Мотиви към присъда по НОХД №724 по описа за 2017г. на ШРС
На 08.12.2016г. от Районна прокуратура - Шумен е внесен в
РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №115/2016г., по който е било образувано НОХД №3081/16г. по описа на РС – Шумен
срещу Р.Й.Т. с ЕГН **********. Постановената присъда е била
обжалвана пред ШОС - ВНОХД № 53/2017г., откъдето с решение № 35 от
27.03.2017г. делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
На 29.03.2017г. е
образувано е НОХД № 724/2017г. по описа
на ШРС и с разпореждане от 04.04.2017г. обвиняемия Р.Й.Т. е предаден на съд за възведеното с обвинителния акт обвинение по чл.183
ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че през периода м. март 2014г. до м. октомври 2016г.,
включително, в гр.Шумен след като бил
осъден с определение за одобряване на
спогодба № 3775 по гр.дело №2795/2012г. по описа на Районен съд – гр.Шумен,
влязло в законна сила на 24.09.2012г. да издържа свой низходящ
– дъщеря Й. Р.Т., родена на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 32 месечни вноски по
130 лева, общо в размер на 4160 лв – престъпление по чл.183
ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение
и предлага на съда да определи на подсъдимия наказание “пробация” с пробационни
мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с
периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 година.
Подсъдимия признава вината си и моли да му бъде наложено
наказание глоба в минимален размер или пробация за срок от 6 месеца. Защитникът
на подсъдимия излага, че подсъдимият е извършил деянието, но не за посочения в
обвинителния акт период, като излага доводите си за това. Моли наказанието да
бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК – „глоба“ в минимален
размер. Алтернативно пледира за налагане на наказание „пробация“ с пробационни
мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с
периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът приема за установени от фактическа страна следното: Подсъдимият Р.Й.Т. и
св. Д.В.Д. живели на семейни начала до 2001г. От съвместното им съжителство на ***г.
се родило детето – Й.. С Решение №553 по
гр.дело №290/2002г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна сила
на 07.06.2002г. подс. Т. бил
осъден да заплаща ежемесечна издръжка за дъщеря си Й. в размер на 25
лева. Впоследствие било образувано гр.д.
№2795/2012г. по описа на ШРС, по което била постигната спогодба между подс. Т. и св.Д.Д.. С
определение №
3775/24.09.2012г. по гр.дело №2795/2012г. по описа на Районен съд – гр.Шумен,
влязло в законна сила на 24.09.2012г., съдът одобрил постигнатата между страните спогодба, по силата на
която подс. Т. ще заплаща месечна
издръжка за детето си Й. в размер на 130
лева, считано от 15.08.2012г., платими на 10 число на месеца, за който се
дължи.
След влизане в сила на съдебните актове подсъдимият не
изплащал редовно алиментното си задължение, поради което е било образувано и
изпълнително дело.
На 26.10.2012г. срещу него било образувано ДП №
1563/26.10.2012г. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Въз основа на внесен
обвинителен акт на 20.12.2012г. било образувано НОХД № 2023/2012г. по описа на
ШРС. С присъда №29/27.02.2013г. по НОХД № 2023/2012г. подсъдимият Т. е признат
за виновен за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, извършено в периода м. март 2006г. до м. юли 2012г.вкл. /77
месечни вноски по 25 лева на обща стойност 1925 лева/ и на основание чл.78а
ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба. В хода на досъдебното и съдебно производство
подсъдимият е представил вносни бележки
за внесени суми за издръжка общо в
размер на 2220 лева, а именно на 02.10.2012г. – 130 лева, на 09.10.2012г. – 500
лева, на 03.01.2013г. – 700 лева,на 18.02.2013г.- 600 лева,на 01.02.2013г. – 290
лева. От така внесените суми съдебния изпълнител е превел за издръжка на детето
сума в общ размер от 2029.05 лева, остатъка от 190.95 е превел по сметка на ШРС
за дължими разноски и държавни такси. По ДП №717/2016г., въз основа на което е
образувано настоящото дело подсъдимият Р.Т. е бил привлечен в качеството на
обвиняем на 07.11.2016г. като му е било предявено обвинение по чл.183 ал.1 от
НК за периода м. март 2014г. до м. октомври 2016г., вкл. - 32 месечни вноски по 130 лева, общо в размер на
4160 лв. Възведеното с обвинителният акт обвинение касае същият период.
Двете досъдебни производства са били образувани след
влизане в сила на определението на съда, с което е одобрена спогодбата. От 24.09.2012г., когато е влязло в сила определение № 3775/24.09.2012г. по гр.дело №2795/2012г. за одобряване на постигнатата между страните спогодба за заплащане от
подсъдимия на издръжка в размер на 130 лева до дата на привличане на подсъдимия
като обвиняем /07.11.2016г./ по ДП №717/2016г., въз основа на внесени суми от подсъдимия и наложен запор, за издръжка на
детето Й. е била преведена от съдебния изпълнител сума в размер на 4339.05 лева.
Друга част от постъпилите суми са преведени по сметка на ШРС за разноски и
такси. След привличането му
като обвиняем до постановяване на настоящата присъдата подс. Т. е внесъл 3560 лева, от които 3310 лева съдебния
изпълнител е превел за издръжка на детето Й., а 250 лева по сметка на ШРС.за
държавна такса.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подсъдимия, показанията на св. Й.Р.Т., св.
Д.В.Д., както и събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК, както и тези представени и приети в съдебно заседание,
както и писмените доказателства приобщени по НОХД № 2023/2012г. на ШРС и ВНОХД
№ 53/2017г. на ШОС. Съдът намира, че събраните доказателства по делото по безспорен начин доказват, че подсъдимият е
осъществил състава на чл.183 ал.1 от НК по отношение на неплатените месечни
издръжки за периода периода м. март
2014г. до м. октомври 2016г., включително. Съдът намира, че
събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение
на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183
ал.1 от НК защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество;
* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие
не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на своя низходяща по силата на влязло
в сила съдебно решение, с което е бил осъден да я издържа на
месечни вноски в размер на 130 лева,
като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 32 вноски. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установява, че след влизане в сила на определението за одобряване на постигнатата спогодба до дата на привличане на подсъдимия като обвиняем /07.11.2016г./
по ДП №717/2016г., въз основа на внесени суми
от подсъдимия и наложения запор, за издръжка на детето Й. е била
преведена от съдебния изпълнител сума в размер на 4339.05 лева. От тази сума следва
да бъде приспадната сумата от 1925 лева – дължимата издръжка за периода м. март 2006г. до м. юли
2012г.вкл., за която по НОХД №
2023/2012г. съдът е приел, че е платена, поради което е освободил подсъдимия от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание. От остатъка в
размер на 2414.05 лева следва да се приспадне и дължимата издръжка за м. август
2012г. в размер на 82.57 лева /до 14.08.2012г. – 25 лв. издръжка, от
15.08.2012г. – 130 лв./. Останалата сума – 2331.48 лева се равнява на 17.93
вноски от по 130 лева и покрива задължението за издръжка за периода м.
септември 2012г. до м.февруари 2013г.,
вкл. Към момента на привличането на пос. Т. като обвиняем не са платени 32 месечни вноски
по 130 лева, общо в размер на 4160 лв. за периода м. март 2014г. до м. октомври
2016г., включително.;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице,
което е било осъдено да издържа своя низходяща;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжките в размер на повече от две месечни вноски;
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи финансовото затруднение
на подсъдимия за инкриминирания период, обстоятелството че полага грижи за
други две малолетни деца и неотговорното му отношение към
задълженията му като родител.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента
на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като ниска с оглед конкретната житейска ситуация, в която е изпаднал
подсъдимият; степента на обществена
опасност на дееца - от данните за личността му може да се направи
извод, че той не е личност с висока степен на обществена опасност; както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подс.Т.:
* смекчаващите вината обстоятелства – неосъждан, самопризнания,
добросъвество поведение в наказателното производство, редовно плащане на
дължимата издръжка, след привличането му като обвиняем, покриване на значителна
част от задължението му;
* отегчаващи вината обстоятелства – налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 от НК за същото престъпление;
За престъплението по чл.183 ал.1 от НК е предвидено
наказание «лишаване от свобода» до 1 година или "пробация". Съдът
счита, че по отношение на подсъдимия
следва да се определи наказание «пробация», което на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ от НК да бъде заменено с глоба в
размер на 100 лева. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подс.Т. като наказанието бъде определено при условията на чл.55 от НК, тъй като
съдът намира, че са налице
многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и изключително такова след тях, а именно
обстоятелството, че след привличането му като обвиняем Т. редовно плаща дължимата издръжка, покрил е значителна част от задължението
си за инкриминирания период с една вноска от 2730 лева, от която 2530 лева са
преведени за издръжка на детето. При
определяне вида и размера на наказание съдът съобрази и обстоятелството, че
подсъдимия има други две малолетни деца, за които полага грижи и ги издържа
финансово. По голям размер на наказанието глоба би го затруднило прекомерно във
финансово отношение и би се отразило негативно на семейството му. Няма
постоянна работа. От обясненията му дадени в съдебното заседание на
23.05.2017г. се установява, че му предстои да започне такава, поради което
съдът намира, че налагане на наказание «пробация» би го затруднило да полага
ежедневно труд, съответно да реализира постоянен ежемесечен доход, за да може
да изпълнява задълженията си като родител.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежеста,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
По отношение направените в досъдебното производство
разноски настоящият съдебен състав намира, че същите не следва да бъдат
възлагани на подсъдимия, доколкото изготвената в досъдебното производство
експертиза не е приемана в съдебно заседание, вещото лице не е включено в
справката към обвинителния акт и не е разпитвано, т.е. изготвената експертиза
не е използвана в съдебното производство като доказателство относно виновността
на подсъдимия.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: