Мотиви към присъда по НОХД № 482 по описа за 2017 г. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 1506/2016 г. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.М.С., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Търговище, с постоянно местоживеене ***, понастоящем в Поправителен дом „Бойчиновци“, български гражданин, с основно образование, неженен, не учащ, безработен, осъждан за извършени от него престъпления от общ характер по чл. 206, ал. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 22.11.2016 г. в гр. Шумен, противозаконно присвоил чужди движими вещи - сумата от 110.00 лв. и мобилен телефон „Huawei Acend G6”, които владеел, на обща стойност 242 лв., собственост на Г.Т.Р. ***, като деецът е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, както и на 31.12.2016 г. в гр. Шумен, от магазин „Bullmag”, находящ се на адрес ж.к. Тракия, ул. Дедеагач № 8, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел от владението на Р. П. *** чужди движими вещи – 10 бр. кутии цигари „Марлборо” 80 мм. и 1бр. кутия с цигари марка „Ротманс” 80 мм. на обща стойност 52.80 лв. /петдесет и два лева и осемдесет стотинки/, собственост на „Т.“ ООД гр. Шумен и сумата от 28.00 лв. /двадесет и осем лева/, собственост на Е.А.К., всичко на обща стойност 80.80 лв. /осемдесет лева и осемдесет стотинки/, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като по време на осъществяването на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си.

В съдебно заседание подсъдимият С.С. преди даване ход на делото изяви желание да се възползват от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371, т. 2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимият по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 29.03.2017 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимият, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Шумен поддържа така възведените с обвинителния акт обвинения и предлага на съда да определи наказание при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК, предвид липсата на смегчаващи вината обстоятелства и превес на отегчаващи вината такива, а именно за първото престъпно посегателство по чл. 206, ал. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК да определи наказание “лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година. По отношение на второто престъпно посегателство по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК счита, че е справедливо на подсъдимия да бъде наложено също наказание “лишаване от свобода”, но в размер на 8 /осем/ месеца. Освен това, представителят на Районна прокуратура – Шумен предлага на съда да определи общо наказание за двете престъпления до размера на по-тежкото от тях, а именно наказание “лишаване от свобода” в размер 1 /една/ година, което на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години. Също така, счита, че са налице законовите предпоставки за определяне на общо наказание на основание чл. 25, ал. 2 от НК, във вр. чл. 23 от НК между настоящата присъда и наказанието, наложено с присъда, постановена по НОХД № 8/2017 г. по описа на ШОС.

В хода на съдебното следствие подсъдимият С.С. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посочените в обвинителния акт деяния, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното. Защитникът на подсъдимия моли съда предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства да му бъде определено наказание “лишаване от свобода” в минимален размер, определен от законодателя.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Непълнолетният подсъдим С.М.С. през инкриминираният период живеел в гр. Шумен, като от месец октомври 2016 г. не живеел при майка си – свидетелката М.С.А. /баща – неизвестен/, а нощувал, където намери подслон и се препитавал чрез доходи от престъпна дейност. Подсъдимият С. е известен на правоохранителните органи в гр. Шумен като извършител на противообществени прояви, видно от изготвената му характеристика от инспектор от Детска педагогическа стая при РУ към ОДМВР – Шумен.

На 22.11.2016 г. пострадалият Г.Т.Р. *** се срещнал случайно с неговия познат К.П.П. в района на ДКЦ 1 – гр. Шумен. Р. му обяснил, че желае да продаде преносимия си компютър, като П. му обещал да му намери купувач. За целта той взел лаптопа от Р. с уговорката да го продаде за сумата от 300 лв. Същия ден, до около 19.00 часа – 20.00 часа, П. трябвало да му предаде парите. П. провел телефонен разговор по мобилния телефон на Р. с някакво лице, като Р. останал с впечатлението, че това непознато лице може би ще купи лаптопа. Впоследствие двамата се разделили, но тъй като до уречения час П. не се обадил на пострадалия, последният по мобилния си телефон набрал телефонния номер, на който преди това П. бил звънял. По този начин пострадалият Г.Р. се свързал с подсъдимия С.С., когото не познавал. Подсъдимият С. като разбрал, че свидетелят Г.Р. търси начин да си върне обратно лаптопа от К. П., решил да му съдейства. Поради това той се договорил с пострадалия да се видят веднага, същата вечер, в кв. „Тракия“ в гр. Шумен, в близост до заведение „Б.Д.“. При срещата им на уговореното място, двете лица се запознали като подсъдимият се представил с турско име „А.“ и българско име „С.“. Той поискал от пострадалия парична сума от 110 лв. под предлог, че ще му е необходима за връщането на лаптопа, както и мобилния телефон на пострадалия марка „Huawei G6“, който да ползвал за връзка с лицето, което взело лаптопа и което той познавал – К. П.. След като Р. предал поисканата сума в размер на 110 лева и мобилния си телефон, ведно със СИМ картата на подсъдимия, последният му казал да го чака до заведението, като той щял там да му донесе преносимия компютър. След като се разделили обаче, подсъдимият С.С., заедно с приятелката си И.В.И., която го чакала близо до мястото на срещата им, се прибрал в квартирата си и решил изобщо да не се занимава с връщането на лаптопа, а дадените му вещи да задържи за себе си. Пострадалият Г.Р. чакал известно време, но след като подсъдимият С. така и не дошъл, разбрал, че е бил излъган. Впоследствие подсъдимият изхарчил дадените му пари за лични нужди, а телефона продал в магазин за техника, находящ се в района на Автогарата в гр. Шумен. В началото на месец декември 2016 г. пострадалият получил от свидетеля К. П. сумата от 250 лева от продажбата на лаптопа му, поради което отношенията му с П. били уредени и той нямал претенции спрямо този свидетел, но така и не получил дадените от него на подсъдимия С. пари и мобилен телефон.

На 31.12.2016 г., поради недостиг на парични средства, подсъдимият С.С. решил да извърши поредното престъпно деяние. Около 00.55 часа на посочената дата, той отишъл до магазин „Булмаг“ /„Bullmag”/, находящ се на ул. „Дедеагач“ № 8 в кв. „Тракия“ на гр. Шумен и счупил с камък едно от стъклата на хранителния магазин. След това се проврял през отвора на стъклото и взел от близкостоящата каса 10 бр. кутии цигари марка „Марлборо“ 80 мм и 1 бр. кутия цигари марка „Ротманс“ 80 мм, собственост на „Т.“ ООД, гр. Шумен, както и парична сума от 28.00 лева, които се разпилели от падналата кутия за дарения. Кутията за дарения била поставена за събиране на пари за лечение на малолетния Е.А.К. ***. Впоследствие, подсъдимият изпушил взетите цигари, а с парите си закупил храна. Видно от показанията на управителката на магазина – свидетелката Р. П. И., цигарите, които са били отнети са били с единична цена за всяка кутия от двете марките 4.80 лв., т.е. общата стойност на отнетите цигари възлиза на 52.80 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият С.М.С., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това, съдът счита, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че стойността на отнетите от Г.Р. вещи е 132 лева, които до настоящия момент не са възстановени на пострадалия, както и не е възстановена паричната сума в размер на 110 лева. След разкриване на деянието на пострадалото юридическо лице - „Т.“ ООД, гр. Шумен и на малолетния пострадал Е.К. също не били възстановени причинените щети.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горните деяния подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер, наказуеми по чл. 206, ал. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради следното:

Обект на първото престъпление - по чл. 206, ал. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Обект на второто престъпление - чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи.

Субект на престъпленията е непълнолетно вменяемо лице - подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; по отношение на първото престъпление - подсъдимият е владеел вещите по силата на устна уговорка между него и свидетеля Г.Т.Р., но не е бил техен собственик и не е имал право да се разпорежда с тях, а по отношение на второто престъпление - подсъдимият не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил техен собственик.

От обективна страна първото престъпление се изразява в това, че подсъдимият чрез своите действия владеейки на правно основание /устна уговорка за ползване на вещите с оглед съдействие за връщането на лаптопа/ фактически вещите, собственост на свидетеля Г.Т.Р., ги е присвоил, без негово съгласие, като се е разпоредил противозаконно с тях, а именно: мобилен телефон, марка „Huawei G6“, продавайки вещта на трето лице в магазин за техника, находящ се в района на Автогарата в гр. Шумен, а паричната сума в размер на 110 лева, похарчил за лични нужди; вещите са бил във владение на подсъдимия за ползване по силата на устен договор със собственика им; подсъдимият се е разпоредил без съгласието на свидетеля Г.Т.Р., в свой интерес. По отношение на второто деяние – предмет на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК са чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното деяние за престъплението на подсъдимия С. е отнемането на вещите чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.

От субективна страна престъпленията са извършени с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал противообществения характер на своите действия и е целел настъпването на обществено-опасните последици, а именно – той е знаел, че има фактическа власт върху мобилния телефон, марка „Huawei G6“и паричната сума в размер на 110 лева на правно основание – устен договор за ползване; предвиждал е, че вследствие на неговото разпореждане вещите са преминали в полза на трети лица, а получената от последните сума в полза на самия подсъдим, като е съзнавал, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с посочените по-горе вещи; подсъдимият е имал за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой интерес. А по отношение на второто престъпление – подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение противозаконно да ги присвои.

Причините за извършване на престъпленията се свеждат до несъобразяване и незачитане на защитеното от закона право на собственост и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, както и ниската правна култура.

При преценка квалификацията на второто деяние съдът съобрази обстоятелството, че деецът е извършил престъплението, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и предназначени да изключат или ограничат достъпа на трети лица до помещенията, а именно чрез счупване на едно от стъклата на хранителния магазин. Съдът намира, че в настоящия случай са налице и двете изпълнителни деяния на сложното престъпление “взломна кражба” - преодоляване на преградите и отнемане на вещите, поради което деянието по отношение и на С. следва да бъде квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.

Квалификацията на двете престъпленията при условията на чл. 63 от НК по отношение на подсъдимият С. се определя от обстоятелството, че по време на извършване на процесните деяния е бил непълнолетен.

При определяне на наказанието на подсъдимият за извършените от него престъпления съдът прецени: Степента на обществената опасност на конкретните деяния по чл. 206, ал. 1 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, която съдът преценява като висока - с оглед на ръста и динамиката на престъпленията против собствеността на гражданите, както и с оглед на обстоятелството, че отнетите чужди движими вещи са невъзстановени и към настоящия момент. Степента на обществена опасност на подсъдимият, която съдът преценява с оглед данните за личността му.

При обсъждане степента на обществена опасност на подсъдимия С.М.С. съдът прецени, като смекчаващи вината обстоятелства неговата ниска младежка възраст – 17 години. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема и влошеното материално състояние на подсъдимия, което се доказва от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а така също и от дадените от него обяснения в съдебно заседание, както и факта, че по настоящото дело подсъдимият се признава за виновен, като дава обяснения и прави самопризнания за случилото се, като по този начин оказва съдействие на разследващите органи, както и изразеното критично отношение към процесните деяния и чистото съдебно минало към момента на извършване на процесните деяния. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема и обстоятелството, че подсъдимият е безработен и не получава трудови доходи. Съдът констатира наличието на лоши характеристични данни, предвид многобройните му регистрации в РУ – Шумен и наличието на данни за други противообществени прояви, извършени от подсъдим, които следва да бъдат отчетени като отегчаващо отговорността на подсъдимия. Видно от справката за съдимост на С. става ясно, че и след датата на извършване на настоящото деяние е осъждан. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия С., като наказанието бъде определено при отчитане, както на отегчаващите, а така също и на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе. Преценявайки изложеното, съдът намира, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на нито едно от деянията, предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК. В тази връзка ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК /предвидено е наказание „лишаване от свобода“ от 1 /една/ до 6 /шест/ години/, а за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 /една/ до 10 /десет/ години. Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК тези наказания се редуцират до 3 /три/ години лишаване от свобода, предвид факта, че подсъдимият е непълнолетен. Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо по отношение на всяко едно от деянията да наложи на подсъдимия наказание в размер под средния, предвиден в закона за всяко едно от тях, а именно –“лишаване от свобода” в размер на 12 /дванадесет/ месеца за деянието по чл. 206, ал. 1 от НК и съответно 18 /осемнадесет/ месеца за деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така определените наказания с 1/3, което за престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК представлява 4 /четири/ месеца и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 8 /осем/ месеца “лишаване от свобода”, а за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК представлява 6 /шест/ месеца и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 12 /дванадесет/ месеца или 1 /една/ година “лишаване от свобода”. При определяне срока на наказанието “лишаване от свобода” съдът съобрази изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и най-вече личността на подсъдимия и обстоятелството, че към настоящия момент той все още не е навършил пълнолетие.

Съдът с присъдата си приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК и определи общо наказание на подсъдимия С. измежду наложените с настоящата присъда две наказания, в размер на най-тежкото от тях, а именно: 1 /една/ година “лишаване от свобода”.

По отношение на така определеното общо наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и по-конкретно личността на дееца, намери че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК не се налага неговото ефективно изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе и тежкото семейно и материално състояние на подсъдимия, за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът приложи разпоредбата на чл. 69, ал.1 от НК и отложи изпълнението на наказанието при изпитателен срок в максимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно за срок от 3 /три/ години. При определяне размера на изпитателния срок съдът съобрази гореизложените обстоятелства, както и степента на обществена опасност на всяко едно от деянията, за което се налага наказанието. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002 г. на ВКС, Решение № 528/1993 г. на ВКС, Решение № 386/1973 г. на ВКС и др./. Определеният размер на това общо наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Съдът при преценка на престъпната деятелност на подсъдимия С. установи, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НК за групиране на наложеното му наказание с наказанието, наложено му с Присъда № 8/21.02.2017 г., постановена по НОХД № 46/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, влязла в законна сила на 09.03.2017 г., с която подсъдимия е осъден на наказание 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”, като му наложи по - тежкото от определените наказания, а именно: 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”.

Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе и отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца е необходимо така определеното общо наказание да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът на основание чл. 25, ал. 4 от НК съдът постанови изпълнението на така определеното общо наказание “лишаване от свобода” следва да бъде ефективно, поради което съдът на основание чл. 191, ал. 2 от ЗИНЗС определи първоначален „общ“ режим на изтърпяване на общото наказание, като на основание чл. 191, ал. 1 от ЗИНЗС, във вр. чл. 59, ал. 2 от ЗИНЗС прецени, че наказанието следва да бъде изтърпяно в Поправителен дом.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието “лишаване от свобода” по кумулираните присъди.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 65 /шестдесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, като сумата от 65 /шестдесет и пет/ лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР - Шумен, а сумата от 5 пет/ лева по сметка на ШРС.

Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: