот имат дете - Д.Р.Д., ЕГН **********. С решение по гр. Д. № 4527/2009г. на ШРС, влязло в законна сила на 02.03.2010г., бракът между съпрузите бил прекратен и подсъдимият бил осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на 170 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението. От месец юни 2014г. Р.Д.Р. преустановил изпълнението на алиментното си задължение , като за периода м. юни 2014г. – м.ноември 2016г. включително, не платил повече от две месечни вноски – тридесет месечни вноски по 170 лева, на обща стойност 5100 лв. В хода на проведеното разследване и до внасяне на делото в съда с обвинителен акт, подсъдимият платил 1638,63 лв., а до постановяване на присъдата в първоинстанционния съд, платил останалата дължима сумата- 3461,37 лв , за което по делото е представено доказателство - вносна бележка от 20.06.2017г.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка П.М.В., събраните по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.281 от НПК писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения: Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество;

* от обективна страна подсъдимият, чрез своето бездействие, не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на своя низходящ – син, по силата на влязло в сила решение, с което е бил осъден да изплаща издръжка на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски, а именно 30 месечни вноски; Преди постановяване на присъдата от първа инстанция, подсъдимият изцяло е изпълнил задълженията си за издръжка и не са настъпили други вредни последици за детето. До настоящия момент не се е възползвал от разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, поради което, към настоящият момент, същата е приложима;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжките в размер на повече от две месечни вноски и пряко ги е целял;.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитане на установения в страната законов ред, както и финансови затруднения.

Съобразно разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяваване на присъдата изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за детето, като тази разпоредба не се прилага повторно. От събраните доказателства по безспорен начин се установи, че подсъдимият е изпълнил задълженията си към сина си и за него не са настъпили вредни последици, поради което следва по отношение на възведеното с обвинителния акт обвинение, да се приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК. До настоящия момент, по отношение на подсъдимия, не е прилагана тази разпоредба, поради което са налице предпоставките на чл.183, ал.3 от НК и подсъдимият не бе наказан.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия