Решение по Гражданско дело 1152/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№234/13.4.2017г. , гр. Шумен

Шуменски районен съд в публичното заседание на деветнадесети януари , през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ : Зара Иванова

При секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1152 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26 вр. чл.42 от ЗЗД и чл.124 , ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от Ф.Х.А., ЕГН: **********,***, настоящ адрес *** А. В. В. , ЕГН **********,***, Н.М.А. , ЕГН **********,*** А.М.Щ. , ЕГН **********,***-А, Шуменска област , в която посочва , че с Решение №18-2/4.02.1999 г. на ПК Шумен, по преписка №3269А от 29.12.1991 г. на баща и Х.А.Х. била възстановена собствеността с план за земеразделяне върху следните земеделски земи, собственост на наследниците на А. Х. Х. / починал на 27.07.1968 г./, находящи се в землището на с. Друмево, община Шумен:

1.Нива от 10.601 дка, шеста категория, местност „ Мараза", имот № ***, при съседи: №*** нива на Н. И. М., №*** полски път, стопанисван от общината, №*** нива на н-ци на И.П.С., № *** нива на Б.П.Б. и №*** нива на н-ци на Н.Ц.Н.;

2.Нива от 20 дка, трета категория, местност „ Пещера" , имот №***, при съседи: №*** нива на н-ци на О.К.А., № *** нива на А.М.И., № *** нива на М.С.Й., № *** нива на н-ци на А.О.А. и № *** полски път стопанисван от общината;

3. Нива от 7,021 дка, пета категория, местност „ Каваклъ" имот № ***, при съседи: №*** нива на н-ци на Х.М.Х., №*** полски път стопанисван от общината, №*** нива на н-ци на И.Т.М., №*** полски път стопанисван от общината, № *** нива на н-ци на Л.К.И.;

4.Лозе от 6.980 дка, трета категория, местност „ Ачмалък", имот №***, при съседи №*** лозе на А.А.Ю., №*** полски път стопанисван от общината, № *** полски път стопанисван от общината, №*** полски път стопанисван от общината.

Заявява, че наследници по закон на А. Х.Х. ,са две негови дъщери и двама сина / както и техни наследници/, като ищецът бил наследник от коляното на сина на наследодателя –Х. А.Х. / починал на ***г./ заедно с брат му Ш.Ю.А.. Описаните по-горе зем. земи били възстановени на наследниците на децата на А. Х.Х. : дъщеря С.А.Е. / починала на ***г./; син Х. А.Х. починал на *** г./, дъщеря З.А.И. / починала на *** г./ и син А.И.А., като на всяко коляно се полага по 1/4 ид.ч. от земите. Заявява, че на наследниците на баща му Х. А.Х. с Решение № 18-2 от 4.02.1999 г. по преписка №3269 от 29.12.1991 г. и Решение № 18-2 от 30.01.2002 г. на ПК гр. Шумен била възстановена собствеността върху следните имоти в землището на с. Друмево:

Нива от 13 дка в м. „Солник"- имот №***,

нива от 12.200 дка в м. „ Пещера“ - имот №***, нива от 4.800 дка в м. „ Каваклъ"- имот № ***,

нива от 1.320 дка в м. „Кавака"- имот №***,

нива от 3,474 в м. „Каваклъ"- имот ***.

Твърди, че имоти №***, № *** № *** отдавал под наем през стопанските 2009 г.- 2010 г. и 2011-2012 г.е., на И.И.А.. Твърди, че непосредствено след възстановяването на собствеността на наследниците на А. Х.Х. с решението на ПК - Шумен №18-2/4.02.1999, започнала да обработва и непрекъснато до 2006 г.. е продължение но около 7 години, докато станал пожар в местността, обработвала и получавала добивите от лозето от 6.980 дка в м „Ачмалък", имот № ***, а в периода от 2007 г. до 2011 г,. отдавал срещу рента нивите.Излага, че през м. октомври 2011 г. с нея и брат и се свързал И.А.В., съпруг на отв. А. М.В. като предложил да извършат доброволна делба на земите, възстановени на наследниците на А. Х.Х. ,но тъй като те били различни по категория, за да стане равностойна, справедлива и без разходи делбата, трябвало да подпишат изготвени от неговия адвокат документи. Ходили при адвоката му, подписали документите, но разбрала по-късно, ,че не получавали нито имоти, нито парични суми, а наследствените земи от дядо им А. Х.Х. , били разделени само между трите ответници и брат им М.Б., чрез техни пълномощници, като в общ дял втората и третата ответница получили нивата от 20 дка трета категория, местност „Пещера" , имот №***; първата ответница получила в дял останалите три имота; а брат им М. Б. заявил, че не желае дял от земите и бил получил парична сума. При извършената между тях чрез пълномощниците им доброволна делба били използвани удостоверения за извършени откази от наследство между които се оказали и извършени от нея и брат й . Използвано било и пълномощно на Истанбулски нотариус, с което ответниците и брат им са упълномощили съпруга на А. М. В.- И.А.В., да оформи наследството им, получено от М. И. Е., когото не познавала и който не е бил собственик на поделените от тях имоти. Заявява, че извършеният от нея формален отказ от наследство бил нищожен поради факта, че преди него е приела фактически наследството както на земите, възстановени само на баща й така и на лозето от възстановените земи на наследници на неговия баща А. Х.Х. , като заявява, че тя и брат и не били непосредствени наследници на дядо им А. Х.Х. и полагащия им се дял наследяват посредством баща си Х.А._Х., а отказ от наследство, като наследници на баща си твърдят, че никога не били правили. Заявява, че след като е приела наследството на земите, възстановени само на баща и Х.А.Х., а оставеното от него наследство включвало и полагащия му се дял в размер на 1/4 ид. ч. от оставените като наследство от неговия баща А. Х.Х. земи, в контекста на чл.54, ал.1 от ЗН отказът и от наследството, оставено от А. Х.Х. бил нищожен, защото е за част от наследството и тъй като делът на баща и бил 1/4 от наследството на неговия баща А. Х.Х. , тя, като негова наследница на коляното му и след отказа на брат и Ш.Ю.А. имала правен интерес и следвало да бъде призната за собственица на ¼ ид.ч. от процесиите четири земеделски имоти, поделени само от ответниците.

Съобразно изложеното моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците , че направеният от нея отказ от наследството на А. Х.Х. , както и да бъде призната за собственик на ¼ ид.ч. от следните недвижими имоти : 1.Нива от 10.601 дка, шеста категория, местност „ Мараза", имот № ***, 2.Нива от 20 дка, трета категория, местност „ Пещера" , имот №***, 3. Нива от 7,021 дка, пета категория, местност „ Каваклъ" имот № ***, 4.Лозе от 6.980 дка, трета категория, местност „ Ачмалък", имот №***, всички в землището на с.Друмево , община Шумен

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът изменя петитума на претенцията по чл.124 , ал.1 от ГПК , а именно , моли да бъде признат за собственик на 1/8 ид.ч. от имотите .

В срока за отговор , ответниците , в условията на евентуалност предявяват насрещен иск , който с Определение от 16.08.2016г. е отделен и по него е образувано отделно гражданско дело .

В депозирания отговор по чл.131 от ГПК ответниците заявяват, че предявеният иск е процесуално допустим. Заявяват, че действително, процесните земи са били възстановени на наследниците на А. Х.Х. с Решение №18- 2/04.02.1999г. по преп. №3269А/91г. на ПК-Шумен, като ищцата била наследник, дъщеря на сина на А. Х.Х.- Х.А.Х., починал на 17.02.1993г. Твърдят, че в обстоятелствената част на исковата молба ищцата неоснователно смесвала наследствата, останали от баща й и дядо й, като считала, че 1/4 ид.ч. от наследството, оставено от А. Х.Х. е включено и е част от наследството, останало от баща й Х.А.Х.. Ответниците заявяват, че това са две отделни наследства, наследяването на които се извършвало по начина, указан в ЗН и нямало пречка, когато наследникът умре преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници да може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния, както това изрично било посочено в чл.57 ЗН Заявява, че са неоснователни твърденията на ищцата за нищожност на направения от нея отказ от наследството на А. Х.Х., тъй като същият бил част от наследството на баща й Х.А.Х.. Сочената от ищцата разпоредба - чл.54, ал.1 от ЗН касаела част от едно наследство, оставено от един наследодател, а не от две наследства, оставени от двама наследодатели. Неоснователни били и твърденията на ищцата, че е обработвала процесното лозе за период от 1999г. до 2006г., докато станал пожар в местността. Ответниците заявяват, че ищцата никога не била обработвала това лозе, а същото било дадено от тях през 2012г. под аренда, като към момента на отдаването му под аренда било в запустял вид, а пожарът в местността, където било лозето е бил през 2001 г., а не през 2006г. Твърдят, че през есента на 2011 г., се свързали с ищцата и нейния брат Ш.Ю.А. и уточнили как да бъдат разделени останалите от наследодателя А. Х.Х. земеделски земи, като в проведените между тях разговори, ищцата и брат й се съгласили да получат равностойността на техните дялове в пари и ищцата получила от тях срещу дела си в размер на 1/8 ид.ч. от земите, сума в размер на 2000 евро, брат й Шабан също получил от тях срещу дела си в размер на 1/8 ид.ч. определена сума. Категорично оспорват твърденията в исковата молба, че ищцата и брат й не били получили суми. Направеният от Ш.Ю.А. с ЕГН ********** отказ от наследството на А. Х.Х. бил заявен пред ШРС с нотариално заверена молба № 11684/12.10.2011 г. на нот. ***- Шумен, депозирана в съда на 20.10.2011 г., по която било образувано ЧГД№3789/2011г., приключило с Определение №4520/07.11.2011г., с което се уважава молбата за вписване на отказа. Претендират присъждане на разноски.

В отговора е заявен и инцидентен установителен иск с петитум да бъде признато за установено между страните , че направеният от Ш.Ю.А. с ЕГН-********** отказ от наследството на А. Х.Х. е нищожен .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени Решение №18-2/04.02.199г. на ПК гр.Шумен и Решение №18-2/30.01.2002г. , с което на наследниците на Х.А.Х. - баща на ищцата е възстановено право на собственост върху следните имоти : Нива от 13 дка в м. „Солник"- имот №***, нива от 12.200 дка в м. „ Пещера“ - имот №***, нива от 4.800 дка в м. „ Каваклъ"- имот № ***, нива от 4,800 дка , в местността“Каваклъ“ , имот №*** , нива от 1.320 дка в м. „Кавака"- имот №***, нива от 3,474 в м. „Каваклъ"- имот *** , всички в землището на с.Друмево . Не са въведени твърдения и не са представени доказателства , че ищцата е направила отказ от наследството на баща си и описаните земи не са предмет на настоящото производство .

С Решение №18-2/04.02.1999г. на ПК гр.Шумен , на наследниците на А. Х.Х. / починал на 27.07.1968 г./- дядо на ищцата (по бащина линия ) е възстановено правото на собственост върху процесните земи , а именно 1.Нива от 10.601 дка, шеста категория, местност „ Мараза", имот № ***, 2.Нива от 20 дка, трета категория, местност „ Пещера" , имот №***, 3. Нива от 7,021 дка, пета категория, местност „ Каваклъ" имот № ***, 4.Лозе от 6.980 дка, трета категория, местност „ Ачмалък", имот №***, всички в землището на с.Друмево , община Шумен . По ч.гр.д.№3786/2011г. по описа на ШРС , ищцата е направила отказ от наследството оставено и от наследодателя А. Х.Х. , за който твърди , че е нищожен.

Въведеното от нея основание за нищожност е , че т.к. баща и Х.А.Х. - пряк наследник на А. Х.Х. е приел наследството на последния , то е станало част от неговата наследствена маса и след като тя е направила отказ от наследството само на наследодателя А. Х.Х. , касае за отказ на част от наследството , което се явява нищожен правен акт , съобразно чл.54 от ЗН . Основание тя да счита , че баща и е приел наследството на А. Х.Х. е фактът , че именно той е инициирал производството по възстановяване на земеделските земи . В текста на посоченото по-горе решение на ПК гр.Шумен , наистина е отразено , че произнасянето е във връзка с преписка , образувана по молба на Х.А.Х. . Съдебната практика действително е последователна и се приема , че действието по подаване на заявление за възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ , представлява такова действие , което, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството или приложима е разпоредбата на чл.49 , ал.2 от ЗН и води до извод за приемане на наследството . Тази постановка обаче е приложима когато наследникът подал молбата за възстановяване е жив към датата на реституцията . В случая Х.А.Х. е подал молбата за възстановяване на процесните земеделски земи , но видно от представеното по делото Удостоверение за наследници №***. на Община Шумен , той е починал на ***. , т.е. преди възстановяване правото на собственост , което прави обективно невъзможно приемане на новооткритото наследство . Наследяването в очертаната хипотеза е регламентирано от разпоредбата на чл.57 от ЗН , т.нар. „наследствена трансмисия“ . В този случай когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния или по делото наследството останало от А. Х.Х. и наследството на прекия наследодател на ищцата Ш.Ю.А. остават отделни наследства и за наследника съществува възможност да приеме наследството от баща си и да се откаже от наследството на дядо си А. Х.Х. , което е извършила с атакувания отказ от наследство. Поради изложеното съдът намира за неоснователно първото въведено основание за нищожност на отказа от наследството на А. Х.Х. .

Следващото основание за нищожност е , че преди извършване на отказа от наследство , тя лично е извършила действия , които водят до реалното приемане на наследството , т.е. нищожност поради липса на предмет на извършения отказ от наследство . Не е спорно , че не направено изрично приемане на наследството по реда на чл.49 , ал.1 от ЗН , но се твърди за наличие на конклудентни действия , които също съобразно чл.49 , ал.2 от ЗН водят до приемане на наследството . Конкретно твърди , че е ползвала , обработвала и поддържала имот Лозето от 6.980 дка. От показанията на св.А.О. и Ш.А. , за които съдът не намира основание да не възприема като достоверни , се доказва , че действително ищцата за период от около 10 години лично е обработвала Лозето от 6.980 дка . Относно личното ползване на вещи/имоти , които са част от наследството е установена съдебна практика според която , при изясняването на въпроса дали има мълчаливо приемане на наследство е от значение както поведението на наследниците, така и конкретните обстоятелства, от които може да се направи несъмнен извод за намеренията им да се приеме оставеното наследство и например ползването на обикновената покъщнина или отдаването под наем , което е действие на обикновено управление не са от категорията на чл.48 , ал.2 от ЗН . В случая обаче не се касае за обикновена покъщнина или други вещи , които ищецът е ползвал за обичайни нужди , включително и преди смъртта на наследодателя , напротив , касае за действия , които недвусмислено навеждат извод , че ищцата е възприемала имота като част от наследство , което вече и принадлежи и затова е обработвала и ползвала добивите от имота като свои или като съсобствени . От показанията на цитираните свидетели е видно , че ищцата е знаела , че този имот е „от дядо и „ и именно поради тази причина е започнала да го обработва . Относно другите имоти , предмет на делото не са налице доказателства за извършени конклудентни действия , но доколкото наследствената маса е неделима , ползването , разпореждането или други действия по смисъла чл.49 , ал.2 от ЗН дори и само на един имот , водят до приемане на цялото наследство . Поради изложеното съдът намира , че направеният отказ от наследството на А. Х.Х. се явява нищожен поради липса на предмет – не може да се направи отказ от наследство , което вече е прието .

Независимо от горното , съдът намира , че отказът от наследство е нищожен и защото е направен при условие , че получи насрещна престация за това действие . От показанията на разпитаните по искане на ответниците свидетели И.В. , З.Б. и Д.М. , съдът приема за доказано , че ищцата е получила парична сума , компенсираща отказа от наследството на А. Х.Х. (Решение № 112 от 19.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 520/2003 г., I г. о. , Решение № 178 от 19.II.1991 г. по гр. д. № 1460/90 г., I г. о. ) .В тази връзка намира за неоснователни възраженията на ищцата , че свидетелски показания за установяване на предаването на парична сума са недопустими поради забраната на чл.164 , ал.1 , т.1 от ГПК . Настоящият случай не се обхваща от посочената хипотеза , т.к. обстоятелството което се установява с гласни доказателства е единствено фактическото предаване на определени парични суми, които не са дължими по сключен между страните по делото договор. Ако се приеме , че паричната сума е предадена като насрещна престация за продажбата на имотите или цялото наследство , то никоя от страните не твърди , че е спазена предвидената от закона форма – нотариална или писмена с нотариална заверка на подписите , т.е. този договор е нищожен. При това положение със свидетелските показания не се доказва сключването на договора , а само фактическото предаване на суми , които са дадени без основание , каквото е и твърдението на ответниците .

В обобщение , съдът намира , че по изложените по-горе съображения направеният от ищцата отказ от наследството на А. Х.Х. се явява нищожен , т.е. предявеният иск се явява изцяло основателен.

Такъв е и предявеният положителен установителен иск за собственост за 1/8 ид.ч. от имотите . От посоченото по-горе Удостоверение за наследници е видно , че наследодателят А. Х.Х. е оставил като наследници децата С.А.Е. , Х.А.Х. З.А.И. и А.И.А. , които на основание чл.5 от ЗН наследяват по ¼ ид.ч. от наследството . Наследници на Х.А.Х. са ищцата и брат и Ш. Х. , които по общото правило на цитираната разпоредба наследяват по 1/8 ид.ч. от наследството . Ш. Х. е направил отказ от наследството , който в настоящото производство би бил зачетен като валиден и ще доведе до увеличаване на дяловете на другите наследници , но доколкото се претендира 1/8 ид.ч. , съдът следва да се произнесе съобразно заявеното искане . Като заключение , искът по чл.124 , ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен.

По делото е предявен и инцидентен установителен иск , за признаване за установено , че направеният от Ш.Ю.А. - брат на ищцата , отказ от наследството на същия наследодател А. Х.Х. . Съдът счита , че този иск е недопустим и следва да се прекрати по следните съображения : На първо място счита , че настоящият ищец не е пасивно процесуално легитимиран , ответник по този иск следва да е направилият отказ от наследство . Независимо от горното , липсва интерес от предявяване на иска , което е основна процесуална предпоставка , ищецът претендира собственост върху ид.ч. от имота , съобразена с наследствените му права и зачитайки и правата на другия отказал се от наследството - Ш.Ю.А. . На последно място липсва и специфичната процесуална предпоставка за предявяване на ИУИ – да разрешава спор , от който зависи изхода на предявения иск. В настоящият случай , с оглед заявения петитум на иска за собственост и иска за прогласяване нищожността на отказа от наследство направен от ищцата , изходът от ИУИ няма да доведе до промяна в крайния резултат по първоначалните искове .

С оглед изхода от правния спор и на основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответниците дължат на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 1 347,70 лева .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от А.М.В. , ЕГН **********,***, Н.М.А. , ЕГН **********,*** А.М.Щ. , ЕГН **********,***-А, Шуменска област срещу Ф.Х.А., ЕГН: **********,***, настоящ адрес ***, инцидентен установителен иск , за признаване за установено , че направеният от Ш.Ю.А. , отказ от наследството на А. Х.Х. / починал на 27.07.1968 г./, е нищожен .

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение А.М.В. , ЕГН **********, Н.М.А. , ЕГН ********** и А.М.Щ. , ЕГН **********, че направеният от Ф.Х.А., ЕГН: **********, отказ от наследството на А. Х.Х. / починал на 27.07.1968 г./, който отказ е вписан в специалната книга при ШРС под №81/2011г. е НИЩОЖЕН , поради липса на предмет.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.В. , ЕГН **********, Н.М.А. , ЕГН ********** и А.М.Щ. , ЕГН **********, че Ф.Х.А., ЕГН: **********, е собственик на 1/8 (една осма) идеална част от следните недвижими имоти , находящи се в землището на с. Друмево, община Шумен:

1.Нива от 10.601 дка, шеста категория, местност „ Мараза", имот № ***, при съседи: №*** нива на Н. И. М., №*** полски път, стопанисван от общината, №***1 нива на н-ци на И.П.С., № *** нива на Б.П.Б. и №*** нива на н-ци на Н.Ц.Н.;

, придобити по наследство от А. Х.Х. / починал на 27.07.1968 г./.

ОСЪЖДА А.М.В. , ЕГН **********, Н.М.А. , ЕГН ********** и А.М.Щ. , ЕГН ********** да заплатят на Ф.Х.А., ЕГН: ********** , сумата 1 347,70 (хиляда триста четиридесет и седем лева и седемдесет ст.) лева - деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :