Р Е Ш Е Н И Е
381/22.6.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски
районен съд, девети състав, в публично заседание проведено на шести юни, две
хиляди и седемдесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1787/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединение осъдителни искове, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, от П.Д.Б. ***, против А.П.Р. ***, за осъждане да плати на ищеца общо сумата от 10 035.00 лева, от която 35 лв. имуществени вреди и 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени физически и психически болки и страдания, вследствие извършено от ответника престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, за което има одобрено споразумение от 13.05.2016 г. за прекратяване на наказателното производство - НОХД № 1298/2016 г., по описа на ШРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от увреждането – 10.04.2016 г. до окончателното плащане.
Ищецът обосновава
исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: На
10.04.2015 г. около 03.30 часа по стъпалата пред хотел „Мадара“, след като със силен
удар във врата бил ударен от А.П., политнал и загубил съзнание. Когато се
свестил осъзнал, че лежи със силна болка в тила. По главата, качулката и якето му
имало кръв. Пристигнал пеш в Спешно приемно отделение на МБАЛ „Шумен“ подпомаган
от свидетелите И. С. и С.М.. На 14.04.2015 г. съдебен лекар
издал СМУ, със заключение за причинено временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Възстановяването му протекло при домашни условия, като употребявал
болкоуспокояващи лекарства. За причинената средна телесна повреда, било образувано наказателно
производство - НОХД № 1298/2016г, по описа на ШРС, прекратено с Определение №
10/30.05.2016 г., с което е одобрено споразумение, като на подсъдимия е
определено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, с отложено изпълнение
за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за това че виновно е причинил
на ищеца разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по
чл. 129, ал. 1 НК. Ищецът твърди, че изпитвал страх, защото с нищо не бил провокирал
нападението и иска ответникът да бъде
осъден да му плати обезщетение в общ размер 10 035 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
- 10.04.2015 г. до окончателно плащане. Претендира разноски.
В предоставения
по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът, чрез особен представител назначен по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, подава писмен отговор на исковата молба с изложени
факти и обстоятелства, от които може да се направи извод, че счита исковата
претенция за допустима и основателна само за имуществените вреди, като оспорва
иска в частта за неимуществените вреди - счита предявеното обезщетение за
неимуществени вреди, за неоснователно и прекомерно по размер. Оспорва
фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на исковата молба,
като навежда твърдения, че не той е причината за настъпилите увреждания, като
моли исковата молба да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковата молба. Ответника, чрез особения си
представител, поддържа отговора.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС –
девети състав прие за установено от фактическа страна следното:
В съдебно
заседание на 30.05.2016 г., с
Определение № 110/30.05.2016 г., е одобрено Споразумение за прекратяване на
наказателното производство, по образувано
НОХД №1298/2016г, по описа на ШРС, с което А.П.Р. е признат за виновен в това, че
на 10.04.2016 г., е причинил средна телесна повреда (разстройство
на здравето, временно опасно за живота) на П.Д.Б. –
престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, като деянието е извършено виновно, с пряк
умисъл. За това деяние на ответника е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от десет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК наказателният съд отлага изпълнението за срок от три
години. От
материалите по наказателното дело се установява, че на 09.04.2015 г. вечерта ищецът бил на сбирка със съученици
в офис на ул. “Съединение“, № 39 – И. С., С.М. и С. Г.. Около 03.30 часа
след полунощ, С. Г. оставил тримата пред хотел „Мадара“.
Слизайки по стъпалата виждат група от четирима човека, които биели и ритали
лежащ на земята и викащ за помощ човек. С.М. се затичал с разперени ръце и с
викове да престанат, но побойниците започнали да бият и него. Ищецът се
спуснал да помогне, но бил посрещнат от А.П., с юмрук в лицето, при което
паднал на земята. Двама започнали
да го удрят и ритат. На помощ му се притичал И. С.. Ищецът успял да се
изправи, но бил ударен от А.П. в тила, политнал и отново паднал. Загубил
съзнание. И. С. и С.М. го залели с
вода и той се свестил. По
главата, качулката и по якето му имало кръв. Подпомаган от двамата
пристигнал пеш в Спешно приемно отделение, където му е оказана лекарска помощ. В първия работен ден след
Великденските празници отишъл
на преглед при съдебен лекар, който му издал съдебно-медицинско удостоверение,
със заключение за нанесени увреждания: разкъсно - контузна рана в лявата тилна
област на главата; плитко охлузване на кожата на челото вляво, с палпаторна
болезненост; кръвонасядане на горния клепач на лявото око вътрешна половина,
вътрешния очен ъгъл, солния клепач и на лявото под очи е; кръвонасядане по
задно външната страна на дясната мишница; кръвонасядане и охлузване на десния
лакът.
От приетия като
писмено доказателство копие на касов бон издаден от МБАЛ Шумен се установява,
че на 14.04.2015 г. ищецът е заплатил сумата от 35 лв.
От приетото
заключение на допуснатата по делото СМЕ, неоспорена от страните, се установява,
че ищецът е получил разкъсно -
контузна рана в лява тилна област, кръвонасядане на горния клепач на лявото
око, кръвонасядане на дясната мишница и десния лакът, които травматични
увреждания биха могли да бъдат причинени по посочения от ищеца начин. Ищецът е
претърпял болки и страдания. Периода на заздравяване е траел около десет дни и
не би трябвало да има последици за здравето на ищеца. Травматичните увреждания
се квалифицират като „средна телесна повреда“. Възстановяването
на пострадалия протекло при домашни условия.
От разпита на
свидетеля И. С. - колега на
ищеца, чиито показания съдът кредитира доколкото отразяват преки и
непосредствени впечатления на лицето, което ги депозира и кореспондират с
доказателствения материал събран по делото, се установява, че две седмици след
инцидента ищецът почти не е излизал от вкъщи, освен на лекар. В продължение на
месец и половина, бил притеснен, под стрес и неработоспособен - не бил в
състояние да изпълнява служебните си задължения. Споделял, че се чувства
застрашен от саморазправа и изпитва страх от отмъщение от ответника. Месеци
наред ходел по психолози. От разпита на свидетеля С.М. – също пострадал при
сбиването, се установява, че и двамата били стресирани от случката. Ищецът споделял,
че има главоболие, пие лекарства и има кошмари, както и, че понеже търси
справедливост се притеснява от отмъщение. По съвет на свидетеля пострадалият ходил
на психолог. От разпита на свидетеля С. Г. се установява, че след случката ищецът споделял,
че бил стресиран и имал силни болки в главата. Месец и повече не излизал от дома
си и се страхувал от отмъщение, защото А. го бил търсил. След случката ходил на
контролни прегледи.
Представени са и
други неотносими към правния спор писмени доказателсва.
При така
установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и
обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи.
Съобразно разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил
другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото
на пострадалото лице да търси обезвреда, следва в съдебно производство да се
установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, които са:
наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да са
причинени вреди в причинно – следствена връзка с извършеното. В настоящия
случай, при наличието на одобрено от съда споразумение, с което ответникът е
признат за виновен в извършено престъпление, то фактът на деянието, неговото
авторство, противоправността му и виновността на ответника, са безспорно
установени по силата на чл. 300 ГПК. Съгласно тази норма влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици на деянието, относно посочените по–горе обстоятелства.
Независимо, че в случая наказанието е наложено с одобрено от съда споразумение
на основание чл. 384 ал. 1 и ал. 3 НПК, употребеният от законодателят термин
„присъда” следва да бъде тълкуван разширително, като в неговото съдържание се
включи и одобреното от съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила
присъда съгласно разпоредбата на чл. 383 ал. 1 НПК.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия състав за
търсене на деликтна отговорност, поради което предмет на изследване в настоящия
процес е размера на вредите, претърпени от ищеца, вследствие противоправното
деяние на ответника, които той търпи.
Относно претенцията
за заплащане на неимуществени вреди
Неимуществени са
тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на
пострадалия – т. е. когато увреждането е на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси, когато се накърняват моралните и нравствените ценности
у личността, както и социалното общуване на пострадалия. Неимуществените вреди
могат да се изразяват в терзания на личността - нравствени, емоционални,
психически, психологически; болки и страдания върху целостта на организма и
здравето на увредения; накърнена чест, достойнство, добро име в обществото;
болки и страдания от причинена смърт на близък, предизвикана от противоправните
действия на други лица. С исковата молба ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени, в резултат на непозволеното увреждане, болки
и страдания, в размер на 10000 лева
Неимуществените
вреди по принцип са неоценими в пари, като разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице - чрез
обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени вреди, той получава
парично удовлетворение, с които да компенсира отрицателните, неприятните
емоции. Следователно - законът дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му
да е действителна и сериозна. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.
Установената
съдебна практика, включително чрез задължителните указания на ВС, дава
разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя
обезщетението за причинени неимуществени вреди. Такива критерии при телесните
увреждания, които следва да се вземат предвид при преценката за справедливо
обезщетение, могат да бъдат: характера и степента на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, видът и продължителността
на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, прогнозата за развитие,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр.. - обстоятелства касаещи изключително
естеството на увреждането и в тази връзка личността на увреденото лице, а не са
обстоятелства, касаещи личността на извършителя, неговите мотиви, цели и други
психически състояния, които са предмет на наказателния процес при изследване на
въпроса за вината му. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти
и обстоятелства, е определянето на конкретния паричен еквивалент на
обезщетението. Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и
законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото
парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани
суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Легалният термин
„по справедливост“ до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при овъзмездяването
е от значение и създадения от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в
обществото намира най-чист израз. /в този смисъл е тълкувателната практика на
върховната съдебна инстанция в ППВС № 4/68 г./
В разглеждания
случай, от събраните по делото писмени доказателства, при определяне на размера
на дължимото обезщетение, с оглед принципа на справедливостта, по смисъла на разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът взе предвид, установеното, че увреденото лице е младо
момче, на което предстои да търси реализация в живота. Вследствие на
престъпното деяние са му причинени болка и страдания, като претърпените
травматичните увреждания имат характер на средна телесна повреда, изразяваща се
в разкъсно - контузна рана в лява тилна област, кръвонасядане на горния клепач
на лявото око, кръвонасядане на дясната мишница и десния лакът. От събраните
свидетелските показания се установява, че от удара с юмрук в тила ищецът пада
на земята и загубва съзнание за около 2-3 мин. Съгласно неоспореното от
страните заключение на СМЕ в следващите няколко дни след събитието пострадалият
е бил с болки в главата, които са отзвучали след втория ден. Свидетелите
установяват, че възстановителния период е продължил един – един и половина
месеца, като в показанията си заявяват, че след инцидента ищецът е изпитвал
страх от отмъщение и не можел да изпълнява трудовите си задължения. През този
период се страхувал да излиза сам. Посещавал е психиатър и е вземал лекарства –
обстоятелства,
за които
не бяха представени писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, които не са опровергани с противни доказателства и не будят
съмнение относно тяхната достоверност. Изживяното е повлияло отрицателно на
емоционално-волевата страна на личността на ищеца, който след случая е станал
по-тревожен, страхово напрегнат. Психическият дискомфорт също е бил значителен
предвид младата му възраст. Изложеното дава основание да се приеме, че
действията на ответника са дали негативно влияние на психичното състояние и
физическото здраве на ищеца, респективно са му нанесли неимуществени вреди.
При така
обсъдените обстоятелства, съдът намира че с обезщетение от 5 000 лева ищеца ще
бъде справедливо обезвъзмезден по смисъла на закона за претърпените
неимуществени вреди под формата на болки и страдания. Този размер съдът намира
за справедлив, като адекватно отговарящ на степента и интензитета на
претърпените вредите и като удовлетворяващ обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено–икономически условия на
живот и съобразен, както със създадения от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи, така и с разбирането, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Ето
защо претендирания от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди се
явява частично основателен и следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен
до пълно предявения размер, като неоснователен.
Относно претенцията
за заплащане на имуществени вреди:
Ищецът е
представил писмено доказателство, неоспорено от ответната страна - касов бон за
медицински услуги, предоставени от МБАЛ Шумен, на 14.04.2015 г.. Исковата
претенция в тази й част следва да бъде уважена изцяло съобразно предявения
размер, а именно 35.00 лв.
Що се касае до
претендираната лихва, настоящата инстанция съобрази, че съгласно разпоредбата
на чл. 86 ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се дължат от деня на
забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при непозволеното
увреждане, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни, и се дължат
като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана. Следователно при непозволеното увреждане лихвите се дължат от
деня на събитието, когато е извършено увреждането. Ето защо, върху уважената
част на исковете, следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня на
причиненото увреждане – 10.04.2015 г. до окончателно изплащане на сумата. Предвид
изложеното предявената претенция е основателна и по нея следва да се постанови
положително произнасяне.
Относно
разноските:
Ищецът не
претендира разноски.
При този изход
на спора, тъй като ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да плати в полза на Държавата по сметка на Районен съд
Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, дължащата се държавна
такса и разноски, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК. При иск за непозволено
увреждане дължимата държавна такса е в размер 4 на сто върху признатата за
основателна цена на иска, но не по – малко от 50 лева. В случая при 5 000 лева
неимуществени и 35 лева имуществени вреди, дължимата такса възлиза на 250.00 лева.
Възнаграждение за вещо лице е в размер на 150 лв., а възнаграждението за особен
представител на ответника е в размер на 831.05 лв.
Мотивиран от
така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда А.П.Р., с
ЕГН **********, постоянен адрес:***, комплекс „Херсон“, № 8, ет. 2, ап. 6 и
настоящ адрес:***, да плати на П.Д.Б., с ЕГН ********** ***, сумата от 5 000.00
лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, както и сумата 35.00 лева (тридесет и пет лева),
представляваща имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане,
настъпило на 10.04.2015 г. в гр. Шумен, а именно, извършен от ответника А.П.Р.
побой, за което е признат за виновен в престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, с
влязло в законна сила споразумение, постановено по НОХД № 1298/2016 г., по
описа на ШРС, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците
от деня на увреждането – 10.04.2015 г. до окончателното изплащане, на основание
чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като отхвърля иска за неимуществени вреди над
уважения размер от 5 000 лева до пълно предявения размер от 10 000 лева, като
неоснователен.
Осъжда А.П.Р., с
ЕГН **********, постоянен адрес:***, комплекс „Херсон“, № 8, ет. 2, ап. 6 и
настоящ адрес:***, да плати полза на Държавата по сметка на Районен съд Шумен,
с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 1 231.05 лева
(хиляда двеста тридесет и един лева и пет стотинки) – представляваща дължима
държавна такса и разноски върху уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК и 5.00 лева /пет лева/ такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ШОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия