Р Е Ш Е Н И Е

270/17.5.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Прокурор: М. Славчева

Като разгледа докладваното от районния съдия

Наказателно дело от административен характер № 907 по описа за 2017г.

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА С. С.А. с ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, женен, работи, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА че на 06.07.2015год. в гр. Шумен, потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл. 151, ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта /сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Шумен/ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно – за удостоверяване на обстоятелството, че обичайното му местопребиваване / повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава – членка на Европейския съюз – престъпление по чл.313 ал.1 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда лева/.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, ОСЪЖДА С.С.А. да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 32,95 лв. по сметка на ОД към МВР гр. Шумен, както и такса от 5 лева при издаване на изпълнителен лист.

Вещественото доказателство – Декларация от 06.07.2015г. по чл. 159 ал.1 т.1 от ЗДвП остава прикрепена към делото на стр. 41.

Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІ от НПК в 15 - дневен срок от днес пред ШОС.

Районен съдия:

Мотиви към решение по НАХД № 907 по описа за 2017г. на ШРС

Производство по глава 28 от НПК.

С постановление от 19.04.2017г. на ШРП е предложено, на ШРС да бъде прекратено наказателното производството против С.С.А. за извършено от него престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като е прието, че са налице предпоставките по чл.78а от НК и предлага да и бъде наложено административно наказание.

Представителя на ШРП поддържа така депозираното предложение и предлага на обвиняемия да му бъде наложено административно наказание “глоба” в минимално предвидения към датата на извършване на престъплението размер, а именно 1000 лева.

Обвиняемия редовно призован, не се явява. За него се явява редовно упълномощен адвокат, който пледира за наказание в минимално предвидения размер.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Обвиняемия С.А. живеел до есента на 2011г. в Р. България с. Златар, общ. Велики Преслав ул. „Ал. Стамболийски“ № 17. От края на 2011г. той заживял в гр. Дуисбург, Федерална Република Германия, като от 26.11.2011г. имал „обичайно пребиваване“ в посочената населено място. От началото на 2012г. при него заживели съпругата му и трите му деца, като А. работел в Германия и така издържал семейството си. Същият притежавал СУМПС издадено на 28.02.2008г. от органите на ОД МВР гр. Шумен. Предвид наличната нормативна уредба – чл. 151 ал.5 от ЗДвП: „Свидетелство за управление на МПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация …“ Същият трябвало да отговаря на това условие, за да му се издаде нова българско свидетелство за управление на МПС. Съгласно Параграф 6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена страна членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайното пребиваване“. Посоченият текст е възприет напълно от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства, в чиито чл. 12 е дефинирано понятието „обичайно пребиваване“ по същия начин.

Според изискванията на чл. 159 ал.1 т.1 от ЗДвП във вр. с чл. 13 ал.1 т.6 от Наредба I – 157/2002г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при издаване на СУМПС от органите на МВР всички лица подават декларация по образец, в която следва да декларират истинността на следните обстоятелства: че обичайното им пребиваване / повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава – членка на Европейския съюз и не притежава валидно свидетелство, издадено от държава – членка на Европейския съюз. Поради наближаващо изтичане на срока на валидност на издаденото му СУМПС, както и поради допусната грешка при изписване на една от буквите в малкото име на А. / изписване на „Светлю“ вместо „С.“, обвиняемият се прибрал в Р. България през лятото на 2015г. и отишъл в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, за да подаде документи за издаване на ново СУМПС, въпреки че обичайното му пребиваване не било в Р. България, а в Германия.

Така на 06.07.2015г.в гр. Шумен, А. подал декларация на гише в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, в която потвърдил неистина, а именно – удостоверил обстоятелството, че обичайното му местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава – членка на Европейския съюз. Посочената декларация обвиняемият подписал лично и я подал заедно със заявлението за издаване на ново СУМПС с № 2927/06.07.2015г., като същите били приети и обработени от служителка в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен – свид. В.Б.. На 13.07.2015г. А. получил издаденото му въз основа на подадените документи ново СУМПС с № 282746671/08.07.2015г. с валидност до 08.07.2020г.

Разпитан в качеството на обвиняем А. се признава за виновен, като дава подробни обяснения.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – графическа експертиза /Протокол № 50/06.03.2017г./ е, че почеркът, с който е положен подписът срещу „Декларатор“ в Декларация по чл. 159 ал.1 т.1 от ЗДвП вр. с чл. 13 т.6 от Наредба № I-157/2002г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на воздачите и тяхната дисциплина от името на С.С.А. и този с който са положени подписите, представени като сравнителен материал от името на С.С.А. принадлежи на едно и също лице.

С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че С.С.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл. 313ал.1от НК.

За престъплението по горепосочената квалификация, законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. Същевременно се установи, че деецът, който е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, а в резултат на деянието няма нанесени преки и съставомерни имуществени вреди, така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на предвиденото наказание, съдът отчете, че деецът не представлява голяма обществена опасност - по делото са налице добри характеристични данни, и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК "глоба" в минимално предвидения размер, а именно 1 000 лева.

По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът постанови в тежест на обвиняемия и направените в досъдебното производство деловодни разходи за изготвяне на съдебно-графическата експертиза.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът постанови решението си.

Районен съдия: