Р Е Ш Е Н И Е

138/28.2.2017г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 09 (девети) февруари Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1530 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба, „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД гр. София, представлявано от К.Х.Ч. и М.Г. твърди, че на 17.01.2013 г., в гр. Шумен, на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ до магазин „Пени“, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „***“ с рег. №*** попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътя и му били причинени имуществени вреди. Описаното превозно средство било застраховано по силата на сключен между ищеца и Р.Д.А. договор за застраховка „Каско+” от 20.05.2012 година. Настъпилото ПТП било по вина на Община Шумен, тъй като се дължало на попадане в дупка на общински път. По заявление на пострадалия, в дружеството-ищец била образувана преписка № 44012711300564, като след извършени оглед и оценка, на 29.01.2013 г., на застрахования собственик било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 465,46 лева. На ответника била изпратена покана да заплати цитираната сума, както и 15,00 лв. ликвидационни разноски, но това не било сторено. При така посочените обстоятелства ищецът твърди, че има право на регресен иск срещу ответника за виновно причинените от същия вреди. Моли съда да постанови решение, по силата на което Община Шумен да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 480,46 лв., представляващо парично задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, сума в размер на 153,97 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 480,46 лв. за периода 26.03.2013 г. – 23.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска, до окончателното изплащане, както и разноските по настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че не били представени документи, изходящи от незаинтересовани страни, установяващи настъпването на ПТП. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Съдът констатира от застрахователна полица №***/20.05.2012 г., че между „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД гр. София и Р.Д.А бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско +“ за МПС – автомобил марка „***“, модел „***” с рег. № ***, като срокът на застраховката обхваща периода от 00,00 ч на 21.05.2012 г., до 24,00 ч на 20.05.2013 година. На 10.01.2013 г. към договора е подписан анекс поради промяна в правото на собственост върху лекия автомобил, като за застраховано лице се счита новият собственик – Г.С.Ц.. От представените уведомление за щета № ***/18.01.2013 г. и протокол за ПТП № ***/17.01.2013 г., съставен от полицай при ПП-КАТ гр. Шумен се установява, че водачът Г.С.Ц. отправил искане до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като описал настъпило ПТП с участието на автомобила на 17.01.2013 г. В протокола за ПТП е описано, че на 17.01.2013 г. в 17,15 часа в гр. Шумен, на бул. „***“ на кръстовището с ул. „***“, до магазин „Пени“, Г.Ц. управлявал лек автомобил марка „***“ с рег. №***, като при управление на МПС навлиза в дупка, която се намира в лентата, заемана от него, която е пълна с вода и причинява разкъсване на предна дясна гума и деформация на джантата. По делото са представени опис на уврежданията от 18.01.2013 г., заявление от Г.Ц. от 24.01.2013 г., ликвидационен акт по преписка 44012711300564/28.01.2013 г., калкулация по щетата от 28.01.2013 г., нареждане за групово плащане от 29.01.2013 г., от които е видно, че ищцовото дружество извършило оценка на нанесените вреди и на 29.01.2013 г. платило на Ц. застрахователно обезщетение в размер на 465,46 лева. Съдът констатира, че с регресна покана изх. № 92-1640/11.03.2013 г., застрахователят поканил ответната страна да му плати сума в размер на 480,46 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение. Поканата е получена от Община Шумен на 14.03.2013 година.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, съобразно намиращите се по делото данни, механизмът на причиняване на вреди по лек автомобил „***” с рег. №*** е следният: на 17.01.2013 г. на автомобилът се е движил по бул. „***“ в гр. Шумен, в посока – кв. Тракия. При преминаване покрай магазин „Пени“, пътното платно било мокро, водачът не могъл да възприеме наличието на дупка по платното и предното дясно колело на превозното средство попада в нея. В резултат са получени следните повреди: разкъсана автомобилна гума марка „Пирели“ с размери 245/40 R19 и станала негодна за употреба, джантата се деформирала и подлежала на ремонт. Вещото лице излага, че е налице пълно съответствие между механизма, описан в съставения протокол за ПТП и механизма на причиняване на уврежданията. Заключава, че общата стойност на нанесените вреди възлиза на 465,46 лева. При наличните факти по делото не е възможно да се даде заключение с каква скорост се е движил автомобила, но при движение с максимално допустимата за района скорост биха могли да се получат същите вреди.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението за неизпълнение /законната лихва/ върху сумата 480,46 лв. за периода 26.03.2013 г. – 23.06.2016 г. е в размер на 158,19 лв. Излага, че размерът на това обезщетение върху сума в размер на 465,46 лв. за периода 26.03.2013 г. – 23.06.2016 г. възлиза на 153,25 лв., а за периода 30.03.2013 г. до 23.06.2016 г. се равнява на 152,99 лева.

Разпитаният в съдебно заседание свидетел Г.Ц. излага, че през м. януари 2013 г. управлявал лек автомобил, марка „***”, като се движил по бул. „***“ в гр. Шумен, посока – гр. Варна. Същият управлявал превозното средство с не-повече от 40 км/час, тъй като по булеварда съществували множество дупки по платното и било невъзможно управление с по-висока скорост. При преминаване край бившия магазин „Пени“, автомобилът попаднал в дупка, като гумата се разкъсала. Ц. сигнализирал за случилото се на органите на МВР. Свидетелят С.С. /служител на МВР, съставил протокола за ПТП/ описва, че произшествието, което посетил се намирало на бул. „***“ в гр. Шумен. Същият констатирал, че автомобилът попаднал в дупка, като му било известно, че в този район платното е осеяно с дупки.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По отношение на претенцията с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./:

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования, са необходими няколко кумулативни предпоставки:   1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;   2) в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение;   3) възникване на отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Безспорно се установи по делото, че в случая са налице посочените предпоставки – наличие на застрахователен договор и изплащане на застрахователното обезщетение в размер на исковата претенция. По отношение на третата предпоставка: отговорността на Община Шумен се обосновава от ищеца с обстоятелството, че с бездействието си, ответникът е станал причина за възникване на вредоносния резултат – причиненото увреждане на застрахования автомобил. Съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС вр. чл. 3, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 от ЗПътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Според нормата на чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Безспорно е, че мястото, където е настъпило произшествието – булевард „Симеон Велики“ е собственост на Община Шумен. Тоест, Община Шумен като собственик на улицата е следвало да осигури обезопасявянето на същата, като осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането й. Според §6, т. 37 от ЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, за причинените вследствие на недобро стопанисване на вещта вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди, противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите и установяване, че вещта е собственост на лицето, под чийто надзор се намира тя. Отговорността е обективна, независимо от вината.

Според съда, по делото несъмнено се доказа чрез съставения протокол за ПТП, гласните доказателства и заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза, механизма на настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие. Установи се, че основната причина за възникване на произшествието е разположената на пътното платно необезопасена и несигнализирана дупка – препятствие на пътя, в която е попаднал при движение управлявания от свид. Ц. автомобил.

Съдът намира, че от материалите по делото е установено по категоричен начин, че Община Шумен се явява причинител на вредата, респ., че е налице бездействие във връзка с поддръжката и ремонта на републикански път, поради което следва да бъде ангажирана регресната отговорност на последната по чл. 213 от КЗ /отм./.

Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че размера на причинените вреди по лекия автомобил, в частност: пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд необходими за възстановяването на превозното средство, в състоянието, в което е бил преди ПТП възлиза на 465,46 лв. По делото се претендира и сума в размер на 15,00 лв., представляваща направени от застрахователя ликвидационни разноски, но не се представят никакви доказателства за извършването на такива.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният от „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД гр. София иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ срещу Община Шумен се явява частично основателен, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 465,46 лв., представляващо парично задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.06.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. Претенцията, в останалата ѝ част до пълния предявен размер – 480,46 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай, вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него. Установи се, че Община Шумен е получила регресната покана на 14.03.2013 г., като в същата на ответника е предоставен петнадесетдневен срок за извършване на плащането. Тоест, датата на изпадане в забава на Община Шумен е 30.03.2013 г. – с изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение. Според заключението на изготвената по делото ССЕ, размера на обезщетението за забава върху главница в размер на 465,46 лв. за периода 30.03.2013 г. – 23.06.2016 г. възлиза на 152,99 лева. Ето защо, предявеният иск следва да бъде частично уважен, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 152,99 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 465,46 лв. за периода 30.03.2013 г. – 23.06.2016 г. Претенцията, в останалата ѝ част – за периода 26.03.2013 г. – 23.06.2016 г. и до пълния предявен размер – 153,97 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По разпределението на разноските по делото:

Искания за присъждане на разноски са предявени от двете страни по делото, като ищецът придружава същото с представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ищцовата страна представя доказателства за извършени разноски /от претендираните такива, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК/ в размер на 465,00 лв. за претенцията по чл. 213 от КЗ /отм./ и в размер на 350,00 лв. за претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът – Община Шумен следва да бъде осъден да заплати на ищеца „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД гр. София разноски в размер на 798,25 лева.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по настоящото дело съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 1,00 лев.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ***, с адрес: гр. Шумен, обл. Шумен, бул. „***” № 17, представлявана от Л.Д.Х., ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, с адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София, район „***”, ул. „***” № 3, представлявано от К.Х.Ч . и М.К.Г. на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, сума в размер на 465,46 лв. (четиристотин шестдесет и пет лева и 46 стотинки), представляваща изплатено на 29.01.2013 г. на пострадало лице, по застраховка „Каско +” обезщетение за нанесени вреди по лек автомобил марка „***“ с рег. №***, собственост на Г.С.Ц., поради попадане на автомобила, на 17.01.2013 г. в препятствие на булевард „***“ в гр. Шумен, на кръстовището с ул. „***“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 24.06.2016 г., до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер 480,46 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр. София, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 152,99 лв. (сто петдесет и два лева и 99 стотинки), представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 465,46 лв. за периода 30.03.2013 г. – 23.06.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за периода 26.03.2013 г. – 23.06.2016 г. и до пълния предявен размер – 153,97 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община Шумен да заплати на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД гр. София направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от исковете, в размер на 798,25 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД гр. София да заплати на Община Шумен направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 1,00 лева.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: