Р Е Ш Е Н И Е
806/6.11.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
05 (пети) октомври Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1329
по описа за 2010 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.
212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /отм., ред. ДВ бр. 19 от 01.03.2005 г./ вр. чл. 221,
ал. 5, вр. чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР /отм., ред. ДВ бр. 17 от 24.02.2006 г./.
В предявената искова молба ищецът А.Д.Х. твърди, че
работил в ОД на МВР гр. Шумен като дознател. Правоотношението
между страните било прекратено. Работодателят не изплатил на Х. пълния размер
на полагащото му се парично обезщетение за положен извънреден труд през периода
от 05.03.2005 г. до 20.10.2006 г., в размер на 5001,00 лева. Моли съда /след изменение на
иска, изразяващо се в промяна на ответника/ да постанови решение, по силата на
което да осъди Министерство на вътрешните работи да му заплати цитираната сума,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като претенцията срещу него се счита предявена от
постъпване на исковата молба срещу него. Моли, исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодни разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложената по делото Заповед № К-3474-35/10.10.2003 г. на министъра на вътрешните работи, А.Д.Х. бил
назначен на длъжност „дознател в РПУ“ в РПУ – Шумен.
Съдът констатира от Заповед № К-1641/29.03.2007 г. на Министъра на вътрешните
работи, че съществувалото между страните служебно правоотношение било
прекратено, по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта. Върху
заповедта е отразено, че същата е връчена на ищеца на 04.04.2007
г. Със заповедта е наредено да се изплатят в полза на Х. полагащите се
обезщетения по ЗМВР. По делото е представена покана вх. № 25972/01.12.2009 г.,
в която ищецът отправя искане да му бъде заплатен положения от него извънреден
труд.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, графиците, заповедите и други документи за
положени дежурства за процесния период не се съхраняват поради изтекъл срок за
това. Поради това и вещото лице не е в състояние да изчисли стойността на
дължимо на ищеца обезщетение.
При така
установените фактически положения съдът намира от правна страна следното:
Доказа се по делото, а и не
се спори между страните, че М.П. бил държавен служител в МВР, като държавните
служители на заемната от него длъжност се назначават и освобождават от
министъра на вътрешните работи. Страни по служебното правоотношение са били
ищецът и министъра на вътрешните работи, от което следва извода, че
легитимирано да отговаря по искове за дължимо обезщетение при прекратяване на
правоотношението е Министерство на вътрешните работи като администрация на
органа по назначаването, който е страна по държавно служебното правоотношение и
по имуществения спор, разглеждан по реда на чл. 125 и сл. от ЗДСлужител.
В случаят, се претендира трудово
възнаграждение за положения от А.Х. при ответника извънреден труд през периода
от 05.03.2005 г. до 20.10.2006 г. Първоначално, исковата молба била предявена
срещу ОД на МВР. След указания на съда, по реда на чл. 228 от ГПК, на
12.08.2015 г. ищецът депозира в ШРС искова молба срещу ответника Министерство
на вътрешните работи. Според нормата на чл. 228, ал. 3 от ГПК, искът срещу
новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него
е постъпила в съда.
По отношение на възражението на ответника за изтекла
погасителна давност: в случая се претендира вземане, представляващо трудово
възнаграждение. По отношение на същото е приложим тригодишният давностен срок по чл. 111,
б.“а“ от ЗЗД. Предявяването на иска спира течението на давността
(чл. 115, ал. 1, б.„ж” от ЗЗД). В случаят, претенцията срещу Министерство на
вътрешните работи е предявена на 12.08.2015 г., а изискуемостта на вземането на
ищеца е настъпила на 04.04.2007 г. (датата на
прекратяване на служебното правоотношение). Поради това, предвид изтичането на
предвидения в закона тригодишен срок, следва да се приеме, че претендираното вземане
на А.Д.Х. срещу МВР за сума в размер на 5001,00 лв., представляваща трудово
възнаграждение за положения от него извънреден труд през периода от 05.03.2005
г. до 20.10.2006 г. е погасено по давност.
Предвид
така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /отм., ред. ДВ бр. 19 от 01.03.2005 г./ вр.
чл. 221, ал. 5, вр. чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР /отм., ред. ДВ бр. 17 от
24.02.2006 г./ се явява неоснователен, и следва да бъде отхвърлен.
По разпределението на
разноските по делото:
И двете страни правят искане за присъждане на направените
по делото разноски, като не представят списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното
искане, в полза на ответника – юридическо лице, следва да бъдат определени
разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 100,00
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Д.Х. с ЕГН **********,*** срещу МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. „***“ № 29, представлявано от В.Р.,
иск с правно основание чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /отм., ред. ДВ бр. 19 от
01.03.2005 г./ вр. чл. 221, ал. 5, вр. чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР /отм., ред.
ДВ бр. 17 от 24.02.2006 г./ за сума в размер на 5001,00 лева (пет хиляди и един лева), представляваща трудово възнаграждение за положен от него извънреден труд през периода от
05.03.2005 г. до 20.10.2006 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ответника Министерство на вътрешните
работи, разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА А.Д.Х. да
заплати на Министерство на вътрешните работи М.И.П. направените разноски по
делото в размер на 100,00 лв. (сто лева).
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: