Р Е
Ш Е Н
И Е
844/16.11.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на петнадесети
ноември 2016 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Йорданова
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1982/2009г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Молба с правно основание по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Искова молба от пълномощник на В.А.М.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Х.Г.Х., ЕГН : **********, с адрес ***; Д.Б.Й.,
ЕГН : **********, с адрес ***; Г.Х.Т., ЕГН : **********, с адрес ***; М.Х.Й., ЕГН : **********, с адрес *** и Н.С.М.,
ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Ищцата сочи, че с ответниците били
съсобственици на дворно място, от 1045 кв.м., съставляващо дв.пл.
№ 2142, парцел VII-2142, по плана на гр. Шумен. Поради грешка в кадастралната
карта, неправилно имотът бил заснет като два отделни с идентификатори №
83510.667.9 и 83510.667.10. Ответниците били изградили ограда върху подпорни стенички в имота, която препятствала достъпа на ищцата със
строителна техника до собствената и сграда. Поради невъзможност да постигнат
съгласие за ползване на частите им от дворното място, ищцата претендират да се
извърши разпределение на ползването на дворното място, според квотите в
съсобствеността и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответниците, редовно уведомени, подават отговори, с изключение на ответницата Й..
Считат молбата неоснователна.
В
открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищцата, чрез
представител, поддържа молбата, като искат ползването на съсобственият имот да
бъде разпределено съгласно вариант 2 от заключението на вещите лица. Част от ответниците, лично и с представители, се
солидаризират с ищцовото искане за разпределение по
вариант 2, а особеният представител на ответника Д. Й. изразява предпочитание
към вариант 1.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, а и
представените писмени доказателства сочат, че част от тях са съсобственици на процесния недвижим имот. Ответниците
Х.Г.Х. и Д.Б.Й., не са съсобственици и не притежават идеални части от дворното
място. Те съгласно представените писмени доказателства са суперфициари
– собственици на постройка върху чужда земя, защото с НА № 113, НД № 194/1957г.
на праводателите им Х. Т. Я. и С. Г. /Т.Я.а е
прехвърлено правото „…да построи и държи завинаги като собствена жилищна
сграда-къща …върху празно дворно място от 250 кв.м….“. Нито в този нито с друга
сделка им е прехвърляно право на собственост върху части от процесното
дворно място, а коментирания акт изрично съдържа запис, че се продава само
право на строеж. Това, че приобретателите на право на
строеж са „дарили“ на ответниците Х.Г.Х. и Д.Б.Й.,“½
ид.ч. от парцел VIII-2142,
в кв. 246 по плана на гр. Шумен, урегулиран 295 кв.м….“, не означава, че
последните са станали собственици на нещо което праводателите
им никога на са придобивали, тоест валидно прехвърлително
действие, сделката има само в частта и за сградата. Ответницата Н. М. е
запазила право на ползване над дарените на ищцата ½ ид.ч.
от дворното място.
Според заключението на вещите лица имотът
е с площ от 1192 кв.м., повече от посочваната в документите за собственост на
страните/1045кв.м./, след отчитане неправилното отразяване на северната граница
с имот № 2146а, кв. 246 и съсобствениците следва да ползват следните площи от
него, съответни на квотите им – ищцата 75 кв.м., получена след съотнасяне на
придобитото съобразно акта и за 75/1045 ид.ч. спрямо действителната площ; ответницата Н. М. – 522,5
кв.м.; ответниците Х.Г.Х. и Д.Б.Й. 147,5 кв.м. и ответниците Г.Х.Т. и М.Х.Й. 447,5 кв.м., получени след
съотнасяне на придобитото съобразно актове за собственост ½ ид.ч. от
895/1045 кв.м. спрямо действителната площ и приспадане пропорционално на
нужните прилежащи части за ползване постройката на суперфициарите
и алея за общо ползване. Съобразявайки изградените в дворното място сгради и
тяхното предназначение, съответните за ползване площи, са предложени два варианта
за разпределяне на ползването, като при единия/вариант 1/, за собствениците на
новопостроената сграда, до двата входа от ул. Шипка / Х.Г.Х. и Д.Б.Й. /, е
отредена част от дворното място от 115 кв.м./оцветена в жълто на приложението
към СТЕ/, за която не съществува възможност да се ползва от други
съсобственици, поради особености на застрояването и подходите към сградата им,
а при втория/вариант 2/, не е отредена площ за ползване, като дори земята под
сградата е посочена за ползване от Г.Т. и С. Евтимова, което само по себе си е
абсурдно, без да се отчита невъзможност да се ползва сграда, без ползване на
прилежащия и терен, съгласно ЗУТ и актовете по прилагането му и разпоредбата на
чл. 64 от ЗС. За останалите съсобственици, разликата в предложените възможни
варианти се свежда до алеята за общо ползване, която при вариант 1 е 75 кв. м.,
а при вариант 2 е 99кв. м., но достига до тераса пред сградата на ищцата, обаче
разделя на две части мястото за ползване на Г.Х.Т. и М.Х.Й.. При вариант 2 е
проектирана отделна част за ползване от ищцата, от 78 кв.м., а при вариант 1,
липсва такава възможност и е проектиран общ дял на ищцата с майка и –
ответницата Н. М. от 569 кв. м..
Така приетото за установено от
фактическа страна, доведе до следните изводи :
С решението на
съда в производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС, не се решава вещно-правен спор, а
се оказва съдействие на съсобствениците, като се замества липсващото мнозинство
относно целесъобразното използване на имота (вещта) в собственост. Поради това
с решението, не може да се постанови промяна на съществуващото в имота
фактическо състояние (реш. № 3528/1981 г., І г.о., реш.
№ 1620/1996 г. ІV г.о. и др.). Тъй като в случая няма спор относно
съсобствеността, но има такъв за квотите в нея, както и за невъзможността да се
постигне съгласие между съсобствениците, настоящият състав счита, че няма
пречка, да се разпредели ползването на имота, като това стане съгласно
предложеният вариант 1, от заключението на вещите лица, по приетата тройна СТЕ,
който приема за по целесъобразен, поради това, че при него, на първо място се
запазва съществувалото през най-продължителен период фактическо положение в
имота, свързано с подхода на съсобствениците притежаващи постройки, като има
възможност за ползване на всички такива и частите за ползване на страните максимално
се доближават до съответните им квоти. Не без значение при избора на вариант 1,
е че при него макар и реалната част за ползване на някои от съсобствениците в
кв.м., да е по малка, от тази при вариант 2, то той, противоречи на закона –
предвижда се ползване на сграда без прилежащ терен и създава възможност за
възникване на бъдещи спорове между съсобствениците.
С оглед характера на производството –
спорна съдебна администрация, разноските на страните следва да останат в тяхна
тежест, както са сторени.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание
чл. 32, ал. 2 от ЗС, на дворно място, от 1045 кв.м. и действителна площ от
1192кв.м., съставляващо дв.пл. № 2142, парцел
VII-2142, по плана на гр. Шумен, при граници и съседи – ПИ с идентификатори №
83510.667.20; 83510.667.8; 83510.667.7; 83510.667.4; 83510.667.3; 83510.667.2;
83510.667.19; 83510.667.18 и 83510.667.11, между съсобствениците му В.А.М., ЕГН
: **********, с адрес ***; Х.Г.Х., ЕГН : **********, с адрес ***; Д.Б.Й., ЕГН :
**********, с адрес ***; Г.Х.Т., ЕГН : **********, с адрес ***; М.Х.Й., ЕГН : **********,
с адрес *** и Н.С.М., ЕГН : **********, с адрес ***, съобразно приложение № 1
към заключение на СТЕ/л.495/, представляващо неразделна част от решението, както
следва :
-
Алея
за общо ползване от съсобствениците от 75 кв.м. оцветена в сив цвят на
приложението;
-
За
В.А.М., ЕГН : **********, с адрес *** и Н.С.М., ЕГН : **********, с адрес ***,
в общ дял – 569 кв.м. част оцветена със зелен цвят на приложението;
-
За
Х.Г.Х., ЕГН : **********, с адрес *** и Д.Б.Й., ЕГН : **********, с адрес *** –
115 кв.м. част оцветена с жълт цвят на приложението;
-
За
Г.Х.Т., ЕГН : **********, с адрес *** и М.Х.Й., ЕГН : **********, с адрес ***88
кв.м. част оцветена в син цвят на приложението.
Разноски между
страните не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му на страните, пред ШОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: