Р Е Ш Е
Н И Е
134/27.2.2017г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на осми февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№1380 по описа за 2016 г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени
положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от
ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2, и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.138 и сл. от ЗЗД, както и
съединени, в условията на евентуалност осъдителни искове, с правно основание
чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с 138 и сл. от ЗЗД,
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И. Г.Д.- М и Е.Д.К. ,
чрез пълномощника си М.В.В. – юрисконсулт Съдебни вземания, излага, че със
съобщение по ч.гр.д. №4143/2012 г. по описа на ШРС, са уведомени от Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ за разпореждане на съда,
постановено по чл.415 от ГПК, съдържащо указания за подаване на установителен
иск срещу възразилия длъжник, ответник по настоящото дело Н.М.К., ЕГН **********,
с адрес: ***. В молбата се излагат твърдения, че на 27.12.2011 г. между Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и М.Л.А.,
като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за сума от 20 244.00
лева. Кредитът бил усвоен изцяло за рефинансиране задължения към банката.
Уговорени са падежна дата, променлив лихвен процент и годишен процент на
разходите. За обезпечаване изпълнението на договора за кредит, на 27.12.2011 г.
между банката и ответника е сключен договор за поръчителство. Последното
плащане по договора е извършено на 16.07.2012 г. Поради неизпълнение на
задължението за погасяване на кредита, последният на 03.08.2012 г. е станал
автоматично предсрочно изискуем. Банка ДСК“ ЕАД, на 27.12.2012 г., е подала в
Районен съд- Шумен заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, за което е образувано ч.гр.д. №4143/2012 г. по описа на РС-
Шумен. По това дело са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу кредитополучателя М.Л.А. и ответника Н.М.К., като е
постановено двамата да заплатят солидарно на банката следните суми: 19 702, 36 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2011
г. и Договор за поръчителство от същата дата; 2 247. 49 лв.,
представляваща неплатена лихва за просрочие, включително такси закъснение за
периода от 03.08.2012 г. до 26.11.2012 г., като е присъдено и обезщетение за
забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2012 г.
до окончателното изплащане на главното задължение, както и извършените по
делото разноски. На 30.01.2013 г. между заявителя по ч.гр.д. №4143/2012 г. по
описа на РС- Шумен и ищецът е сключен договор за покупко- продажба на вземания,
по силата на който банката прехвърля на ищцовото дружество вземанията по
горепосочената заповед за изпълнение, ведно с всичките привилегии и
обезпечения. Ответникът е уведомен за извършената цесия, като ищецът заявява,
че се счита за уведомен и с настоящата искова молба. Не е налице погасяване на
задълженията, поради което и предвид постъпилото от ответника възражение срещу
заповедта за ищеца, като цесионер възниквал интерес от предявяване на
настоящите искове. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата
на което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че в полза на ищеца,
в качеството му на цесионер по процесните вземания, съществува парично вземане, както следва:
19 702, 36 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 27.12.2011 г. и Договор за поръчителство от същата
дата, сключени с Банка ДСК“ ЕАД /цедент/; 2 247. 49 лв., представляваща
неплатена лихва за просрочие, включително такси закъснение за периода от
03.08.2012 г. до 26.11.2012 г. Претендира се и обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2012 г. до окончателното
изплащане на главното задължение, както и присъждане на извършените по делото
разноски. Ищецът предявява и осъдителни искове, евентуално съединени, спрямо
установителните, с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо,
вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.138 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД, с искане, при условие, че се установи, че предявените установителни
искове са неоснователни, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на
горепосочените вземания /липса на уведомление до длъжника за настъпила
предсрочна изискуемост на процесните вземания/, то да се постанови решение, по
силата на което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 19 702, 36 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2011
г. и Договор за поръчителство от същата дата, сключени с Банка ДСК“ ЕАД
/цедент/, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане; 2 247. 49 лв., представляваща неплатена просрочена, редовна
/възнаградителна/ лихва за периода от 03.08.2012 г. до 26.11.2012 г.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита иска за недопустим и
неоснователен, сочейки подробни аргументи.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№4143/2012 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.417 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, в полза на Банка ДСК“ ЕАД срещу М.Л.А. и ответника Н.М.К.
за следните суми: 19 702,
36 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 27.12.2011 г.; 2 247. 49 лв., представляваща неплатена
лихва за просрочие, включително такси закъснение за периода от 03.08.2012 г. до
26.11.2012 г., като е присъдено и обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 27.11.2012 г. до окончателното изплащане на
главното задължение, както и извършените по делото разноски. В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът Н.М.К. е възразил срещу заповедта. От
представените по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от
Договор за кредит от 27.12.2011 г., Договор за поръчителство от 27.12.2011 г.,
Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление/, се установи, че
на 27.12.2011 г. между Банка
ДСК“ ЕАД и М.Л.А. е сключен договор за кредит, в размер на 20 244 лева,
изцяло усвоени от кредитополучателя за рефинансиране задължения към Банка ДСК.
Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца, считано от подписване на
договора, като е уговорена крайна падежна дата- 01.12.2021 г. Уговорени са и
променлив лихвен процент и годишен процент на разходите, определена е падежна
дата на вноските- първо число на месеца. Предвидени са и последиците при
неизпълнение задълженията на кредитополучателя за плащане на две поредни
месечни вноски, а именно начисляване на наказателна лихва, имаща характер на
санкция за неизпълнение на задължението за своевременно погасяване на дълга. За
обезпечаване изпълнението на договора за кредит между банката и ответника Н.М.К. е сключен договор за поръчителство. От
представеното по делото заключение по извършената ССЕ, по отношение на което
съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се
установи, че на 27.12.2011 г. сметка в лева в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр М.Л.А.
се е заверила със сума в размер на 20 244 лева, с основание „обединяване
на кредити реш.264“. По кредита са постъпили суми в общ размер на 1 164.95
лева, като всички вноски по кредита са постъпвали по разплащателната сметка на
кредитополучателя. Последното плащане по кредита е с дата 16.07.2012 г. След
издаване на заповедта за незабавно изпълнение, на 30.01.2013 г. между Банка ДСК
и ищеца е сключен Договор за покупко- продажба на вземания
/цесия/, по силата на който банката е прехвърлила вземането, предмет на
издадената по ч.гр.д.№ №4143/2012 г. по описа на ШРС, заповед за изпълнение. За
да стигне до този извод, съдът се съобрази с представения от ищеца частно
заверен препис от Приложение №1 към този договор, от който става ясно, че в
кръга на цедираните вземания са включени и задълженията на кредитополучателя по
процесния договор, обезпечен чрез поръчителство от ответника. В това приложение
ясно и конкретно е индивидуализиран длъжникът по договора, размера на заемната
сума и общото задължение по договора, включващо главно и акцесорни задължения.
Видно от представения по делото частно заверен препис от пълномощно /стр.28 от
делото/, цедентът е упълномощил изрично ищеца, в качеството му на цесионер, да
уведоми, от името на банката, всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници и
поръчители/ по вземанията, прехвърлени по силата на горепосочения договор за
цесия. От представените по делото писмени доказателства /частно заверени
преписи от писмо, адресирано до ответника на посочения от същия в договора за
кредит адрес, съдържащо уведомление за извършено прехвърляне на вземането,
гарантирано от ответника, ведно с известие за доставяне, потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД/, се установи, че ответникът,
съобразно договора и изискванията на закона, в качеството му на цедиран длъжник
е уведомен за настъпилата цесия. Съобщението е получено от упълномощено лице-
Ремзие Куюмджиева, като е отразено, че това лице е снаха на длъжника. На
следващо място, съобразно задължителната съдебна практика, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на
делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от
цедента, действащ чрез пълномощника си, уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо от
бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена
упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от
цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. В случая
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в
качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на ответника е
настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Според разясненията, дадени
в т.10б от ТР№4/2013 г., в хипотезата на настъпило след издаване на заповедта
за изпълнение, частно правоприемство по договор за цесия, легитимиран да
предяви иска за установяване на вземането по заповедта е както цедентът, на
когото са дадени указанията по чл.415 от ГПК, така ицесионерът. Ето защо
заключава, че в случая исковете са предявени от надлежна страна.
По отношение
направеното от ответника възражение за неизискуемост на вземанията по
заповедтта, за да се произнесе, съобрази следното: Видно от материалите, приложени
по ч.гр.д. №4143/2012 г. по описа на ШРС, се установи, че заповедта е издадена
по реда на чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на документ- извлечение от сметка,
като заявителят се позовава на постигнати между страните уговорки относно
настъпване предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Съгласно
ТР№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.18/, по силата на чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем, поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал.2
от ГПК. Когато според представения документи изискуемостта е поставена в
зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва
да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ – чл. 418,
ал.3 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т.2 от
ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ че до
длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно
изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника – кредитополучател. Предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване
на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на
минало страдателно причастие „обявен“ в разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и
съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал.3 от
ГПК. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на
представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за
вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. По делото е
безспорно установено, че преди подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение, солидарните длъжници /кредитополучателят и поръчителят/ не са
уведомени от кредитора, че последният, поради възникване на предвидените в
договора обстоятелства, упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Ето защо, предвид факта, че вземанията, предмет на процесната заповед
за изпълнение, прехвърлени на ищеца, не са били изискуеми към датата на
издаване на заповедта, съдът стига до извода, че предявените в настоящото
производство установителни искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед на
обстоятелството, че съдът счита главните искове за неоснователни, то следва да
се произнесе и по евентуално заявените осъдителни претенции, предвид
основанието, на което са предявени. В случая ищецът предявява осъдителни искове, евентуално съединени,
спрямо установителните, с правно основание чл.79, ал.1, предл.
първо, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.138 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1
и ал.2 от ЗЗД, с искане, при условие, че се установи, че предявените
установителни искове са неоснователни, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на горепосочените вземания /липса на уведомление до длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост на процесните вземания/, то да се постанови
решение, по силата на което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумите по
издадената заповед за изпълнение. Съдът счита главните искове за неоснователни
именно, поради липса на предсрочна изискуемост на вземанията, поради което
следва да се произнесе по евентуално заявените претенции.
Ищецът
обосновава тази си претенция, като излага твърдения за настъпила по отношение
на ответника, в хода на делото, изискуемост на вземанията. Сочи се в исковата
молба, че ответникът се считал уведомен за упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем с получаването на настоящата искова молба.
Безспорно, предвид изложеното в исковата молба, с връчването на последната, на
ответника му е съобщено, че са настъпили предвидените в договора за кредит
предпоставки, даващи право на кредитора да обяви цялото задължение за предсрочно
изискуемо. Но в случая, отговорността на ответника, в качеството му на
поръчител по договора, е акцесорна и е в зависимост от отговорността на
кредитополучателя. Ето защо дори да се приеме, че с получаването на настоящата
искова молба, ответникът се счита за уведомен за упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем, то липсва такова уведомяване на
главния длъжник, който не е страна в настоящото исково производство. Не са
ангажирани доказателства, че кредитополучателят е надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит. Законът не
допуска отговорността на поръчителя да надвишава тази на главния длъжник, както
и поръчителят да дължи, респ. отговаря при по тежки условия /арг. от
разпоредбата на чл.139 от ЗЗД/. В разглеждания казус, за да възникне
отговорността на поръчителя да заплати цялото задължение, то следва да е
възникнала и отговорността на главния длъжник за заплащане на дълга, т.е. и по
отношение на него трябва да е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
договора. Поради изложеното заключава, че вземанията не са изискуеми. Ето защо и
евентуално предявените искове са неоснователни, и следва да се отхвърлят.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.
Г.Д.- М и Е.Д.К. , чрез пълномощника си М. В.В.
– юрисконсулт Съдебни вземания, срещу Н.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно съединени положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с
чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и
ал.2, и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.138 и сл. от ЗЗД, да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че в полза на ищеца, в качеството му на цесионер по процесните вземания, съществува
парично вземане, както следва:
19 702, 36 лв. /деветнадесет хиляди седемстотин и два лева и тридесет и
шест стотинки/, представляваща неизплатена главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 27.12.2011 г. и Договор за поръчителство от същата дата,
сключени с Банка ДСК“ ЕАД /цедент/; 2 247. 49 лв. /две хиляди двеста
четиридесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
неплатена лихва за просрочие, включително такси закъснение за периода от
03.08.2012 г. до 26.11.2012 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2012 г. до окончателното
изплащане на главното задължение, присъдени по ч.гр.д. №4143/2012
г. по описа на ШРС, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.
Г.Д.- М и Е.Д.К. , чрез пълномощника си М. В.В.
– юрисконсулт Съдебни вземания, срещу Н.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
евентуално съединени, спрямо
установителните, кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание
чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.138 и сл. от ЗЗД,
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 19 702, 36 лв. /деветнадесет
хиляди седемстотин и два лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2011
г. и Договор за поръчителство от същата дата, сключени с Банка ДСК“ ЕАД
/цедент/, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане, както и сумата 2 247. 49 лв. /две хиляди двеста четиридесет и
седем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща неплатена
просрочена, редовна /възнаградителна/ лихва за периода от 03.08.2012 г. до
26.11.2012 г., като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: