Р Е Ш Е Н И Е
791/30.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На десети октомври през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 1932 по
описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.26, ал.1 пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД, във вр. с чл.143, чл.144
и чл. 146 от ЗЗП и осъдителни искове в условията на евентуалност по чл.55, ал.1,
т.1 от ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, за прогласяване на
клаузата на чл. 3.3. от Договора за банков ипотечен кредит, сключен на ***г.
между ищците И.М.И., ЕГН ********** и Д.С.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***
и „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, район Л. Е. ***, бул. „Н.В.“ № ***,
представлявано от Ц.К.П., А.В.А., О.Р., М.Й.П., за нищожна, на основание
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави; в условията на евентуалност, да се
установи, че размерът на недължимо платеното от ищците за периода от
05.09.2008г. до 05.08.2016г., е в размер на 4 635,78 евро; ответникът да бъде
осъден да върне сумата 4 635,78 евро, като недължимо платени лихви по
прогласената за нищожна клауза в размер на 4 635,78 евро, за периода
05.09.2008г. до 05.08.2016г; в условията на евентуалност да бъде осъден ответникът да заплати на ищците сумата
от 2 589,84 евро, представляваща законна лихва за недължимо платена лихва /4 635,78
евро/ за периода от 05.09.2008г. до 05.08.2016г.
В исковата молба и в конкретизираща молба ищците
твърдят, че
на ****г. сключили с „Р. (Б.)“ ЕАД
договор за банков ипотечен кредит, в размер на 36 783,36 евро, от които 13 331,94
евро с цел за закупуване на недвижим имот, а 22 468,06 евро за ремонт на имота
и рефинансиране на кредити в РББГ и ДСК и 983,36 евро за застрахователен пакет Живот
и застрахователен пакет Имущество, с петгодишен срок на застраховките . Годишният
лихвен процент по редовния дълг, определен в чл. 3.1.1 от договора, бил 1,5% за
първите 12 месеца. След изтичане на срока, съгласно чл. 3.1.2 от договора, било
посочено, че Банката прилага лихва с размер 7% за остатъчния срок и сума по
кредита. Лихвата представлява СБР /стойност
на банковия ресурс/, определен от банката, +3,5 пункта надбавка годишно.
Срокът на погасяване на кредита бил 05.08.2027г., съгласно погасителен план,
чрез равни месечни анюитетни вноски.
Заявяват, че съгласно клаузата на чл. 3.3. от
Договора- При промяна на пазарните
условия, банката може едностранно да променя лихвата в частта на СБР/
стойността на банковия ресурс/, като новият лихвен процент влиза в сила от
датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. Ищците считат, че
тази клауза от договора в чл. 3.3. е неравноправна, противоречи на закона,
заобикаля закона и накърнява добрите нрави, поради което е нищожна и не поражда
действие. Към датата на исковата молба, отпуснатият банков кредит все още не е
издължен и въз основа на чл. 3.3. от Договора, банката неправомерно увеличава
лихвата по ползвания кредит от ищците, което обстоятелство обосновава правния
им интерес от предявяване на настоящия иск, с който искат да се прогласи клаузата на чл. 3.3. от Договора за банков ипотечен
кредит, сключен на ***г. между ищците и „Р. (Б.)“
ЕАД, за нищожна на основание
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави;
в условията на евентуалност, ако бъде уважен първият иск, да се установи, че
размерът на недължимо платеното от ищците за периода от 05.09.2008г. до
05.08.2016г., е в размер на 4 635,78 евро, като на основание чл. 55, ал.1 от
ЗЗД, ответникът да бъде осъден да
върне тази сума- недължимо платени лихви по прогласената за нищожна клауза, в
размер на 4 635,78 евро, за периода 05.09.2008г. до 05.08.2016г; в условията на
евентуалност, ако бъде уважен първият иск, да
бъде осъден ответникът да заплати на ищците сумата от 2 589,84 евро,
представляваща законна лихва за недължимо платена лихва/ 4 635,78 евро/ за
периода от 05.09.2008г. до 05.08.2016г.
В
предоставения, на основание чл. 131 ГПК
срок, ответникът депозира отговор на исковата молба. Заявява, че
исковете са допустими, но неоснователни. Сочи, че претендираната сума е
получена на основание и в изпълнение на сключен между страните валиден договор
за кредит, поради което искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.Оспорва изцяло основателността на предявените при условията на
евентуалност искове.Твърди, че е неоснователно твърдението на ищците, че
клаузата на чл. 3.3. от Договора, не е индивидуално уговорена, тъй като била
изготвена предварително от Банката. Сочи, че уговореният лихвен процент и
конкретно непроменливата част в него –надбавката, са индивидуално договорени
между двете страни. Заявяват, че поради обективния характер на СБР, би било
неравно третиране на клиенти, да се договаря индивидуален СБР.Твърди, че
оспорваната разпоредба на чл. 3.3. от Договора не представлява неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като не били налице предпоставките за
квалифицирането и като такава- доколкото не е във вреда на ищците; не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните и отговаря на изискването
за добросъвестност. Твърди се, че оспорваната разпоредба на чл. 3.3. от
Договора не може да бъде квалифицирана като неравноправна по чл. 143, т.12 от
ЗЗП, тъй като тази клауза може да доведе не само до увеличаване, но и до
намаляване на дължимата лихва по кредита. Ответникът посочва, че приложимостта
на чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП е изключена изрично, съгласно чл. 144, ал.3, т.1
от ЗЗД, по отношение процесния договор за кредит, тъй като кредитният ресурс не
е стока, чиято цена е свързана с размера на лихвения процент на финансовия
пазар, на който банката се снабдява с ресурс. Сочи, че след периода, за който
СБР се е увеличил, следва друг, в който, именно поради промяна на обективните
фактори, определящи размера на отделните компоненти на СБР, лихвеният процент
по процесния договор е намаляван от банката на 05.01.2011г.; на 05.10.2012г.;
на 05.11.2013г. и на 05.12.2014г . Освен това твърди, че тезата на ищците за
наличие на неравноправна клаузата е необоснована поради факта, че понастоящем
лихвата по кредита е в размер на 6,60%, т.е. по –ниска от размера на лихвата по
чл. 3.1.2. от Договора и ако клаузата на чл. 3.3. от Договора бъде призната за
неравноправна, то банката ще трябва да увеличи размера на дължимата понастоящем
лихва по кредита до размера на 7 %, посочен в чл. 3.1.2. от Договора, считано
от 05.12.2014г., като това не би било изгодно за ищците. Съгласно чл. 145, ал.2
от ЗЗП, преценката за неравноправност на клаузи не може да засяга основния
предмет на договора, а лихвата е съществен елемент от договора и определянето й
по начин, различен от договореното между страните, е недопустимо и би било в
противоречие на посочената норма на ЗЗП. Несъстоятелни са, според ответника, твърденията
на ищците, че клаузата на чл. 3.3. от Договора е нищожна като заобикаляща
закона и/или противоречаща на добрите нрави. Твърди се, че ищците са подписали
погасителните планове, които съдържат констатация и съгласие за дължимите към
съответния момент към банката суми по кредита, в това число и дължимите лихви. Оспорва
изцяло като неоснователни, всички претенции на ищците, включително и тези за
връщане на претендираните, платени от тях суми, в сочените размери . В
условията на алтернативност, ако не бъдат приети аргументите, посочени по горе,
прави възражение за изтекла погасителна давност за времето, предхождащо
08.2011г.
Сочи, че са неоснователни претенциите за
заплащане на законна лихва върху сумите по горните искове, като в този смисъл
прави и възражение и заявява, че правото за предявяване на претенции за
установяване на неоснователно плащане на сумите за изискуемо вземане за лихви
върху тези суми е погасено с изтичане на тригодишния давностен срок, т.е.
погасени по давност са всички претендирани от ищците лихви върху сумите,
платени преди 08.2013г. Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски-деловодни и юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
В съдебно
заседание ищците се явяват лично. Правят изменение на размера на претенцията по
чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД, като намаляват размера на предявената сума от 4 635,78 евро на 1905,16евро, както и намаляват
периода, за който претендират посочената сума, като същият се счита за предявен
от 05.08.2011г. до датата на исковата молба- 05.08.2016г.
Правят
изменение и по отношение иска по чл. 86 от ЗЗД за претендираната законна лихва
върху сумата от 1905,16 евро, но само досежно периода, за който се търси законната
лихва върху горната сума, същия да се счита за предявен от 06.08.2016г. до дата
на исковата молба- 05.08.2016г.
В съдебно заседание, за ответното
дружество, не се явява представител, като е депозирана писмена молба, в която
излагат становище по хода на делото и по съществото на спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На ***г., в гр.Шумен,
между страните по делото бил сключен Договор за банков кредит, по силата на който ответното
дружество предоставило на ищците кредит в размер на 36 783,36 евро, с цел: 13 331,94
евро за частично финансиране покупката на недвижим имот; и 22 468,06 евро за
ремонт на имота и рефинансиране; и 983,36 евро за застрахователен пакет Живот и
застрахователен пакет Имущество, с петгодишен срок на застраховане.
Съгласно чл.
3.1.1. от договора, за първите 12 месеца банката прилага годишна лихва в размер
на 1,5 %. В чл. 3.1.2 е посочено, че след изтичане на срока, съгласно чл. 3.1.1.
от договора, банката прилага годишна лихва в размер на 7 % за остатъчните срок
и сума на кредита. Лихвата представлява СБР за евро, определен от банката +3,5
пункта надбавка годишно . В договора е дадена дефиниция на СБР – като лихвеният процент по междубанкови
депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс
законоустановените разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните
с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност на
инвестициите“ при банката.
В чл. 3.3.
от договора било предвидено, че при промяна на пазарните условия, банката
може едностранно да променя лихвата в частта на СБР /дефиниция- по -горе/ новия
лихвен процент, влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до
кредитополучателя.
В нормата на чл. 3.4. от договора
било предвидено,че след промяната на лихвата по реда на чл. 3.3. от договора,
банката изготвя нов погасителен план за дължимите по кредита вноски, който се
изпраща на кредитополучателя в 7 дневен срок от влизане в сила на променената
лихва.
В чл.4.5. от
договора било предвидено, че кредитополучателят /съдлъжникът, изразяват своето
безусловно и неотменимо съгласие, банката служебно да събира своите вземания,
произтичащи от и във връзка с настоящия договор, от всички техни сметки. Към
датата на подаване на исковата молба, кредитът от страна на ищците все още не е
издължен, същият е с краен срок 05.09.2026г., като по силата на чл. 3.3. от
договора, банката няколкократно е увеличавала размера на лихвата и съответно са
съставяни множество погасителни планове, като двамата ищци са извършвали
предсрочно погасяване на суми по кредита .
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: Договор за банков кредит
от ***г.; Погасителен план; Погасителен план от 19.08.2008г.; Погасителен план
от 05.02.2009г.; Погасителен план от 05.02.2011г.; Погасителен план от
05.09.2012г.; Погасителен план от 05. 09. 2012г.; Справка от 27.06.2013г. за
предсрочно погасяване; Погасителен план от 05.07.2013г.; Справка от
16.08.2013г. за предсрочно погасяване; Погасителен план от 05.09.2013г.;
Справка от 10.10.2013г. за предсрочно погасяване; Погасителен план от
05.11.2013г.; Погасителен план от 05. 11. 2012г.; Погасителен план от
05.01.2015г.; Погасителен план от 05.12.2013г.; Извадка от системата на банката;
Извлечение по сметка от 06.01.2014г.; Извлечение по сметка от 06.02.2014г.;
Извлечение по сметка от 06.03.2014г.; Извлечение по сметка от 07.04.2014г.;
Извлечение по сметка от 06.01.2014г.; Извлечение по сметка от 06.02.2014г.;
Извлечение по сметка от 06.03.2014г.; Извлечение по сметка от 07.04.2014г.;
Извлечение по сметка от 07.05.2014г.; Извлечение по сметка от 06.06.2014г.;
Извлечение по сметка от 07.07.2014г.; Извлечение по сметка от 06.08.2014г.;
Извлечение по сметка от 08.09.2014г.; Извлечение по сметка от 06.10.2014г.;
Извлечение по сметка от 06.11.2014г.; Извлечение по сметка от 08.12.2014г.;
Извлечение по сметка от 06.02.2015г.; Извлечение по сметка от 06.03.2015г.;
Извлечение по сметка от 06.04.2015г.; Извлечение по сметка от 07.05.2015г.; Извлечение
по сметка от 08.06.2015г.; Извлечение по сметка от 06.07.2015г.; Извлечение по
сметка от 06.08.2015г.; Извлечение по сметка от 07.09.2015г.; Извлечение по
сметка от 06.10.2015г.; Извлечение по сметка от 06.11.2015г.; Извлечение по
сметка от 07.12.2015г.; Извлечение по сметка от 06.01.2016г.; Извлечение по
сметка от 08.02.2016г.; Извлечение по сметка от 07.03.2016г.; Извлечение по
сметка от 06.04.2016г.; Извлечение по сметка от 09.05.2016г.; Извлечение по
сметка от 06.06.2016г.; Извлечение по сметка от 06.07.2016г.; Прессъобщение от
27.11.2008г.; Информация за намаляване на лихвите на банката от 10.09.2009г.;
Информация за жилищни кредити от 03.10.2011г.; Информация за ипотечните кредити
от 17.11.2011г.; Информация за жилищен кредит с фиксирана лихва -2бр.;
Дефиниция, методология и критерии за промяна на СБР; Основни обстоятелства.;
Писмо изх. № 002-307988/04.12.2008г.; Погасителен план с начална дата
05.02.2009г.; Справка от 10.10.2013г.; погасителен план от 05.11.2013г.;
Движение по сметка; заверени копия от: Разпечатка от сайта на БНБ относно
нивата на индекси за периода от септември, 2007г. до ноември, 2014г.;
разпечатка от сайта на БНБ относно лихвени проценти за депозити на
междубанковия пазар за периода от август,2007г. до август, 2016г.; разпечатка
от сайта на БНБ относно Наредба № 21 за нивата на задължителните минимални резерви; Справка за извършените
погасявания и плащания по кредита от 10.08.2007г. до 28.02.2017г.; Погасителен
план за срок от 240 месеца; Погасителен план с дата на първа вноска
05.09.2008г.; Погасителен план с дата на първа вноска 05.02.2009г., ведно с
писмо до Ив.И. от 04.12.2008г.; Погасителен план с дата на първа вноска
05.02.2011г.; Погасителен план с дата на първа вноска 05.09.2012г.; Погасителен
план с дата на първа вноска 05.11.2012г.; Погасителен план с дата на първа
вноска 05.07.2013г.; Погасителен план с дата на първа вноска 05.11.2013г.;
Погасителен план с дата на първа вноска 05.09.2013г.; Погасителен план с дата
на първа вноска 05.01.2017г.; Погасителен план с дата на първа вноска
05.01.2015г.; Погасителен план с дата на първа вноска 05.12.2013г;
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза,
заедно с допълнително приетата в Таблица, Приложение 3К „А“.
В заключението, поддържано в съдебно заседание, по
експертизата, вещото лице посочва, че за периода от усвояване на кредита до
момента на завеждане на исковата молба, банката е събрала общо лихви 19 466,39
евро , като според първоначалния погасителен план и като се вземе предвид
влиянието на предсрочно погасените от ищците суми, е следвало да събере лихви в
размер на 14 818,67евро. Експертът посочва, че размерът на погасителните вноски,
които ищците е следвало да внесат, съгласно първоначалния погасител план /без
отчитане на предсрочно внесените от тях суми/, би следва да бъде 28 683,56
евро, а реално внесената сума е в размер на 42 835,44 евро, като в тази сума са
включени и вноските за предсрочно погасяване. За периода от м. август 2011г. до
датата на исковата молба- 05.08.2016г., ищците реално са внесли по-голяма сума за лихви от дължимата според
първоначалния погасителен план, в размер на 1905,16 евро, като тук са отчетени
и предсрочно погасените суми, т.е. надвнесената лихва за периода от м. 08.2011г.
до 05.08.2016г. е 1905,16 евро. Според заключението на експерта, за целия
период от усвояването на кредита- от 05.09.2008г. до подаване на исковата молба-
05.08.2016г., размерът на сумата, надвнесена от ищците по силата на чл. 3.3. от
Договора, възлиза на 4 655,41 евро,
като при тези изчисления са отчетени предсрочно погасените суми по договора,
при действието на първоначалния погасителен план. Според заключението на
експертизата, дадената дефиниция на СБР в чл. 3.1.2 от договора, е различна от
дефиницията, публикувана в сайта на банката, като е констатирано и различие в
методиките при изготвянето на новите погасителни планове и изменението на
лихвата .Според експерта, за изготвянето на новите погасителни планове и
съответно промяната на размера на лихвата, е използвана методиката, даваща
дефиницията за СБР от сайта на банката –ответник. В тази методика, според
вещото лице, няма автоматизъм между пазарните индекси и повишението на лихвата,
като условията за промяна на лихвата, при които се изменя и изчислява СБР, не
са конкретно посочени в договора. Вещото лице заключава, че методологията за
изчисляване на СБР посредством формула, като сбор от три компонента и възприета
от банката, е посочена в сайта на банката. Първият компонент- Разходи за първичен
депозитен ресурс в евро, заключението е, че е в преобладаваща степен под
контрола на банката. Вторият компонент- Разходи за вторичен ресурс в евро,
експертът заключава, че е изцяло под контрола на кредитора. Третият компонент
–Допълнителни разходи, които имат ефект върху стойността на ресурса, според
експерта, не е ясно конкретизиран и не е ясно дали само външни фактори влияят
върху стойността на СБР.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По отношение
иска по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 143, чл. 144 и чл. 146 от ЗЗП
Противоречието със
закона, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е противоречие не със
закона изобщо, а с конкретна и императивна правна норма. От своя страна, не
всяко противоречие със закона е основание за нищожност, а само в случаите, в
които предметът на сделката е незаконен или когато основанието й противоречи на
закона. Противоречие със закона е налице и когато има противоречие с правен
принцип, който макар и да не e изрично формулиран, е
въплътен в много отделни правни норми и е част от действащата правна система.От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на г., договор.
Не се спори, че с клаузата на чл.3.3. от договора, страните са постигнали
съгласие, че при промяна на пазарните условия, банката може едностранно да
променя лихвата в частта на СБР/дефиниция -по -горе/ новият лихвен процент
влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. Доколкото банката извършва действия по предоставяне
на кредити на физически и юридически лица по занятие, същата следва да получава
насрещна престация за това от кредитополучателя, а именно възнаграждение за
времето, през което последният ползва предоставените му парични средства,
какъвто характер има лихвата, чиято дължимост е уговорена между страните с
посочената договорна клауза. Съществуването на такова задължение в тежест на
кредитополучателя да заплаща лихва по сключен договор за банков кредит, е
посочено като един от съществените елементи на този вид търговска сделка и в
закона - чл.430, ал.2 от ТЗ. В чл.3.1.2 от договора е посочено, че лихвата
представлява СБР за евро, определен от банката +3,5 пункта надбавка годишно,
като същевременно е дадена дефиниция на Стойност на банковия ресурс –Лихвеният процент по междубанкови депозити за
съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените
разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за
гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност на
инвестициите“ при банката.
Ето защо и
следва да се приеме, че ищците са обвързани от поетото от тях с чл. 3.1.1 и чл.
3.1.2 от договора за кредит задължение, а именно: Съгласно чл. 3.1.1. от договора, за първите 12 месеца банката прилага
годишна лихва в размер на 1,5 %. В чл. 3.1.2. от договора е посочено, че след
изтичане на срока, съгласно чл. 3.1.1. от договора, банката прилага годишна
лихва в размер на 7 % за остатъчните срок и сума на кредита. Не се спори
между страните по делото, че по време на действието на процесния договор и до
предявяване на исковата молба, банката е изменяла едностранно размера на
дължимата от кредитополучателите лихва на основание чл.3.3. от процесния
договор, предвиждаща, че при промяна
на пазарните условия, банката може едностранно да променя лихвата в частта на
СБР/дефиниция- по- горе/ новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена
в уведомлението до кредитополучателя, като се поставя въпросът дали
такава възможност е уговорена в полза на банката с валидна клауза в сключената
между страните сделка, а именно да променя възнаградителната лихва.
Договорът, сключен между ищците и ответника, е в приложното поле на Закона за защита на потребителите, тъй като ищците отговарят на дефиницията за "потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, а именно „ всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност“.
Ответникът, от своя страна, отговаря на дефиницията за "търговец" по смисъла
на § 13, т. 2 от ЗЗП, а именно „
всяко физическо или юридическо лице, което
продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния
или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за
негова сметка“, същевременно
липсва предвидено
в ЗЗП основание за неприложимост. С оглед на изложеното ищците, в
качеството си на кредитополучатели в отношенията, възникнали между тях и
ответното дружество по силата на сключения Договор за кредит, се ползват от
защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който, в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год., относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съобразно чл.146,
ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в
които те не са уговорени индивидуално, то следва да бъде установено дали
процесната клауза /чл.3.3. от Договора/ е индивидуално уговорена с потребителя
или не. В тази връзка съдът съобрази константната практика на ВКС по този
въпрос, обективирана в Решение №424 от 02.12.2015 год. по ГД № 1899/2015 год.
на ВКС, IV г.о.,
Решение №77 от 22.04.2015 год. по ГД №4452/2014 год. на ВКС, III г.о. и др., които са постановени по реда на чл. 290
ГПК и са задължителни за настоящата съдебна инстанция. В цитираните решения се
приема, че сумите, дължими за лихви и таксата за управление, представляват
цената на заетите парични средства. Клаузите, които дават право на търговеца
едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да
има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП.
В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, обаче, законодателят е предвидил
изключение от това правило, като основният критерии за приложимостта на
изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансовата услуга, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Съгласно
задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК - в решение № 77/ 22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г.
на III-то гр. отделение на ВКС е прието, че основният критерий за приложимостта
на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, е изменението
на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния
пазар и/или от държавен регулатор; че само тогава търговецът/доставчикът на
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 от ЗПП, тъй като увеличението на
престацията не зависи от неговата воля; че за да се прецени дали клаузите
отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал. 1 от ЗПП); че потребителят
следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът
може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по
най-уместния начин (решение на СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/11);
както и че съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани
порока (решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10),
но при съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя
начин (чл. 147, ал. 2 от ЗПП), във връзка с всички
останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата (чл. 145, ал. 1 от ЗЗП).
При
изменение на цената, поради външни причини, търговецът/доставчикът на финансови
услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 от ЗЗП, тъй като увеличението на
престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузата на чл.
3.3. от договора отговаря на този критерий за изключение от общия принцип, тя
трябва да бъде формулирана по ясен и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 от ЗЗП/.
Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как
търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да
реагира по най-уместния начин.
С оглед заявеното
от страна на ищците, че клаузата на чл. 3.3. от договора не е била индивидуално
уговорена, а е била част от стандартно, изготвен предварително договор за
кредит, който сключва банката и не е подлежала на коментар и промяна, ответникът
следваше да докаже, че посочената клауза е била индивидуално уговорена. В хода
на производството ответникът не представи доказателства, че включването на
оспорената клауза в договора е в резултат на изричното й обсъждане и постигане
на съгласие с потребителя- ищците, по отношение на съдържание то й. А с оглед
липсата на ангажирани от ответника доказателства, че оспорената клауза е била
индивидуално уговорена, то следва да се приеме, че клаузата на чл.3.3. от
договора за кредит, е била изготвена от банката предварително и
кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху съдържанието й при
сключването му. А доколкото не е била индивидуално уговорена между страните, то
в случай, че се установи, че е неравноправна, то на основание разпоредбата на
чл.146, ал.1 от ЗЗП, ще следва да бъде приета и за нищожна.
Съгласно
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба
е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се
явява неравноправна, което не е изчерпателно. Ето защо, при решаване на
настоящия спор, при преценка неравноправния характер на посочената клауза,
съдът следва да изследва освен обстоятелството дали оспорената клауза не попада
в някой от примерно посочените случаи в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, но и
обстоятелството дали не са налице общите критерии, визирани в посочената правна
норма.Неравноправността на клаузата следва да се преценява към момента на
сключване на договора за кредит. С оглед легалната дефиниция на понятието
„финансова услуга“, дадено в разпоредбата на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, следва да
се приеме, че последният има характер на „финансова услуга“ и попада в
приложното поле на чл.144 от ЗЗП. Съгласно чл.143, т.10 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на
търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание.
В случая,
при тълкуване волята на страните, изразена в текста на клаузата на чл.3.3. от
договора за кредит, сключен с ищците, постигнатото съгласие между страните в чл.3.1.1.
и чл. 3.1.2. от процесния договор е, че за първите 12 месеца банката прилага
годишна лихва в размер на 1,5 % и след изтичане на срока, банката прилага
годишна лихва в размер на 7 % за остатъчните срок и сума на кредита. Съдържанието на
процесната клауза на чл. 3.3. от договора, съдът намира за неясно, доколкото с
нея едностранно от страна на банката се посочва промяна на лихвата в частта на
СБР при промяна на пазарните условия. В случая, промяната на лихвата е
обусловена от пазарните условия, но в договора няма посочване или дефиниране на
пазарните условия и каква точно тяхна промяна обуславя промяна на
лихвата в частта на СБР. В определението на СБР, дадено в чл.3.1.2. от договора-
„Стойност на банковия ресурс
–Лихвеният процент по междубанкови депозити за съответния период и валута по
котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на банката, в т.ч. за
поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван
текущо от отдел „Ликвидност на инвестициите“ при банката“, става ясно, че то включва компоненти,
определени единствено от кредитора и преценката какво точно съдържа този индекс,
е само на кредитора. Доколкото в
договора не е посочено, че изменението на базовия лихвен процент зависи от
фактори, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови
услуги, то не може да се приеме, че е налице изключението, визирано в
разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.След като с цитираната договорна
клауза се предвижда правото на Банката едностранно да променя условията на
сключения с ищците договор за кредит, то за да се приеме, че тази уговорка не
накърнява защитими интереси на потребителя, условията, при които търговецът
може да променя съдържанието на сделката, следва да са изрично, изчерпателно и
на разбираем език, посочени в самия договор, по аргумент от разпоредбата на
чл.143, т.10 от ЗЗП. Ако с посочената уговорка се позволява на банката да
променя условията на договора на непредвидено в него основание за това, то тази
уговорка следва да се квалифицира като неравноправна. Същевременно, в заключението на изготвената по делото
експертиза, вещото лице посочва, че е налице разминаване в дефиницията на СБР,
описана в договора и тази, посочена и определяща методологията на промяната на
лихвата, в сайта на банката ответник. В заключението по въпрос № 8,
експертът е направил извод, който поддържа в съдебно заседание, че според
публикуваното в сайта на банката, СБР се определя от Комитет по управление
активите и пасивите на банката /ALCO/ и може
ежемесечно да бъде преразглеждан и променян при промяна на пазарните условия, т.е.
промяна, представляваща изменение на едно или повече условия, влияещи в своята
съвкупност върху СБР, като по този начин банката едностранно може да променя
лихвата в частта на СБР, при: изменение с минимум 5% за месец, на стойностите
на средните годишни лихвени нива по привлечените срочни депозити от нефинансови
предприятия и домакинства, обявяване в статистиката на ЦБ или изменение с
минимум 9% кумулативно за три месеца ; изменение с минимум 5% за месец на
основния пазарен измерител за кредитен риск на Р.Б., за периоди между 1 и 5
години ; при промяна в кредитния рейтинг на Р.Б., според някоя от основните
рейтингови агенции; при изменение с минимум 1% за месец на общоприетите индекси
на паричните пазари за съответната валута; при промени в нормативната база
и/или регулиране на ЦБ, засягащи функционирането на банките и изискванията към
тях, в това число и въвеждане на рестрикции; при промяна в падежната структура
на пасивите, спрямо падежната структура на активите, влияещи върху разходите на
банката за управлението им. Експертът сочи,
че според методологията, публикувана в сайта на банката, СБР е сбор от три
компонента като за Първия компонент- Разходи за първичен депозитен ресурс
в евро, заключението е, че е в преобладаваща степен под контрола на банката; за
Вторият компонент- Разходи за вторичен ресурс в евро, експертът заключава, че е
изцяло под контрола на кредитора; за Третия компонент –Допълнителни разходи,
които имат ефект върху стойността на ресурса, според експерта, не е ясно
конкретизиран и не е ясно дали само външни фактори влияят върху стойността на
СБР. Методиката или алгоритъмът относно определяне стойността на СБР, е в
публикуваната в сайта на банката информация, която по този начин е и
общодостъпна. В същото време, съдът приема, че тя не е част от съдържанието на
сключения с ищците договор за кредит, тъй не е възпроизведена в неговите клаузи. Съдът прави този извод, съобразявайки становището
на експерта, който заяви, че е налице различие и несъответствие между двете
методики, даващи дефиницията на СБР- тази -в договора за кредит и тази, която е
описана в сайта на банката. Освен това, по делото не са представени каквито и
да е доказателства за това, че към датата на сключване на процесния договор
ищците, в качеството им на кредитополучатели, са били запознати с методиката, описана
в сайта на банката, по която се определя СБР, както и че са изразили съгласие
условията, предвидени в нея, да станат част от съдържанието на възникналите
между страните облигационни отношения. Дори да се приеме, че цитираната методика
представлява по своята същност общи условия, при които банката сключва договори
за кредит с физически лица, доколкото в нея се съдържат отнапред установени от
банката условия, касаещи определянето на размера на лихвата и изменението й, то
не се променя изводът на съда, че същата не може валидно да обвърже страните и
да стане част от съдържанието на сделката за банков кредит, сключена между тях. Кредитополучателите не са търговци и следователно,
за да станат задължителни за тях общите условия, установени от банката за
сключваните от нея сделки, съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, те
следва да заявят писмено, че ги приемат. Договорът за банков кредит е формален,
доколкото в разпоредбата на чл.430, ал.3 ТЗ е предвидена писмена форма като
условие за неговата действителност, и следователно по отношение на него намира
приложение и императивната норма на чл. 298, ал.2 от ТЗ, съгласно която, за да
обвържат кредитополучателя, установените от търговеца общи условия следва да са
му били предадени при сключване на договора.
Съгласно
изричната норма на чл.143, т.10 от ЗЗП, за да бъде една клауза в договор,
сключен с потребител равноправна, условието, при което за търговеца е предвидена
възможността едностранно да променя договора, трябва да е изрично предвидено в
него, а не в друг акт на търговеца, който, освен това, не обвързва потребителя
и условията, по който не са част от съдържанието на сделката за банков кредит.В
случая клаузата на чл.3.3 от договора за
кредит, сключен с ищците, в която е предвидена възможност за банката
едностранно да променя лихвата в частта на СБР и съответно дължимата лихва, без
да е налице ясна и конкретна уговорка при какви предпоставки става това, попада
в хипотезата на чл.143, т.10 от ЗЗП. Тази клауза във вреда на потребителя,
който е в положение на по-слабата страна от гледна точка на степента му на
информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря, създава
неравновесие между неговите права и задължения, от една страна, и тези на
банката, от друга, с което се нарушават изискванията за добросъвестност при
сключване на договорите. В полза на
потребителя не е предвидено такова право да променя по своя воля и то
едностранно нито едно от условията на сключения договор, което го поставя в
неравнопоставено положение спрямо търговеца, за който е договорена такава
възможност с посочената по-горе уговорка. Съгласно чл. 143 т.12 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето
на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. Доколкото атакуваната норма на чл.3.3. от
Договора предвижда възможност в полза на банката едностранно да увеличава
цената на предоставяната от нея услуга и няма предвидена възможност ищецът-потребител
да се откаже от договора по начин, различен от предсрочното му погасяване,
съдът приема, че разпоредбата на чл.3.3.
от договора е неравноправна и на основание чл. 143, т.12 от ЗЗП. Настоящият състав намира, че по
отношение на цитираната клауза от договора за кредит не намират приложение нормите
на чл.144, ал.2 и ал.3 от ЗЗП, които изключват приложението на разпоредбата на
чл.143, т.10 и т.12 от същия закон. В договора за банков кредит не са уговорени
конкретнните условията, при които цената на ползвания от кредитополучателя
финансов ресурс може да се увеличи. В процесния договор за кредит няма
предвидена възможност за кредитополучателя да го прекрати незабавно при промяна
без предизвестие от банката на лихвения процент по него, като единствената
възможност, която му е предоставена, е да изпълни предсрочно задължението си,
поради което следва да се приеме, че не са налице хипотезите и на чл.144, ал.2,
т.1 и т.2 от Закона. Това е така, тъй като посочените уговорки уреждат
единствено възможността за кредитополучателя да изпълни задълженията си по сделката
преди уговорения краен срок, което е в съответствие и с разпоредбата на чл.70
от ЗЗД, т.е. те имат отношение към определяне на времето за изпълнение на
задълженията на кредитополучателя, но с тях не е предвидена възможност за
преустановяване на облигационната обвързаност между страните за напред по
волята на една от тях. Възражението на ответната страна относно
наличие на подписани впоследствие погасителни планове от ищците,
съдържащи констатации и съгласие за дължимите от ищците суми на банката, съдът
намира за неоснователно. Съдът споделя становището на ищците / изложено в писмената
защита представено по делото/, доколкото от приложените копия на погасителни планове се установява,
че на тях липсва дата на съставяне , място, както и подпис за банката
и подписи на двамата
кредитополучатели, а подписа положен на единия от погасителните планове от единият ищец-кредитополучател е за да се удостовери, че е получил плана с размер на главницата след извършеното
предсрочно погасяване .
По изложените
по-горе съображения се налага извод, че
уговорката, посочена в чл.3, ал.3 от договора за банков кредит, сключен с
ищците, е неравноправна на основание чл.143, т.10 и на т.12 от ЗЗП. Ето защо и
на основание чл. 146, ал.1 от същия закон,
тази клауза се явява нищожна и следователно не обвързва страните. След като
клаузата от договора за кредит, в която е предвидено правото на банката- при
промяна на пазарните условия едностранно да променя лихвата в частта на СБР,
представляваща възнаграждение за времето на ползване на предоставените от
търговеца парични средства е нищожна, то същата не може да породи правни
последици. Следователно, между страните по процесната търговска сделка, не е
постигнато валидно съгласие, че за банката ще възникне такова право, а такова
не е регламентирано в полза на банката и в императивна разпоредба на закона. По
делото липсват доказателства, след сключване на договора за банков кредит,
страните да са постигнали съгласие за изменение на неговото съдържание чрез
постигане на уговорка, съгласно която да се предвижда възможността за банката
едностранно при промяна на пазарните условия, да променя лихвата в частта на
СБР. Поради изложеното, следва да бъде признато за установено , че клаузата на чл. 3.3. от Договора
за банков ипотечен кредит, сключен на г.
между ищците И.М.И. и Д.С.И., и „Р. (Б.)“
ЕАД, ЕИК ***, е нищожна на основание противоречие със закона-
разпоредбите на чл. 143, т. 10 и т.
12 от ЗЗП.
Тъй като уважаването на
предявения иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 143, чл. 144 и чл. 146 от ЗЗП
налага произнасяне по евентуално предявените претенции, съдът следва да се
произнесе по всяка от тях.
От заключението на изготвената по
делото съдебно- икономическа експертиза, по задача 5, се установява, че за
периода от 05.09.2008г. до 05.08.2016г., надвнесената сума за лихва, съобразно
клаузата на чл. 3.3. от договора, възлиза на 4 655,41 евро, като са отчетени
предсрочно погасените суми по договора, т.е недължимо платена от ищците е
по-голяма сума/4 655,41 евро /от тази, която те претендират в първия евентуално
предявен иск, а именно- 4 635,78 евро. В този
смисъл, съдът намира, че първият евентуално предявен иск следва да бъде уважен,
като бъде признато за установено, че сумата
от 4 635,78
евро представлява недължимо платени
лихви от ищците за периода от 05.09.2008г. до 05.08.2016г., по прогласената за
нищожна клауза на чл. 3.3. от Договора за банков ипотечен кредит от *** г., на „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ***.
По чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД: Неоснователното
обогатяване предполага разместване на имуществени блага, при което едната
страна по спора е получила от другата нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне.
Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато
още при получаване на имущественото благо, липсва основание за преминаването му
от имуществото на едно лице в това- на друго. Такъв е и случаят, при който е
получено нещо, въз основа на нищожен договор, респективно и на нищожна клауза
от договор, уреждаща имущественото разместване. С оглед на гореизложените
правни съображения, въз основа на които съдът прие за установено, че клаузата
на чл.3.3. от договора за банков кредит, сключен с ищците, е неравноправна,
респективно нищожна, се налага изводът, че заплатената от ищците сума 1905,16
евро недължимо платена сума за лихва за периода от 05.08.2011г. до 05.08.2016г.,
въз основа на посочената по-горе клауза, се явява платена при начална липса на
правно основание и подлежи на връщане. От
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищците, за периода от 05.08.2011г. до 05.08.2016г.- датата на
предявяване на иска, са заплатили на ответната страна сумата от 1905,16 евро,
представляваща надвнесена непогасена по давност лихва. След като посочената
клауза от договора за банков кредит е нищожна, то платеното на основание
нищожните клаузи, е платено без основание. А доколкото посочената сума е била
заплатена въз основа на нищожна клауза, то същата следва да се възстанови на
ищците.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че осъдителният иск, предявен в условията на
евентуалност, с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от
ЗЗД, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло /и съобразено
с направеното в съдебно заседание изменение/, като бъде осъдено ответното
дружество да заплати на И.М.И.,
ЕГН ********** и Д.С.И., ЕГН **********, сумата от 1905,16 евро, която е сбор от
недължимо платени суми за лихви за периода от 05.08.2011г. до 05.08.2016г., по Договора за банков
ипотечен кредит от *** г., сключен между ищците и ответника, платени без основание,
поради нищожност на клаузата на чл. 3.3. от Договора с разпоредбите на ЗЗП. При преценка
на иска, съдът съобрази обстоятелството, че от ответната страна, с отговора на
исковата молба, е направено възражение за погасяване на вземането, поради
изтекла давност. Съдът намира така направеното възражение за неоснователно.Искът,
с правно основание чл.55 от ЗЗД, се погасява с общата петгодишна давност.
Давността тече от момента на възникване на вземането, което при хипотезата на
начална липса на правно основание, е от деня на неоснователното разместване на
благата. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. Задължението, поето от ищците, е да внасят
анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договорите за кредит и
следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на
която плащането е било дължимо по отношение на банката. В настоящия случай,
първата дължима вноска, е била с падеж 09.2007 год., следователно, оттогава е
започнала да тече давността. Доколкото исковата молба е подадена на 05.08.2016г.,
то претенцията на ищците за търсената сума от 1905,16 евро за посочения /изменен
в съдебно заседание/ период от 05.08.2011г. до 05.08.2016 год.- 5 години назад,
не е погасена по давност.
С
оглед уважаването на предявения иск, ответната страна дължи заплащане и на
дължимата законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.08.2016 год. до окончателното изплащане на
сумата. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че лихва върху полученото без основание, се дължи от поканата за връщане. В
настоящия случай такава покана до ответната страна е отправена с предявяване на
исковата молба, поради което и искът за заплащане на законната лихва следва да
бъде уважен именно от датата 05.08.2016г.
По отношение
иска с правно основание чл.86 от ЗЗД,
предявен в условията на
евентуалност, ако бъде уважен първият иск, да бъде осъден ответникът да заплати на ищците сумата от 2 589,84 евро,
представляваща законна лихва за недължимо платена лихва за периода от
06.08.2013г. до 05.08.2016г. и съобразно направеното в съдебно заседание на
10.10.2016г. изменение само досежно периода, съдът намира, че същият следва да
бъде уважен до сумата от 581,17 евро
-законна лихва върху 1905,16 евро, за периода от 06.08.2013г. до 05.08.2016г.-три
години, като за разликата над тази сума до първоначално предявения размер 2 589,84
евро, този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед
изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответната страна дължи на ищците
сумата от 448,24 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно с
уважената част от исковете и съгласно представен списък.
При преценка
на направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното от
ищците адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. В тази
връзка, съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ищцовата страна
писмени доказателства, във връзка с обективно съединените искове, е било
заплатено възнаграждение в общ размер на 790 лева. Имайки
предвид естеството на предявените искове и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение по всеки един от тях, визирани в
разпоредбата на чл.7, ал.2, от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че
възнаграждението е определено в размер под минималните размери, посочени в
разпоредбата на чл.7, ал.2, от същата наредба, поради което не са налице
условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на
страната. Доколкото заплатеното и претендирано от страната възнаграждение е в
общ размер на 790 лева, се налага изводът, че същото не е прекомерно, поради
което и претенцията за неговото заплащане на основание разпоредбата на чл.78,
ал.1 от НК, следва да бъде уважена, съобразно с уважената част от исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата на чл. 3.3. от Договора за банков ипотечен кредит, сключен на ***г. между ищците И.М.И., ЕГН ********** и Д.С.И.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** и „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ***, район Л. Е. ***, бул. „Н.В.“ № ** представлявано от Ц.К.П., А.В.А.,
О.Р., М.Й.П., е нищожна на основание противоречие със закона
–разпоредбите на ЗЗП.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сумата от 4 635,78 евро представлява недължимо
платени лихви за периода от 05.09.2008г. до 05.08.2016г., по прогласената за
нищожна клауза на чл. 3.3. от Договора за банков ипотечен кредит от ***г., платени от И.М.И., ЕГН ********** и Д.С.И.,
ЕГН **********, на „Р. (Б.)“ ЕАД, като ОСЪЖДА „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ***,
на
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ НА И.М.И.,
ЕГН ********** и Д.С.И., ЕГН **********, сумата от 1905,16 евро /хиляда деветстотин и пет евро и шестнадесет
евроцента/- сбор от недължимо платени суми за лихви за периода
от 05.08.2011г. да 05.08.2016г., по Договора за банков ипотечен кредит от ***г., сключен между страните, като платени без основание поради
нищожност на клаузата на чл. 3.3. от Договора, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на исковата молба- 05.08.2016г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Р. (Б.)“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, район Л. Е. ***,
бул. „Н.В.“ № 55, представлявано от Ц.К.П., А.В.А., О.Р., М.Й.П., на основание чл. 86 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ НА И.М.И., ЕГН **********
и Д.С.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 581,17 евро /петстотин осемдесет и едно евро и седемнадесет
евроцента/, представляваща законна
лихва върху главницата от 1905,16 евро, дължима за периода от 06.08.2013г. до 05.08.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до първоначално предявения размер 2
589,84 евро, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Р. (Б.)“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, район Л. Е. ***,
бул. „Н.В.“ № 55, представлявано от Ц.К.П., А.В.А., О.Р., М.Й.П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ НА И.М.И., ЕГН **********
и Д.С.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 448,24 лева /четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет и
четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно с
уважената част от исковете и съгласно представен списък.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: