257/26.4.2017г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На единадесети април, през две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: В. Тонева
Секретар: Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1565 по описа на ШРС за *** год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба от Р.И.Т., ЕГН **********,
чрез адв. С.С. ШАК, съдебен адрес ***, срещу „Л.*“ ООД, ЕИК **** адрес: гр.
Шумен, ул.“Ал.С.“№ 10, представлявано от Д. Ж. С. и/или В. Р. В., по
предявени обективно съединени искове с правна квалификация по чл.422 от
ГПК, вр. с чл.128, т.2 от КТ ,чл.215 от КТ , чл. 224, ал.1 КТ , чл. 220, ал.1
КТ и акцесорни искове по чл. 86 от ЗЗД.Ищецът сочи, че ответникът е начислил,
но не му е изплатил трудово възнаграждение в размер на 170,78лв. за м. юни
2014г.; дневни командировъчни за периода
от ***г.-17.06.2014г., съобразно Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина в общ размер 3 285,74лв. по чл. 215 от КТ; обезщетение
по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 7 работни дни в размер
на 96,60лв ; обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ за 7 календарни
дни в размер на 70,32лв. Претендира и сума от 679,74лв., представляваща обща
сума за мораторна лихва върху главните искове за периода от 18.06.14г. до ***16г.,
която е сбор от мораторните лихви върху главниците за периода от 18.06.14г.
до ***16г.- за иска по чл. 215 от
КТ в размер на 616,39лв; за иска за 128 т. 2 от КТ в размер на 32,04лв ; за
иска по чл. 224 от КТ в размер на 18,12лв ; за иска по чл. 220 от КТ в размер
на 13,18лв.
Поради
неплащането на сумите, ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което
било образувано ч.гр. д. № ***/***г. по описа на ШРС и била издадена Заповед за
изпълнение № ***/***г , по отношение на която било подадено възражение от
длъжникал Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът депозирал
възражение в срок, поради което за ищеца се породил правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защитал
Моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца горните суми, както и 270 лв. разноски в заповедното
производство и 270лв. разноски в исковото производство.
В законоустановения едномесечен срок ответникът
депозирал писмен отговор. В отговора сочи, че предявените искове по чл. 422 от
ГПК за сумата от 3 623,44лв., са допустими, но неоснователни .
Сочи, че съгласно приложение № 3 към чл. 31 ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от
01.07.2007г., дневният размер на командировъчните не е 35 евро, а е 27 евро. Алтернативно
прави възражение за прихващане, сочейки, че в периода от 23.07.13г. до
17.06.14г. ищецът е получил сумата от 12 308,88лв., от които
3 502,29лв. -трудово възнаграждение и 8 449,19лв.- командировъчни.
Твърди, че за сумата 8 449,19лв.- командировъчни, ищецът не е представил
отчети, поради което част от тази сума следва да бъде върната на ответника и
прави възражение за прихващане със сумата от 357,40лв. командировъчни.
Твърди, че претенцията
по чл. 128, т.2 от КТ за сумата от 170,78лв., е неоснователна, доколкото ищецът
е получил повече плащания, в които се включва и трудово възнаграждение и
командировъчни. Сочи, че искът по чл. 220 от КТ- обезщетение за неспазено предизвестие е изцяло неоснователен,
като заявява, че именно ищецът, по свое желание и с нетърпение, е желаел да
бъдат прекратени правоотношенията и именно той не е спазил предизвестието и е
бил причина за прекратяване на договора преждевременно. В заключение се моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на деловодните разноски.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. С.С. от ШАК. С молба, депозирана в
съдебно заседание, намалява размера на исковата претенция по чл. 215, от КТ от
3 285,74лв. на 2 534,76лв. и размера на претендираната мораторна
лихва върху главницата -на 475,51лв., възприето от съда като частичен отказ за
иска, който се счита за предявен в размер
на 2 534,76лв. и мораторна лихва 475,51лв. за периода от 18.06.14г. до ***16г.
Претенциите за исковете, съответно -по чл. 128, т.2 от КТ в размер на 170,78лв.
и акцесорен по чл. 86 от ЗЗД за периода от 18.06.14г. до ***16г. в размер на
32,04лв.; за иска по чл. 224 от КТ в размер на 96,60лв. и акцесорен за мораторна лихва от 18,12 лв . за периода
от 18.06.14г. до ***16г. ; и за иска по чл. 220 от КТ, в размер на 70,32лв. и
за мораторна лихва в размер на 13,18лв. за периода от 18.06.14г. до ***16г.,
остават, както са предявени. Излагат се аргументи за уважаването на исковете в
хода на съдебните прения.
В съдебно заседание за ответника, се явява с адв. Б.И. от ШАК.
Моли за отхвърлянето на исковете.
В хода на производството бяха назначени
няколко съдебно- счетоводни експертизи -
първоначална ССЕ, рег.№ ***/***г./стр. 45/,относно изплатени трудови възнаграждения, командировъчни
, платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 220 КТ и две допълнителни ССЕ с
рег. № ***/***г. и с рег.№***/***г/ на стр. 77 и стр. 115 / относно дължимите суми за командировъчни дневни
дължими и изплатени на ищецал
ШРС, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ ***/***г. на ШРС е
видно, че по подадено от ищеца заявление била издадена Заповед № ***/******г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника, за сума в
общ размер на 3 623 44лв –включваща неизплатено трудово възнаграждение по чл.
128, т.2 от КТ, командировъчни по чл. 215 от КТ, обезщетение по чл. 220 КТ и обезщетение за неизползван отпуск по чл.
224 от КТ и общо сумата от 679,74лв. лихва върху главницата за периода от
18.06.2014г. до ******г. , ведно със законната лихва върху сумата от ***г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 270 лв. разноски в заповедното
производство.
Страните не спорят, а и видно от представения по
делото Трудов договор № 40 от ***г., ищецът бил назначен на длъжността „шофьор“,
с място на отдел „Т.“ към фирматал Между страните било договорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 414лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 0,60% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател
и за всяка година трудов стаж на същата , сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия. Бил договорен и размер на платен годишен отпуск от 20
дни. В трудовия договор е предвиден срок за предизвестие за прекратяване на договора,
валиден за двете страни, съответни 30 дни за безсрочен трудов договор и 3
месеца за срочен договор.
Със Заповед № *** от ***г. и със Заповед № *** от ***г.,
ищецът бил командирован като шофьор със задача –транспорт до Европейски съюз, маршрут EU. Със Заповед № ***г.
правоотношението между страните било прекратено на основание чл. 326 ал.1 от КТ-
предизвестие от работникал В същата заповед е отразено, че му се дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ за 7 работни
дни , както и че дължи обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ
за 7 календарни дни.
По делото са събрани доказателствата чрез разпита на
свидетеля М.М., който свидетелства за установената в дружеството практика за
начина и мястото на изплащане на изработеното от работниците възнаграждение.
Съдът кредитира частично разпита на свидетеля, съобразявайки обстоятелството,
че показанията му изясняват единствено механизма на извършване на плащанията,
но не се отнасят за конкретните факти по делото.
Заключенията на съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителните съдебно- счетоводни експертизи, са приети по делото.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за
установено от правна страна следното:
По отношение
на допустимостта на исковете:
При извършената проверка
относно допустимостта им, съдът установи, че са налице положителните
процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, като липсват
отрицателните такивал В
срока по чл.414 от ГПК било подадено възражение срещу заповедта, като исковата
молба била предявена в едномесечния срок, което обосновава и допустимостта на
предявените искове.
По отношение
основателността на исковете:
За успешното доказване на исковете, е необходимо да се
установи съществуване на трудово правоотношение между страните, по силата на
което ищецът да е изпълнявал трудовите си задължения и е бил командирован от
работодателя през посочените периоди в чужбина, да не му е било изплатено
дължимото възнаграждение за дневни командировъчни за периода на командироване,
обезщетение за неползван платен отпуск, обезщетение за неспазено предизвестие.
По делото не
се спори, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения в процесния период,
като бил командирован в чужбинал
По отношение иска по чл. 128 т.2 от КТ – за трудово
възнаграждение за м. юни 2014г
Съгласно
разпоредбата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден, като по силата на чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работал Това е основно задължение на работодателя
като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила
на работника или служителя, като чл.245 от КТ гарантира изплащането му. Ищецът
по делото твърди, че не е получил трудовото си възнаграждение за месец юни
2014г. в размер на 170,78лв., поради което съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
работодателя тежи задължението да докаже, че претендираното трудово
възнаграждение е изплатено и не се дължи. По този иск в тежест на ищеца е да
докаже, че през исковия период страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение и че ищецът е изпълнил задълженията си по същото. В случая, по
делото бе доказано, че ищецът бил добросъвестна страна в съществувалото между
страните трудово правоотношение, а ответникът не изпълнил основното си
задължение в качеството му на работодател по съществувалото трудово
правоотношение относно заплащане на трудово възнаграждение за м. юни 2014г.
Видно от неоспореното от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза/
в т. 1 от ССЕ, рег.№ ***/***г./стр. 45/, за
положения от лицето труд за месец юни 2014г., чиста сума за получаване
била 170,78лв. / брутно 217,86лв./,
като това трудово възнаграждение не е изплатено на ищецал Мораторната лихва
върху тази сума е изчислена на 32,04лв. за периода от 18.06.14г. до ******г.
Поради
гореизложеното, съдът намира , че искът следва да бъде уважен в търсения размер
170,78лв., както и за сумата 32,04лв.- мораторна лихва за периода от
18.06.14г. до ******г.
За иска по чл. 224 от КТ за 7 дни неползван платен отпуск и акцесорен за мораторна лихва от 18,12 лв . за периода
от 18.06.14г. до ***16г.
Кодексът на труда определя задължителен платен годишен отпуск,
който не може да бъде компенсиран със заплащане, освен с обезщетение за неползван платен годишен
отпуск при прекратяване на
трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 от КТ, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. По
отношение искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане, законодателя е уредил
основанията за изплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, както и
началния момент, в който
възниква задължението на работодателя за изплащането на задължението. При
забавено плащане, изпадналият в забава дължи обезщетение в размер на законната
лихва -мораторна
лихва, която започва да тече от датата на забавата, до подаване на исковата
молба пред съда, и съответно законната лихва върху претендираните суми от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на суматал
В конкретния случай, от заключението на вещото лице по ССЕ,
неоспорено от страните / в т. 3 от ССЕ рег.№ ***/***г./стр. 45/ се установява, че за периода от ***г.
до 17.06.2014г. се полагат 22 дни платен годишен отпуск. От него били
използвани 15 дни, а 7 дни останали неизползвани от ищеца, за които дължимата и
неизплатена сума е 145,72лв. бруто или
нетен размер за получаване е 131,15лв., неизплатени на ищецал Съобразявайки
размера на претендираната от ищеца сума по чл. 224 от КТ в размер от 96,60лв. като обезщетение за неползван
платен отпуск от 7 дни, съдът приема, че
претенцията е основателна и следва да бъде уважена до търсеният размер, ведно със законната лихва от дата на
предявяване на искал
Относно акцесорната претенция за мораторна лихва от
18,12лв. за периода от 18.06.14г. до ***16г.- Съгласно трайната
практика на ВКС, обезщетение за забава върху размера на обезщетението за платен
годишен отпуск в конкретния казус /както и върху всяко обезщетение по КТ/ се
дължи само в случай, че има отправена изрична покана за плащане. Задължението
за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ възниква при прекратяване на
трудовото правоотношение. Тъй като същото е парично задължение, то става
изискуемо от поканата на кредитора за плащане, в съответствие с общите
правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задължениятал В КТ единствено
задължението за заплащане на трудово възнаграждение става изискуемо без покана,
тъй като същото е с изрично уговорен между страните в трудовия договор
ежемесечен падеж, както и по силата на изричната разпоредба на чл. 245, ал. 2
от КТ. При безсрочните задължения, каквото е това за заплащане на обезщетение
по чл. 224 от КТ, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора, съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. Когато липсва покана, лихвата се дължи
от деня, в който е предявен искът . /В този смисъл Тълкувателно решение №
3/19.03.1996г. по гр. д. № 3/95г. на ОСГК на ВС, Определение № 901 от
10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 376/2010 г., III г. о., ГК/. Доколкото ищецът не твърди и не
доказва на коя дата е поканил ответника да му заплати същото, акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва 18,12лв.,
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена
за претендираната сумал
Относно иска по чл.220, ал.1 от КТ за сумата от
70,32лв. Не се спори между страните, а се установява и от
събраните писмени доказателства, че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение през периода от ***г. до 17.06.2014г., прекратено със Заповед за
прекратяване на трудов договор №***г., издадена от ответника /стр. 6 от делото/. В същата
е отбелязано, че основанието за прекратяване е чл.326, ал.1 от КТ, прекратяване
на трудовия договор от работника или служителя с писмено предизвестие до
работодателя.Ищецът твърди, че ответникът не е спазил предизвестието,
прекратявайки договора по- рано. Ответникът сочи, че неизправната страна е
ищеца, като сочи за доказателство извадки от международната интернет система за
проследяване на автомобили „Ф.“ към фирма „ДАК-22 „ЕООД гр. П., по която
извършва кореспонденцията между фирмата на ответника и шофьорите на автомобилите / стр. 26
и стр. 27 от делото/ -копие на разпечатка със запитване.
Съдът намира, че по делото не бяха представени категорични
доказателства както от ищцовата страна, така и от ответника, за факта и датата
на отправяне на предизвестие от ищеца по смисъла на чл. 326, ал.1 от КТ. Съдът
не кредитира и показанията на св. М.М. в частта им относно предизвестието,
отправено от ищеца, доколкото не се сочат конкретни факти. Съгласно нормата на
чл.220, ал.1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието. Сочената разпоредба предоставя възможността на работника или
служителя, или работодателя да прекрати трудовото правоотношение и без да спази
срокът на предизвестие, като съответно обезщети другата страна по
правоотношението. Действително поначало страната, която прекратява трудовото
правоотношение с предизвестие, трябва да го спази, като за работника означава
да остане на работа до изтичането на срока му.
В настоящата
хипотеза, от представените по делото данни се установява, че ищецът единствено
е отправил запитване по международната интернет система за проследяване на
автомобили „Ф.“, със следния
текст: „поговорете и ми кажете колко най-
бързо мога да бъда сменен и каква неустойка
дължа на фирмата“, което, според настоящия състав, не е предизвестие
за
прекратяване на трудов договор по смисъла на разпоредбата на
чл.326, ал.1 от КТ.
Трудовите договори се
прекратяват при наличие на предвидени в закона основания, изчерпателно изброени
в Кодекса на труда . Разпоредбата на чл.326 от КТ установява основната уредба на едностранно
прекратяване на трудовия договор, с предизвестие от работника или служителя. Съгласно константната практика /Тълкувателно решение №2/23 октомври 2012г. на ВКС ,ОСГК / по своята правна същност
предизвестието на работника или служителя за прекратяване на трудовото
правоотношение, отправено до работодателя, е негово материално, субективно,
преобразуващо трудово право. Субект на това право е работникът или служителят,
който не е длъжен да мотивира волеизявлението си, достатъчно е само изразената
от него воля да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на трудовото
правоотношение. Предизвестието трябва да е писмено/форма за действителност/ и
да включва определен срок, след изтичането на който трудовият договор се
прекратявал Отправеното предизвестие определя със сигурност края на
съществуването на трудовото правоотношение с изтичане срока на същото. Устното предизвестие
не поражда правни последици за която и да е от страните. В горния
смисъл, не се споделят твърденията на
ответника, че текстът /„поговорете и ми кажете колко най- бързо мога
да бъда сменен и каква неустойка дължа на фирмата“ /, има функция на предизвестие или представлява предложение за прекратяване на договора по
реда на чл.326, ал.1 от КТ и съдът ги намира за неоснователни. Не се ангажираха
някакви други доказателства, че ищецът е отправил до ответника писмено
предизвестие по смисъла на разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ, както и на коя
дата, за да се направи преценка има ли нарушаване на срока на предизвестието,
от която и да е от двете страни.
Поради изложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан и претенцията по чл. 220 от КТ за сумата от
70,32лв., както и акцесорната претенция от 13,18лв. за периода от 18.06.2014г.
до ******г., следва да бъдат оставени без уважение.
За иска по
чл.215 от КТ, предявен в размер на 2 534,76 лв. и акцесорен иск от
475,51лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 18.06.2014 г до ******г.
Страните не
спорят, а и видно от представения по делото Трудов договор № 40 от ***г., ищецът
бил назначен на длъжността „шофьор“, с място на отдел „Т.“ към фирматал Във връзка с
изпълняваната от него работа през периода, посочен в исковата молба от ***г. до 17.06.2014г., е бил командирован като шофьор със
задача –транспорт до Европейски съюз, маршрут EU, със Заповед *** от ***г. и със
Заповед № *** от ***г. Сочените
обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателствал
Безспорно и с оглед разпоредбата на чл.215 от КТ, ищецът има право до получи от
работодателя, освен брутното си трудово възнаграждение и пътни, дневни и
квартирни пари при условия и в размери, определени от МС.
По
делото се представиха Заповед *** от ***г. и Заповед № *** от ***г /стр. 20 и
стр. 21 от делото /,в които е посочено, че финансовите условия на
командировката са определени на основание чл. 31 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, приложение №3, на единична ездал
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът намира за неоснователно становището на
процесуалния представител на ответника, че на ищеца се дължат суми за дневни
командировъчни в размерите, отразени по Заповед № ***г., издадена от ответника,
с която е определен по- малък размер на дневните командировъчни на работещите
във фирматал Тази заповед не е представена като доказателство от ответника в
хода на настоящото производство, няма данни и такава да е връчвана на ищецал
Същата е приобщена по делото като приложение №5, представено от вещото лице към
изготвената съдебно- счетоводна експертиза, депозирана на ******г. Съгласно
константната практика- Решение № 32 от 05.03.2010г.,IV г.о. ВКС, работодателят не може с
вътрешни правила да определя по-ниски размери на командировъчните от нормативно
установените . Освен това, в отговора си, ответникът не навежда твърдения
относно приложението на Заповед № ***г.
Сумите, претендирани /след уточнения / от ищеца
за периода от ***г. до 17.06.2014г., е 2 534,76 лв. / и мораторна лихва върху
претендираната главница е в размер 475,51лв. за периода от 18.06.14г. до ***16г.
Във връзка с установяване размера на дължимите
суми на ищеца за дневни командировъчни бяха назначени две допълнителни
експертизи. Допълнителната ССЕ, рег. № ***/***г./стр. 77/, изчисли дължимите суми
за командировъчни, съобразно Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина/ НСКСЧ/, а допълнителна ССЕ, с рег.№***/ ***г. /стр. 115/, изчисли дължимите суми за
командировъчни съобразно Наредбата за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни
превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/.
Според заключението по допълнителната ССЕ, рег.
№ ***/***г. /стр. 77/, изготвено съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина/ НСКСЧ/, общият
размер на дължимите суми за командировъчни на ищеца за периода от възникване на
трудовото правоотношение с ответника от ***г. до 17.06.2014г., за 266 дни в
чужбина, изчислени при размер на дневни командировъчни 27 евро на ден, е общо
14 046,77лв. Изплатената сума /от общата 14 046,77лв. / е сумата
8449,19лв., като неполучена от ищеца остава сума в размер от 5 597,58лв.
Конкретно за периода от ***г. до 17.06.2014г. експертът заявява, че се дължи
сумата 2 481,95лв.,
която е част от неизплатената обща сумал Мораторната лихва върху командировъчните пари 2 481,95лв.,
изчислена за просрочие от 18.06.2014г. до ******г., възлиза на 465,61лв.
Според допълнителната ССЕ, рег.№***/***г. /стр. 115/, изготвено съобразно Наредбата за служебните командировки
на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на
товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/, общият размер на дължимите суми за командировъчни на ищеца
за периода от възникване на трудовото правоотношение с ответника от ***г. до
17.06.2014г., е в лева- 13 372,18лв., като общият размер на изплатените суми е
в размер на 8 449,19лв., а неполучени суми за командировъчни дневни е
4 933,99лв., изчислени по НСКШСЧМАПТП.Конкретно за периода от ***г. до 17.06.14г., ищецът е отработил 48 дни
и му се дължат 2 421,72лв.
Мораторната лихва върху
командировъчните пари -2 421,72лв., изчислена за просрочие от 18.06.2014г.
до ******г., възлиза на 454,23лв
.
Относно командировъчните пари, не се спори, че
такива са се дължали за общо 266 дни, като конкретната претенция е за 48 дни.
Спори се приложимия нормативен акт, който урежда техния размер. Съгласно
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 32
от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3592/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 314 от
17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 638/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 350 от
13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 130/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 153 от
15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 495/2012 г., III г. о., ГК, когато
командироването в чужбина е извършено на шофьори от стопански организации,
които разполагат със собствени автомобили и автобуси и извършват международни
превози, приложима е НСКШСЧМАПТП, а не Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбинал Съгласно чл. 215 КТ, при командироване, работникът или
служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение, още и
пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски
съвет. По силата на тази законова делегация, с постановление на МС № 72/1986 г.
/Д. В. бр. 11/1987 г./, е приета Наредбата за командировките в страната; С
постановление на МС № 115/ 2004г. /Д. В. бр. 50/2004 г./, е приета Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина/НСКСЧ/; С постановление на МС
№ 40/02.07.1987 г., е приета Наредба за служебните командировки на шофьорите и
стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници.
/НСКШСЧМАПТП/. Съгл. § 1 от Заключителните разпоредби на НСКШСЧМАПТП, тази
наредба се прилага от всички стопански организации, които имат собствени
автомобили и автобуси и извършват международни превози. С решението по гр. д. №
3592/2008 г. на ВКС, постановено при условията на чл. 290 ГПК е прието, че
когато командироването в чужбина е извършено на шофьори от стопански
организации, които разполагат със собствени автомобили и автобуси и извършват
международни превози, приложима е НСКШСЧМАПТП, а не Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.
Изчислени
по реда на тази наредба, за
периода от ***г. до 17.06.14г., ищецът е отработил 48 дни и му се дължат 2 421,72лв. /,като мораторната лихва върху
2 421,72лв., изчислена за просрочие от 18.06.2014г. до ******г., възлиза
на 454,23лв.
Няма данни по делото тези суми да са изплатени
до приключване на устните състезания, няма и наведени твърдения в този смисъл,
поради което съдът намира, че ответното дружество дължи на ищеца сума,
представляваща обезщетение по чл.215 от КТ, като е приложима Наредба
за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при
международни автомобилни превози на товари и пътници. /НСКШСЧМАПТП/. В този смисъл съдът
приема за основателен иска по чл. 215 КТ
за периода от ***г. до 17.06.14г.
при отработени 48 дни, и следва да бъде
уважен частично за главницата до
сумата 2 421,72лв.,
както и за мораторната лихва за просрочие от 18.06.2014г. до ******г.,
до сумата 454,23лв. Претенцията за разликата над 2 421,72лв. до
заявения размер от 2 534,76лв., както и претенцията за мораторна лихва за разликата над 454,23лв. до заявения размер 475,51лв., следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани .
По възражението за прихващане
Не се
събраха доказателства относно твърденията на ответника, че ищецът е получил
повече от дължимата сума в размер на 357,40лв., за която има направено възражение
за прихващане, поради което не са налице предпоставки за извършване на
прихващане със сума 357,40лв. Поради изложеното, направеното възражение за прихващане от страна на
ответника със сума 357,40лв., следва да
бъде отхвърлено като недоказано .
В съдебно заседание бе направен отказ от ищеца за част
от сумата по предявения иск по чл. 215 от КТ, както и за част от мораторната
лихва върху главницатал В този смисъл съдът, на основание разпоредбата на чл.
78, ал.4 от ГПК, като съобрази
представеното по делото доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение от
ответника по договор за правна защита и съдействие № ***, серия Б от ***г., в общ размер на 480 лв., намери, че следва да
бъдат присъдени разноски на ответника за прекратената част в производството по
делото , в размер на 40 лв., дължими от ищеца .
На основание разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна
такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати дължащите се държавни такси в размер на 296,86лв., както и сумата от 260,63лв.- за
възнаграждение на вещо.лице, съразмерно с уважената част. /280лв. възнаграждение на вещо лице х
3175,37лв. уважена част/3411,31лв. предявена обща сума/ Доколкото настоящото производство
е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови
дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и
разноски по производството, то ищецът, въпреки че част от предявените от него
искове са отхвърлени, не дължи заплащане на държавна такса и разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от искал Същите следва да останат за
сметка на държаватал
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в настоящото производство в размер на 251,32лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
на исковете./270лв. разноски
ищец х 3175,37лв. уважена част /3411,31лв предявена обща сума /
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 30,43лв.,
съразмерно с отхвърлената част от искал /440лв.разноски ответник. х 235,94лв. отхвърлена част/3411,31лв. предявена обща сума/
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените в хода на заповедното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 251,32
лева, съразмерно с уважената част от искал
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във
връзка с чл.415 от ГПК, в отношенията
между страните, че „Л.*“
ООД, ЕИК ****, адрес: гр. Шумен, ул.“Ал.С.“№ 10, представлявано от Д.
Ж. С. и/или В. Р. В., ДЪЛЖИ НА Р.И.Т., ЕГН ********** чрез адв. С.С.
ШАК, съдебен адрес *** следните суми :
сума в общ размер 2689,10лв.
/две хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и 10 стотинки/,
представляваща сбор от сумите 170,78лв./сто и седемдесет лева, седемдесет и
осем ст./-неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2014г.; сумата 96,60лв./деветдесет
и шест лева и шестдесет ст./-обезщетение за платен неизползван отпуск- 7 дни; сумата
2 421,72лв./две хиляди четиристотин двадесет и
един лева, седемдесет и две ст./- дневни командировъчни по чл. 215 от КТ за периода от ***г. до
17.06.2014г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.07.2015г. до
окончателното й изплащане; както и сумата от 486,27лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и 27 стотинки
/, представляваща обща мораторна лихва за периода от 18.06.2014г.
до ******г., сбор от сумите за мораторни лихви - 32,04лв./тридесет и два лева и четири ст./ за иска по чл. 128,
т.2 от КТ и 454,23лв./четиристотин
петдесет и четири лева, двадесет и три
ст./ за иска по чл. 215 от КТ, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***/***г. по описа на
ШРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете:
по чл. 220 от КТ- за сумата 70,32лв./седемдесет лева, тридесет и две
ст./ и акцесорния за мораторна лихва 13,18лв./тринадесет лева и осемнадесет
ст./;
по чл. 224 от КТ, вр чл. 86 ЗЗД- за сумата от 18,12лв./осемнадесет
лева и дванадесет ст./, представляваща мораторна лихва,
и по чл. 215 от КТ - за разликата над 2 421,72лв./две
хиляди четиристотин двадесет и един лева, седемдесет и две ст./ до заявения
размер от 2 534,76 лв./две хиляди петстотин тридесет и четири лева,
седемдесет и шест ст./ и по чл. 86
от ЗЗД лихва за разликата
над 454,23лв./четиристотин
петдесет и четири лева, двадесет и три ст./ до заявения размер 475,51лв./четиристотин
седемдесет и пет лева, петдесет и една ст./, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане от страна
на ответника със сума 357,40лв./триста петдесет и седем лева и четиридесет
ст./, като недоказано.
ОСЪЖДА „Л.*“ ООД, ЕИК ****, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Шуменския районен съд, държавни такси в размер 296,86лв./двеста деветдесет и
шест лева, осемдесет и шест ст./, както и сумата от 260,63лв. /двеста и
шестдесет лева, шестдесет и три ст./за възнаграждение на вещо лице, съразмерно
с уважената част, както и сумата от 5 лева /пет лева/,
представляваща държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА „Л.*“ ООД, ЕИК **** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Р.И.Т., ЕГН ********** направените в исковото производство
разноски в размер на 251,32лв./двеста петдесет и един лева, тридесет и две ст./,
съразмерно с уважената част от иска, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 251,32лв./двеста петдесет и един лева,
тридесет и две ст./, съразмерно с уважената част от искал
ОСЪЖДА Р.И.Т., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК да заплати на „Л.*“ ООД, ЕИК ****, разноски
за прекратената част по делото, в размер на 40 лв./четиридесет/лева и сумата
30,43лв./тридесет лева, четиридесет и три ст./ съразмерно на
отхвърлената част от исковете .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: