Р Е Ш Е Н И Е
160/9.3.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 09 (девети) февруари Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1434 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство за съдебна делба на недвижими имоти във фаза
на извършването ѝ.
С решение № 720/24.10.2016 г., влязло в сила на 16.11.2016
г., постановено по настоящото дело, ШРС е допуснал да се извърши делба между Е.Г.Т.,
Б.К.Х. и М.К.Х. на следните недвижими имоти, находящи се в гр. Шумен: 1. Поземлен имот с идентификатор
83510.675.139, находящ се в гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен; със съседи:
83510.675.228, 83510.675.136, 83510.675.135, 83510.675.140, с площ 302 кв.м; с
трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до
В съдебно заседание, ищците заявяват, че имотите, като неподеляеми, следва да бъдат изнесени на публична продан, на осн. чл. 348 от ГПК.
В хода на устните състезания, пълномощникът на ответника прави искане за възлагане на недвижимия имот, без да уточнява кой от допуснатите до делба.
Ищцата Е.Т. предявява искане за вземане срещу ответника с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, за сумата 2016,60 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2016 г. до окончателното ѝ плащане, представляваща стойността на участието на М. Х. в тежести от общата вещ – стойността на материали и труд за необходими и полезни разноски в допуснатите до делба недвижими имоти за извършени през периода 2010 г. – 2013 г. подобрения в имотите.
Е. Т. предявява и искане за вземане срещу ответника с
правно основание чл. 346 от ГПК
вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, за
сумата 275,82 лв., представляваща стойността на участието на М. Х. в тежести от
общата вещ – извършени единствено от съделителката на разходи за издаване на нотариален акт №
191/2016 г.
С писмено изявление от 14.12.2016 г., уточнено в съдебно заседание, всеки от ищците прави искане с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за присъждане на суми, които ответникът следва да им плаща срещу ползването на собствените на всеки от ищците 1/3 ид. част от допуснатите до делба недвижими имоти – в размер на 200,00 лв. месечно, считано от датата на отправената покана – 08.11.2016 г., до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на поканата, до окончателното изплащане.
И двете искания по чл. 344, ал. 2 от ГПК са приети за разглеждане във втората фаза на настоящата съдебна делба.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: до делба са
допуснати следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор
83510.675.139, находящ се в гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен; със съседи:
83510.675.228, 83510.675.136, 83510.675.135, 83510.675.140, с площ 302 кв.м; с
трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до
Видно от приложените сметка-фактура № 1000081133/14.06.2016 г. и 2 бр. платежни нареждания от 14.06.2016 г. е, че Е.Т. платила дължими разноски в хода на производството по издаване на нотариален акт № 191, том 4, рег. № 5535, дело № 557/2016 г. на нотариус рег. № 024 на НК в общ размер 827,47 лв.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза от 11.01.2017 г., общата пазарна стойност на недвижимите имоти към датата на приключване на устните състезания във втората фаза на делбата възлиза на 50000,00 лв., от които: поземлен имот с идентификатор 83510.675.139 с площ 302 кв.м – 21140 лв.; сграда с идентификатор 83510.675.139.1 със застроена площ 103,00 кв.м – 27073,00 лева; сграда с идентификатор 83510.675.139.2 със застроена площ 17 кв.м – 1787,31 лева. Вещото лице сочи, че допуснатите до делба имоти са неподеляеми съобразно делбените части по решението на съда.
Според заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза от 01.02.2017 г., размерът на пазарната наемна цена за процесните недвижими имоти за периода от 08.11.2016 г. до 09.02.2017 г., възлиза общо на 1269,60 лв., а на 1/3 ид. част от същите – на 423,20 лева. Вещото лице сочи, че в недвижимите имоти са налице извършени подобрения, като общата им стойност като нови към момента на извършването им се равнява на 3728,50 лв.; общата стойност на подобренията с отчетено овехтяване към момента на изготвяне на експертизата възлиза на 3257,36 лв., а на 1/3 ид. част – на 1085,79 лв.
Разпитаните в съдебно заседание като свидетели Д.Д. и Н.П. излагат, че през 2010 г. и през 2013 г. ищцата извършила ремонт на покрива на къщата, като последния бил цялостен. През 2011 г. Т. възложила на свид. Д. и изграждане на външно входно стълбище. Освен това, същата възлагала на майстори и им плащала и изграждане на инсталация за парно, смяна на дограма чрез поставяне на ПВЦ такава. До 2015 г. единствено ищцата обитавала имота, като през м. ноември 2015 г. синът ѝ – М.Х. се завърнал в страната и заживял в къщата със семейството си. През юли 2016 г., обаче, Т. напуснала имота и се установила в гр. Пловдив, като в жилището останал ответникът със семейството си.
Досежно направеното искане с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на недвижим имот: същото е заявено от пълномощника на ответника в хода на устните състезания, поради което, съобразно предвиденото в чл. 349, ал. 4 от ГПК се явява недопустимо, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Предвид изложеното и съобразно обстоятелството, че процесните недвижими имоти са неподеляеми, съдът приема, че имотите следва да бъдат изнесени на публична продан, а страните да се удовлетворят от реализираната при продажбата пазарна цена. Пазарната цена на имотите, съгласно техническата експертиза следва да се има предвид при определяне на държавната такса, като съдебният изпълнител ще следва да оцени същия по пазарни цени към момента на извършване на проданта.
По исканията на ищците с правно основание чл. 344, ал. 2 от
ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС: съгласно
разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, ако всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът, по искане, постановява кои от
съделителите от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. По отношение на тези
искания е приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, според която когато един от
съсобствениците ползва лично общата вещ, той дължи обезщетение на останалите за
ползата, от която са били лишени от датата на писменото поискване. Според
разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 от ЗС, правата на всеки от съсобствениците се
изразяват и в това да ползва съсобствения имот за задоволяване на специфичните,
съответстващи на предназначението на имота свои нужди по начин и дотолкова,
доколкото не пречи на другите съсобственици да използват имота според правата
им. За да възникне задължението на съсобственика, който ползва веща, за плащане
на обезщетение, е необходимо съсобственикът, който не ползва вещта, да му
отправи писмено искане. По своя характер то е едностранно волеизявление,
отправено до съсобственика, което последният трябва да получи, от което да се
вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение. В
случая, ищците са отправили писмена покана за това, получена от ответника на
08.11.2016 г. Не се спори по делото, а и от свидетелските показания се
установи, че след м. юли 2016 г. процесните недвижими имоти се ползват само от М.Х.
и неговото семейство. Тоест, ответникът употребява общите вещи за задоволяване
на семейни нужди, съвместими с тяхното предназначение. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с
него. Тоест, в полза на всеки от ищците е възникнало правото да бъде обезщетен
за пропуснатата полза от прякото служене с общата вещ, от непосредственото
използване на нейните качества. Тази полза е равна на частта от наема на имота,
на която съсобственикът би имал право, ако той бъде отдаден под наем. Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло,
в случая обезщетението за претендирания период, дължимо на всеки от ищците
възлиза на по 423,20 лв. Поради това, М.Х. следва да бъде осъден да заплати на всеки
от Е.Т. и Б.Х. тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исканията. В останалата им част, до пълния предявен
размер на всяко от исканията – 617,67 лв.,
същите следва да бъдат отхвърлени.
Относно предявеното от Е.Т. искане по сметките за извършени подобрения в имотите: същото черпи своето правно основание в разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Касае се за извършени подобрения, изразяващи се в редица строително-монтажни дейности, извършени от ищцата в процесните имоти през периода 2010 г. – 2013 г. Доказа се, от събраните по делото гласни доказателства и от заключенията по изготвената СТЕ, че действително, през посочения период Е. Т. извършила следните дейности: изграждане на нова инсталация за вътрешно отопление, ; покупка и монтаж на радиатори за вътрешно парно; частичен ремонт на покрива на жилището – подмяна на керемиди; цялостен ремонт на покрива на жилищната сграда; подмяна на дограмата на 4 бр. прозорци в жилищната сграда и подновяване на външни стълби за жилищната сграда. Предвид горното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за направените от извършителя разноски за необходимите разноски и подобренията върху условно означените за нуждите на настоящото делбено производство „чужди” негови идеални части от имота. Доказа се по делото, че всички дейности са извършени със съгласието на останалите съсобственици.
Според
заключението, стойността на извършените подобрения в имота възлиза общо на
3728,50 лв., а стойността на подобренията върху притежаваната от ответника
идеална част – на 1242,83 лева. Следва да бъдат взети предвид именно тези
стойности, тъй като съсобственикът М. Х. дължал участие в тежестите на общите
вещи към момента на извършването им. Предвид гореизложеното, съделителят М.Х.
следва да бъде осъден да заплати на Е.Т. сума в размер на 1242,83 лв.,
представляваща стойността на извършени от последната необходими разноски и
подобрения върху притежаваните от него идеални части от процесните недвижими
имоти, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане. Претенцията, в
останалата ѝ част до пълния предявен размер от 2016,60 лв. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Относно
предявеното от Е.Т. искане по сметките срещу ответника за извършени разходи за
издаване на нотариален акт:
И това искане се базира на нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Установява се, че на 14.06.2016 г. от нотариус рег. № 024 на НК бил съставен
нотариален акт № 191, том 4, рег. № 5535, дело № 557/2016 г., по силата на
който страните в настоящото производство били признати за собственици по
давност на процесните недвижими имоти. Разноските, направени в хода на
нотариалното производство в общ размер 827,47 лв. били изцяло платени
единствено от Е.Т.. Поради това, претенцията на последната срещу ответника за
плащане на стойността на участието му в тези тежести за общата вещ се явява
изцяло основателна. Ето защо, М.Х. следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сума в размер на 275,82 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2016
г. до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл. 355 от ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела си, върху цената на присъединените в делбеното производство искове, съделителят М. Х. – и върху цената на уважените размери на исканията с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, а съделителите Т. и Б. Х. – върху отхвърления им размер.
По отношение на направените разноски по делото: искане за присъждането им се прави от ищците по отношение на направените разноски по предявените искове по сметките, като се прилага списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът, от своя страна, прилага списък по чл. 80 от ГПК, но не отправя искане за присъждане на деловодни разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищците разноски в производството по извършване на делбата, както следва: на Е.Т. – сума в размер на 660,00 лв., а на Б.Х. – сума в размер на 150,00 лв.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, на съделителите Е.Т. и Б.Х. – предявили иска за делба, следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Шумен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
На основание чл. 348 от ГПК, ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните
недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 83510.675.139, находящ се в
гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен; със съседи: 83510.675.228, 83510.675.136,
83510.675.135, 83510.675.140, с площ 302 кв.м; с трайно предназначение на
територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
2. СГРАДА с идентификатор 83510.675.139.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.675.139, находяща се в гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен; със застроена площ 103 кв.м; брой етажи – 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; с адрес на сградата: гр. Шумен 9700, ул. „***” № 22,
3. СГРАДА с
идентификатор 83510.675.139.2, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.675.139, находяща се в гр.
Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен; със застроена площ 17 кв.м; брой етажи – 1,
предназначение: промишлена сграда; с адрес на сградата: гр. Шумен 9700, ул. „***”
№ 22,
при първоначална цена, определена от частния или държавния съдебен изпълнител по реда на чл. 485 от ГПК, като получените суми от проданта се разпределят между съделителите Е.Г.Т., Б.К.Х. и М.К.Х., съобразно делбените им части, установени с решение № 720/24.10.2016 г. по чл. 344, ал. 1 от ГПК, постановено по настоящото дело, влязло в сила на 16.11.2016 година.
ОСЪЖДА М.К.Х. с ЕГН ********** да заплати на Е.Г.Т. с ЕГН **********, по искането с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, сума в размер на 423,20 лв., представляваща плащане срещу ползването на процесните недвижими имоти, считано от 08.11.2016 г. до 09.02.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
искането с правно основание чл. 344, ал.
2 от ГПК на Е.Г.Т. против М.К.Х. в останалата му част над 423,20 лв. до 617,67
лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО И
НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА М.К.Х. с ЕГН ********** да заплати на Б.К.Х. с ЕГН **********, по искането с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, сума в размер на 423,20 лв., представляваща плащане срещу ползването на процесните недвижими имоти, считано от 08.11.2016 г. до 09.02.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
искането с правно основание чл. 344, ал.
2 от ГПК на Б.К.Х. против М.К.Х. в останалата му част над 423,20 лв. до 617,67
лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО И
НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА М.К.Х. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, на Е.Г.Т. с ЕГН ********** сумата 1242,83 лева (хиляда двеста четиридесет и два лева и 83 стотинки), представляваща стойността на участието на М.Х. в тежести на общите вещи, стойността на материали и труд за необходими и полезни разноски в допуснатите до делба недвижими имоти за извършените от 2010 г. – 2013 г. подобрения в имота, направени лично от съделителката Е.Т. със съгласието на останалите съсобственици, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Г.Т. против М.К.Х. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС в останалата му част над 1242,83 лв. до пълния предявен размер – 2016,60 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
М.К.Х. с ЕГН ********** да заплати, на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, на Е.Г.Т. с ЕГН ********** сумата 275,82 лева (двеста седемдесет и
пет лева и 82 стотинки), представляваща
стойността на участието на М.Х. в тежести на общите вещи – извършени единствено
от съделителката Е.Т. разходи за издаване на нот. акт № 191 от 2016 г. на нотариус
рег. № 024 на НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2016
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Е.Г.Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 666,67 лв. (шестстотин шестдесет и шест лева и 67 стотинки).
ОСЪЖДА Б.К.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 666,67 лв. (шестстотин шестдесет и шест лева и 67 стотинки).
ОСЪЖДА М.К.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 666,67 лв. (шестстотин шестдесет и шест лева и 67 стотинки).
ОСЪЖДА М.К.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен държавна такса върху цените на уважените размери на исканията с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, в размер общо на 60,00 лева.
ОСЪЖДА Е.Г.Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен държавна такса върху цената на отхвърления размер на искането с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, в размер на 20,00 лева.
ОСЪЖДА Б.К.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен държавна такса върху цената на отхвърления размер на искането с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, в размер на 20,00 лева.
ОСЪЖДА М.К.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен държавна такса върху цените на уважените искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, в общ размер 100,00 лева.
ОСЪЖДА Е.Г.Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен държавна такса върху цената на отхвърления иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, в размер на 30,66 лева.
ОСЪЖДА М.К.Х. да заплати на Е.Г.Т. направените разноски в производството по извършване на делбата в размер на 660,00 лева.
ОСЪЖДА М.К.Х. да заплати на Б.К.Х. направените разноски в
производството по извършване на делбата в размер на 150,00 лева.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на съделителите Е.Т. и Б.Х., считано от влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Шумен.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните – чрез пълномощниците им – адв. А.Ш. от ШАК, съотв. – адв. Д.М. от ВАК.
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: