Мотиви към присъда по НОХД № 358 по описа за 2017 г. по описа на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 1246/2016г. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу М.А.М., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер, а именно по чл. 237, ал. 1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 02.11.2016 г. край с, Венец, обл. Шумен на път между с. Венец и с. Черноглавци, без надлежно разрешително убил едър дивеч – женско диво прасе /приплод/ - престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият М.А.М. преди даване ход на делото изяви желание да се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371, т. 2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 15.03.2017 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да освободи от наказателна отговорност подсъдимия и на основание чл. 78а от НК му наложи административно наказание “глоба” в размер, около минималния предвиден в закона, както и административно наказание “лишаване от право да ловува” за срок от 9 /девет/ месеца.

В хода на съдебното следствие подсъдимият М.А.М. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума моли съда за налагане на административно наказание около минимума, предвиден в закона. Защитникът на подсъдимия, счита че подсъдимият действително е извършил посоченото в обвинителния акт деяние, като моли съда да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК по отношение на М., като бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а от НК около минималния размер, предвиден в закона, както и административно наказание “лишаване от право да ловува” в минимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият М.А.М. е правоспособен ловец, като до настоящия момент няма налагани наказания за други нарушения на Закона за лова и опазване на дивеча. През инкриминираният период подсъдимият М. членувал в ловната дружинка на с. Венец.

На 01.11.2016 г. вечерта до около 23.30 часа подсъдимият М. бил заедно със свидетеля Х. Х. Х., като двамата орали нива в землището на с. Венец, обл. Шумен, след което се прибрали в базата в селото. Тогава двамата решили да обиколят около земеделските блокове, за да гонят диви прасета, които увреждали селскостопанската продукция. Малко след полунощ на 02.11.2016 г. двамата тръгнали с л.а. “Рено клио“ с рег. № Н 1123 ВВ, собственост на подсъдимия М., като се движили по пътя между с. Венец и с. Черноглавци в посока с. Черноглавци. На около 3 км от с. Венец, на територията на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Паламара“ с. Венец, подсъдимия М. забелязал, че на пътя изскочило стадо диви прасета. Въпреки, че нямал разрешение за лов подсъдимият решил да убие някое прасе и веднага спрял автомобила, взел законно притежаваното си огнестрелно оръжие - пушка марка „Marlin” /Марлин/, модел „982VS“, калибър 22 win.mag., сериен № 91654973 с оптичен прицел „Коnus” “#7235 3-12х40“, което носил със себе си и стрелял по посока на стадото. Вследствие на изстрела на самия път било улучено и ранено женско диво прасе – приплод с тегло от 30 кг, собственост на ТД „Държавно ловно стопанство Паламара“ с. Венец, което тръгнало към гората. Веднага след това подсъдимият стрелял отново по него, уличил го и го убил. М. натоварил трупа на убитото прасе в багажника на МПС и заедно със свидетеля Х. потеглили с управлявания от подсъдимия автомобил към с. Венец. Малко след като навлезли в селото автомобилът бил спрян за рутинна проверка от полицейски служители, които установили превозвания товар, след което било образувано и настоящото наказателно производство.

С протокол от 02.11.2016 г. за претърсване и изземване от подсъдимият М.А.М. са иззети 1 бр. пушка марка „Marlin” /Марлин/, модел „982VS“, калибър 22 win.mag., сериен № 91654973 с оптичен прицел „Коnus” “#7235 3-12х40“, 1 бр. метален пълнител с 6 бр. боеприпаси; пластмасова кутия с надпис „Federal premium 22 cal” с 18 бр. боеприпаси, хартиена кутия с надпис „Arsenal” с 5 бр. боеприпаси и 1 бр. труп на животно – диво прасе /приплод/. От материалите по делото е видно, че трупа на женско диво прасе /приплод/ е на съхранение в Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Паламара“ с. Венец, а останалите посочени по-горе вещи са оставени на съхранение в РУ - Шумен.

В хода на досъдебното производство, с протокол от 02.11.2016 г. за претърсване и изземване от дома, обитаван от подсъдимият М.А.М., са иззети 1 бр. карабина „Мазалат“, с фабричен № М 94689 с монтиран оптичен прибор „ПО“, с фабричен № 790013 и 1 бр. ловна пушка двуцевна успоредка с фабричен номер C6896 - ИЖ-54 и номер на цевта АС6896, които са оставени на съхранение в служба „КОС“ при РУ – Шумен.

С протокол от 02.11.2016 г. за оглед на местопроизшествие са иззети като веществени доказателства и 2 бр. гилзи за огнестрелно оръжие, 22 калибър с надпис в долната им част “F”.

По делото е изготвена оценителната експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на отстреляното диво прасе е в размер на 80 евро равняваща се на 156.46 лева.

От заключението на ветеринаро - медицинската експертиза става ясно, че смъртта на прасето е настъпила вследствие на рани, получени от куршум.

Видно от назначената в хода на досъдебното производство по делото съдебно -балистична експертиза е, че пушката на подсъдимия е годна да произвежда изстрели, а иззетите от местопрестъплението 2 бр. гилзи за огнестрелно оръжие са изстреляни от пушката на подсъдимия.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство по делото химическа експертиза става ясно, че по ацетоновите натривки, иззети от ръцете на свидетеля Х. не се установява наличие на барутни частици.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия М., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред гласни доказателства – свидетелските показания на Х. Х. Х., Р.А.С., С. Е. Б., както и писмени такива – протоколи за претърсване и изземване, протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства и други. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвените в досъдебното производство екпертизи - оценителна, ветеринаро-медицинската, съдебно-балистична експертиза и химическа.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият М.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл. 237, ал. 1 от НК, защото:

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов и търговията с дивеч и дивечови продукти.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в това, че на посочените в обвинителния акт дата и място същият е убил едър дивеч - женско диво прасе /приплод/, при липса на надлежно разрешение за това.

Субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че не разполага с разрешение за лов на едър дивеч, но е извършил такъв, незачитайки установените от закона правила за провеждането му. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в Закона за лова и опазване на дивеча правила от страна на подсъдимия.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на подсъдимия М.А.М., а именно:

- за престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК, , което е умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или “глоба” от 100 до 300 лв., както лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК;

- подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК;

- причинените с престъплението имуществени вреди са възстановени.

При определяне на наказанието на подсъдимия М.А.М. за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществената опасност на деянието, която съдът преценява като висока - касае се за умишлено деяние, при което подсъдимият е нарушил правилата, регламентирани в Закона за лова и опазване на дивеча правила, зачестилите прояви от подобен род, обществената нетърпимост към такива посегателства, дързостта и безкритичността към извършването на тези деяния. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, липсата на други общественоопасни прояви и не са му налагани наказания по чл. 78а от НК. Съдът отчете като смегчаващо отговорността обстоятелство и липсата на данни за извършени нарушения по ЗЛОД, прави самопризнания за случилото се -разпитан в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание се признава за виновен, както и изразеното критично отношение към процесното деяние. Също така, не без значение е фактът, че подсъдимият е съдействал за разкриване на престъплението от самото му установяване като извършител, още от моментът, в който той е заловен с трупа на животното и с оръжието на престъплението, като подробно и искрено е разказал за участието си в деянието пред съдия в разпит му като обвиняем по реда на чл. 222 от НПК, т. е. проведеното съкратено съдебно следствие не е само израз на желанието му да получи едно намалено наказание при вече събрани от досъдебното производство достатъчни доказателства срещу него, а е едно продължение на цялостното му процесуално поведение на разкаяние и съжаление от самото установяване на деянието, и съдействие за разкриване на деянието. Съдът отчете и финансовото състояние на подсъдимия, което се доказва от дадените от него обяснения в съдебно заседание, от които става ясно, че същия реализира месечни трудови доходи в размер на 580 лева, живее съвместно със своята съпруга и полага грижи за издръжка на пълнолетната си дъщеря, която е студентка, редовна форма на обучение в Медицински университет - Варна. За да определи наказанието, съдът отчете както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на дееца, вследствие на което наложената санкция следва да е с размер, съобразен и с разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК. Съдът счита, че наказание в размер около минимума, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у подсъдимия.

Съдът при преценка възможността за приложение на разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като съобрази останалите смекчаващи вината обстоятелства намира, че в настоящия случай целите на наказанието и неговата възпитателна роля могат да бъдат постигнати спрямо подсъдимия, като на същия бъде наложена санкция по кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от НК наказание в размер под средния, предвиден в закона, а именно 9 /девет/ месеца “лишаване от право да ловува”. При преценка на това наказание съдът взе предвид и обстоятелството, че по делото няма информация по отношение на обвиняемия да има налагани други наказания по ЗЛОД.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, освен въздействие върху конкретния деец, наказанието има за цел да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото, като чрез наказване на виновното лице ги мотивира да не пристъпват установения в страната правов ред. Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК, във вр. чл. 53, ал. 1, б.” а” от НК съдът постанови, че следва да се отнемат в полза на държавата веществените доказателства по делото, принадлежащи на подсъдимия - 1 бр. пушка марка „Marlin” /Марлин/, модел „982VS“, калибър 22 win.mag., сериен № 91654973 с оптичен прицел „Коnus” “#7235 3-12х40“, с оглед наличието на категорични доказателства по делото, че именно тя е послужила за извършване на умишленото престъпление, Освен това, съдът постанови, че след влизане в сила на присъдата, веществените доказателства - 2 бр. гилзи за огнестрелно оръжие, 22 калибър, с надпис в долната им част “F” - части от проектили следва да бъдат унищожени като вещи без стойност. Освен това, деянието по своя характер и тежест сочи, че за постигането целите на закона посочената вещ следва да бъде отнета от извършителя. В случая дееца е нарушил редица разпоредби на Закона за лова и опазването на дивеча – убил е едър дивеч и без да има разрешение за това, което сочи, че той следва да понесе цялата тежест на наказанието, тъй като деянието му своя характер и тежест е със значителна обществена опасност.

На основание чл. 237, ал. 3 от НК следва да бъде отнето в полза на държавата вещественото доказателство по делото – женско диво прасе /приплод/, иззето с протокол за претърсване и изземване от 02.11.2016 г., което се съхранява в Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Паламара“ с. Венец.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, във вр. чл. 111 от НПК съдът постанови, че следва да бъдат върнати на собственика – подсъдимия М.А.М. следните веществените доказателства – 1 бр. карабина „Мазалат“, с фабричен № М 94689 с монтиран оптичен прибор „ПО“, с фабричен № 790013; 1 бр. ловна пушка двуцевна успоредка с фабричен номер C6896 - ИЖ-54 и номер на цевта АС6896, както и 1 бр. метален пълнител с 6 бр. боеприпаси; пластмасова кутия с надпис „Federal premium 22 cal” с 18 бр. боеприпаси, хартиена кутия с надпис „Arsenal” с 5 бр. боеприпаси.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.А.М., да заплати в полза на държавата направените по досъдебното производство деловодни разноски в размер на 275.41 лева /двеста седемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/, представляващи възнаграждение за вещи лица, които следва да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: