Р Е Ш Е Н И Е

213/6.4.2017г.

Шуменски районен съд, в открито заседание на единадесети март през две хиляди и осма година, в състав

Съдията: Зара Иванова

като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №1158 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 , ал.1 от ГПК – положителен установителен иск за собственост на недвижим имот .

Депозирана е искова молба от Т.А.Е. , ЕГН: ********** , адрес *** и З.В.Е. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** срещу Г.Й.Г. , ЕГН:********** , съдебен адрес ***, в която посочват , че притежават по давност недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с. Градище, обл. Шумен, общ. Шумен по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица № ***. на СГКК гр. Шумен, с адрес на поземления имот - местност „Съртлар“, площ - 19872 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива при съседи: *** . Твърди, че описания имот бил част от нотариален акт № ***., издаден на 23.08.1995г. от нотариус С.С., описан в т.2 от нотариалния акт като възстановена земеделска земя представляваща нива в парцел 8, масив 12, представляващ нива от 19.87 дка - шеста категория, находяща се в землището на с. Градище, при граници: парцел № 7 на наследниците на М.М.Ю., парцел 11 – нива на наследниците на М.Д.К., парцел 10 – нива на насл. На А.Х.К., парцел 9 – нива на насл. на И.М.Я. и парцел 29 – полски път. При съставянето му било представено Решение № 3-2 от 21.07.1994 г. на ОбПК Шумен, протокол № *** за въвод във владение, както и скици № 2/08.06.1994 г. и № 1/07.06.1994 г. със собственик А.Е.М. ЕГН ********** от с. Градище Ищците твърдят, че с предварителен договор на 23.08.1995 г., съставен от кмета на с. Градище, в присъствието на двама свидетели баща им А.М. му прехвърлил собствеността на гореописания имот. От съставянето на предварителния договор ищците заявяват, че се грижили за имота като собственици, упражнявали са фактическа власт над същия, внесен бил имота в ППК „Балкан“ с. Градище, където се обработвал от кооперацията от 1996 г. до сега, повече от 20 години. На 16.03.2016 г. първият ищец , когато си вадил скица за имота установил, че като собственик на земята е вписан ответника с право на собственост върху общо ¼ идеална част от имота. Ответникът бил признат за съсобственик върху 1/16 ид.част от имота с н.а. № *** издаден от АВ – служба по вписванията гр. Шумен и върху 3/16 от правото на собственост съгласно н.а. № *** издаден от АВ – служба по вписванията гр. Шумен, като с първия нот. акт е дарена 1/16 от гореописания имот на ответника . Ищецът заявява, че н.а. № *** издаден от АВ – служба по вписванията гр. Шумен и н.а. ***. издаден от АВ – служба по вписванията Шумен не са произвели прехвърлителен вещно-правен ефект, предвид това, че отчуждителите не са надлежно легитимирани като собственици на имота и не биха могли да се разпореждат с правото на собственост върху процесните имоти. Те са придобили право на собственост по давност , която е започнала да тече , считано от 21.11.1997г. Правото му не е отречено от другите сънаследници , той е упражнявал фактическа власт върху имота като свой , поради което счита , че следва да се отчете установеното като задължителна съдебна практика в ТР №1/2012г. на ВКС по ТД 1/2012г. на ОСГТК. Предвид посоченото , моли да бъде постановено решение , по силата на което да бъде признато по отношение на ответника , че ищците са собственици на имота , при равни дялове , както и да бъде признато , че описаните сделки не са произвели транслативен ефект , ето защо за собственици на имота следва да бъдат признати те .

В отговора по чл.131 от ГПК , ответникът заявява , предявеният положителен установителен иск е допустим, но разгледан по същество същият е изцяло неоснователен. Твърди, че ищците не са еднолични собственици на процесния имот на оригинерното основание, сочено от тях - по давност с непрекъснато владение, осъществявано в продължение на повече от 10 години. Първият ищец бил придобил собственост върху имота на производно основание - като законен наследник - син на А.Е.М., но само на наследената от него ид. част в това му качество, наред с останалите наследници на А. Е. М., съгласно удостоверението за наследници, приложено от ищците по делото: дъщеря А.А. М., син Ф. А.Е. и по заместване от наследниците на починалата през 1961 г. дъщеря Е. А. Е.. След смъртта на Ф. А.Е. на 01.07.2011 г. същият с имена като турски гражданин Ф. К. неговата наследствена част от имотите на А.Е.М. е придобита по наследство от съпругата му К.К. и синът му Б. К.. Двамата, с договор за аренда, сключен при условията на чл.З, ал,4 от ЗАЗ, вписан в службата по вписванията гр .Шумен, са предоставили всички наследствените земеделски имоти за ползване на арендатор С. Д. Д.. Ответникът твърди, че, двамата, с нот. акт за дарение № *** и нот. акт за продажба № ***били прехвърлили собствеността върху наследствената част от имотите, включително и от процесния, на мен него. Ответникът твърди, че не отговаряло на истината, че ищците са упражнявали фактическата власт върху процесния имот еднолично, необезспокоявано и с ясното съзнание, че са единствени негови собственици. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че имотът е предоставян от негово име за обработка на ППК „Балкан“ с.Градище, но заявява, че ищецът никога не е получавал рента или възнаграждение /лично ползване плюс рента/, съответно на целия имот с площ от 19.872 дка, а само за част от нея - през различните години, от 2006г. включително до 2015г. включително, в размер само за 12.00 дка за 2006г. и само за 6.872 дка до 10.721 дка - за останалите години.

Съдът въз основа на представените по делото писмени доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :

По делото не е спорно и се доказва от представеното от ответника Решение №3-2/21.07.1994г. на ПК гр.Шумен , че на А.Е.М. , ЕГН ********** е възстановено право на собственост върху земеделски земи , включително и процесният имот , а именно нива от 19,873 дка , , шеста категория , местност „Съртлар“, в землището на с.Градище , община Шумен , област Шумен , който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица № ***. на СГКК гр. Шумен, представлява поземлен имот с идентификатор № *** , в землището на с.Градище , община Шумен , с площ от 19872 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива при съседи: ***. Следва да се посочи , че в исковата молба като идентификатор на имота е вписан № *** или последната вместо 8 е изписано 3 , но с оглед всички изложени в исковата молба обстоятелства , съдът намира , че се касае за техническа грешка при описанието , ето защо приема , че предмет на делото е имот с идентификатор № *** .

От Удостоверение за наследници изх.№239/12.11.2015г. , издадено от Община Шумен е видно , че А.Е.М. , ЕГН ********** е починал през 1995г. и негови наследници са децата му ищецът Т.А.Е. , дъщеря му А.А.М. , синът му Ф. А.Е. и по заместване , децата на починалата преди него дъщеря Е. А. Е. . Всяко от децата му и общо внуците му , на основание чл.5 , чл.10 , ал.1 от ЗН са наследили по ¼ ид.ч. от наследството , включително и от процесния имот . Впоследствие синът Ф. А.Е. , с имена в РТурция Ф. К. е починал на 01.07.2011г. и съобразно Решение по на Осми магистратски съд РТурция по дело №79782011г. е оставил като наследници съпругата си К.К. и сина си Б. К. , които на основание чл.5 и чл.9 от ЗН са наследили равни дялове или по 1/8 от имота . С нотариален акт №*** на Нотариус С.С. , рег.*** на НК , с район на действие ШРС , наследникът К.К. е дарила на ответника 1/16 (2/32)ид.ч. от процесния недвижим имот . С нотариален акт №*** на на Нотариус С.С. , рег.*** на НК , с район на действие ШРС , двамата наследника – К.К. и Б. К. са продали на ответника 3/16 (6/32) ид.ч. от имота или всеки от продавачите е прехвърлил по 3/32 ид.ч. От посоченото наистина се доказва , че наследникът К.К. , която е получила по наследство 1/8 (4/32) ид.ч. от имота е прехвърлила по-голям дял – 5/32 ид.ч. , но в настоящият казус , доколкото се касае за положителен установителен иск за собственост , по заявените в исковата молба придобивни основания – наследство и придобивна давност , посоченият по-горе факт е ирелевантен. Дори и да бъде признато в мотивите на съда , че сделката , в частта надвишаваща собствеността на К.К. не е произвела транслативен ефект , т. е. ответникът не е придобил собственост върху тази част , това не води до извод за придобиване на собственост от ищците . Както беше посочено ищецът Т.А.Е. безспорно , по наследство от баща си е придобил собственост върху ¼ ид.ч. от имота . В молбата не е прецизирано , но доколкото не може да се придобие собственост на две основания , съдът приема , че претенцията за собственост на основание изтекла придобивна давност , касае останалата част от имота или ¾ ид.ч. В тази връзка е необходимо да се посочи , че вторият ищец , въпреки , че по делото не са представени доказателства , т.к. не е спорно между страните , съдът приема , че е съпруга на наследника Т.А. . Ясно е , че тя не може да стане собственик на наследената ид.ч. от имота , а нейната съсобственост може да възникне само по отношение на останала част , за която се претендира , че е придобита по оригинерен способ – изтекла придобивна давност. Отново в този аспект следва да се уточни , че при придобиване на имот на основание изтекла придобивна давност , по време на брак , същият става съпружеска имуществена общност , която е бездялова , т.е. не е възможно съдът да признае собственост при определени дялове , какъвто е петитумът на исковата молба , но счита , че не е налице пречка съдът да изследва придобиването на собствеността въз основа на наведените в исковата молба основания и да се произнесе съобразно доказателствата установяващи действителното правно и фактическо положение . Посоченото по-горе очертава основаният спорен въпрос , а именно дали ищците са придобили ¾ ид.ч. от имота въз основа на изтекла придобивна давност. На първо място е необходимо да се изясни особената хипотеза на течението на придобивната давност между съсобственици , т.к. въпреки , че се претендира собственост от съпрузите , единият от тях е сънаследник и изначално съсобствеността е възникнала по силата на наследяването . До сключването на сделките , с които собствеността върху ид.ч. от имотите е прехвърлена на ответника , участниците във съсобствеността са наследници и именно в този период , с начален момент 1997г. , се твърди , че е текла придобивна давност в полза на ищците . При това положение , както правилно са отбелязали и ищците приложими са постановките в ТР№ 1/2012 г.
по ТД№ 1 по описа за 2012 г. на ОСГК, според което в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. В случая първият аргумент на ищците , че следва да се приложи презупцията по чл.69 от ЗС е , че между наследодателя и първият ищец Т.А.Е. е сключен предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот , срещу задължение за издръжка и гледане . Действително такъв договор е представен и приет като доказателство по делото , но този факт не води до извод , след смъртта на прехвърлителя , приобретателят ще започне да владее вещта като своя. За ищеца Т.А.Е. , съобразно клаузите на договора следва да е било ясно , че за да придобие имота е необходимо да бъде сключена бъдеща , възмездна сделка , т.е. липсват мотиви в подкрепа на тезата , че към момента на сключване на предварителния договор или към момента на смъртта на наследодателя той е възприемал имота като свой . Както е посочено от ответника , при сключване на предварителния договор не е предадено и владението върху имота , фактическата власт е наложена едва след смъртта на наследодателя . Спорен е и въпроса относно обективният елемент на придобивната давност – упражняване на фактическа власт върху целия имот. Не е спорно , че ищците не са обработвали лично земята , но твърдят , че фактът , че само първият ищец е сключвал Договори за наем , аренда и съвместна обработка на земеделска земя означава , че са го владели , макар и чрез трето лице . По делото са представени визираните договори , но сключването им от един от съсобствениците представлява действия по управление , ето защо в правната теория и съдебна практика безпротиворечиво е установено , че дори и извършени еднолично , не представляват действия на упражняване на владение по смисъла на чл.68 от ЗС. Горният извод се потвърждава и от установеното от представените от ответника доказателства , че ищецът Т.А.Е. не е получавал в пълен обем уговореното възнаграждение за съвместно ползване . В обобщение съдът намира , че ищецът Т.А.Е. и съпругата му З.В.Е. , не са станали собственици на целия имот поради изтекла в тяхна полза придобивна давност , т.к. на първо място не е доказано , че са упражнявали еднолична фактическа власт , а дори и да е налице такова фактическо господство , то те са действали като държатели на ид.ч. на другите сънаследници , защото с оглед конкретната обстановка – съсобственост възникнала от наследяване , не е приложима презупцията по чл.69 от ЗС.

Водим от горното , съдът намира , че ищецът Т.А.Е. се явява собственик на ¼ ид.ч. от имота , придобита по наследство от починалия му баща А.Е.М. . Ищцата З.В.Е. , не е наследник , имотът не придобит по давност по време на брака и с първия ищец , поради което тя не притежава целия или ид.ч. от имота . Посоченото налага искът да бъде уважен по отношение на първия ищец до размера на ¼ ид.ч. от земята , а в останала част да се отхвърли . По отношение на втория ищец З.В.Е. , искът се явява изцяло неоснователен .

По разноските :

Въпреки , че искът по чл.124 от ГПК , по отношение на ищеца Т.А.Е. се явява частично основателен , ответникът не дължи разноски , т.к. действително с поведението си не е дал повод за завеждане на делото , не са налице данни по какъвто и начин да е оспорвал правото на собственост на ищеца на наследената ¼ ид.ч. от имота , напротив участвал е в разпоредителна сделка , чийто предмет е процесния имот , която се е е сключила при съблюдаване правото на собственост на ищеца върху действително притежаваната от него ¼ ид.ч. , признава иска в тази част , ето защо не следва да носи тежестта за разноските .

На основание чл.78 , ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника , деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска , в размер на 375 лева .

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.124 , ал.1 от ГПК , ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Й.Г. , ЕГН:********** , съдебен адрес ***, че Т.А.Е. , ЕГН: ********** , адрес *** е собственик на ¼ (една четвърт )ид.ч. от следният недвижим имот : нива от 19,873 дка , , шеста категория , местност „Съртлар“, в землището на с.Градище , община Шумен , област Шумен , който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица № ***. на СГКК гр. Шумен, представлява поземлен имот с идентификатор № *** , в землището на с.Градище , община Шумен , с площ от 19872 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива при съседи: *** ***.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.А.Е. , ЕГН: ********** , иск по чл.124 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено по отношение на Г.Й.Г. , ЕГН:********** , че е собственик на останалите 3/4 (три четвърти ) ид.ч. от описания по-горе недвижим имот , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОТХВЪРЛЯ предявеният З.В.Е. , ЕГН:********** , иск по чл.124 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено по отношение на Г.Й.Г. , ЕГН:********** , че е собственик на описания по-горе недвижим имот , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА Т.А.Е. , ЕГН: ********** и З.В.Е. , ЕГН:********** да заплатят на Г.Й.Г. , ЕГН:********** , сумата 375 (триста седемдесет и пет ) лева – деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: