Мотиви към присъда по НОХД № 200 по описа за 2017 г. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 510/2015 г. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Д.С.С., EГН **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин, със средно образование, разведен, неработещ, осъждан за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и срещу подсъдимия С.Л.Г., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр. Варна, български гражданин, с основно образование, не женен, осъждан за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 28.04.2015 г. в гр. Шумен двамата подсъдими след предварителен сговор помежду си при условията на продължавано престъпление отнели чужди движими вещи – 2 бр. декоративни пластмасови лайсни за предна броня на л.а. „Мерцедес” с по 3 бр. датчици за парктроник и 1 бр. декоративна пластмасова лайсна за задна броня на л.а. „Мерцедес” с 4 бр. датчици за парктроник, на обща стойност 1160 лв., от владението на Х.Ю.Т. ***, както и авто - радио CD уредба марка „Premier”, авто - аудио усилвател марка „Raveland XMA 500”, тонколона тип „бас туба”, мъжка кожена чанта с презрамка, флаш памет марка „Kingston 8 GB“, чифт кожени футболни обувки марка „Lotto”, на обща стойност 298 лв., от владението на А.Е.Х. ***, всичко на обща стойност 1458 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите са били без постоянен надзор и кражбата е била извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /счупване на стъкло от предна дясна врата на л.а. „Пежо”, с рег.№ Н 3066 ВА/, използване на техническо средство /отвертка и нож/ и МПС /л.а. Фолксваген Голф, с рег.№ В 7218 СТ/, а по отношение на подсъдимия С.Г. престъпното посегателство е извършено при условията на опасен рецидив.

В съдебно заседание подсъдимите преди даване ход на делото изявиха желание да се възползват от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371, т. 2 от НПК признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 22.02.2017 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на двамата подсъдими наказание при приложение разпоредбата на чл. 54 от НК, а именно – наказание в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода” по отношение на подсъдимия Д.С.С., което на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години и в размер на 2 /две/ години и 3 /три/ месеца „лишаване от свобода” по отношение на подсъдимият С.Л.Г., което да ефективно при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип. Счита, че доколкото и двамата подсъдими са осъждани с влезли в сила присъди, са налице условията за определяне на общо наказание по отношение на всеки един от тях.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Д.С. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното. Защитникът на подсъдимия моли съда предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства да му бъде определено наказание “лишаване от свобода” в размера, предложен от представителя на ШРП, като изпълнението бъде отложено за срок от 3 /три/ години. Счита, че са налице предпоставките на чл. 25 от НК за определяне на общо наказание.

В хода на съдебното следствие подсъдимият С.Г. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното. Защитникът на подсъдимият моли съда да наложи на подсъдимия наказанието, предложено от представителя на ШРП, като счита, че са налице предпоставките на чл. 25 от НК за определяне на общо наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

През инкриминирания период подсъдимите Д.С.С. и С.Л.Г. ***, като поддържали близки приятелски отношения. Двамата подсъдими са криминално проявени и са осъждани с влезли в сила присъди.

На 27.04.2015 г., около 23.00 ч., подсъдимите Д.С.С. и С.Л.Г. ***. Двамата се придвижили от гр. Варна до с. Градище с лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № В 7218 СТ, като намерението им било да извършат в гр. Шумен кражби на вещи от автомобили. Посоченият автомобил бил закупен от двамата подсъдими, за което не бил съставен писмен договор с нотариална заверка на подписите, като същият се водил на името на З.Й.Е. от гр. Варна. След като пристигнали в с. Градище, те се срещнали с техните познати – свидетелките В.А.Д. и С.Д.Й.. Двамата разговаряли с тях, след което около 03.00 ч. на 28.04.2015 г. потеглели с посочения автомобил към гр. Шумен, като МПС било управлявано от подсъдимия С.Г.. В ранните сутрешни часове на 28.04.2015 г. подсъдимите пристигнали в гр. Шумен. Движейки се с автомобила си по улиците на града, те забелязали, че пред блок, находящ се на ул. „Владайско въстание“ № 22, има паркиран автомобил марка „Мерцедес С 320“, с рег. № Н 8118 ВК, собственост на Х.Ю.Т. ***. Тогава подсъдимия Г. паркирал МПС в близост до посочения автомобил. След това подсъдимия С.Г. с помощта на отвертка извадил декоративната пластмасова лайсна за парктроник с 4 /четири/ броя датчици, поставена на задната броня на автомобила, след което срязал свързващите я проводници с помощта на нож. Той свалил лайсната и я подал на подсъдимия Д.С., който бил в непосредствена близост и следял дали някой не се приближава към тях. След това Г. отишъл до предната броня на автомобила и по описания начин свалил двете декоративни пластмасови лайсни за парктроник с по 3 /три/ датчика на всяка от тях. Впоследствие двамата подсъдими пренесли лайсните в техния автомобил, след което отишли до паркирания в близост лек автомобил „Пежо“, с рег. № Н 3066 ВА /паркиран в междублоковото пространство на ул. „Силистра“ № 2-4 в гр. Шумен/, собственост на А. Е.Х. ***. С помощта на парче от автомобилна свещ подсъдимия С.Г. счупил стъклото на предната дясна врата на автомобила, след което я отворил. От арматурното табло на автомобила същият издърпал авто-радио СД уредба марка „Premier“, с поставена на нея флаш памет марка „Kingston 8 GB“, като ги подал на подсъдимия Д.С.. След това Г. смъкнал задните седалки, като по този начин получил достъп до багажника на автомобила и свалил авто - аудио усилвател „Raveland XMA 500“, както и тонколона тип „бас туба“. От багажника Г. взел футболни обувки марка „Lotto“ и мъжка кожена чанта с презрамки, в която била поставена полица за гражданска отговорност с № 28113002351496. След това двамата подсъдими пренесли посочените вещи до техния автомобил и потеглили към гр. Варна. Автомобилът бил управляван от отново от подсъдимия С.Г.. Същият ден те пристигнали в гр. Варна и отишли до заложна къща „Одисей“, находяща се на ул. „Г. Бенковски“ № 50 в същия град. Там подсъдимия Г. разговарял със свидетеля С.П.И., работещ като продавач-консултант в заложната къща, като му предложил да закупи отнетата от лек автомобил „Пежо“, с рег. № Н 3066 ВА авто - радио СД уредба, марка „Premier“, както и трите лайсни за парктроник, отнети от лек автомобил Мерцедес С 320“, с рег. № Н 8118 ВК, като му обяснил, че посочените вещи са техни. Тъй като свидетелят С.И. притежавал лек автомобил „Мерцедес Ес 320“, на който наскоро били откраднати лайсните за парктроник, същият се съгласил да закупи предложените лайсни за сумата от 130 лв. След това двамата подсъдими се придвижили с управлявания от С.Г. автомобил си до вулканизатор, находящ се в гр. Варна, ул. „Крайезерна“ № 24А и стопанисван от свидетеля Г.И.Т., който се познавал с подсъдимия Г.. Тогава подсъдимия С.Г. разговарял със свидетеля Т., като му предложил да закупи отнетата авто-радио СД уредба марка „Premier“, като не му казал, че е крадена. Свидетеля Г.Т. се съгласил да я закупи посочената уредба за сумата от 20 лв., като няколко дни след това я продал на непознат за него шофьор на товарен камион. Малко по-късно същия ден двамата подсъдими били задържани в гр. Варна от служители на 04 РУ – гр. Варна. След разкриване на деянието, с протокол за доброволно предаване от 29.04.2015 г. подсъдимия Д.С. предал на полицейските служители част от отнетите вещи – флаш памет „Kingston 8 GB“, авто- аудио усилвател „Raveland XMA 500“, тонколона тип „бас туба“, футболни обувки марка „Lotto“ и мъжка кожена чанта с презрамки, в която била поставена полица за гражданска отговорност с № 28113002351496. Впоследствие вещите били върнати на пострадалия А. Х.. След разкриване на престъпното посегателство свидетелят С.И. предал 1 бр. декоративна пластмасова лайсна за парктроник с 4 /четири/ броя датчици доброволно на органите на полицията. В хода на досъдебното производство посочената лайсна била върната на пострадалата Х.Ю.Т..

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимите Д.С.С. и С.Л.Г., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, които в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че стойността на отнетите от Х.Т. вещи е 1160 лева, а на отчуждените от пострадалия А. Х. вещи е 298 лева, като общата стойност на отнетите вещи е в размер на 1458 лв. След разкриване на деянието на пострадалата Т. е била върната една декоративна пластмасова лайсна за парктроник с 4 /четири/ броя датчици на стойност 340 лева, а на пострадалия Х. били върнати следните вещи: флаш памет „Kingston 8 GB“, авто- аудио усилвател „Raveland XMA 500“, тонколона тип „бас туба“, футболни обувки марка „Lotto“ и мъжка кожена чанта с презрамки, в която била поставена полица за гражданска отговорност с № 28113002351496 на обща стойност 238 лева.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а подсъдимият Г. - по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК, поради следното:

Обект на първото престъпление са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи.

Субект на престъплението са пълнолетни, вменяеми физически лица, които не са притежавали фактическа власт върху предмета на престъплението.

От обективна страна предмет на първото престъпление са чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното деяние за престъплението на двамата подсъдими е отнемането на вещите чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.

От субективна страна престъпленията са извършени с вина под формата на пряк умисъл по отношение и на двамата подсъдими, тъй като всеки един от първият от тях е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение противозаконно да ги присвои, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целел настъпването на обществено-опасните последици.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост.

При определяне на квалификацията на инкриминираното деяние, съдът установи, че подсъдимите са отнели вещи, които не са били под постоянния надзор на собственика. Вещите са били оставени на обществено доверие, на открито место, до което е имало достъп от външната страна на имота и същите са били наблюдавани само периодично от техния собственик. Поради изложеното, деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК.

При определяне на квалификацията на деянието, извършено от двамата подсъдимия, съдът съобрази обстоятелството, че са извършили престъплението, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и предназначени да изключат или ограничат достъпа на трети лица, а именно чрез счупване на стъкло на предна дясна врата на л.а. „Пежо”, с рег.№ Н 3066 ВА. Съдът намира, че в настоящия случай са налице и двете изпълнителни деяния на сложното престъпление “взломна кражба” - преодоляване на преградите и отнемане на вещите, поради което деянието по отношение и на двамата подсъдими следва да бъде квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.

Квалификацията във връзка с т. 4 на чл. 195, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимите е налице, тъй като за осъществяване на деянието са използвали техническо средство /отвертка и нож/ и МПС /л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№ В 7218 СТ/. С оглед теглото и обема на отнетите вещи, съдът намира, че без използването на моторно превозно средство би било почти невъзможно осъществяването на деянието, поради което ролята на използваното средство в случая е способствала и улеснила осъществяване на деянието, поради което съдът намира, че квалификацията следва да бъде във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. първо от НК. В същото време при извършване на деянието и по-конкретно при демонтиране на декоративните пластмасови лайсни от л.а. „Мерцедес С 320“, с рег. № Н 8118 ВК подсъдимите са използвали техническо средство – нож и отверка, с оглед на което квалификацията следва да бъде и във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. второ от НК.

Квалификацията по т. 5 за деянията е налице, тъй като са извършени от две или повече лица, сговорили се предварително за осъществяването на съответната кражба, като случаят не е маловажен.

Деянието на всеки от подсъдимите е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява по отделно състава на едно и също престъпление - по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен период от време - на 28.04.2015 г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията.

Квалификацията по чл. 20, ал. 2 от НК е налице по отношение и на двамата подсъдими, тъй като деянието е извършено от две лица, сговорили предварително за осъществяването му, като са участвали пряко в самото изпълнение на престъплението, т.е. всеки един от двамата се явява съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

При определяне на квалификацията на инкриминираното деяние подсъдимия С.Г., съдът установи, че подсъдимият е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”а” и “б” от НК, тъй като същия е извършил деянията, след като е бил осъждан два и повече пъти на “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Г. е осъждан с Присъда № 182/ 29.03.2010 г., постановена по НОХД № 1284/ 2010 г. по описа на РС – Варна, влязла в законна сила на 29.06.2010 г. и с присъда, постановена по НОХД № 289/2013 г. по описа на РС – Търговище, влязла в законна сила на 24.04.2013 г., като са му били налагани наказания “лишаване от свобода”, които Г. е изтърпял ефективно. От изтърпяване на наказанията по посочените присъди до извършване на деянието, предмет на настоящото дело не са изминали пет години, поради което деянието на подсъдимия следва да бъде квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и “б” от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимите за извършените от тях престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което преценява като висока - касае се за отнемане на чужди движими вещи на сравнително висока стойност, както и следва да бъде отчетен факта, че вещите не са били под постоянен надзор. Степента на обществена опасност на всеки от подсъдимите, която съдът преценява с оглед данните за личността им:

При обсъждане степента на обществена опасност на подсъдимия Д.С.С. съдът прецени, като смекчаващи вината следните обстоятелства – обремененото материално положение на същия и тежкото му семейно положение – безработен, със влошено здравословно състояние – страда от хронична изострена тотална сърдечна недостатъчност, хронична аортна дисекация, високостепенна аортна регургитация, пулмонална хипертония, което се доказва от материалите по делото и от изявлението на подсъдимия, прави пълни самопризнания /разпитан в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание се признава за виновен/, оказаното пълно съдействие на органите на досъдебното производство, връщане на част от отнетото от А. Х. имущество /238 лв./ и изказаното дълбоко съжаление. Съдът отчете и желанието му да започне живота си по един правомерен начин, което бе манифестирано от страна на защитника на С.. Същевременно съдът констатира наличието отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на него - лоши характеристични данни, предвид многобройните му регистрации в ОД на МВР – гр. Варна, предишните три осъждания на подсъдимия и наличието на невъзстановени щети от процесното посегателство. Видно от справката за съдимост на С. става ясно, че същият е осъден с три влезли в сила присъди за посегателство срещу собствеността на гражданите и за извършени от него престъпления по чл. 183 от НК /престъпление против брака и семейството/. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Д.С., като наказанието бъде определено при отчитане, както на отегчаващите, а така също и на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе. Преценявайки изложеното и личността на дееца, съдът намира, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК. Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер над минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 195, ал.1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК, а именно – 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца “лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 1 /една/ година “лишаване от свобода”. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид, както изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, така също и характеристичните данни за личността на дееца, които сочат, че същият е осъждан и за друго посегателство срещу собствеността на гражданите.

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК при подсъдимия Д.С.. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от една до три години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения С. към момента на извършване на процесното деяние, същият е осъждан, като са му налагани наказания „глоба“, „пробация“ и „обществено порицание“, както и определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл. 66, ал. 1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002 г. на ВКС, Решение № 528/1993 г. на ВКС, Решение № 386/1973 г. на ВКС и др./.

Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Съдът при преценка на престъпната деятелност на подсъдимия С. установи, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НК за групиране на наложеното му наказание с наказанието, наложено му с Присъда № 34/13.10.2016 г., постановена по НОХД № 240/2016 г. по описа на Районен съд – Провадия, влязла в законна сила на 29.10.2016 г., с която подсъдимия е осъден на общо наказание 2 /две/ години “лишаване от свобода”, като му определи общо наказание в размер на по - тежкото от определените наказания, а именно: 2 /две/ години “лишаване от свобода”.

Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе и отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо така определеното общо наказание да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът на основание чл. 25, ал. 4 от НК, във вр. чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното общо наказание за срок от 3 /три/ години.

При обсъждане степента на обществена опасност на подсъдимия С.Л.Г. съдът прецени като смекчаващи вината обстоятелства неговата младежка възраст – 27 години, както и възстановянето на част от нанесената щета. Съдът отчете и изказаното от негова страна съжаление и желанието му да започне живота си по един правомерен начин, което бе манифестирано от страна на защитника на Г.. Същевременно съдът намира за висока обществената опасност на подсъдимия Г.. Той е осъждан 20 /двадесет/ пъти извън случаите, даващи основание за квалифициране на деянието му като опасен рецидив. Това показва трайно установено асоциално поведение и липса на респект от наложени и изтърпени наказания, тъй като деянията от тях са извършени в един продължителен период от време и по голяма част от присъдите е търпял ефективно наказание “лишаване от свобода”, което съдът възприема като отегчаващо вината обстоятелство. Също така съдът констатира наличието на лоши характеристични данни, предвид многобройните му регистрации в ОД на МВР – гр. Варна като отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на него, както и факта, че процесното деяние е извършено едва 3 /три/ месеца след изтърпяване на общото наказание, наложено с Определение № 1044/16.06.2014 г. по ЧНД № 2233/2014 г. на Варненски районен съд и наличието на невъзстановени щети от процесното посегателство. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия С.Г., като наказанието бъде определено при отчитане, както на отегчаващите, а така също и на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе. Преценявайки изложеното, и личността на дееца, съдът намира, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК. Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер над минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, а именно – 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца “лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид, както изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, така също и характеристичните данни за личността на дееца, които сочат, че същият е осъждан и за други посегателства срещу собствеността на гражданите.

По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид предишните осъждания на дееца, по които е прекарал един продължителен период в затвора, обуславящи факта, че подсъдимия очевидно не се е поправил, както и обстоятелството, че деянията по настоящото дело са извършени непосредствено след излизането му от затвора, счита че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло да даде необходимия и целен положителен резултат. Условното осъждане в процесния случай противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл. 66, ал. 1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод не би могъл да бъде направен. Подсъдимият следва да понесе по – сериозна отговорност за извършеното. Съдът прецени по-горе високата обществена опасност на дееца, както и с оглед на високата обществена опасност на деянието намира, че не е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, без ефективно изтърпяване на наказанието. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002 г. на ВКС, Решение № 528/1993 г. на ВКС, Решение № 386/1973 г. на ВКС и др./.

На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС прецени, че наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

Съдът счита така определеното наказание за справедливо и съответстващо на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това, съдът намира, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимият Г. и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Съдът при преценка на престъпната деятелност на подсъдимия Г. установи, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НК за групиране на наложеното му наказание с наказанието, наложено му със Споразумение № 49/15.09.2015 г., постановено по НОХД № 1008/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в законна сила на 15.09.2016 г., с което подсъдимия е осъден на наказание 2 /две/ години и 3 /три/ месеца “лишаване от свобода”, като му определи общо наказание в размер на по - тежкото от определените наказания, а именно: 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”.

Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе и отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца е необходимо така определеното общо наказание да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС прецени, че наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на по 70 /седемдесет/ лева и по 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: