От Шуменска Районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен
обвинителен акт по досъдебно производство № 414/2016 г. по описа на РУ – Шумен, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу М.Н.Х., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянно местоживеене ***, български гражданин, със средно образование, разведен,
работещ, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер,
а именно: по чл. 183, ал. 1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че: за периода 02.08.2007 г. – 31.05.2016 г.
включително в с.
Дибич, обл. Шумен, след като
бил осъден с решение № 596/2007 г., постановено по гр. дело № 3054/2006 г. по описа на Районен съд – Шумен, изменено с
решение № 289/2009 г., постановено по гр. дело № 128/2009 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 22.06.2009 г. да издържа свой низходящ – дъщеря Н.М.Н.,
родена на *** г., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 22 месечни вноски по 50 лв. всяка – общо 1 100 лв. и 84 месечни вноски по 90 лв. всяка – общо 7 560 лв.,
или общо сумата в
размер на 8 660 лв.
В съдебно заседание подсъдимият Х.
редовно призован, не се явява, като изпраща упълномощен защитник – адв. Х. Н.
от РАК, който преди даване ход на делото изяви желание за раглеждането на наказателно дело в отсъствието на подсъдимия. Съдът,
като съобрази обстоятелството, че това не би довело до засягане правата на подсъдимия и няма да попречи за разкриване
на обективната истина по делото, счете, че са налице основания за провеждане на наказателното
производство в отсъствие на подсъдимия и даде ход
на делото на основание чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – Шумен поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда, при приложение на разпоредбата на чл. 54 от НК да определи наказание “пробация”
чрез прилагане на задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т.
2 от НК за срок от 8 /осем/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично по отношение
на първата пробационна мярка.
Защитникът на подсъдимия Х. счита, че от събраните по делото
доказателства се установява извършеното от подсъдимия престъпление по чл.
183, ал.1 от НК,
като моли съда за наказание „пробация“ в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Н.Х. и свидетелката Н.Ю.С. живели на семейни начала до
2002 г., когато се разделили. От съвместния си съжителство имат едно дете – Н.М.Н.,
родена на *** г.
След като двамата родители преустановили съвместното си съжителство,
детето продължило да живее заедно с майка си.
Първоначално след раздялата на родителите, Х. с решение №
596/09.07.2007 г., постановено по гр.
дело № 3054/2006 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 02.08.2007 г., бил
осъден да заплаща издръжка на детето си Н.Н. в размер на 50 лв. месечно за
периода от 04.12.200 5г. до 03.12.2006 г. Впоследствие размерът на дължимата
след 04.12.2006 г. издръжка съдът определил на 70 лв. месечно, платими на първо
число на месеца, за който се дължат. Подсъдимият дължал издръжката на дъщеря си
чрез майка й – свидетелката Н.С.. През периода от влизане в сила на това
решение до м. юни 2009 г. подсъдимият не изплащал издръжката, която дължал. За
да бъде финансово обезпечено отглеждането на детето, дължимите от подсъдимия
парични суми били изплащани на майката от Община Шумен.
Междувременно въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 3054/2006 г. по описа на ШРС, държавният
съдебен изпълнител при ШРС образувал изпълнително дело /ИД/ № 2293/2007 г. с
взискател свидетелката Н.С. и длъжник – подсъдимият М.Х..
С
решение № 289 от 08.06.2009 г. , постановено по гр. д. № 128/2009 г. по описа
на ШРС, влязло в сила на 22.06.2009 г., бил изменен размерът на издръжката,
присъдена с решение № 596/09.07.2007 г., постановено по гр. дело № 3054/2006 г.
по описа на ШРС, като тя била увеличена на 90 лв. месечно, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 16.01.2009 г.
През м. декември 2009 г. по
образуваното ИД № 2293/2007 г. постъпила първата приведена от работодател на подсъдимия
сума в размер на 180 лв., с което започнало погасяването на най – старите
задължения за издръжка, които не били заплатени от Община Шумен, видно от приложената
на л. 104 в делото справка от държавен съдебен изпълнител при ШРС. От тази приведена от работодателя
сума съдия – изпълнителят изплатил за издръжка на взискателя 145 лв. Тъй като с
решение № 289 от 08.06.2009 г. подсъдимият бил осъден да заплаща от 16.01.2009 г.
месечна издръжка в размер на 90 лв., а
за периода м. януари 2009 г. – м. юни 2009 г. Община Шумен била изплащала
месечна издръжка в размер на 70 лв., то с първата преведена от съдия –
изпълнителя на взискателя сума в размер на 145 лв. била изплатена разликата от
20 лв. на месец за периода от м. януари 2009 г. до м. юни 2009 г. включително ,
а също и част от дължимата издръжка за м. юли 2009 г. След първоначално
приведената сума работодателите на подсъдимия започнали да удържат периодично,
но не ежемесечно, различни по размер суми, предназначени за изплащането на
дължимата от М.Х. издръжка. Удържаните суми работодателите превеждали през
неравни периоди от време на съдия – изпълнителя, който след получаването им
изплащал на взискателя – свидетелката Н.С. цялата получена от работодателя сума
или част от нея. По този начин след принудително удържане на парични суми от
работното възнаграждение на подсъдимия в периода месец декември 2009 г. – месец
май 2016 г. държавния съдебен изпълнител изплатил на взискателя общо сумата в
размер на 4 332.72 лв., от които 120 лв. били предназначени за изплащане на
разликата от 20 лв. на месец за периода от месец януари 2009 г. до месец юни
2009 г. включително, а с останалите парични средства били погасени напълно 46
месечни вноски за издръжка в размер на 90 лв. всяка, считано от м. юли 2009 г.,
и частично една месечна вноска за издръжка, от която били изплатени 72.72 лв.
Въпреки
периодичните плащания на различни суми за погасяване на задълженията за
издръжка към всеки момент от инкриминирания период /02.08.2007 г. – 31.05.2016 г./
подсъдимият дължал повече от две месечни вноски за издръжка, чиито падеж бил
настъпил и въпреки това оставали неплатени.
Така към 01.06.2016 г. /след края на
инкриминирания период/ подсъдимият продължавал да дължи на дъщеря си чрез
нейната майка за периода 02.08.2007 г. – 31.05.2016 г. още 36 вноски по 90 лв.
всяка и остатъка от една месечна вноска за издръжка в размер на 17.28 лв.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият М.Н.Х.,
направено както в хода на досъдебното производство, така и от показанията на
разпитаната в съдебно заседание свидетелка Н.Ю.С.. Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимият
се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален
ред доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият М.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от
общ характер, наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество.
Субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било осъдено да
издържа свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие от страна на подсъдимият, като чрез своето
бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на своя низходящ – дъщеря
Н., по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил
осъден да я издържа на месечни вноски в определен размер, като
неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две
месечни вноски.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал
неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две месечни
вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи да се отбележи финасовото
затруднение на подсъдимият за инкриминирания период и до безотговорното
отношение на подсъдимия към задълженията, които имал като родител.
При определяне на наказанието на подсъдимият М.Н.Х. за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена
опасност на деянието, което съдът преценява като невисока, с оглед
конкретната житейска ситуация, в която е изпаднал подсъдимият; степента на
обществена опасност на дееца - от данните за личността му може да
се направи извод, че той е личност с ниска степен на обществена
опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият
Х.:
- смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно
минало; прави самопризнания; осъзнал вината си; проявява
критичност към несвоевременното плащане на издръжката; добросъвестно поведение
в наказателния процес; тежко материално положение - подсъдимият е бил във
финансово затруднение през част от инкриминирания
период; възстановяването на голямата част
от сумата - предмет на дължимата издръжка по настоящото наказателно
производство – 46 месечни вноски по 90 лв.;
- отегчаващи вината обстоятелства - сравнително
дългият период, в който подсъдимият не е плащал издръжката -
касае се за дължима издръжка в размер на 106 месечни вноски, т. е. налице е изключителна престъпна упоритост в
неизпълнение на родителските задължения и обстоятелството, че детето страда от
тежко заболяване – детска церебрална парализа, налагащо необходимостта от
специални грижи и изключителна отдаденост на другия родител за осъществяване на
възпитателния процес и оцеляването на детето.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият Х., като наказанието бъде
определено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК. За престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до една година или “пробация”. Съдът, намира, че справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимият Х. ще бъде налагане на наказание “пробация”, чрез
прилагане на следните пробационни мерки, а именно: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година, с
периодичност 2 /два/ пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК -
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година.
Съдът намира така определеното
наказание за справедливо и съответстващо на тежеста, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и
подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това, съдът
счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а също така ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на
обществото. По този
начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: