Мотиви към присъда по НЧХД № 417 по описа за 2017г. на ШРС

На 22.02.2017г. е депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба от В.К.Д. с постоянен адрес ***, срещу Д.С.Д. с постоянен адрес *** във връзка с извършеното от Д. престъпление от частен характер наказуемо по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл. 146 ал.1 от НК, по която на 22.02.2017г. е образувано производство пред първа инстанция срещу него. В частната тъжба е посочено, че: На 19.02.2017 г. в гр. Шумен изрекъл публично думи и изрази, с които е засегнал честа и достойнството на В.К.Д. ***.

Преди началото на съдебното следствие процесуалния представител на частният тъжител поддържа предявеният с частната тъжба граждански иск срещу подсъдимия в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите и моли доверителят му да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди. Гражданския иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа така възведеното обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия справедливо наказание. Пледира за уважаване на гражданския иск в пълния му размер.

Подсъдимия първоначално пожела да му бъде назначен служебен защитник, но след определяне на такъв и явяването му в съдебно заседания се отказа от защитата му и адвоката бе освободен, като подсъдимия сам си градеше защитата. Д. като цяло се признава за виновен в извършване на вмененото му престъпление, но за да извърши това е бил принуден от поведението на жалбопоадтеля. В хода на съдебното следствие по делото дава обяснения, като акцентира на факта, че не е цепил дърва в апартамента си. В последната си дума заявява, че се извинява на тъжителя за казаното от него и съжалява за изречените думи.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Тъжителят В.К.Д. и подсъдимият Д.С.Д. живеят в един и същи вход на жилищна кооперация състояща се от три етажа, както и партерен етаж. Апартамента на Д. се намира на втория етаж, а този на тъжителя на третия етаж един над друг. Подсъдимия живее от дълго време на този адрес, а тъжителя закупил апартамента преди около 3-4години и от тогава го обитава. По време на това съвместно обитаване на кооперацията между двамата постепенно отношенията започнали за се изострят по повод построена от подсъдимия баня в общата част на таванското помещение. По повод тези техни разногласия на 12.06.2016г. възникнал скандал между двамата, като се наложило да бъде изпратен на място патрулен екип от полицията за укротяване на страстите. За възникналия между тях скандал, двамата били предупредени с полицейски протокол за предупреждение да уреждат взаимоотношенията си по нормален начин. В обитаваната от тях кооперация не всички кооператори се отоплявали на електричество, като имало и такива които се отоплявали на твърдо гориво /дърва/. В тази връзка някои от кооператорите цепели дърва в мазите на кооперацията или на друго място из кооперацията. В следобедните часове на 19.02.2017г. – неделя, тъжителя Д. чул шум от цепене на дърв,а който шум изтърпял около 15 мин и споделил възприятията си със свид. А. В.и другите съкооператори. Понеже всички чували шума решили да отидат до апартамента на подсъдимия Д. и да го попитат дали той вдига този шум, тъй като съпоставили помежду си посоките от които се чува шума и за себе си установили, че той идва от апартамента на подсъдимия. Пред апартамента му се събрали тъжителя и свидетелите А.В., В.К., Х.А. и Г.И.. Когато вече били пред вратата на подсъдимия въпросния шум не се чувал тъй като бил преустановен вече. На звънеца на входната врата на подсъдимия позвънил свид. В.К., като входната врата на подсъдимия се отворила и той се показал на прага, като застанал до вратата си. Виждайки отсреща си тъжителя Д., и правейки заключение за себе си, че той е инициатор за случващото се, той започва да го обижда като използва изразите „педерес мръсен“, „блъскаш като проститутка“, „майка ти да еба“ „ще те ударя не сега и не пред всички“. Всички присъствали свидетели сочат, че тези обидни реплики са били насочени единствено към тъжителя Д., като тонът на произнасянето им и настройката им е бил агресивен. След като всичко това отминало разговора продължил по въпроси от битов характер касаещи кооперацията.

По повод обидите които получил пред съкооператорите си, тъжителя Д. се обадил на тел. 112, като от полицейското управление бил изпратен екип, който пристигайки на място съставил отново протоколи за полицейско предупреждение и на двамата. Всички обиди произнесени от подс. Д. били насочени към тъжителя и произнесени пред гореизброените свидетели, същевременно и съкооператори на тъжителя.

Налице са позорящи личността на тъжителя обиди, които подсъдимия е изрекъл на публично място, на площадка в жилищната кооперация в която живее пред съкооператорите.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. А.В., свид. В.К., свид. Х.А. и свид. Г.И., както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства по делото. От събраните доказателства се установи, че действително подсъдимия Д. *** е употребил обидни изрази, които целенасочено са насочени срещу тъжителя., като обидите са изречени публично, с което е засегнал честта и достойнството му.

В разпита си като подсъдим Д.Д., категорично отрича той да е цепил дърва в чертите на апартамента си, а така отправените му от страна на кооператорите въпроси той възприема като несправедливи спрямо него и че това е инициатива на тъжителя за да го предизвика за да направи нещо недопустимо от закона и да се възползва от ситуацията при импулсивни действия от негова страна. Подсъдимия по същество не отрича, че поведението му демонстрирано пред съкооператорите му е укоримо и съжалява за това, но пак посочва, че причината за това е тъжителя, който го предизвиквал. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.16 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия е извършил възведените с частната тъжба и поддържано от процесуалния представител на частния тъжител обвинение и с това си деяние е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от частен характер, наказуемо по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността;

* от обективна страна подсъдимия е оповестил на публично място позорни обстоятелства по отношение на тъжителя Д., които са били свързани с личността на пострадалия, чрез изказване на публично място на тези обстоятелства и довеждането им до знанието на трети лица; позорните обстоятелства са твърдения за съществуването на определени факти за тъжителя, които са били от естество да накърнят неговото добро име в обществото; твърдените позорни обстоятелства за частния тъжител са неистински; не се доказа в съдебно заседание истинност на разгласените обстоятелства; обидата е резултатно престъпление – тя е довършена, когато поне едно трето лице е узнало за твърдените неистини – в настоящия случай това е станало пред множество лица; престъплението е било извършено в присъствие на пострадалия;

- квалификацията във връзка с чл.148 ал.1 т.1 от НК е налице тъй като клеветата е била нанесена публично – пред множество лица;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той не е бил сигурен в действителното положение, но въпреки това е правил съответните твърдения, за да бъдат възприети от трети лица; във всички случай подсъдимия е съзнавал позорния характер на разгласяваните обстоятелства;

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на положителната обществена оценка за личността.

При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние - касае се за престъпление против правата на човека и осъществяването му чрез публично разгласяване обуславя не чак толкова висока степен на обществена опасност; Степента на участие и мотивацията за действията му; Степента на обществена опасност на дееца - данните за личността му; Както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

- смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало; състоянието в което се е намирал вследствие онкологичното си заболяване; незадоволителното му здравословно състояние;

- отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати, като наказанието бъде определено по следния начин: Съобразно чл.2 ал.1 от НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. За престъплението по чл.148 ал.1 от НК към датата на извършване на деянието - 19.02.2017г. e предвидено наказание “глоба” в размер от 3 000лв. до 10 000лв., както и “обществено порицание”. Съобразно сега действащото законодателство - последното изменение на чл.78 а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000 лв. до 5000 лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за престъплението извършено от подс. Д. се предвижда наказание “глоба” от 3 000 до 10 000 лева както и “обществено порицание”. Освен това видно от справката за съдимост на подс. Д., същият е неосъждан, няма отбелязани налагани мерки по чл.78а от НК, а от деянието няма преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства разпоредбата на чл.78а от НК задължава съда да я приложи когато са налице предпоставките за това и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. Съдът счита за безспорен факта, че при алтернативата НАКАЗАНИЕ по смисъла на НК с всички законови последици и АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ “глоба” и неговите последици, по-благоприятно е административното наказване на подсъдимия по смисъла на чл.78а от НК, пред възможността да бъде вписано осъждане в Бюлетина му за съдимост. С оглед на вмененото си от закона задължение, съдът счита че подс. Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо предвид ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца да му бъде наложено административно наказание "глоба" в размер на минимума предвиден от закона по време на извършване на деянието, а именно 1000 лв. Така определеното наказание и така определения размер на наказанието, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалите, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да възмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, причинените морални страдания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск срещу подсъдимия да бъде уважен до размер 1000 лв. /хиляда лева/, като взема предвид претърпените морални страдания в резултат на деянието на подсъдимия, причинната връзка между тях. Така присъдената сума като уважена част от предявения граждански иск за неимуществени вреди следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва считано от датата на деянието - 19.02.2017г. В останалата си част до пълния предявен размер иска следва да бъде отхвърлен.

Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от частния тъжител деловодни разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.189 ал.3 от НПК, а така също осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: