Подсъдимият З.С.М., ЕГН **********, роден на ***г***,
с местоживеене ***, български гражданин, с висше образование, женен,
реабилитиран, пенсионер, е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, извършено на 08.11.2016г. в гр.Шумен- в проведено открито съдебно заседание по
НОХД № 1070/2016г. по описа на ШРС, казал нещо унизително за честта и
достойнството на Р.Н.М. в негово присъствие, нарекъл го „тъпанар”и „тъп изрод“ ,
като обидата е нанесена публично.
Тъжителят не предявява
граждански иск по делото .
В съдебно заседание
частният тъжител се явява лично, поддържа тъжбата, моли съда да признае
подсъдимия за виновен за престъплението, като му наложи справедливо наказание.
Разпитан в хода на
съдебното следствие, подсъдимият не се признава за виновен в извършване на
посоченото в тъжбата деяние и дава подробни обяснения в своя защита.
В следващото проведено по
делото съдебно заседание, подсъдимият не се явява, депозира молба с искане да
му бъде назначен служебен защитник. С определение от 23.11.2017г. съдът му назначи
за служебен защитник адв.И.И. при ШАК и производството продължи в отсъствие на
подсъдимия, доколкото присъствието му в съдебно заседание не е задължително по
дело с обвинение за престъпление, което не е тежко, каквото е процесното по чл.148,
ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Служебният защитник на
подсъдимия заявява, че подсъдимият е невинен и пледира за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия прочита
и предоставя на съда и на тъжителя копие от депозираната по делото, с рег. на ШРС № 16868/16.11.2017г., защитна реч от подсъдимия З.М..
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 08.11.2016г., в гр.Шумен, е проведено открито съдебно заседание по НОХД
№ 1070/2016г. по описа на ШРС, по внесен обвинителен акт от РП- Кубрат, по чл.
286 от НК, срещу подсъдим З.М..
По НОХД № 1070/2016г. по описа на ШРС в качеството на повереник
на пострадалите–К.М. и Г.М., които били конституирани като граждански ищци и частни обвинители по делото
от общ характер , се явил и ги представлявал тъжителят в настоящото
производство - адв. Р.М. при ВАК.
В хода на проведено открито съдебно заседание,
за което е съставен съдебен протокол съобразно правилата на чл. 311 от НПК, в присъствие на намиращите се
в залата лица, подсъдимият З.М. казал по отношение на повереника на пострадалите адв. Р.М., следното: “Ама този е пълен
тъпанар. Да, тъпанар е.“
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена, въз основа на събраните доказателства, а
именно: от показанията на свидетелите Пл.Н., Цв.К.,св. Н., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото
–копие на протокол от 08.11.2016г. в гр.Шумен, за проведено открито
съдебно заседание по НОХД № 1070/2016г. по описа на ШРС.
Св. Пл.Н., в съдебно
заседание, проведено на 17.10.2017г. /стр. 139 от делото / заяви:“…………………. В хода, след приключване на
съдебното следствие, е даден ход на съдебните прения. След като прокурорът
изложи своята пледоария, адвокат М. изложи своята пледоария и подсъдимият
приключи своята защитна реч. В хода на съдебното заседание, преди приключването
му, между адвокат Р. М. и подсъдимия З.М.,
бяха разменени реплики и в хода на тези реплики, беше казана от подсъдимия З.М.
и въпросната дума „тъпанар“………………. Репликата беше отправена към адвокат Р.М..
Репликата „тъпанар“ беше казана 2 или 3 пъти, при размяната на репликите.…….“
Свидетелката Цв.К., в съдебно
заседание, проведено на 17.10.2017г. /стр. 138-139 от делото/, заяви :“ …………….В конкретния случай всичко
съм записала абсолютно точно. По време на съдебното заседание, обидни
квалификации към някого в съдебната зала дали са били отправени, сега не мога
да кажа, но това, което съм отразила, съм го чула, отговаряло е на
действителността и съм го записала……………………….“.
Съдът кредитира показанията
на тези свидетели, доколкото същите са последователни и непротиворечиви.
Показанията им се подкрепят от отразеното в приложения по делото протокол от
проведено съдебно заседание.
Относно случилото се в съдебно заседание на
08.11.2016г. по НОХД 1070/2016г. на ШРС, бяха разпитани и свидетелите М.С., Н.Н.
и св. С. М..
Св.Н.,
в съдебно заседание, проведено на 23.11.2017г., заяви:
„………З.М. обижда. Всеки път го чуваме
.Всеки обижда …….не помня точно думите, но съм категорична, че в съдебната зала
той отправи нещо обидно към адв. М.“. Съдът кредитира показанията и на тази
свидетелка, като приема показанията й за логични, като същевременно те се
подкрепят и от останалите доказателства.
Свидетелите С. и М. заявяват,
че е имало напрежение в залата, имало е повишаване на тон, като твърдят
съответно: св. С. сочи, че е била притеснена и не си спомня какво се е говорило
в залата, а св. М. сочи, че е имало момент, в който е излязла от залата, след
което отново е влязла и не е следила процеса. Съдът цени показанията на тези
свидетелки, само доколкото в тях се съдържа информация относно създалата се
напрегната обстановка, в хода на проведеното съдебно заседание по НОХД
1070/2016г. на ШРС, на 08.11.2016г. в гр. Шумен, като отчита същевременно
факта, че никоя от двете свидетелки- С. и М., не сочи да е чула конкретните обидни
думи, изречени от подсъдимия към тъжителя.
Следва да се отчете и
безусловно гарантираното от закона право /чл. 55 от НПК/ на всеки подсъдим да дава каквито желае
обяснения по обвинението. Това основно право е коренно различно от
задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателния процес
под угрозата да бъдат подведени под наказателна отговорност по чл. 290 от НК. Обясненията на подсъдимия са основно негово
средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност
се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от
съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал (в т.см. е
константната съдебна практика: Р.№ 685/ 11.12.2003г. по н.д. № 537/2003 г., I
н.о. на ВКС). В тази насока, при пълно съобразяване с процесуалните правила,
визирани в чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 от НПК, съдът прие, че обясненията на
подсъдимия З.М., макар и източник на информация и представляващи важно
средство за защита, не са убедителни / с изключение на обясненията,
отнасящите се до израза „тъпи изроди“/ и се опровергават от останалите
доказателства по делото. В обясненията си подсъдимият заяви, че не се признава
за виновен. Твърди, че не е използвал израз „тъп изрод“, а
словосъчетание „тъпи изроди“, което не е било насочено към тъжителя.
По отношение израза
„тъпанар“, в обясненията си, дадени в съдебно заседание, проведено на
17.10.2017г., подсъдимият заявява, че „е бил насочен към всеки, който
смята, че едно решение на един първоинстанционен съд, може да бъде въззивна
проверка в друг първоинстанционен съд. Към всеки.„
За
да е налице съставомерно деяние по чл. 146 от НК- обида, засегнатото лице
трябва да е възприело, като чуе или види обидните думи или действия. В този
смисъл е съдебната практика на ВС – Решение №583/1975г.;Решение № 664 от
1972г.; Решение № 2281995г.Посегателството се изразява в казване или извършване
на нещо унизително за честта и достойнството на другиго, в негово
присъствие,т.е. само чрез действие.В закона не се посочва конкретно по какъв
начин следва да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи – епитети,
псувни, ругатни, сравнения, квалификации или действия – жестове , мимики и др. Според
правната теория, при обидата чрез думи, деянието се осъществява като се
използват унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети, отразяващи
отрицателни качества, ругателни думи или изрази и т.н. („Наказателно право.
Особена част-Престъпления против правата на човека”. Ал. Стойнов), което обаче
следва да се извърши в присъствието на пострадалия. Константната съдебна
практика приема, че последното изискване е удовлетворено и в случаите, когато
обидата е доведена до знанието на пострадалия по телефон, чрез радио, с писмо и
др. под. В процесния случай, безспорно унизителен по своя характер израз, е бил
казан в присъствието на тъжителя.Употребената от подсъдимия дума „тъпанар“,
съгласно тълковния речник, има две значения: първо -музикант,
който свири на тъпан.
и второ - разговорно, пренебрежително- тъп човек, глупак.
Съдът намира, че в
конкретната ситуация и в контекста на изявлението от страна на подсъдимия,
значението, в което е употребен израза „тъпанар“, е от втория вид- пренебрежително- тъп човек, глупак.
По отношение изложеното в тъжбата
досежно другия израз, използван от подсъдимия „тъп изрод“, съдът намира,
че не може с категоричност да се приеме, че контекстът, в който този израз е
бил използван от подсъдимия, налага извод за отправена именно към тъжителя
обида. Видно от приложения по делото протокол от съдебно заседание от
08.11.206г. по НОХЗ 1070/2016г .на ШРС, на стр. 21 от протокола,/стр. 15 от
настоящото дело /, подсъдимият заявява следното:
„Няма
връзка това с делото. Няма .Това са глупави въпроси, да има жалба до ВСС, срещу
съдия от РС –Разград. Адвокат М. няма никаква връзка с това. Не съм писал. Каква
връзка, той не е магистрат, каква връзка има с ВСС . Какви санкции може да
получа. Това са глупости .Тъпи изроди.“.
В този смисъл съдът приема
за основателно твърдението на подсъдимия /от обяснения на стр. 134 от делото / относно
израза „тъпи изроди“, че е използван в различен контекст, а
не като обида, насочена към тъжителя, като същевременно приема, че няма
безспорни доказателства, че и този израз, така както е записан в протокола от
съдебното заседание, е бил насочен конкретно към тъжителя. Затова съдът приема
за убедителни обясненията на подсъдимия, но
само в тази им част и за този израз.
По отношение
обясненията на подсъдимия З.М. относно употребената дума „тъпанар“, съдът
намира, че обясненията представляват защитна теза, която, според настоящия
състав, се опровергава и не се подкрепя от останалите по делото доказателства.
Анализът на всички
приложени по делото доказателства обосновава извода на съда, че подсъдимият З.М.,
на 08.11.2016г., в гр.Шумен, в проведено
открито съдебно заседание по НОХД № 1070/2016г. по описа на ШРС, казал нещо
унизително за честта и достойнството на Р.Н.М., в негово присъствие /нарекъл го
„тъпанар”/, като обидата е нанесена публично. Съдът,
като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е извършил
възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление от частен характер, наказуемо по
чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
*Обект на престъплението
в конкретното наказателно производство са обществените отношения, гарантиращи
спазването неприкосновеността на личността, запазването и ненакърняването на
личното достойнство и чест на гражданите.
*От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние чрез действие –казал на публично място, по
време на открито съдебно заседание: “Ама този е пълен
тъпанар. Да, тъпанар е.“, в присъствие и по отношение
на тъжителя, които думи са унизителни за честта и достойнството на тъжителя. Изпълнителното деяние на
„обидата” се изразява в отправяне на думи или в извършване на нещо унизително
за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие. В конкретния случай
подсъдимият е изрекъл думите „пълен тъпанар ”, „тъпанар”, които са унизителни
за честта и достойнството на частния тъжител. Обидните думи са изречени лично,
в присъствието на тъжителя.
Съдът приема, че е налице квалифициращият
признак – обида, нанесена публично. Съдебната практика е категорична, че за
да е съставомерно по този признак деянието, обидата следва да е изречена в
присъствието на две- три и повече лица. /виж решение №102/ 24.02.1976г. по
н.д.№ 59/1976г. на І н.о. на ВС- За да се квалифицира
обидата като публична, е достатъчно обидните думи или изрази да са казани пред
повече от две-три лица. Без значение се явява обстоятелството, че самото място
не е публично по своя характер /.Видно от събраните по делото гласни доказателства, деянието е осъществено в проведено открито съдебно заседание, на
което са присъствали множество лица- съдебният състав, секретар-протоколист,
тъжителят, прокурорът, свидетели по делото,
обидните думи са казани публично.
* Субект на
престъплението – подсъдимият е пълнолетно вменяемо лице.
*От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че изричайки думата
„тъпанар”, използва дума, с която прави негативна оценка за личността на
тъжителя. Подсъдимият е целял тази негова негативна оценка да достигне до
знанието на тъжителя, за да се почувства последният обиден и унизен. В
настоящия случай е налице изразяване на отрицателна оценка, унижаваща чувството
за лично достойнство на засегнатия Р.М.. С тази си дума подсъдимият е изразил
своето негативно отношение към личността на тъжителя по начин, противоречащ на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане
на честта и достойнството на другите. Обидните думи на подсъдимия били
възприети от присъстващите на съдебното заседание лица. Той е съзнавал, че
казва нещо, което унижава честта и достойнството на тъжителя, бил е наясно, че
казва думите си в присъствието на тъжителят и че те ще бъдат възприети от него
като обидни. Наясно е бил, че извършва деянието пред повече хора и на място,
което позволява то да бъде възприето от повече хора. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието и неговите последици и е искал тяхното
настъпване.Изказването на подсъдимия, съдържащо обидата, е било възприето и
съответно възпроизведено в протокола от съдебното заседание. Този протокол
несъмнено е изготвен от секретар- протоколиста, подписан е от него и от съдията-
докладчик. От съдържанието на протокола се установява, че същият е воден
изключително подробно и че в него подробно са описани извършените следствени
действия и изказванията на страните по делото.
Като причина за извършване на престъплението
по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, следва да се отбележи несъобразяването и незачитането от подсъдимия З.М.
на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното
чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която
всеки има за собствената си личностна и обществена ценност.
От приложените бюлетини за
съдимост на подсъдимия се установява, че същият е реабилитиран и е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78 а
от НК. Видно от представените по делото доказателства Писмо от ТД на НАП- офис Русе, с рег. на ШРС № 16287/ 07.11.2017г.,
Писмо № С170018-178-0023558/06.11.2017г. и Изпълнителен лист от 04.12.2012г.и
писмо с изх. № С170018-178-0024947/21.11.2017г., Разпореждане за присъединяване
изх. № 30621/2004/000043/13.03.2013г., Известие за доставяне от 26.03.2013г., към
момента има образувано изпълнително
производство и са предприети действия по изпълнение на Решение по НАХД 1733/2012г. на РС- Русе, с
което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание на основание чл. 78а от НК- „глоба“. Поради
изложеното, съдът намира, че не следва да се приложи чл. 78а от НК, а по
отношение подсъдимия следва да бъде наложено наказание по реда на чл. 54 от НК.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК,
могат да бъдат постигнати и като наказанията бъдат определени по следния начин: За престъплението по чл.148,
ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, законодателят
e предвидил наказание "глоба" от 3 000 лв. до 10 000 лв. и обществено
порицание. Съдът, намери, че наказание „глоба“ в размер на минималния,
предвиден в закона – в размер на
3 000лв. /три хиляди лева/ и „обществено порицание“, което да се изпълни
чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община гр. Русе- по местожителството на осъдения, е
адекватно на извършеното от подсъдимия.
Така определеното наказание, съдът счита за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия . По този начин и
с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
30.11.2017г . Районен съдия: