Р
Е Ш Е Н И Е
85/10.2.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№ 1713 по описа за 2016 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
В исковата си молба, ищецът Н.С.
О., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес:*** излага, че по гр.д.
№2876/2007 г. по описа на ШРС е била осъдена да заплати на ответника М.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***
и Н.Х.Ю. разноски за всички инстанции в размер на 1 301.00 лева. По
делото, на 15.05.2008 г. е бил издаден и изпълнителен лист за посочената сума.
По искане на ответника е било образувано ИД№187/2008 г. по описа на СИС при
ШРС, като на 29.12.2008 г. е връчена покана за доброволно изпълнение.
Последното изпълнително действие по делото е било извършено на 25.01.2011 г.
Сочи се в молбата, че на 30.06.2016 г. получила нова ПДИ, изпратена по
ИД№20163630400026 по описа на СИС при ШРС, образувано въз основа на същия
изпълнителен лист. Ищцата счита, че вземането на ответника е погасено по
давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Поради което моли съда да постанови
решение, по силата на което да се признае за установено, че не дължи описаните
в ПДИ по ИД№20163630400026 по описа на СИС при ШРС суми, равняващи се общо на
1 707, 28 лв., поради погасяване на вземането по давност. Претендира и
разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска и счита същия за
недопустим и неоснователен, сочейки аргументи.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа страна: Видно от приложените ИД№187/2008 г. и
ИД№20163630400026 по описа на СИС при ШРС, се установи, че на 15.05.2008 г., по
гр.д. №2876/2007 г. е издаден изпълнителен лист в полза на М.Ю.Ю., ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.Х.Ю. срещу Н.С.А., ЕГН ********** и И. Р.А., за сумата от 1 301.00
лева, представляваща направени разноски за всички инстанции. По така издадения
изпълнителен лист, на 17.12.2008 г. първоначално е било образувано ИД№187/2008
г., като на 13.10.2009 г. е подадена молба от взискателя М.Ю.Ю. за извършване
на опис на движими вещи в дома на длъжника Н.С.А. . Описът е бил насрочен за
28.10.2009 г., но не е бил извършен. На 25.11.2010 г., по молба на взискателя
за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника Н.С.А. и за изискване
на справка относно получаваните от длъжниците пенсии, съдебният изпълнител е
изискал справка от РУСО- Шумен за размера на пенсиите. Поради обстоятелството,
че длъжникът не получава пенсия, съдебният изпълнител е указал на взискателя да
посочи точен адрес, на който желае да се извърши описа. С постановление от
05.06.2013 г., съдебният изпълнител, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
прекратил изпълнителното дело. Въз основа на същия изпълнителен лист, по молба на взискателя, депозирана на 17.03.2016
г. в канцеларията на СИС при ШРС е образувано ИД№20163630400026. В молбата са
посочени и способи за принудително осъществяване на вземането. По делото не са
предприемани принудителни действия.
В разглеждания казус ищецът основава
претенцията си на изтекла в негова полза погасителна давност касателно
вземането на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда
по-кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания. Текстът на нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД гласи, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно.
От посочените материално правни норми се стига до извода, че погасителната
давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона
срок, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на
давността и да откаже изпълнение. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като
съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или
възражение, или на искане за започване на помирително производство, при
условие, че те са уважени, както и с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД предвижда, че от прекъсването
на давността започва да тече нова давност. Според т.10 от ТР №2/26.06.2015 г.
на ВКС в изпълнителния процес прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В
конкретния случай безспорно се установи, че процесното вземане е установено с
влязло в сила съдебно решение. Безспорно, съобразно законовата норма, от
влизане в сила на решението е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.
Според горецитираното тълкувателно решение, нова давност започва да тече и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не
действа. Предвид изложеното Постановление на Пленума на ВС №3/1980 г. следва да
счита за изгубило сила. В разглеждания казус, съдът счита за безспорно
установено, че след влизане в сила на съдебното решение, по което е издаден
процесния изпълнителен лист, в инициираното първоначално от кредитора изпълнително
производство, давността е прекъсвана с исканията на взискателя за предприемане
на принудителни действия- опис на движими вещи на длъжника. В случая, по
първото изп. дело, давността ще се счита за прекъсната с молбата на взискателя
за опис на движими вещи, подадена по делото в края на месец ноември 2010 г. От
този момент е започнала да тече нова давност от пет години, която изтича в края
на месец ноември /25.11.2015 г./. Ето защо счита, че процесното вземане е
погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение, тъй като давността
е изтекла преди образуване на второто изпълнително дело. Съдът счита да
отбележи, че постановлението на съдебния изпълнител по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК за прекратяване на производството, т. нар. перемция, има само декларативен
характер. В посочената хипотеза прекратяването на производството настъпва по
силата на закона при наличието на предвидените в разпоредбата предпоставки,
т.е. прекратяването на производството става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното валидно изпълнително
действие. Поради изложеното заключава, че така предявеният иск е основателен и
доказан, и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят извършените по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска, в размер на 468, 29 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
М.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, че Н.С. О., ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адрес:***, не дължи на
ответника описаните в ПДИ по ИД№20163630400026 по описа на СИС при ШРС суми,
равняващи се общо на 1 707, 28 лв., поради погасяване на вземането по
давност.
ОСЪЖДА
М.Ю.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Н.С. О., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес:***, сумата от 468, 29 лева /четиристотин шестдесет и осем
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща извършените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: