Мотиви към присъда по НОХД № 755 по описа за 2017г. на ШРС- проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК

На 31.03.2017г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 25/2017г. по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу лицето С.Д.С., ЕГН ********** роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, не женен, безработен, осъждан за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.196, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 194, ал.1 от НК вр.чл. 29, ал.1, б. А и Б от НК .

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 14.01.2017г. в гр. Шумен, отнел чужда движима вещ –кожено дамско портмоне, черно на цвят, на стойност 15 лв. и сумата от 400 лв. ,всичко на обща стойност 415лв. от владението на Е.А.А., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата е извършена при условията на опасен рецидив, престъпление по чл.196, ал.1,т.1 от НК вр. чл. 194, ал.1 от НК вр.чл. 29, ал.1, б. А и Б от НК;

Преди началото на съдебното следствие подсъдимия заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371,т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.

Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение от 02.05.2017г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК - 2 години и 8 месеца, като след редукцията наказанието което да се изтърпи е 1 година и 8 месеца за деянието по 196, ал.1, т.1 НК. Служебният защитник предлага на съда да определи наказание 8 месеца „лишаване от свобода“ след приложение на чл. 58 а от НК .

В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

В последната си дума подсъдимият моли да му бъде определено минимално наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият е осъждан многократно за престъпления против собствеността.

На 13.01.2017г. вечерта свидетелката Е.А.А. отишла в дома на приятеля си И.Х.К. *** - къща състояща се от два жилищни етажа с двор. Оставила дамската си чанта в коридора на втория жилищен етаж.

Късно вечерта на 14.01.2017г. след 00,00 часа подсъдимият прескочил оградата на дома и влязъл в двора на къщата. Качил се до втория жилищен етаж , но чул шум и излязъл през входната врата , като я оставил леко отворена.

Около 01,01 часа на същата дата 14.01.2017г. / установено от приложения CD диск съдържащ запис от охранителна камера на частен дом / подсъдимият се върнал в дома на св. К. и отново влязъл през външната врата . Качил се отново до втори жилищен етаж , където видял дамската чанта на св. А., закачена на закачалката в коридора. Взел от чантата черно дамско кожено портмоне, заедно с намиращите се там 400 лв. и напуснал дома.

По късно подсъдимият изхвърлил якето си, заедно с дамското портмоне, в коритото на р. Поройна в близост до дом № 76 на бул. „Симеон Велики „ в гр. Шумен . Част от откраднатата сума подсъдимият употребил за свои нужди. В хода на разследването се установило, че 40 лв. подсъдимият дал на св. Я. за да върне заем, а със сума от 50 лв. откупил заложен от него по –рано мобилен телефон „Леново“ от Заложна къща„ Юпитер“ ЕООД Шумен.

След разкриване на деянието подсъдимият показал на разследващите местото на което изхвърлил якето си и отнетото портмоне. От заключението на назначената съдебно икономическа експертиза се установява, че стойността на портфейла е 15 лв.

След разкриване на деянието на пострадалата са възстановени дамското портмоне и сумата от 180 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- показания на разпитаните по делото свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие, албум, заключения на експертизи, веществено доказателства -CD диск съдържащ запис от охранителна камера на частен дом. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196, ал.1,т.1 от НК, вр. чл. 194, ал.1 от НК вр.чл. 29, ал.1, б. А и Б от НК , защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи;

* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е отнел чужди движими вещи - кожено дамско портмоне и сумата от 400 лв., всичко на обща стойност 415лв. от владението на Е.А.А., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и е установил своя фактическа власт върху вещта и парите ;.

* субект на престъплението - пълнолетно вменяемо лице - не е имал фактическа власт върху движимите вещи – предмет на престъплението и не е бил техен собственик;

* от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с предварително сформиран пряк умисъл – идеята да се сдобие с причини средства по този начин е възникнала след обмисляне и преценка на действия извършени от подсъдимия, в същото време е предвиждал настъпване на обществено опасните последици свързани с противозаконното отнемане на движимите вещи и парите, съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на съставомерния резултат; т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;

Квалификацията на престъплението при условията на чл.196 от НК се определя от обстоятелството, че процесното деяние се явява опасен рецидив съгласно разпоредбите на чл.29, ал.1 б.”а” и б.“б” от НК. Престъпните посегателства са осъществени при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б ”б” от НК предвид предходните осъждания на за тежки умишлени престъпления, по които е осъждан на лишаване от свобода.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, която преценява като висока, и степента на обществена опасност на подсъдимия – която съдът преценява също като висока предвид данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението. Съдът прие, че за подсъдимия е налице смекчаващо отговорността обстоятелство – единствено младата възраст.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати, като наказанието за престъплението по чл. 196, ал.1,т.1 от НК бъде определено при условията на чл.58а от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК, а именно:

За престъплението по чл.196, ал.1, т. 1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 2 до 10 години. Съдът, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер 30 месеца.

На основание чл.58а, ал.1 от НК така определеният размер на наказанието «лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и следва да бъде изтърпяно наказание в размер на 1 година и 8 месеца “лишаване от свобода”.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. б от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието .

Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимият и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият , а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Веществено доказателство- CD-диск, съдържащ запис от охранителна камера следва да се върне на собственика И.Х.К. .

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски, в размер на 133,19лв .

На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК съдът зачете и приспадна времето през което подсъдимия С.Д.С. е бил задържан по ЗМВР за 24 часа и времето през което е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 14.01.2017г.

По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Съдия: