Р Е
Ш Е Н
И Е
20/17.1.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на шестнадесети
януари 2017 година
В открито
заседание в следния състав:
Секретар : С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1299/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
60, ал. 1 от ЗН във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Искова молба, от “******” АД, ЕИК : ******,
със седалище и адрес на управление – гр. ******, срещу Ф.А.Т., ЕГН : **********,
с адрес *** и С.А.С., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно основание
и обща цена от 1014,77 лева главница и 274,99 лева лихви.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответниците, като наследници на А. Т. М., ЕГН : ********** за сумата от 1289,76
лева, представляваща – 1014,77 лева главница, за дължима цена на електрическа
енергия, консумирана от ответника, за което били издадени фактури в периода
23.04.2010г. – 21.08.2013г., и 274,99 лева лихва за забава, за периода от
падежа на задължението по всяка фактура до 24.03.2016г., в едно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Иска
осъждане на всеки от ответниците да му заплати сумата от 338,25 лева главница и
91,67 лева лихви съответстващи на наследствена квота от 1/3, в едно със
законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното плащане и
разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба
ответниците, редовно уведомени, подава
отговор само Ф.Т., чрез особен представител. Счита иска допустим и
неоснователен. Позовава се на изтекла давност за вземанията.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, ищецът не изпраща представител, като в писмена молба
поддържа заявеното в исковата, а ответния особен представител иска отхвърляне
на исковете като неоснователни и поради изтичане предвидената за вземанията
давност. Ответницата в писмена молба заявява, че признава исковете срещу нея
изцяло и представя документ за плащане на сума надхвърляща исковата.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения
:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните и приетите
писмени доказателства сочат, че ответниците са наследници на А. Т. М., ЕГН : **********.
Няма данни, че в обитавания до смъртта му имот е употребена ел. енергия, в
размер посочен в исковата молба. Според представената извлечение от сметка и
счетоводните документи описани в нея – л. 6-14, само петте фактури може да се
приеме, че отразяват цена на употребена ел. енергия, а дебитно известие от 13.06.2013г.,
отразява цена, не на употребена такава, а корекция на сметка, по действащите
тогава Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “*****”
АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на “*****” АД. Независимо от изменението на
Закон за енергетиката – чл. 98, ал. 2, т. 6/ДВ бр. 54/2012г. – в сила от
17.07.2012г./, общите условия на ищеца – чл. 24, ал. 2, не съдържат ред за
уведомяване на клиента за извършена корекция на сметка – действали са
представените/л.25-27/, одобрени с Р № ОУ-061/07.11.2007г.. Независимо от
указанията в тази насока, не са посочени и представени доказателства за приемане
на наследството от страните. С вносна бележка от 08.07.2016г., ответницата С. С.
е заплатила на ищеца сумата от 438,20 лева.
Така приетото за установено доведе до
следните изводи :
Починалият е бил потребител на електрическа
енергия и се е намирал във валидно облигационно отношение с ищеца,
регламентирано от § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, и отношенията са
уреждани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “******”
АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на “*****” АД, в съответствие с чл. 98а от
същият закон. Претендираната от наследниците сума за употребена ел. енергия, не
може да е задължение обременяващо наследството му, защото е употребявана 6
години след откриването му, а наследниците биха могли да отговарят за нея
съобразно дяловете си, при изключително разширително тълкуване разпоредбата на
чл. 17, т. 4 от общите условия. За това обаче е необходимо и да са приели
наследството, но в случая няма данни за това, което е достатъчно за
неоснователност на исковете. Сумите по фактурите и дебитното известие, касаещи
периоди след смъртта на наследодателя, даже теоретично не е възможно да са част
от пасива на наследството му, поради което предявените искове са изцяло
неоснователни. В частта им за претендираните главници част от сумата
представляваща корекция на сметка, исковете също са неоснователни, поради извършването
и по общи условия, неотговарящи на законово изискване, посочено по горе. В
подобен смисъл и Р № 173/16.12.2015г. по ТД № 3262/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.. Независимо от посоченото и да се възприеме
обратното становище, което предполага недопустимо презумиране, че наследството
е прието, то вземанията по първите три фактури/с падеж преди 06.06.2013г./, биха
били погасени с изтичане на предвидената давност, която няма причина да е пет
годишна. Исковете срещу втората ответница следва да се отхвърлят и поради
погасяване вземанията с плащане, при приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
При така посоченият изход на спора,
разноски между страните не се присъждат.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “******” АД, ЕИК : ******,
със седалище и адрес на управление – гр. ***** срещу Ф.А.Т., ЕГН : **********,
с адрес *** и С.А.С., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание
чл. 60, ал. 1 от ЗН – за осъждане на всеки от ответниците да му заплати сумата
от 338,25 лева главница и 91,67 лева лихви – задължения за консумирана ел.
енергия, обременяващи наследството на А. Т. М., ЕГН : **********, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: