Р
Е Ш Е Н И Е
285/15.5.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 27 (двадесет и седми) април Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1925 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 от
ЗДФИ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26 от ЗДФИ.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова
молба ищецът Военно формирование 26910 – Радко Димитриево, представлявано от Б.М.К.
твърди, че на 20.06.2014 г. бил издаден акт за начет № 30-17-121, съставен от
инспектор в звено „Финансов контрол и материални проверки“ в Министерство на
отбраната. В същия била констатирана причинена на формированието умишлена вреда
от ответника П.Ж.Н. в размер на 62694,02 лева. Вредата се изразявала в липси на
кабели и проводници в поверените му складове. В качеството си на бивш служител
при ищеца, заемащ длъжността „Завеждащ склад ВХИ и специална техника, той и
шофьор“ Н. бил материално отговорно лице. Върху размера на вредата, ответникът
дължал и обезщетение в размер на законната лихва. При тези обстоятелства ищецът
подал в ШРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу
длъжника, което било уважено изцяло по ч.гр.д. № 783/2016 година. По реда и в
срока по чл. 414 от ГПК, ответникът подал възражение срещу заповедта за
незабавно изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземането му от
последния за парична сума в размер на 62694,02 лв., представляваща обезщетение
за противоправно причинени вреди от липси по акт за начет № 30-17-121/20.06.2014
г., съставен от инспектор в звено „Финансов контрол и материални проверки“ в
Министерство на отбраната, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2016 г.
до възстановяването ѝ, както и за сума в размер на 697,99 лв.,
представляваща законната лихва върху размера на вредата, установена с акта за
начет за периода 12.05.2014 г. – 20.06.2014 г., както и ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодните разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва констатациите в акта за начет, като счита, че същите не са подкрепени с доказателства. Моли, претенцията срещу него да бъде отхвърлена като неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
В представените материали, представляващи
цялата
преписка по акт за начет № 30-17-121/20.06.2014 г., съставен от главен в
звено „Финансов контрол и материални проверки“ в Министерство на отбраната е посочено,
че П.Ж.Н. бил назначен на длъжността „Завеждащ склад ВХИ и специална техника,
той и шофьор“ във Военно формирование 26910 – Радко Димитриево.
Видно от приложената заповед № Р-159/07.05.2014
г. на Министъра на отбраната на Република България, на звено „Финансов контрол
и материални проверки“ в Министерство на отбраната било възложено извършване на
материална проверка на дълготрайните активи и материални запаси, числили се на
старши сержант П.Н., бивш военнослужещ във Военно формирование 26910 – Радко
Димитриево. Проверката приключила със съставянето на акт за начет № 30-17-121/20.06.2014
г. срещу П.Ж.Н. – старши сержант от резерва, изпълнявал длъжността
„Завеждащ склад ВХИ и специална техника, той и шофьор“ във Военно формирование
26910 – Радко Димитриево, във връзка с действията му на материално-отговорно
лице, свързани с получаване, събиране, съхранение и отчитане на материални
средства за периода от 01.10.1998 г. до 20.11.2013 година. В акта е отразено,
че П.Н. е получавал и отчитал материални средства в поверените му складове, с
което придобива качеството на материалноотговорно лице.
При извършена инвентаризация на 18.11.2013 г. и
19.11.2013 г. на склад „Строителни материали, кабели и проводници“, числящ се
на ответника са проверени всички съхранявани кабели и проводници. При
сравняване на намерените наличности със заведените по счетоводните данни се
установяват липси на стойност 26297,66 лв. Н. бил отчислен от списъчния състав
на военното формирование в изпълнение на заповед на командира му, с което му
било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. При извършването на
сдаването и приемането на складовете, били установени следните липси и
излишъци: склад „Строителни материали“ – липса в размер на 2134,50 лв. и
излишък „Въже стоманено О 14“ – 220 кг; склад „АТТ“ – липса с неформирана
стойност, тъй като се касае за части от ЮМЗ-6КМ, регистрационни табели с рег. №
ВА 117112 – 2 бр. и формуляр на машина за двуосно ремарке, специално с рег. №
ВА 125152; склад „ППТ“ – липса с неформирана стойност, тъй като се касае за
част от комплексността на оборудването и принадлежностите на тестомесачни
отделения и автостолова на разгъваем фургон; склад „Кабели и проводници“ –
липса в размер на 78839,61 лв. и излишък в размер на 21705,85 лв. След
извършени компенсации между установените липси и излишъци, общата стойност на
фактическите липси възлиза на 62694,02 лв.
Разпитаните по делото в качеството им на свидетели Б.Б., М.М.,
Т.М. и С.С. сочат, че Н. изпълнявал задълженията на автомеханик, като в същото
време отговарял за складовете във военното формирование. През пролетта на 2013
г. ответникът споделил със своите колеги, че от склада му липсва кабел, за
което уведомил командира на същото. Н. считал, че е извършена кражба.
Според заключението от 12.04.2017 г. на
назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, материалните средства от складовете, зачислени на П.Н. са раздавани/предавани,
като за тези операции са оформяни накладни /по НОМС до 2006 г./ и складови
разписки /по счетоводен документооборот от 2007 г./. Накладните и стоковите
разписки се съхраняват във военното
формирование, същите са попълвани правилно и съдържат всички необходими
реквизити. Вещото лице подробно е описало движението по прихода и разхода. Заключава,
че пазарната стойност на посочените като липсващи материални запаси /след
приспадане на компенсираните материални запаси/ към м. януари 2014 г. се определя
общо на 106 956,95 лв.
Видно
от приложеното заповедно производство, въз основа на проверения по реда на чл.
418 от ГПК и оценен като акт за начет документ, са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 426/06.04.2016 г. и
изпълнителен лист от 06.04.2016 г. (по ч.гр. д. № 783/2016 г. по описа на ШРС).
Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 20163630400048 на ДСИ
при Районен съд – Шумен.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от Военно
формирование 26910 – Радко Димитриево по реда и в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството на кредитор срещу ответника П.Ж.Н. в качеството му на
длъжник, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК № 426/06.04.2016 г. и изпълнителен лист от 06.04.2016 г. по ч.гр.д. № 783/2016
г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, произтичащи от издаден срещу ответника
акт за начет, въз основа на който са издадени посочените по-горе заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Ето защо, настоящият състав, предвид единството
на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Относно претенцията по чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ:
Съдът
е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува
вземане в полза на ищеца срещу ответника за парична сума в размер на 62694,02 лева, представляваща обезщетение за противоправно
причинени вреди от липси при получаване, разходване и отчитане на имущество,
установени с акт
за начет № 30-17-121/20.06.2014 г., съставен от
инспектор в звено „Финансов контрол и материални проверки“ в Министерство на
отбраната.
Безспорно е по делото, че Военно
формирование 26910 – Радко Димитриево е включено в структурата на Министерство
на отбраната на Република България и е разпоредител с бюджетни кредити. Доказа се, че срещу
ответника, в качеството му на материалноотговорно лице, бил съставен процесният
акт за начет. Последният, за да породи специфичните последици на този вид
документи, а именно – установената в разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ
презумпция , че фактическите констатации в него се смятат за истински до доказване
на противното, следва да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена
от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на
материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства, докладът за
резултатите от финансовата инспекция и актът за начет да са връчени на
материалноотговорното лице и да съдържат мотивирано заключение на финансовия
инспектор по становището и подадените възражения. В случая, съдът не констатира
нарушения в хода на процедурата по съставяне на акт за начет № 30-17-121/20.06.2016
г., поради което приема, че същият е редовен, и като такъв се ползва с
материална доказателствена сила. Тоест, фактическите констатации в акта относно
деянието на ответника, причинната връзка между деянието и вредата, паричната стойност
на вредата се считат за истински до доказване на противното. Оборването на
фактическите констатации следва да бъде извършено от лицето, срещу което е
съставен акта (в настоящото производство – от ответника) и то при условията на
пълно доказване, при което са допустими всички доказателствени средства,
предвидени в ГПК. Само разколебаване на тези фактически констатации не е
достатъчно, за да се приеме, че презумпцията за тяхната истинност е оборена. В
случая, пълната имуществена отговорност на П.Н. е ангажирана за причинени на Военното
формирование вреди, изразяващи се в липса на материални активи в поверените му
складове през периода 1998 г. – 2013 година. За оборване на презумпцията по чл.
22, ал. 5 от ЗДФИ, ответникът се позовава на събрани по делото доказателства – гласни
доказателства. Чрез същите, обаче, се установи единствено в какво фактически са
се изразявали задълженията на Н., както и споделено от него, че констатирал
липси от поверен му склад. Този факт, обаче – на установяване на липси от
страна на материалноотговорното лице, респ. на извършено престъпление, се
доказва не чрез гласни доказателства, а чрез писмени такива, поради което
настоящият състав намира, че той не е установен. Тоест, по делото не е налице
дори разколебаване на фактическите констатации в акта за начет. Още повече,
съобразно заключението на изготвената по делото експертиза, размера на
причинените вреди, изразяващи се в липси възлиза на 106956,95 лв., а не на
претендираните 62694,02 лева.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав приема, че фактическите констатации в процесния
акт за начет не са оборени, поради което следва да се счита за доказано, че П.Н.
причинил на Военно формирование 26910 – Радко Димитриево установените с акта имуществени
вреди, изразяващи се в липси на материални активи в общ размер 62694,02 лева.
Предвид всичко изложено,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ се явява основателен и доказан.
Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че в
полза на Военно формирование 26910 – Радко Димитриево съществува парично
вземане срещу ответника за сума в размер на 62694,02 лв., представляваща
обезщетение за противоправно причинени вреди от липси при
получаване, разходване и отчитане на имущество, установени с акт за начет №
30-17-121/20.06.2014 г., съставен от инспектор в звено „Финансов контрол и
материални проверки“ в Министерство на отбраната, ведно със законната лихва,
считано от 05.04.2016 г. до възстановяването му.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26 от ЗДФИ:
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗДФИ, отговорните за причиняване на вредата
лица дължат лихва от деня на причиняването ѝ, а ако този ден не може да
се установи – от деня на откриването на вредата. Видно от съдържащото се в
преписката към съставения акт за начет извлечение от интернет-страницата на „Калкулатор
лихви”, размерът на законната лихва върху общия размер на причинената от Н.
вреда – 62694,02 лв., за периода от датата на откриването ѝ – 12.05.2014
г. до датата на съставяне на акта за начет – 20.06.2014 г., възлиза на 697,99
лева. Предвид акцесорния характер на иска за лихви и при установеното по-горе
относно доказаното наличие на причинена от ответника вреда, предявеният иск за
признаване за установено, че съществува вземане на ищеца срещу ответника за
сума в размер на 697,99 лв., представляваща законната лихва върху размера на
вредата, установена с акта за начет, следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване
на процесуално представителство, участието му в проведените три съдебни
заседания и материалния интерес, съдът приема, че при направеното искане, в
полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в
настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в
размер на 450,00 лв.
При направеното искане от ищеца, с оглед извода
за основателността на исковете в пълния обем на претендираната с тях защита,
ответникът, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото военно формирование направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 1717,84 лв. и по заповедното производство в размер на
1267,84 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗДФИ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26910 – РАДКО ДИМИТРИЕВО, с адрес: с.
Радко Димитриево, обл. Шумен, ул. „***” № 1, с код по БУЛСТАТ ***,
представлявано от Б.М.К. и П.Ж.Н. с ЕГН **********,***, че съществува
парично вземане на Военно формирование 26910 – Радко Димитриево от П.Ж.Н. в
размер на 62694,02 лв. (шестдесет и две хиляди шестстотин деветдесет и
четири лева и 02 стотинки), представляващо обезщетение за противоправно
причинени вреди от липси при получаване, разходване и отчитане на имущество,
установени с акт за начет № 30-17-121/20.06.2014
г., съставен от инспектор в звено „Финансов контрол и материални проверки“
в Министерство на отбраната на Република България, ведно със законната лихва,
считано от 05.04.2016 г., до окончателното плащане, за което вземане са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 426/06.04.2016
г. и изпълнителен лист от 06.04.2016 г. по ч.гр.д. № 783/2016 г. по описа на ШРС.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26 от ЗДФИ,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26910 – РАДКО
ДИМИТРИЕВО и П.Ж.Н. с ЕГН **********, че съществува парично вземане
на Военно формирование – Радко Димитриево от П.Ж.Н. в размер на 697,99
лв. (шестстотин деветдесет и седем лева и 99 стотинки), представляващо
законната лихва върху размера на вредата, установена с акт за начет № 30-17-121/20.06.2014 г., съставен от инспектор в
звено „Финансов контрол и материални проверки“ в Министерство на отбраната на
Република България, считано от деня 12.05.2014 г. до 20.06.2014 г., за което
вземане са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
№ 426/06.04.2016 г. и изпълнителен лист от 06.04.2016 г. по ч.гр.д. № 783/2016
г. по описа на ШРС.
ОПРЕДЕЛЯ
в полза на ищеца Военно формирование 26910 – Радко Димитриево, разноски в
настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в
размер на 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА П.Ж.Н. да заплати на Военно формирование 26910 – Радко Димитриево направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 1717,84 лв. и по заповедното производство в размер на 1267,84 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: